РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер 294/06.11. 2014 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      петнадесети октомври                                                            Година 2014 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Е.Т.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер     548         по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на Б.В.С. и Г.К.С. и двамата от гр. Варна срещу решение №648/24.06.2014 г. по т.д. №2249/2013 г. на Варненски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от тях против „С Х Д” ООД  гр. Варна обективно съединени искове по чл.55 ал.1 предл. трето вр. с чл.87 и чл.88 ЗЗД, и по чл.92 ЗЗД съответно за сумата от 2 000 евро и 14 000 евро – договорна неустойка по чл.16 от сключен между страните предварителен договор от 22.07.2013 година. Решението се обжалва и в частта за разноските от 1 000 лева.

          Въззивниците навеждат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в неговата цялост, с оглед на което молят за отмяната му и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се уважат предявените искове ведно с присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.

          Въззиваемата страна в съдебно заседание чрез процесуални си представител адв. К. оспорва жалбата, счита я за неоснователна, а обжалваното решение - за валидно и правилно, поради което моли за неговото потвърждаване с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

          Въззивната жалба е депозирана от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт в срока по чл.259 ал.1 ГПК, поради което съдът я намира за процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

          Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между тях валидно е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен на 22.07.2013 г. предварителен договор за продажба на апартамент А2, подземно пракомясто П2 и складово помещение М2 в новострояща се жилищна сграда в гр. Варна, м-ст „Траката”, ул.”1-ва”, УПИ с идентификатор 10135.2564.78. С него ответникът се е задължил да прехвърли на ищците собствеността върху недвижимия имот по нотариален ред в 45 дневен срок от подписването на предварителния договор. Уговорена е и дължимата от купувачите насрещна парична престация за цената в общ размер от 70 000 евро, платима на три вноски, първата от които в размер на сумата от 2 000 евро – при сключването на предварителния договор. Ответникът не спори, че първата вноска от 2 000 евро е получена от него.

          Спори се между страните относно факта на настъпило валидно разваляне на договора по реда на чл.87 ЗЗД.

Ищците се позовават на разпоредбата на чл.87 ал.2 ЗЗД. Считат, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение за сключване на окончателния договор в срока по чл.9 от договора, поради което и на основание клаузата на чл.16 от предварителния договор за тях е възникнало потестативното право за разваляне ведно с правото им да претендират от ответника неустойка за разваляне в размер на 20% от продажната цена на имота.

          Ответната страна счита, че правното действие на изявлението за развалянето не е настъпило, тъй като първо - липсва редовно връчване на нотариалната покана, обективираща това изявление, второ - ответникът е изправна по договора страна, предвид това, че 45-дневният срок е уговорен в полза и на двете страни и на 07.09.2013 г. дружеството чрез прокуриста е изпратило по електронен път покана за изповядане по нотариален ред на сделката и трето - са били налице законовите предпоставки по чл.87 ал.1 ЗЗД с предоставяне от изправната по договора страна на подходящ срок за изпълнение, което не е сторено.

          Настоящият състав на съда намира всички посочени по-горе възражения на ответника за неоснователни поради следното:

          За да се претендира връщане на даденото поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо ищцовата страна да установи надлежно упражнено право на разваляне на договора. Едностранното разваляне е субективно право на изправната по договора страна, което тя упражнява по своя воля съобразно закона и договора, срещу неизправната страна, за да разкъса договорната връзка със съответните правни последици. Ищците по делото са установили качеството си на изправна по договора страна – купувач. Установено е и договорното неизпълнение от страна на продавача – ответник да прехвърли по нотариален ред на ищците собствеността върху имота в уговорения в чл.9 от договора 45 дневен срок. Обстоятелството, че по делото се съдържа електронно съобщение – покана /л.27/, същото само по себе си не установява получаването му от ищците, съответно не обосновава извода за изправност на ответната страна. Това е така и защото, по силата на чл.10 от договора продавачът се е задължил спрямо купувачите не само с нотариалното изповядане на сделката, но и с предварителното представяне на купувачите на всички необходими документи, доказващи правото му на собственост върху недвижимия имот, данъчна оценка и  скица. С оглед на тази договореност в тежест на ответника е да установи изпълнение и на това си задължение, което не е сторено. Гореизложеното обосновава категоричния извод, че към датата на отправяне на изявлението за разваляне ответното дружество е неизправна по договора страна. В допълнение съдът взе предвид също, че в чл.18 от договора страните са посочили, кои техни  адреси се считат като такива за кореспонденция, по какъв ред и срок  ще се информират при промяна в тях, както и последиците ако това не е изпълнено. Измежду тези адреси не фигурира електронен адрес за кореспонденция, поради което и съобразно посочената по-горе договорна клауза, съдът приема, че ответникът не е имал готовност да престира. Този извод се потвърждава и от поведението му в процеса, с оглед на това, че същият след като сам твърди, че е имал готовност на 07.09.2013 г. да изпълни договорното си задължение да сключи с ищците окончателен договор, в хода на делото не предлага изпълнение.       

