О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

 

Номер565                               2015 г.                                              Град Варна

Варненски Апелативен съд             Търговско отделение           Първи състав

На     24.08.                                                                                                  Година 2015

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

 

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.ч.т.дело номер   544            по описа за 2015 година,

за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е образувано по въззивна частна жалба на Национална агенция за приходите – София срещу определение №1734/13.05.2015 г. по т.д. №1891/2014 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която окръжният съд е оставил без уважение исканията на ищеца НАП- София за конституиране на МРРБ къта съищец на основание чл.26 ал.4 ГПК, алтернативно за конституирането му, както и на ИА „Одит на средствата от ЕС” като трети лица помагачи на страна на ищеца на осн. чл.219 ГПК.

          Частният жалбоподател счита първоинстанционния съдебен акт в обжалваните му части за неправилен, с оглед на което моли за неговата отмяна в тези му части и постановяване на друго определение, с което се уважат направените искания.

          Ответната по жалбата страна Община – Аксаково, чрез процесуалния си представител адв. Ил. З., в депозиран писмен отговор оспорва частната жалба, счита я за неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното определение.

          Частната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред окръжния съд е по реда на чл.422 ГПК. Същото е образувано по подадена от НАП- София искова молба за установяване по съдебен ред, че към датата 24.01.2014 г. държавата има частно изискуемо вземане срещу ответника Община – Аксаково по договор за безвъзмездна финансова помощ с регистрационен номер BG 161РО001/2.1-02/2007/013 в размер на сумата от 237 269,40 лв. – главница, както и законна лихва, начислявана върху главницата, считано от 20.02.2014 г. по издадени заповед за изпълнение на парично задължение  въз основа на документ по чл.417 т.7 ГПК / акт за установяване на частно държавно вземане №27/05.04.2012 г. , издаден от НАП-София/ по ч.гр.д. №2395/2014 г. по описа на ВРС ХХI състав и изпълнителен лист.

В исковата молба ищецът е направил искане с правно основание чл.26 ал.4 ГПК за конституиране като страна съищец по делото на Министерство на регионалното развитие и благоустройството - в условие на алтернативност същото министерство да бъде привлечено като трето лице помагач на осн. чл.219 ал.1 ГПК. Но соченото основание като трето лице помагач да бъде конституирана и ИА „Одит на средствата от ЕС” гр. София.

          Настоящият състав на съда намира направените искания за неоснователни поради следното:

          Актът за установяване на частно държавно вземане №27/05.04.2012 г. на НАП - София е издаден на осн. чл.3 ал.8 вр. с чл.3 ал.7 т.6 от ЗНАП. С него е установено, че държавата има изискуемо частно държавно вземане от ответната по иска страна – Община – Аксаково. Този акт не подлежи на обжалване по административен ред, поради което на осн. чл.3 ал.8 от ЗНАП наличието му е условие за иницииране от НАП на производство за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК вр. с чл.417 т.7 ГПК. С оглед на подаденото в срока по чл.414 ГПК от ответника възражение за недължимост на сумата по заповедта, НАП – София е предявила иска по чл.422 ГПК. Предметът на производството по чл.422 ГПК е функция на обективните и субективни предели на спора, така както е очертан от заповедното производство, вкл. по основание - документа, послужил за издаване на заповедта за изпълнение. Следователно на преценка в исковото производство ще са решаващите мотиви в издадения от ищеца акт, установяващ частното държавно вземане относно извършената с него финансова корекция. Последното предопределя отрицателния отговор на въпроса относно основателността на искането МРРБ да бъде конституирано като съищец на осн. чл.26 ал.4 ГПК. По силата на законовата делегация, след като НАП е легитимирана да установява и събира частните държавни вземания вкл. и въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в хипотезите на чл.3 ал.7 т.6 от ЗНАП, следва извода, че в тези случаи носител на спорното материално право е държавата, независимо че то е възникнало въз основа на договор. Аргумент в тази насока са и разпоредбите на чл.3 ал.14 от ЗНАП респ. чл.3 ал.13 от с.з..

Предвид изложеното искането за конституиране на МРРБ като съищец е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Неоснователно е и искането за привличане на МРРБ и ИА „Одит на средствата от ЕС” като трети лица помагачи на осн. чл.219 ал.1 ГПК. Изложените от ищеца доводи не обосновават извода за наличие на предпоставките по см. на чл.219 ал.1 вр. с чл.218 ГПК. За ищеца липсва правен интерес от това привличане, тъй като решението по предявения иск не е от значение за упражняването на негови права, като носител на изпълнителния титул по закон, спрямо сочените за помагачи трети лица. Не е налице и хипотезата, при която по изключение силата на решението да се разпростира и спрямо третите лица, както и възможността ищецът да упражни регресни права по закон или договор спрямо тези трети лица. В подкрепа на този извод са разпоредбите на §34 и §35 ал.1 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2012 г. /отм./, последните тълкувани от съда по аргумент за противното. Наведения от ищеца довод във връзка с отговорността за разноски е ирелевантен за правния му интерес от привличане, тъй като тяхното възстановяване не е предмет на спора.

По изложените по-горе съображения искането следва да се остави без уважение.

Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, отчасти сходни с тези на настоящата инстанция, окръжният съд е постановил в тези му обжалвани части правилно определение, което следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение №1734/13.05.2015 г. по т.д. №1891/2014 г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на НАП – София за конституиране на МРРБ като съищец на осн. чл.26 ал.4 ГПК, както и за привличането на МРРБ и ИА „Одит на средствата от ЕС” като трети лица помагачи на ищеца на осн. чл.219 ал.1 ГПК.

          Определението подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му само в частта, с която е оставено без уважение искането за конституиране на МРРБ като главна страна.

В останалата част определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                                      2.