Р Е Ш Е Н И Е 

 

50

 

Гр.Варна, 10.03.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на 22.02.2017 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия А.Братанова въззивно т.д.№ 545/2016 г. по описа на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от „ДМВ“ ЕООД против решение № 11/19.05.2016 год., постановено по т.д.№ 65/15 по описа на РОС, с което съдът

-на основание чл.647 ал.1 т.2 ТЗ обявява за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността  на „СИТИГАЗ“  АД – Разград в откритото производство по т.д. 25 / 2015г. на ОС Разград, разпоредителна сделка, оформена с НА № 130, т.3, рег. № 6301, дело № 461 / 2014г. на нотариус с район на действие РС Русе, с която е учредено безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот – собственост на „Ситигаз”АД, представляващ УПИ ІІ-1798 с площ 1080кв.м. в кв.600 по плана на гр.Русе, комплекс”Чародейка Г – юг”, ведно с построения в имота търговски обект бензиностанция и газстанция за автомобили с външни ел. и ВиК връзки, който съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изп.директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор  63427.6.215 с площ 1073кв.м., ведно с построената сграда с идентификатор 63427.6.215.1 със застроена площ 8 кв.м.;

-на основание чл.34 ЗЗД осъжда „ДМВ”ЕООД да върне в масата на несъстоятелността на "Ситигаз"АД, получената фактическа власт върху УПИ ІІ-1798 с площ 1080 кв.м. в кв. 600 по плана на гр.Русе, комплекс”Чародейка Г – юг”, ведно с построения в имота търговски обект бензиностанция и газстанция за автомобили с външни ел. и ВиК връзки, който съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изп.директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор  63427.6.215 с площ 1073кв.м., ведно с построената сграда с идентификатор 63427.6.215.1 със застроена площ 8 кв.м.;

-На основание чл.647 ал.1 т.2 ТЗ обявява за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „СИТИГАЗ“ АД в откритото производство по т.д. 25 / 2015г. на ОС Разград, разпоредителна сделка, оформена с НА № 194, т.3, рег. № 6928, дело № 517 / 2014г. на нотариус с район на действие РС Русе, с която е учредено безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот – собственост на „Ситигаз”АД, представляващ недвижим имот офис № Б-3.1 на етаж 3 в блок Б на административно-търговска сграда – комплекс „Евас”, находяща се в гр.Русе, ул.”Олимпи Панов” № 14, представляващ офис от две помещения и санитарен възел с преддверие, със застроена площ 71,56кв.м., заедно с 1,652% от сградата, разположена в имот VІ-615 в кв.90 по плана на гр.Русе с площ 994 кв.м., а съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18-/16.05.2007г. на изп.директор на АГКК представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.615.1.39, със застроена площ 71,56 кв.м., заедно с 1,652 % от сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.615 с площ 993 кв.м.

Решението в отхвърлителната част е влязло в законна сила и не е предмет на обжалване.

  Основателността на въззивната жалба се оспорва в писмен отговор от насрещната страна – синдика на «СИТИГАЗ» АД.

  Въззиваемата страна «СИТИГАЗ» АД, представлявана от органите си на управление не е депозирала писмен отговор.

  Въззивната жалба е предявена в срок, от надлежна  страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивната жалба е допустима и надлежно администрирана.

 За се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

       I.Предмет на отменителна претенция с правно основание чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ e разпоредителна сделка, обективирана в НА № 194, т.3, рег. № 6928, дело № 517 / 2014г. на нотариус с район на действие РС Русе, с която е учредено безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот – собственост на „Ситигаз”АД, представляващ недвижим имот офис № Б-3.1 на етаж 3 в блок Б на административно-търговска сграда – комплекс „Евас”, находяща се в гр.Русе, ул.”Олимпи Панов” № 14, представляващ офис от две помещения и санитарен възел с преддверие, със застроена площ 71,56кв.м., заедно с 1,652% от сградата, разположена в имот VІ-615 в кв.90 по плана на гр.Русе с площ 994 кв.м., а съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18-/16.05.2007г. на изп.директор на АГКК представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.615.1.39, със застроена площ 71,56 кв.м., заедно с 1,652 % от сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.615 с площ 993 кв.м.