Що се отнася до това, дали нотариалната покана, съдържаща изявлението за разваляне /л.6/, е връчена редовно на осн. чл.540 ГПК вр. с чл.47 ал.1 и сл. ГПК, съдът съобрази, че с определение от с.з. от 11.06.2014 г. окръжният съд е открил производство по чл.193 ГПК относно истинността на посочените от връчителя в официалния свидетелстващ документ обстоятелства, оспорени от ответника, като му е указал, че в негова тежест е да ги установи. Това указание не е изпълнено, поради което съдът приема, че материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ не е опровергана. Изявлението за разваляне е достигнало до продавача и е породило правните си последици. Налице е и вече трайно установена задължителна съдебна практика за разваляне на договора и със самата искова молба – с нейния петитум, с който се претендират последиците от развалянето.

Действително възможността за разваляне на двустранен договор в хипотезата на чл.87 ал.1 ЗЗД е обусловена от предоставяне от изправната страна на допълнителен срок, подходящ за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането му ще счита договора за развален. Но нормата на чл.87 ал.1 ЗЗД е диспозитивна и страните могат да се отклонят от нея. В конкретния случай това е сторено с клаузата на чл.16 от предварителния договор. С нея страните по спора са уговорили безусловно разваляне в случай, че продавачът не изпълни задължението си за прехвърляне на собствеността върху имота в срока по чл.9 от същия договор. В условие на  алтернативност и то само по преценка на купувача е предвидена възможността за предявяване на иск по чл.19 ал.3 ЗЗД. Следователно по волята на страните неизпълнението в този срок от страна на продавача се явява юридическият факт, пораждащ правото на купувача не само да развали договора, но и да получи договорна неустойка от 20% върху продажната цена. В тази хипотеза страните сами са презумирали липсата на интерес у купувачите да търсят изпълнение т.е. безполезността на престацията. Ето защо, като са упражнили правото на разваляне в хипотезата на чл.87 ал.2 ЗЗД вр. с чл.16 от предварителния договор, ищците са упражнили надлежно това свое потестативно право, което е породило правните си последици.

Първата от тези последици е реституция на даденото по разваления договор. Ищците претендират връщане на сумата от 2 000 евро на отпаднало основание по чл.55 ал.1 ЗЗД вр. с чл.88 ал.1 ЗЗД, както и сумата от 14 000 евро –неустойка по чл.92 ЗЗД вр. с чл.16 от предварителния договор.

Предвид изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, съдът намира и двете искови претенции за основателни и доказани и ги уважава.

Като е отхвърлил предявените искове, окръжният съд е постановил неправилно решение, което се отменя изцяло.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.1 ЗЗД на ищците се присъждат сторените от тях разноски за двете инстанции в размер общо на сумата от 1 881 лв., представляваща заплатената от тях държавна такса по исковата молба и въззивната жалба. Ищците не претендират адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №648/24.06.2014 г. по т.д. №2249/2013 г. на Варненски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „С Х Д” ООД, ЕИК 201322376, гр. Варна, ул.” Презвитер Козма” №4, да заплати на Б.В.С., ЕГН **********, и Г.К.С., ЕГН **********, и двамата с адрес ***, на осн. чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД сумата от 2 000 евро /в левова равностойност от 3 911,60 лв./, представляваща подлежаща на връщане платена вноска по  развален предварителен договор от 22.07.2013 г.; на осн. чл.92 ЗЗД и чл.16 от предварителен договор от 22.07.2013 г. сумата от 14 000 евро /в левова равностойност от 27 381,20 лв./, дължима договорна неустойка, ведно със законната лихва върху горните суми, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.11.2013 г. до окончателното им изплащане, както и на осн. чл.78 ал.1 ГПК сумата от 1 881 лв., разноски за двете инстанции.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.