Р Е Ш Е Н И Е

358/14.12.2013 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 29.10.2013 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА     

ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 550 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 487 от 23.05.2013год., постановено по т.д.№ 2835/2011год. на ВОС, съдът е осъдил С Ц ЕООД гр.Варна, представлявано от А Н Б да заплати на С Н ЕООД, ЕИК 104616859, В.Търново, представлявано от П Х С, сумите: 1. по договор за франчайз от 04.08.2010г. сума в размер на 30 000 лева, представляващи еднократна франчайз такса по чл.22, ал.1 от договора ведно със законни лихви върху отделните акумулирани в нея три плащания от по 10 хил.лева в размер на 3100.95 лева; сумата от 11990.90 лева, представляваща дължимо възнаграждение по договора за месец ноември 2010 до месец април 2011г.по чл.21 от договора; мораторна неустойка по чл.21, ал.3 от договора върху възнаграждението в размер на 18 372 лева както и дължима договорна неустойка по чл.26, т.1 вр.чл.25 от договора, предявена като частичен иск до сумата от 9000 лева, на основание чл.79 вр.чл.92 и чл.86 от ЗЗД както и по 2. договор от 03.11.2010г. за управление на заведения за хранене сумата от 20 000 лева първоначална еднократна такса за Сити рок кафе и 15 000 лева за сладкарница Долче, съгласно т.3.2 от договора, на основание чл.79 от ЗЗД ведно с мораторна неустойка в размер на 3615.21 лева, върху уважената главница от общо 35000лева, за периода от 03.11.10г. до 02.11.2011г./завеждане на иска/, както и законните лихви върху главниците от завеждане на иска на 02.11.2011г. до окончателното изплащане на задълженията като ОТХВЪРЛЯ исковете подоговора от 04.08.2010г. за разликата над 11 990.90 лева до претендираните като частичен иск 12 000 лева възнаграждение по чл.21 от договора съгласно оборота на Его пица и грил както и по договора от 03.11.2010г. - за заплащане на сумата от 10 000 лева еднокартна такса за разработване на заведение „Чубрица БГ” по чл.3.2. от договора; за сумата от 6300 лева месечно възнаграждение по чл.3.1 от договора върху месечния оборот за трите заведения Чубрица БГ, Долче и Сити рок кафе ведно с мораторните лихви върху дължимите възнаграждения на основание т.3.1 от договора; 13500 лева предявена като частичен иск по чл.10 вр.чл.7 от договора и представляваща договорна неустойка за неизпълнение и прекратяване на договора както и за разликата от 3615.21 лева до претендираните 4634.53 лева, представляващи мораторна неустойка върху 45000 лева за периода от 03.11.10г. до завеждане на иска.

ОСЪДИЛ Е С Ц ЕООД, ЕИК 103140439, Варна, представлявано от А Н Б да заплати на С Н ЕООД, ЕИК 104616859, В.Търново, представлявано от П Х С, сумата от 10 844.34 лева /след компенсация/, представляващи сторените от ищеца разноски в производството на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Недоволен от решението е останало „С Н”ЕООД, което го обжалва в частите, с които отхвърлени исковите претенции за разликите над уважения размер до претендираните размери на исковете по договор за управление на търговски обекти от  03.11.2010г.

Счита решението за неправилно- поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като моли за неговата отмяна в обжалваните части и постановяване на друго, с което се уважат изцяло предявените искове. 

Насрещната страна, чрез писмено становище счита, жалбата за неоснователна.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спора, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявената въззивна жалба е депозирана в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава е процесуално допустима.

При разглеждането и, съдът съобрази следното, относно  обжалваната част от решението:

Производството  пред окръжния съд е образувано по искова молба от С Н ЕООД, гр.В.Търново против С Ц ЕООД, Варна. В исковата молба се претендират неизпълнени задължения по Договор за управление от 03.11.10г.на следните три заведения, находящи с в МОЛ „ВАРНА ТАУЪРС”:- Сити рок кафе; Кафе – сладкарница „Долче” и заведение за бързо хранене „Чубрица БГ”. По този договор ищецът твърди, че ответникът му дължи еднократна такса от 20 000 лева за първото заведение, 15 000 лева за второто и 10 000 лева – за третото заведение както и 6% от оборота месечно възнаграждение. Излага, че е осъществявал мениджмънт на заведенията за периода от 01.12.10г. до края на месец февруари 2011г., когато договорът бил прекратен поради неплащане. Твърди, че по този договор ответникът му дължи /съобразно предполагаем оборот на всяко от заведенията/ сумата от: за Сити рок кафе – по 900 лева месечно, или за трите месеца 2 700 лева; за Долче – 600 лева месечно или 1 800 лева за трите месеца и за Чубрица БГ – 600 лева месечно, или 1 800 лева за три месеца. Или, общо дължимата сума е в размер на 6 300 лева за периода от 01.12.10г. до 01.03.11г. Върху тези суми ищецът претендира и мораторни лихви с подробна разбивка до датата на предявяване на иска, считано от падежа като общият размер на тези лихви възлиза на 490.37 лева. Освен това ищецът претендира и мораторна лихва върху претенцията си от 45 000 лева /по т.3.2/ от 03.11.10г. до предявяване на иска в размер на 4634.53 лева. Поради неизпълнението и разваляне на договора, претендира и договорна неустойка по чл.10 от този договор, в размер на 135 000 лева. Въз основа на изложеното ищецът иска осъждане на ответника да му заплати дължими суми, предявени като частични искове ведно със законните лихви от предявяване на иска до окончателното изплащане на задълженията както и сторените в производството разноски. С молбата и справката по чл.366 от ГПК, исковете са посочени поотделно, както следва:

Претендира общо сумата от 56424.90 лева, включваща следните суми: 6300 лева месечно възнагаждение от трите заведения; 490.37 лева мораторна лихва върху тези възнаграждения; 45 000 лева, представляващи възнаграждение за трите заведения по чл.3.2 от договора; сумата от 4634.53 лева мораторна лихва върху горната сума; сумата от 135 000 лева договорна неустойка на осн.чл.10 вр.чл.7 от договора и чл.87 от ЗЗД, който се иск се предявява частично за сумата от 13 500 лева.

В съдебно заседание исковете се поддържат.

С отговора си ответното дружество оспорва основателността на иска. Сочи, че договора от 03.11.10г. не е  договор за управление като твърди, че това е договор за поръчка. Поради което, действията в предмета на този договор е следвало да бъдат извършени лично от С Н ЕООД. Твърди, че такива действия не са извършвани от ищеца, поради което е налице пълно неизпълнение на предмета на договора съгласно т.1.2 и оспорва тези искове изцяло по основание и размер.

Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното, относно обжалваната част от решението:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.79 вр.чл.92 и чл.86 от ЗЗД, за изпълнение на изискуеми задължения по Договор за управление на търговски обекти от 03.11.2010г., по който изпълнител  е дружеството-ищец. Не е спорно подписването на договора между страните, както и прекратяване на действието му към момента на завеждане на исковете. Не се спори относно съдържанието и предмета на правоотношенията. Ответникът възразява по основателността на претенциите с твърдения за пълно неизпълнение по договора за управление и поради естеството на поръчката, счита, че не дължи възнаграждение при липса на лично изпълнение от насрещната страна по договора. Не се спори,  че заведенията „Чубрица БГ”, „Долче” и „Сити рок кафе” в Мол Тауърс – Варна са собственост и се менажират от ответното дружество, с нает негов персонал. Оспорва извършването на контролни и консултантски услуги от страна на ищеца, вкл. обучение на персонала. имало представител на С Н ЕООД – Марин Маринов, който се грижил за подготовката, отваряне на заведенията и обучение на персонала.

Както се посочи, страните не спорят относно подписването и валидността на втория договор от 03.11.2010г. за управление на заведения за хранене от изпълнителя С Н ЕООД по възлагане на С Ц ЕООД, а именно Сити рок кафе, сладкарница Долче и Чубрица БГ. От представените доказателства обаче, ценени в тяхната съвкупност /свидетели и разменена електронна кореспонденция/ не се установява изпълнение на задълженията на ищеца.

По сключения договор, задълженията на ищеца са посочени в  чл.1.2 от договора, според който изпълнителят дължи „ежедневно управление и стопанисване на имотите според предназначението им, ежедневно обслужване на клиенти, водене и контрол на стокооборота и паричните потоци, съхраняване и водене на отчетна документация, управление, обучение и контрол на заетия персонал, осъществяване на продажби на стоките и услугите в заведенията, доставка на материали и продукти за сметка на възложителя и всички останали дейности по оперативното управление на търговските обекти”.

В т.4.1. от договора са описани също задълженията на изпълнителя, от съдържанието на която следва да се направи извод, че има задължение да ръководи и управлява опретивната дейност на обектите. В т.6. изрично е записано като отговорност на изпълнителя, че същият отговаря за управлението си.

Съгласно доказателствената тежест в процеса, доказването на изпълнението на тези задължения е в тежест на ищеца.

При анализ на доказателствата, съдът намира, че тези дейности не се установяват от свидетелските показания, както и от другите събрани доказателства. Действително, от същите се установява, че ищецът е извършвал координиране и консултации по организиране на дейността,  но точно тези дейностти са включени като задължение на изпълнителя по т.3.2 от договора, срещу което му е присъдена определената в същата точка еднократна сума за разработка, а именно:-сума в размер на 20 000 лева за Сити рок кафе, 15000 лева за сладкарница Долче и 10 000 лева за Чубрица БГ. Претенцията на ищеца, предмет на настоящия процес е по т.3.1, т.е. преди т.3.2, поради което определеното възнаграждение от 6% от оборота следва да се приеме, че се отнася за изпълнение на задълженията на изпълнителя, визирани в т.1.2 от договора. Както се посочи по-горе,  възложените му с договора задължения изискват ежедневно и систематично контролиране и организиране лично на тези дейности, което не се установява в процеса. Напротив, свидетелят Маринов- който е бил представител на ищеца излага, че престоял във Варна от пролетта до декември 2010г. като след това до февруали 2011г. идвал по два пъти седмично за да контролира дейността на заведенията. Това обстоятелство се установява и от показанията на другите свидетели. С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че ищецът не е доказал съгласно чл.154 от ГПК изпълнение на задълженията по т.1,2 и т.4.1  от договора, поради което искът му за присъждане на възнаграждение по чл.3.1 от договора, предмет на настоящия процес в размер на 6% от месечния оборот на посочените заведения,  се явява неоснователен.

След като е постановил съдебния си акт в идентичен смисъл, обжалваното решение следва да се потвърди, като на основание чл.-272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, които споделя.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 487 от 23.05.2013 год., постановено по т. д. № 2835/2011 год. по описа на Варненски окръжен съд, ТО в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ :1.                      2.