         В хода на висящото производство пред РОС приобретателят на ограниченото вещно право на ползване – „ДМВ“ ЕООД  - Русе е представил нотариално заверена декларация от 24.02.2016 год. за отказ от учреденото в негова полза право на ползване на недвижимия имот, представляващ офис. Отказът от вещни права е осъществен в изискуемата съобразно чл. 100 ЗС форма и е вписан в  СВ – Русе. Волеизявлението на страната произвежда правните последици на прекратяване на учреденото ограничено вещно право и връщането му в патримониума на собственика.

Така установената фактическа обстановка обуславя извода за отпадане на правния интерес от предявената отменителна претенция по следните съображения:

Искът по чл.647, ал.1, т.2 ТЗ е конститутивен и има за предмет обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на изрично посочени действия и сделки в уредените от закона хипотези и очертани рамки. Искът е способ за попълване на масата на несъстоятелността, тъй като с уважаването му се констатира относителната недействителност и се постига правната промяна – възстановяване на правното положение преди сключване на сделката или извършване на действието и се открива възможността чрез осъдителен иск да се иска връщане на даденото /в този смисъл и решение No-89/10.05.2016 година, постановено по т.д.720 по описа за 2015 година на ВКС, I т.о., ТК/. Защитата, която се търси с конститутивния иск включва в себе си защитата, която се търси с установителния иск : разрешаване на спора относно потестативното право със сила на пресъдено нещо, като наред с това се цели  промяна в гражданскоправните отношения между страните.

Успешно проведеният иск с правно основание чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ  установява със сила на пресъдено нещо относителната непротивопоставимост на разпоредителната сделка единствено спрямо кредиторите на несъстоятелността като трети лица в правоотношението. Сделката между страните е валидна и поражда действие. По изложените причини, практическата и непосредствена правно оправдана цел на иска е връщане на ограниченото вещно право в патримониума на собственика с цел последващо осребряване на собствеността от кредиторите в пълен обем и правомощия. Успешно проведеният отменителен иск не може да доведе до претенция за обезщетяване на собственика за ползите, от които е бил лишен в периода от учредяването на правото на ползване до съдебното установяване на неговата непротивопоставимост.  В посочения времеви отрязък, ползването на вещта е осъществявано въз основа на валиден и обвързващ страните облигационен договор с вещноправно действие. Противното разбиране би означавало относителната недействителност да се приравни на абсолютна такава като се игнорират различните цели, активно легитимирани лица и последици на двата института.

Винаги когато ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване е налице интерес от предявения конститутивен иск, защото ищецът не разполага с друг способ за постигане на целената правна промяна. Липсва правен интерес от предявяване на конститутивен иск, когато същата  е настъпила по силата на други факти /в този смисъл решение No-312/28.10.2014 година, постановено по гр.д.2800 по описа за 2014 година на ВКС, IV гр.о./.

Съдът е длъжен да следи служебно за допустимостта на предявения иск. Осъщественият в хода на висящото производство отказ от учреденото право на ползуване го погасява, респ. правото може да бъде обект на принудително изпълнение. Целената правна промяна и защитата, която се търси с конститутивния иск, а именно пристъпване към принудително изпълнение е постигната.

Предвид липсата на правен интерес, производството по иска се явява процесуално недопустимо, поради което следва да бъде прекратено, а решението на първоинстанционния съд обезсилено в коментираната част.

