О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 764

 

                                             гр.Варна, 16.11.2015 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВИЛИЯН ПЕТРОВ 

         ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

                  ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

 

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев ч.т.д. № 548 по описа на съда  за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С определение от 24.08.2015 г., производството по делото е било спряно до на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключване на в.ч.т.д.547/2015 г. по описа на АС – Варна.

След извършване на справка в деловодната програма на ВОС, съдът констатира, че преюдициалния спор е приключил с определение, с което е оставена без уважение подадената частна жалба от И.М.В. частна жалба против определение № 2483/09.07.2015г.  на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1570/2014г.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че е отпаднала пречката за движение на процеса и производството следва да се възобнови.

Производството е образувано по частна жалба на „Уникредит лизинг”ЕАД против определение №1994/02.06.2015г. по т.д. № 1570/2014г. на ВОС , с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 342/30.04.2015г. по същото т.д. в частта за разноските, на осн. чл.248 ГПК.

Твърди се, че с оглед изцяло уважения иск спрямо единия от солидарните длъжници, на ищеца се дължи пълния размер на сторените в заповедното и исковото производство разноски, независимо от прекратяване на произодството спрямо другия ответник.                                                                                                               Насрещната страна И.М.В. от гр.Варна, не е подал писмен отговор.

Частната жалба, с оглед датата на връчване на препис от обжалваното определение е допустима, като е внесена дължимата държавна такса.                          Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

С определение №1994 от 02.06.2015 г., постановено по т.д №1570/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение е оставена без уважение молбата на УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД, ЕИК **** София от 13.05.2015 г. с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решение №342/30.04.2015г. по т.дело №1570/2014г. на ВОС, в частта за разноските.                                   Производството по т.д №1570/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение е образувано по искова молба на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр.София за признаване за установено, че „Ай енд Ай инвест груп“ ЕООД и И.М.В., ЕГН **********, Варна, дължат солидарно сумата от 41 740.90 евро, представляващи част от задължението по запис на заповед №83099/12.05.2008г., издаден от Ай енд Ай инвест груп ЕООД, с падеж на предявяване до 49 месеца от издаването му, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 16.05.2014г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело №6380/2014г. на ВРС, 20 състав, на основание чл.422, т.9 вр.чл.415 ГПК.                                                                                    

С определение от 09.02.2015 г., в първото по делото заседание, в резултат на направено изявление на ищеца за оттегляне на иска спрямо единия от ответниците е прекратил прозводството по отношение на „Ай енд Ай инвест груп“ ЕООД.                    

С решение №342/30.04.2015 г., съдът е приел за установено в отношения между УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД, ЕИК 121887948, София и И.М.В., ЕГН **********, Варна, че последния дължи в качеството си на авалист сумата от 41 740.90 евро, представляващи част от задължението по запис на заповед №83099/12.05.2008г., издаден от Ай енд Ай инвест груп ЕООД, с падеж на предявяване до 49 месеца от издаването му, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.417 ГПК на 16.05.2014г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.дело №6380/2014г. на ВРС, 20 състав, на основание чл.422, т.9 вр.чл.415 ГПК, като е осъдил И.М.В., ЕГН **********, Варна, ДА ЗАПЛАТИ на УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД, ЕИК ***, София, разноски в размер на 1868.50 лева за заповедното производство /половината от включените в заповедта/ както и 3 669 лева за исковото производство /съобразно приложен списък, с намалено наполовина адв.възнаграждение/.

За да намали разноските в заповедното, както и адвокатското възнаграждение в исковото производство наполовина, съдът е приел, че поради прекратяване на производството спрямо единия длъжник/ответник/, с оттегляне на иска и обезсилване на заповедта и листа спрямо същия, другия ответник следва да отговаря само за половината от сторените разноски.

Съобразно разпоредбата на чл.72, ал.1 от ГПК, както в заповедното, така и в исковото производство, държавната такса, по кумулативно съединени искове се събира по всеки иск, независимо от броя на ответниците. В случая е предявен един иск за заплащане на сумата от 41 740.90 евро, представляващи част от задължението по запис на заповед №83099/12.05.2008 г., по който с оглед разпоредбата на чл.12 от Тарифата за държавните такси, в заповедното производство е внесена половината от дължимата държавна такса върху интереса, а именно 1632.76 лева, а в исковото производство е доплатена останалата дължима държавна такса в размер на още 1632.76 лева.

Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението се определя според материалния интерес, а не според броя на насрещните страни.

След като предявения иск е уважен изцяло, то с оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да понесе всички разноски в производството и възнаграждение за един адвокат, като последното може да бъде намалено само поради прекомерност, каквото възражение не е направено в процеса.

Прекратяването на производството спрямо единия от ответниците, обуславя правото му на възмездяване на разноски по реда на чл. 78, ал.4 от ГПК, но не може да повлияе на размера на разноските дължими от ответника, по отношение на който искът е уважен изцяло.

Ето защо съдът намира, че в полза на ищеца – жалбоподател в настоящото производство, следва да бъдат присъдени всички направени в заповедното и исково производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Като е намалил сторените разноски наполовина, първоинстанционният съд е постановил определение в противоречие със закона, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго с което да се измени решението и на ищеца да се присъди пълния размер на сторените разноски.

 

Воден от горното и на основание чл. 278 от ГПК съдът

 

                                                            О П Р Е Д Е Л И :

 

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.т.д. № 548 по описа на АС - Варна за 2015 г.

ОТМЕНЯ определение №1994/02.06.2015г. по т.д. № 1570/2014г. на ВОС, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 342/30.04.2015 г. по същото т.д. в частта за разноските, на осн. чл.248 ГПК.

ИЗМЕНЯ решение № 342/30.04.2015 г. постановено по т.д. № 1570/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд, търговско отделение, на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК като  ВМЕСТО:

ОСЪЖДА И.М.В., ЕГН ********** от Варна ДА ЗАПЛАТИ на УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД, ЕИК ****, София сумата от 1868.50 лева разноски за заповедното производство и 3 669 лева за исковото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ПОСТАНОВЯВА:

            ОСЪЖДА И.М.В., ЕГН ********** от Варна ДА ЗАПЛАТИ на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище гр. София, сумата от 3737.56 лева разноски за заповедното производство и 5456.40 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: