Р Е Ш Е Н И Е

 

35./12.02.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на 24.01.2018 год. през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА 

        МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Д. Чипева като разгледа докладваното от съдията А. БРАТАНОВА в.т.д. № 549 по описа на ВнАпС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от  „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и Н.И.Г.  против Решение № 548/01.08.2017 год., постановено по т.д.№ 1453/2016 год., с което ВОС е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, че ответниците „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 202077894, в качеството на кредитополучател, и Н.И.Г., като поръчител, дължат СОЛИДАРНО на ищеца „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК 121830616 следните суми, произтичащи от Договор за кредит №21781073 от 28.05.2014г. и Договор за поръчителство от 28.05.2014г., както следва : 1. сумата от 23 667.48 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит от 28.05.2014г.; 2. сумата от 900.22 лева, представляваща редовна договорна лихва за периода от 25.08.2015г. до 06.07.2016г. и сумата от 702.96 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 14.01.2016г. до 06.07.2016г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.07.2016г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед № 3856/08.07.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7915/2016г. на ВРС, IX състав.

Предявената въззивна жалба обективира доводи за недопустимост и неправилност на  постановения съдебен акт. Наведените твърдения против разпределението за отговорността за разноски не се поддържа съобразно уточнителна молба от 07.09.2017 год.

Въззиваемата страна  е депозирала писмен отговор, с който оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

Въззивната жалба е подадена в срока по  чл.259, ал.2 ГПК от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима. Същата отговаря на останалите изисквания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

По заявление на ищеца по реда на чл.417 ГПК с представено извлечение от сметка – документ по чл.417, т.2 от ГПК – пред Районен съд град Варна е образувано ч.гр.д.№7915/2016г., по което съдът е издал заповед № 3856 от 08.07.2016 г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Длъжниците „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 202077894, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 16, ет. 11, ап. 61, представлявано от Н.Г., като кредитополучател, и Н.И.Г. ЕГН **********,***, като поръчител, са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК 121830616, следните суми, произтичащи от Договор за кредит №21781073 от 28.05.2014г. и Договор за поръчителство от 28.05.2014г., както следва :

1. сумата от 23 667.48 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит от 28.05.2014г.;

2. сумата от 900.22 лева, представляваща редовна договорна лихва за периода от 25.08.2015г. до 06.07.2016г. и

3. сумата от 702.96 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 14.01.2016г. до 06.07.2016г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.07.2016г. до окончателното й изплащане.

Присъдени са внесената държавна такса в размер на 505.41 лева и 909.06 лева, юр.възнаграждение. 

Въз основа на издадените ЗНИ и ИЛ при ЧСИ рег.№711 с район на действие ОС Варна е образувано изп.д.№20167120401522 срещу длъжниците.

В срока  по чл.414, ал.2 от ГПК, считано от датата на връчване на ПДИ ведно с препис от подлежащия на изпълнение акт  (16.08.2016г.)  длъжниците „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 202077894 и Н.И.Г. ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Т.Г. от ВАК, подават на 30.08.2016 г. пред ВРС възражения против заповедта за изпълнение, като съгласно указанията на съда, ищецът заявява настоящия иск за установяване на вземането си.

Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК и е предявен при спазване на особените процесуални изисквания на чл.415 вр. чл.414 ГПК, поради което е процесуално допустим.

Не се спори, че между страните е сключен договор за банков кредит № 21781073 от 28.05.2014 г., по силата на който „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК 121830616 предоставя на „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 202077894 кредит за оборотни средства в размер на 30 000 лева за покупка на 14 това гориво. Кредитът е предоставен като кредитна линия с погасителен план, неразделна част от договора. Видно от приложения погасителен план главницата следва да бъде погасена за периода от 25.06.2015г. до 25.05.2016г. на 12 равни вноски от по 2500 лева всяка.