 II. Предмет на отменителна претенция с правно основание чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ e разпоредителна сделка, обективирана в НА № 130, т.3, рег. № 6301, дело № 461 / 2014г. на нотариус с район на действие РС Русе, с която е учредено безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот – собственост на „Ситигаз”АД, представляващ УПИ ІІ-1798 с площ 1080кв.м. в кв.600 по плана на гр.Русе, комплекс”Чародейка Г – юг”, ведно с построения в имота търговски обект бензиностанция и газстанция за автомобили с външни ел. и ВиК връзки, който съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изп.директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор  63427.6.215 с площ 1073кв.м., ведно с построената сграда с идентификатор 63427.6.215.1 със застроена площ 8 кв.м.;

Между страните не се спори относно безвъзмездния характер на сделката. Не се спори и относно факта, че същата е осъществена в двугодишния период преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ. Не се оспорва и спазването на преклузивния срок по чл. 649, ал.1 ТЗ.

         Оспорва се на първо място вредоносния характер на сделката. Въззивникът поддържа, че осъщественото разпореждане не намалява масата на несъстоятелността и не препятства  действията по управление и осребряване в универсалното принудително изпълнение. Обратно – собственикът е спестил разходи по управление и поддръжка, респ. същите са поети от ползвателя. Претенцията е лишена от правен интерес, респ. недопустима.

         Регламентираните в чл. 647 ТЗ искове в несъстоятелността са специфична разновидност на иска по чл. 135 ЗЗД. За разлика от общата отменителна претенция по Павловия иск, отменителният иск  по чл. 647, ал.1, т.2  ТЗ е  основан на презумпция за намаляване на масата на несъстоятелността. Фактът на сключена сделка при нееквивалентна престация /безвъзмездна сделка/ презумира увреждащия характер на разпореждането. При наличието на законодателно предвидена презумпция общите изисквания на чл. 135 ЗЗД за доказване на конкретно увреждане и недобросъвестност следва да се считат дерогирани.

         Вън от гореизложеното, сключената безвъзмездна разпоредителна сделка ощетява масата на несъстоятелността. Учреденото ограничено вещно право на ползване поражда в полза на ползвателя правото да упражнява фактическа власт и да получава добивите от имота, респ. собственикът следва да търпи соченото ограничение – чл. 56 и чл. 60 ЗС. Режимът на съпритежание на вещни права рефлектира и върху сраведливата пазарна цена при бъдеща продажба на вещта, тъй като собственикът може да се разпорежда единствено с голата собственост.

         Ирелевантни са доводите на въззивника, черпени от твърдяната добросъвестност – липса на знание за откритото производство по несъстоятелност и за увреждащия характер на сделката. Знанието, респ. добросъвестността на приобретателя са ирелевантни за приложимостта на чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ и не са елемент от фактическия състав за настъпване на относителна недействителност.

         Въззивникът не е навел други възражения против основателността на претенцията. С оглед на изложеното, решението на РОС следва да бъде потвърдено в коментираната част.

         По обусловената претенция за предаване на фактическата власт върху имота: Пред въззивната инстанция са представени доказателства, че ответникът „ДМВ“ ЕООД ползва процесния имот, вкл. отдава същия под наем на трето лице „Инженеринг инвест“ ООД /така изявления на процесуалния представител на страната, обективирани в протокол за запечатване от 16.05.2016 год./  След отмяна на допусната мярка по чл. 650  ТЗ, владението върху имота е върнато на ползвателя с протокол от 20.07.2016 год. на ЧСИ В.Н. с район на действие ОС – Русе. Следователно – имотът понастоящем се владее от ответниика – ползвател. Налице са предпоставките за уважаване на обусловената претенция за връщане на вещта, на основание чл. 34 ЗЗД вр. чл. 649, ал.2 ЗЗД. 

          Разноски:

Разноски за въззивното производство: В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените разноски във връзка със защитата по уважените претенции. Представени са доказателства за сторени разноски в размер на общо 3110 лева във връзка със защитата по всички обжалвани претенции, вкл. и недопустимите такива. Той като уговорките за заплащане на адвокатския хонорар не индивидуализират възнаграждението за защитата по отделните искове, на страната следва да бъдат присъдени само 2/3 от сторените разноски, съответни на приетите за основателни две претенции от общо три, които са предмет на въззивно разглеждане или 2 073,33 лева.

В полза на въззивника следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски, съразмерно на приетите за недопустими претенции.  В определение № 152/28.03.2016 год. на ВКС по ч.т.д. 2363/15 год на ВКС, I ТО е прието, че когато спорът е прекратен, поради отпадане на правния интерес, свързано с действие на ответниците, това само по себе си не е достатъчно за ангажиране на отговорността им за разноски. Формулиран е извод, че в този случай, отговорността за разноски следва да се определи според правилото на чл. 78, ал.4 ГПК и същите следва да се възложат в полза на ищци. Пред настоящата инстанция са представени са доказателства за сторени разноски в размер на общо 3110 лева във връзка със защитата по всички обжалвани претенции, вкл. и основателните такива. Той като уговорките за заплащане на адвокатския хонорар не индивидуализират възнаграждението за защитата по отделните искове, на страната следва да бъдат присъдени само 1/3 от сторените разноски, съответни на приетата за недопустима една претенция от общо три, които са предмет на въззивно разглеждане или 1 036, 66 лева.

По компенсация, ответникът „ДМВ“ ЕООД следва да заплати на ищеца сумата от 1 036, 67 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.

         Дължими държавни такси за въззивното производство: Дължимата държавна такса по приетата за основателна претенция с правно основание чл. 647, ал.1, т.2 ТЗ за въззивната инстанция възлиза на 119, 38 лева. Същата се определя въз основа на ¼ от данъчната оценка на вещта съобразно представените пред въззивната инстанция доказателства за данъчна оценка /чл.71, ал.2 ГПК/. Дължимата държавна такса по  приетата за основателна осъдителна претенция за въззивната инстанция  възлиза на 119, 38 лева. Дължимите държавни такси следва да бъдат възложени в тежест на  осъдения ответник „МДВ“ ЕООД, на основание чл. 649, ал.6 ТЗ 

            Дължимата държавна такса по обезсилената и прекратена претенция следва да бъде възложена в тежест на ищеца. Същата възлиза на 307, 49 лева - ¼ от данъчната оценка на вещта съобразно представените пред въззивната инстанция доказателства за данъчна оценка /чл.71, ал.2 ГПК/.

Разноски при първоинстанционното разглеждане на спора: С оглед частичната промяна в правния резултат, изразяващ се в частично обезсилване на решението, съдебният акт следва да бъде отменен в частта, в която е присъдена в тежест на „МДВ“ ЕООД държавна такса в размер на 559, 40 лева. С оглед обезсилването на претенцията, таксата следва да бъде възложена в тежест на ищеца.

 С оглед частичното обезсилване и прекратяване на производството, следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски при първоинстанционното разглеждане на спора. Величината на сторените разноски, вкл. прекомерноста на заплатеня адвокатски хонорар от ищеца не следва да бъдат ревизирани от въззивния съд, тъй като заинтересованите страни не са сезирали съда с искане по чл. 248 ГПК.

Ищецът е сторил разноски в размер на 3110 лева във връзка със защитата по всички претенции – предмет на разглеждане от РОС.  Той като уговорките за заплащане на адвокатския хонорар не индивидуализират възнаграждението за защитата по отделните искове, на страната следва да бъдат присъдени само 2/3 от сторените разноски, съответни на приетите за основателни или 2 073, 33 лева. Над посочената сума решението на РОС следва да бъде отменено.

          Водим от горното, съдът

 

                                                    Р Е Ш И

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 11/19.05.2016 год., постановено по т.д.№ 65/15 по описа на РОС, с което съдът на основание чл.647 ал.1 т.2 ТЗ обявява за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „СИТИГАЗ“ АД в откритото производство по т.д. 25 / 2015г. на ОС Разград, разпоредителна сделка, оформена с НА № 194, т.3, рег. № 6928, дело № 517 / 2014г. на нотариус с район на действие РС Русе, с която е учредено безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот – собственост на „Ситигаз”АД, представляващ недвижим имот офис № Б-3.1 на етаж 3 в блок Б на административно-търговска сграда – комплекс „Евас”, находяща се в гр.Русе, ул.”Олимпи Панов” № 14, представляващ офис от две помещения и санитарен възел с преддверие, със застроена площ 71,56кв.м., заедно с 1,652% от сградата, разположена в имот VІ-615 в кв.90 по плана на гр.Русе с площ 994 кв.м., а съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18-/16.05.2007г. на изп.директор на АГКК представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.2.615.1.39, със застроена площ 71,56 кв.м., заедно с 1,652 % от сградата, разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.2.615 с площ 993 кв.м. като ПРЕКРАТЯВА производството в разглежданата част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/19.05.2015 год., постановено по т.д.№ 65/16 по описа на РОС, с което съдът

-на основание чл.647 ал.1 т.2 ТЗ обявява за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността  на „СИТИГАЗ“  АД – Разград в откритото производство по т.д. 25 / 2015г. на ОС Разград, разпоредителна сделка, оформена с НА № 130, т.3, рег. № 6301, дело № 461 / 2014г. на нотариус с район на действие РС Русе, с която е учредено безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот – собственост на „Ситигаз”АД, представляващ УПИ ІІ-1798 с площ 1080кв.м. в кв.600 по плана на гр.Русе, комплекс”Чародейка Г – юг”, ведно с построения в имота търговски обект бензиностанция и газстанция за автомобили с външни ел. и ВиК връзки, който съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изп.директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор  63427.6.215 с площ 1073кв.м., ведно с построената сграда с идентификатор 63427.6.215.1 със застроена площ 8 кв.м.;

-на основание чл.34 ЗЗД осъжда „ДМВ”ЕООД да върне в масата на несъстоятелността на "Ситигаз"АД, получената фактическа власт върху УПИ ІІ-1798 с площ 1080 кв.м. в кв. 600 по плана на гр.Русе, комплекс”Чародейка Г – юг”, ведно с построения в имота търговски обект бензиностанция и газстанция за автомобили с външни ел. и ВиК връзки, който съгласно кадастралната карта и кадастрални регистри на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-91/15.12.2007г. на изп.директор на АГКК представлява поземлен имот с идентификатор  63427.6.215 с площ 1073кв.м., ведно с построената сграда с идентификатор 63427.6.215.1 със застроена площ 8 кв.м.;

ОТМЕНЯ решението в частта, в която „ДМВ“ ЕООД е осъдено да заплати държавна такса по сметка на РОС в размер на разликата над 215, 39 лева до 774, 79 лева.

ОСЪЖДА „СИТИГАЗ“ АД, ЕИК 117002035 – в открито производство по несъстоятелност ДА ЗАПЛАТИ чрез масата на несъстоятелността сумата от 559, 40 лева по сметка на ОС – Разград, съставляващ дължима държавна такса, на основание чл. 649, ал.6 ТЗ.

ОТМЕНЯ решението в частта, в която „ДМВ“ ЕООД е осъдено да заплати на „СИТИГАЗ“ АД разноски за разликата от  2 073, 33 лева до присъдените  3110 лева.

ОСЪЖДА „ДМВ“ ЕООД , ЕИК 117679603 със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Воден“ № 14, вх.1, ет.2, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на АС – Варна държавна такса в размер на   238, 76 лева.

ОСЪЖДА „СИТИГАЗ“ АД, ЕИК 117002035 – в открито производство по несъстоятелност ДА ЗАПЛАТИ чрез масата на несъстоятелността сумата от 307, 49 лева по сметка на АС - Варна, съставляваща държавна такса за въззивното разглеждане на спора.

ОСЪЖДА „ДМВ“ ЕООД , ЕИК 117679603 със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Воден“ № 14, вх.1, ет.2, ап.3 ДА ЗАПЛАТИ в полза на масата на несъстоятелност на „СИТИГАЗ“ АД, ЕИК 117002035 сумата от 1 036, 67 лева – разноски за въззивното разглеждане на спора.

       РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария, при условията ан чл. 28-, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: