ОПРЕДЕЛЕНИЕ    587                 

гр. Варна, 28.09..2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                                                                       МАГДАЛЕНА НЕДЕВА                                                                                                                      

Като разгледа докладваното от съдия Ванухи Аракелян в. ч. т. д. № 545/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД, чрез адв. Д.М. срещу Определение № 2613 от 20.07.2018 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 310/2018 г., в частта, с която е спряно производството по делото до приключване на гр. д. № 9390/2017 г. по описа на Варненския районен съд, на основание чл. 229, т. 4 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Посочва, че производството по гр. д. № 9390/2017 г. по описа на Варненския районен съд, не касае прогласяване на нищожност на договорни клаузи, а се претендира връщане на надплатените по кредита суми. Посочва, че претенцията за връщане е 15 пъти по-малка от тази, предмет на спряното производство, от където извежда доводи за разлика в предмета на двете производства. Моли за отмяна на обжалваната част на определението.

В писмен отговор Г.Е. Дикмешефкова и А.И.М., чрез адв. М.К., излагат доводи за правилността на определението. Посочват, че предмет на гр. д. № 9390/2017 г. по описа на Варненския районен съд е установяване на неравноправността на клаузи от договора, досежно валутата на кредита, както и връщане на надплатени суми по кредита. Намират, че спорът пред Варненския районен съд е преюдициален по отношение на този по иска по чл. 422 от ГПК. Молят за потвърждаване на определението.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е редовна, подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Пред Варненския окръжен съд е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК за приемане за установено съществуването на солидарно задължение на Г.Е. Дикмешефкова и А.И.М. към „Юробанк България“ АД в размер на 100 412.97 швейцарски франкове, представляваща част от дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41007 от 14.07.2008 г., изменен с допълнителни споразумения от 10.12.2009 г., 28.07.2010 г., 09.02.2011 г., 29.09.2011 г., 16.05.2012 г., 15.12.2012 г., 30.07.2013 г., 31.03.2014 г. и 05.11.2014 г., за периода от 10.06.2015 г. до 24.09.2017 г., както и сумата от 478 лева, представляваща банкови такси за периода от 08.09.2017 г. до 24.09.2017 г., ведно със законна лихва за забава от 25.09.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 14633/2017 г. по описа на Варненския районен съд.

От служебно извършена справка се установява, че предмет на гр. д. № 9390/2017 г. по описа на Варненския районен съд е:

- прогласяване нищожността на чл. 1, чл. 2, чл. 21 и чл. 23 от Договора за кредит поради противоречието им със закона, даващи право на банката да преизчислява и изисква погасяване на вноските по кредита в швейцарски франкове, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД

- прогласяване на нищожността на чл. 3 и чл. 12 от Договора за кредит, даващи право на банката са увеличава приложимия лихвен процент по договора чрез промяна на БЛП;

- обявяване на недействителността поради противоречие със закона на чл. 4, чл. 5 от Допълнителното споразумение от 10.12.2009 г., чл. 5 и чл. 6 от Допълнителните споразумения от 28.07.2010 г., от 29.09.2011 г., от 16.05.2011 г., от 30.07.2013 г., от 31.03.2014 г. и от 05.11.2014 г., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗП;

 - осъждане на ответниците да заплатят сумата в размер на 6 414.10 лева, представляваща разлика между стойността на действително заплатените суми в лева по фиксинга на БНБ за швейцарски франкове в деня на плащането на всяка вноска по кредита, за периода от 06.07.2012 г. до 22.10.2014 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на исковата молба до окончателното заплащане, на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав намира, че е налице преюдициалност между делата. Доколкото разрешението по висящия спор, повдигнат пред Варненския районен съд в частта относно недействителността на договорните клаузи е с обуславящо значение спрямо това по установителния иск по чл. 422 от ГПК, предмет на производството пред Варненския окръжен съд, следва да се приеме, че последният спор е в отношение на обусловеност.

На следващо място, следва да се отбележи, че възражението на жалбоподателя за липсата на преюдициалност между споровете, обосновано с разликата между размера на претендираните суми, е неоснователно, доколкото исковете макар и различни по основание, касаят проверката на действителността на един и същ договор за кредит и допълнителните споразумения към него.

Предвид гореизложеното и съобразно наведените сходни възражения в производствата, въззивният съдебен състав намира, че производството по гр. д. № 9390/2017 г. по описа на Варненския районен съд е преюдициално по отношение на това по т. д. № 310/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд.

С оглед на горното, обжалваният съдебен акт, с който делото е спряно производството по т. д. № 310/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, на основание чл. 229, т. 4 от ГПК, е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2613 от 20.07.2018 г., постановено по т. д. № 310/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е спряно производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването на страните, по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

 

             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            

                                                                                         2.