За ангажиране отговорността на ответника Н.И.Г. по делото е представен Договор за поръчителство към Договор за кредит от 28.05.2014г., по силата на който поръчителят поема задължение да отговаря за изпълнение на цялото задължение за погасяване на договора за кредит на „Кар Екс България“ ЕООД  от 28.04.2014г

         По наведените въззивни доводи за ревизия на обжалвания съдебен акт:

1.Основният спорен въпрос пред въззивната инстанция е сведен до това при какви модалитети е изискуем кредитния дълг.

Изискумостта на вземането, предмет на настоящия установителния иск, произтича от твърдения за настъпил краен падеж на договорното задължение, обстоятелство, на което заявителят изрично се е позовал в заявлението по чл.417 от ГПК. Действително, в т.12 от заявлението на банката, указваща документа, от който произтича вземането са посочени, че това са Договор за кредит от 28.05.2014г. и договор за поръчителство от 28.05.2014г. и Извлечение от счетоводна книга, с което се установява вземането на Банката, поради предсрочна изискуемост. Изрично е посочено също, че датата на настъпване на изискуемостта е на крайния падеж – 31.05.2016г.  Допуснатото противоречие относно вида на изискуемостта, на която се позовава заявителят,  се преодолява с изявлението, съдържащо се в документа по чл.417, т.2 от ГПК, който съобразно т.2 “б“ от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС съставлява годен източник за определяне на обстоятелствата, от които произтича вземането в заповедното производство. С оглед изричното позоваване в т.4 от извлечението от счетоводни книги на банката на настъпила изискуемост на вземането на краен падеж – 31.05.2016г., а не на предсрочна такава, следва да се приеме, че заповедният, респ. исков дълг е такъв, изискуем на краен договорен срок.

  При първоинстанционното разглеждане на спора, вкл. и пред въззивната инстанция, ответниците са навели твърдения за настъпила преди крайния падеж предсрочна изискуемост на дълга, която променя модалитетите на договорната връзка.

Според разрешенията,       дадени в т.18 на ТР № 4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост съставлява форма на изменение на договорната връзка. Обявяването на предсрочна изискуемост се състои в отпадане привилегията на срока за изпълнение, уговорен в полза на длъжника-кредитополучател по договора за банков кредит, поради неизпълнение на задължението му за заплащане на една или няколко анюитетни вноски. С обявяване на предсрочната изискуемост на цялото задължение банката упражнява признато от закона преобразуващо право и в отклонение от нормата на чл.20а, ал.2 ГПК едностранно предизвиква изменение в създаденото с договора за кредит облигационно отношение. Настъпилата предсрочна изискуемост променя модалитетите на дълга, респ. има релевантно правно значение за момента, в който длъжникът е изпаднал в забава. Моментът на забавата има основополагащо значение за всички акцесорни притезания на кредитора, вкл. за приложение на правилото на чл. 147, ал.1 ЗЗД относно отговорността на поръчителя.

Предмет на специалния иск по чл.422 ГПК е установяване съществуването на вземането по оспорената от длъжника заповед за изпълнение. Обективните предели на силата на присъдено нещо по този иск обхващат основанието за неговото възникване, индивидуализирано чрез съответния документ от категорията на изброените в чл. 417 ГПК. В настоящия случай, заповедният дълг се претендира като кредитен такъв.  Тъй като предмет на иска е фактическата, материалноправната дължимост на дълга, ответниците могат допустимо да навеждат всякакви защитни възражения, вкл. правоотлагателни и правопогасяващи такива. След като в заявлението кредиторът изрично е обосновал изискуемостта на вземането с изтичането на уговорения между страните срок за погасяване по кредитния договор, няма пречка съдът в исковото производство да изследва възраженията на ответниците относно различни модалители на задължението, вкл. произтичащи от предсрочна изискуемост. Изискуемостта /предсрочна или на договорен падеж/ не е правопораждащ юридически факт, а модалитет на дълга. Следователно, налице е редовно въведено от страната, защитно възражение, което следва да бъде разгледано по същество.

