Р Е Ш Е Н И Е

 

107…..…

 

Гр. Варна, 25.04. 2014 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА в.т.д. № 55 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Е П П АД гр.Варна обжалва решение № 999 от 08.11.2013 г. по т.д.№ 549/2013 г. по описа на ВОС, с което спрямо него на основание чл.124 ал.1 ГПК е прието за установено, че Б Х В ЕООД гр.Варна не дължи сумата 40 996.80 лв. по фактура № 0096459912/13.03.2013 г., начислена служебно по констативен протокол и справка за корекция на количества енергия на абонатен № 1158002 и клиентски № 1100295445 за обект на адрес: гр.Варна, бул.”Христо Ботев” № 3а за периода: 06.09.2012 г. – 04.03.2013 г.; и въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна съдебно-деловодни разноски в размер на 4 639.87 лв., на основание чл.78 ГПК.

Въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирано лице, редовна е и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество. В нея се сочат доводи за неправилност на съдебното решение, основани на неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост, поради което се претендира за отмяната му и постановяване на решение по същество, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени, ведно с присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Въззиваемата страна Б Х В ЕООД гр.Варна счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли за неговото потвърждаване, с присъждане на разноските за настоящата инстанция. За да се произнесе в предметните предели на въззивното производство, съставът на Варненския апелативен съд съобрази следното:

Фактите по делото сочат, че действително е налице манипулация в измервателното средство, обслужващо процесния обект, в резултат на което електромерът не отчита цялото потребено от абоната количество енергия. Вмешателството е осъществено по начин, който преодолява защитите на „смарт” уреда, като в него е монтирано чуждо за схемата дистанционно управляемо устройство, влияещо на измервателния блок. Установено е, че за предходен, идентичен по месеци времеви период през 2012 год. средното измерено количество ел. енергия от същия електромер е възлизало на 45 600 кВтч, докато за процесния период то е около 2 пъти по-малко – 23 300 кВтч, съобразно заключението на вещото лице доц. д-р инж. Петър Василев. След корекцията количеството ел. енергия се доближава до тази от предходния период – 43 040 кВтч.

Независимо от горното, както и от осъществените законодателни изменения в ЗЕ /ДВ, бр.54/2012 г./, които дават възможност на крайния снабдител да извършва корекции на сметка на клиенти за минал период от време, въззивният съд намира, че спорната сума е недължима, по следните съображения:

Според наложилата се практика на Върховния касационен съд – ТК по реда на чл.290 ГПК преди посочения по-горе момент, липсва законово основание за извършване на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел. енергия от доставчика на електроенергия при действието на ЗЕ /ДВ бр.107/09.12.2007 год./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, независимо от съществуването на такива клаузи в ОУ. ВКС приема, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на установено неточно /непълно/ отчитане на доставената ел. енергия от принадлежащите на доставчика й СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя в причинно-следствена връзка с отчитането, е недопустимо, т.к. нарушава принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, както и установения в чл.82 ЗЗД основен принцип за виновния характер на договорната отговорност. В тази връзка се сочи, че обективната отговорност, като изключение от същия принцип, винаги следва да е нормативно предвидена, и в никакъв случай не може да се основава само на клаузи от общите договорни условия, уреждащи продажбата на ел.енергия, въпреки че предходните Правила на ДКЕВР са давали тази възможност. Съществуващата препратка на чл.45 ал.1 ПИКЕЕ /отм./ към корекционната процедура, предвидена в договора за покупко-продажба, респ. в общите му условия, е в противоречие със закона.

След изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., при действието на което е извършена спорната корекция, поради липсата на нови правила относно коригирането на неизмерената или неточно измерена ел. енергия, приети от страна на ДКЕВР в качеството й на държавен орган със законодателно делегирана нормативна компетентност, не е налице основание за различен отговор на материално-правните въпроси относно валидността на извършваните корекции от Е П П АД и досежно процесния минал период от време /07.09.2012 г. – 04.03.2013 г./. Причината е, че приети от така оправомощения орган, правилата относно корекционната процедура стават част от нормативната уредба, относима към спорните материални правоотношения, а именно фактическата липса на такава е обусловила произнасянето на ВКС в посочения по-горе смисъл с обвързващ съдилищата характер по сходни казуси. С приемането на ПИКЕЕ през м.10.2013 г. празнотата се явява отстранена, като вече по надлежния ред са уредени случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството енергия за минал период от време. Следва да се посочи, че те не са идентични с клаузите в действащите ОУ, както и че нямат обратно действие и не са приложими по аналогия.

Видно е от съдържанието на жалбата, че въззивникът поддържа валидност и приложимост на чл.24 ОУ ДПЕЕ и чл.38 ал.6 ОУ ДПЕЕЕМ като основание за извършване на корекцията, но тези доводи няма как да бъдат споделени. Доколкото би било установимо реалното потребление на ел. енергия за процесния период и неговата стойност според цените на тарифните зони, следва да се посочи, че надлежни доказателства в тази насока в предвидените от ГПК срокове не са били ангажирани.

По изложените съображения въззивният съд намира, че като е достигнал до извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск, ВОС е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция, надлежно доказани в размер на 2 500 лв.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 999 от 08.11.2013 г. по т.д.№ 549/2013 г. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА Е П П АД с ЕИК 103533691 да заплати на Б Х В ЕООД с ЕИК 201397090 сумата 2 500 лв. – съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчването му на страните, пред Върховния касационен съд на РБ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: