РЕШЕНИЕ

   № 231

               гр.Варна, 15.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 07.11.2017 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело №548  по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от „Аксис“ ООД- гр.Търговище, ЕИК 125572215, против решение № 44 от 08.09.2017 г., постановено по т.д.№ 34/2017 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност на „Аксис“ ООД гр.Търговище - 21.04.2009 г., с молба за отмяна на решението в обжалваната част, като за начална дата бъде определена датата на подаване на молба за несъстоятелност от длъжника – 1.03.2017 г. /производството, по която е спряно до приключване на настоящото производство/. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му.

Въззиваемата страна - „Уникредит Булбанк“ АД гр.София с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част относно определената начална дата на неплатежоспособност на „Аксис“ ООД гр.Търговище.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Оплакването в жалбата, че молителят претендира в молба си за несъстоятелност за начална дата на неплатежоспособност на ответника датата 30.07.2010 г. предвид презумпцията за неплатежоспособност по чл.608 ал.4 ТЗ - поради неплащане от длъжника в 6 месечен срок от получаване на поканата за доброволно  изпълнение, е неразвито. Същото е неоснователно, тъй като съдът не е обвързан от сочената от молителя начална дата на неплатежоспособност, като я определя с оглед на всички данни и доказателства по делото.

Оплакването в жалбата, че към определената от съда дата – 21.04.2009 г. дружеството – длъжник е развивало търговска дейност, произвеждало е продукция и не е генерирало нови кредитори след 2009 г., е неоснователно. Вярно е, че дейността на длъжника е фактически прекратена през 2017 г. с продажбата на неговите ДМА и оборудване. Но установено от допълнителното заключение на ССЕ още към края на 2008 г. краткотрайните активи на длъжника на стойност 246 хил. лв не са покривали текущите му задължения в размер на 749 хил. лв, а е имало и неосчетоводени задължения за 85 хил.лв. През всички следващи години до 2017 г. това положение не се променя, като само постоянно нараства разликата между стойността на текущите активи и текущите задължения. Така че обективно длъжникът е бил неплатежоспособен още тогава и не е излизал от това състояние през следващите девет години. Дълготрайните материални активи, с които е разполагал, нямат отношение към състоянието на неплатежоспособност, а към евентуално състояние на свръхзадълженост.

Оплакването в жалбата за предлагани на молителя варианти за разплащане и предоговаряне на дълга, които той не приел, е неоснователно. Ако длъжникът е считал, че не е неплатежоспособен, но се намира в непосредствена опасност от неплатежоспособност, е следвало да инициира производство по стабилизация по реда на част пета от Търговския закон, което не е сторил. При открито производство по несъстоятелност той разполага с възможност да предложи план за оздравяване на предприятието, както и да сключи договор по чл.740-ТЗ с всички кредитори с приети вземания за уреждане плащането на паричните си задължения.

Оплакването на длъжника, че нямало спиране на плащанията му към м. април 2009 г. е неоснователно. От заключението на ССЕ се установява категорично, че към този момент той не е обслужвал задълженията си както към молителя, така и към НАП и към друг кредитор – „Хъс“ ООД-Пловдив, които са се снабдили с изпълнителни листи за вземанията си срещу него, като молителят е завел изп.д. №20097690400818 на ЧСИ А.З., по което са се присъединили „ Хъс“ ООД-Пловдив, ЕТ-Торо-Петър Борисов“-Търговище /с изп. лист от 2012 г./ и Д. Г. К. /с изп. лист от 2010 г./, а НАП-София е завела изп.дело №2721/2009 г. След като са налице издадени изпълнителни листи срещу ответника, е очевидно, че не се касае за спорни, а за ликвидни и изискуеми вземания по търговски сделки и публичноправни задължения, като оплакването в тази връзка е неоснователно. Предмет на обжалване пред АдмС-Варна са скорошни задължения към НАП. Спиране на плащанията към най-големия кредитор „Уникредит Булбанк“ АД гр.София към 21.04.2009 г., установено от заключението на ССЕ, правилно е прието при това положение за начална дата на неплатежоспособност на длъжника.

Решението е правилно и следва да се потвърди в обжалваната му част. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Искане за присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция не е направено от ответника, поради което такива съобразно изхода на делото не му се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 44/08.09.2017 г. по т.д. № 34/2017 г. на Окръжен съд – Търговище, в частта относно определената начална дата на неплатежоспособност на „Аксис“ ООД - гр.Търговище, ЕИК 125572215 - 21.04.2009 г.

В останалата му необжалвана част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК. Същото да се съобщи на страните по реда на ГПК, а заверени преписи от него да се изпратят на Агенция по вписванията и на Окръжен съд Търговище за вписване, съответно - в търговския регистър и в книгата по чл.634в-ТЗ.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.