2. По делото са представени нотариални покани – л.70-73 от делото, с които кредиторът Банка „ДСК“ АД е уведомило кредитополучателя и поръчителя, че целият дълг е предсрочно изискуем.  Уведомлението е изпратено във връзка с договор за банков кредит от 28.05.2014 год., отпуснат в размер на 15 000 лева, отчитан по сметка  00..21781073. Изречение първо от писмото обективира правноиндивидуализиращите признаци на правоотношението, във връзка с което е изпратено волеизявлението. Датата на договора и сметката, по която същият се отчита, съвпадат с тези на процесното правоотношение. В представеното по делото извлечение от счетоводни сметки договорът е обозначен с номер, съвпадащ с номера на обслужващата банкова сметка / ***.21/. Кредиторът не е представил друг договор за кредит между страните, независимо от нарочните указания на въззивния съд. При това положение и с оглед съвпадението на датата и кредитната сметка /номер на договора/, съдът приема, че уведомлението е изпратено във връзка с разглеждания договор. Различието в кредитната сума съставлява явна фактическа грешка, която не препятства отнасянето на волеизявлението към спорното правоотношение.

Нотариалните покани са надлежно връчени на адресатите на 14.12.2015 год.

Съгласно разпоредбата на чл. 22, т.Б от договора,  банката има право да превърне целият остатък от кредита в предсрочно изискуем при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва. Договорно предвидената предсрочна изискуемост не настъпва автоматично,  а съставлява правомощие на банката – кредитор, предполагащо наличието на 1/неизпълнение на кредитополучателя като обективна предпоставка и 2/ едностранно волеизявление за трансформирането на целия дълг в изискуем, надлежно доведено до знанието на длъжника.

 Страните не спорят, а и от заключението на ССЕ се установява, че към датата на отправяне на нотариалните покани  кредитополучателят е бил в съществено просрочие относно погасяване на вноските по погасителен план. Изцяло неплатени са вноските с падежи м.септември, октомври, ноември и декември. Отправените уведомления съдържат изрично волеизявление на кердитора, че счита „цялата непогасена главница“ за предсрочно изискуема и ще пристъпи към нейното събиране по съдебен ред. 

С оглед на изложеното, съдът приема, че е налице настъпил трансформиращ ефект на нарочното волеизявление на кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора. Волеизявлението е предшествано от забава, отговаряща  на договорните критерии за предсрочна изискуемост. Въззивният съд приема, че предсрочната изискуемост е настъпила на 14.12.2015 год. Изменението на договорната връзка съвпада с датата на обявената предсрочна изискуемост / в този смисъл и т.18 от ТР № 4//2013 г. на ОСГТК на ВКС/.   

Счетоводното отнасяне на кредита в просрочие е само последица от настъпилата и обявена предсрочна изискуемост, но не и елемент от фактическия състав за изменение на договорната връзка.  Следователно – доводите на кредитора за липса на счетоводно отразяване са изцяло ирелевантни за спорното право.

Обявената предсрочна изискуемост дерогира крайния договорен падеж за изпълнение на длъжника. Упражненото потестативно  право има обвързващо действие по отношение на длъжника, но и по отношение на кредитора. При упражнено право да претендира предсрочна  изискуемост, кредиторът не разполага с алтернативно изборно право да се ползва и от крайния договорен падеж.

3. Упражненото право на предсрочна изискуемост, считано от 14.12.2015 год. означава, че към датата на подаване на заявлението пред заповедния съд – 06.07.2016 год. е изтекъл предвидения в чл. 147, ал.1 ЗЗД 6-месечен срок за ангажиране отговорността на поръчителя. Посоченият срок е краен и преклузивен и прекратява отговорността на поръчителя. По изложените съображения, претенциите спрямо ответника Н.Г. са изцяло неоснователни.

4. По отношение на кредитополучателя:

Ответникът – ООД дължи заплащането на цялата главница по договора за кредит, независимо, че изискуемостта на същата е настъпила при модалитети, различни от тези, заявени в заповедното производство.  Съобразно заключението на ССЕ размерът на непогасения главен дълг възлиза на 23 667, 48 лв. Изводът е формулиран при съпоставка на усвоения кредит и междувременно постъпилите плащания. Ответникът е оттеглил предприетото оспорване на заключението при първоинстанционното разглеждане на спора.

Установени по размер са и вземанията за възнаградителни и наказателни лихви. Определената от експертизата величина на възнаградителни лихви съвпада с тези, дължими само по погасителния план. Наказателните лихви /неустойки/ се претендират върху период, който следва настъпилата предсрочна изискуемост. Заключението на ССЕ не е оспорено от страната. Въззивникът не е навел самостоятелни въззивни доводи за ревизия на съдебния акт в разглежданата част.

 Решението в коментираната част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Обстоятелството, че заповедният дълг е предсрочно изискуем преди заявения падеж в заповедното производство, не обуславя допустимостта на исковото производство по чл. 422 ГПК. Касае се за юридически факти, които не променят основанието на претенцията.

Разноски: 

С оглед изхода от спора, решението на ВОС следва да бъде отменено в частта, в която ответникът Н.Г. е осъдена да заплати разноски в заповедното и исково производство. Решението по разноските, възложени в тежест на ЮЛ-ответник следва да бъде потвърдено.

В полза на въззивника Н.Г. следва да бъдат присъдени сторените във въззивното производство съдебни разноски в размер на 1330 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение съобразно списък л. 34.Заплатеното адвокатско възнаграждение е ориентирано към минимума, дефиниран в чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 год., който съобразно материалния интерес възлиза на 1288,11 лева.  Не са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението като прекомерно.

В полза на Банка ДСК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП или 300 лева.  Задължена страна по вземането за разноски в разглежданата част е  „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

При постановяване на настоящото решение, съдът констатира, че въззивниците са останали задължени със заплащането на разноски по предявената въззивна жалба в размер на 6, 41 лева /дължима държавна такса 505,41 лева, внесени 499 лева/.  Дължимите разноски следва да се възложат на въззивниците с настоящото съдебно решение, на основание чл. 77 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 548/01.08.2017 год., постановено по т.д.№ 1453/2016 год. в частта, която е прието за установено, че ответникът Н.И.Г. ЕГН **********,***, като поръчител, дължи СОЛИДАРНО на ищеца „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 следните суми, произтичащи от Договор за кредит №21781073 от 28.05.2014г. и Договор за поръчителство от 28.05.2014г., както следва : 1. сумата от 23 667.48 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит от 28.05.2014г.; 2. сумата от 900.22 лева, представляваща редовна договорна лихва за периода от 25.08.2015г. до 06.07.2016г. и сумата от 702.96 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 14.01.2016г. до 06.07.2016г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.07.2016г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед № 3856/08.07.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7915/2016г. на ВРС, IX състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 срещу Н.И.Г. ЕГН **********,*** иск за приемане за установено, че ответникът дължи солидарно на ищеца следните суми, произтичащи от Договор за кредит №21781073 от 28.05.2014г. и Договор за поръчителство от 28.05.2014г., както следва : 1. сумата от 23 667.48 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит от 28.05.2014г.; 2. сумата от 900.22 лева, представляваща редовна договорна лихва за периода от 25.08.2015г. до 06.07.2016г. и сумата от 702.96 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 14.01.2016г. до 06.07.2016г., ведно със законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.07.2016г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед № 3856/08.07.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 7915/2016г. на ВРС, IX състав.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОТМЕНЯ решението в частта за разноските, възложени на ответника Н.И.Г..

ОСЪЖДА „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 202077894, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 16, ет. 11, ап. 61, представлявано от Н.Г., да заплати на „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумата от 300 лева , на основание чл. 78, ал.8 ГПК.

ОСЪЖДА „БАНКА ДСК“ ЕАД ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ № 19 ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.Г. сумата от 1330 лева – разноски, сторени при въззивното разглеждане на спора.

ОСЪЖДА „КАР ЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК 202077894, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Дубровник“ № 16, ет. 11, ап. 61, представлявано от Н.Г. и Н.И.Г. ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно по сметка на АС – Варна допълнителна държавна такса за въззивно обжалване в размер на 6,41 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването на страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: