Р Е Ш Е Н И Е № 274

 

Гр.Варна, 24.11. 2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на втори ноември, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

         ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 550 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-2700/15.07.2016 година от „ТЪРГОВСКА БАНКА Д” АД, чрез процесуалния и представител срещу решение No-36/21.06.2016 година, постановено по т.д.153  по описа за 2015 година на Окръжен съд Търговище, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.415 ГПК срещу „Кооптрейд“АД ЕИК 125548920, Кооперация “Областен кооперативен съюз„ ЕИК 000875945, „СП-Първи май“ ЕООД ЕИК 000860562 представлявани от Й.Л.Б. и лично срещу Й.Б. ЕГН ********** , за признаване за установено вземането на банката против ответниците, при условията на солидарна отговорност,  за сумата от 87 720 евро главница по договор за кредит, 242,96 евро лихва за периода 25.09.2015-30.09.2015; 16460,36 евро възнаградителна просрочена лихва за периода 25.01.2015-30.09.2015г., 877,20 евро такса обслужване по кредита, за периода 25.01.2015-30.09.3015, ведно със законната лихва върху главницата считано от 1.10.2015г. до окончателното плащане, 4119 лв. разноски по делото и 3354,25лв. юрисконсултско възнаграждени и 60лв. нотариална такса, за която има издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №№ 1454/ 2015г. на ТРС и е признато оспорването на подписа положен от Й.Л.Б. за получател на разписки № 131 ,132 и 133, по нотариални покани от 25.08.2015г., за доказано и изключено доказателството от доказателствения материал.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е формирал убеждението си, въз основа на недопустимо доказателство, което е довело до порок в съдебното решение. Допускането на доказателственото искане за експертиза въпреки настъпилата процесуална процесуална преклузия е съществено процесуално нарушение, с което се нарушава концентрационното начало в процеса и неговото проявление в нормата на чл.370 ГПК. Предвид горното изготвената графологична експертиза се явява процесуално недопустимо доказателство и с оглед настъпилата процесуална преклузия следва да се изключи от доказателствения материал. Недопустимото доказателство е обусловило неправилния извод на съда за липса на валидно изявление от банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Друго съществено процесуално нарушение е че нотариалните покани представляват официални удостоверителни документи, разполагащи с материална доказателствена сила. Заключението на вещото лице не представлява доказателство, годно да опровергае официалната удостоверителна сила на документите.

Допълнително уведомление до длъжниците не е необходимо за да стане кредитът предсрочно изискуем. На следващо място настъпването на крайна падежна дата е новонастъпил факт по смисъла на чл.235, ал.3 ГПК, който следва да бъде зачетен от съда, тъй като е от значение за спорното право. Моли съдът да отмени решението и вместо него постанови друго, с което уважи предявените искове и присъди направените по делото разноски.

Въззиваемите „Кооптрейд“АД ЕИК 125548920, Кооперация “Областен кооперативен съюз„ ЕИК 000875945, „СП-Първи май“ ЕООД ЕИК 000860562 представлявани от Й.Л.Б. и лично Й.Б. са представили писмен отговор в срок, в който молят да се потвърди решението на първоинстанционния съд и се присъдят направените по делото разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са в отношение на субективно съединяване искове с правно основание чл.422 ГПК от „Търговска банка Д” АД срещу „Кооптрейд“АД ЕИК 125548920, Кооперация “Областен кооперативен съюз”, ЕИК 000875945, „СП-Първи май“ ЕООД ЕИК 000860562 представлявани от Й.Л.Б. и лично срещу Й.Б. за признаване за установено, че дължат на „Търговска банка Д” АД сумите, за които е издадена Заповед No-758/02.10.2015 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.1454 по описа за 2015 година на ТРС.

В исковата си молба от 12.12.2015 година ищецът „Търговска банка Д” АД излага, че на 22.02.2011 година между него и ответника „Кооптрейд” АД  е сключен договор за банков кредит, по силата, на който банката отпуска на кредитополучателя сума в размер на 170 000 евро за оборотни средства с краен срок на издължаване 25.01.2016 година. Кредитът е предоставен за рефинансиране на два активни кредита, предоставени от „Райфайзенбанк” ЕАД. Кредитът е усвоен в пълен размер, като съгласно чл.1.5 на договора солидарни длъжници са останалите ответници. Съгласно чл.6 от Анекс 3 от 30.06.2014 година, с който се уговаря нов погасителен план за заплащане на остатъка от главницата кредитополучателите е следвало да заплатят остатък от главницата с погасителна вноска в размер на 48560 евро. Последните не са изпълнили това задължение и от 25.01.2015 година са в трайно просрочие на плащанията по главницата. Въпреки, че банката не е била длъжна да се позове на настъпилата предсрочна изискуемост тя е уведомила длъжниците чрез нотариални покани.

На 01.10.2015 година банката подава заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и се снабдява с изпълнителен лист по ч.гр.д.1454/2015 година по описа на ТРС. От представеното извлечение е видно, че ответниците дължат сумата от 87 720 евро, представляваща просрочена главница по договор за кредит от 22.02.2011 година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 01.10.2015 година до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 242.96 евро, представляваща редовна лихва за периода от 25.09.2015 година до 30.09.2015 година; сумата от 16 460.36 евро, представляваща възнаградителна просрочена лихва за периода от 25.01.2015 година до 30.09.2015 година, сумата от 877.20 евро, такса за обслужване на кредитна сметка за периода от 25.01.2015 година до 30.09.2015 година, както и . Присъдена е и сумата от 3354,25лв. юрисконсултско възнаграждение и 60лв. нотариална такса представляваща реализирани от заявителя разноски, както и 4119 лева, заплатена д.т. . Длъжниците са възразили в срок срещу заповедта, поради което за ищеца е възникнал правния интерес да предяви иск за установяване на вземането си.

Ответниците  „Кооптрейд“АД ЕИК 125548920, Кооперация “Областен кооперативен съюз„ ЕИК 000875945, „СП-Първи май“ ЕООД ЕИК 000860562 представлявани от Й.Л.Б. и лично Й.Б. ЕГН ********** са депозирали писмен отговор, с който са оспорили исковете, като са възразили, че същите са недопустими, като предявени след изтичането на преклузивния срок по чл.422 ГПК. Оспорват основателността на предявените искове, като твърдят, че договорът не е подписан от лица, имащи правото да задължават банката. Оспорват авторството на лицата, подписали договора. Считат, че банката е загубила правото си на иск срещу втория, третия и четвъртия ответник, тъй като същите са поръчители. Оспорват правото на банката да променя възнаградителната лихва, като клаузите, даващи тази възможност, считат неравноправни и нищожни. Оспорват исковете по размер, тъй като понятията просрочена и редовна лихва не могат да бъдат изведени от представения договор, а и следва да се представи погасителен план. Ако се приеме,  че договорът и анексите към него са действителни то кредитът не е станал изискуем, тъй като ответниците не са в забава и не са получили нотариалните покани. На основание чл.194 ГПК оспорват съдържанието и авторството на подписа за получател на разписките към нотариалните покани. Оспорват съдържанието на представеното извлечение, като твърдят, че липсват данни дали сумата по кредита е усвоена.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните няма спор, а и се установява от представените писмени доказателства, че по подадено заявление за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК е образувано ч.гр.д.1454/2015 година по описа на ТРС, като по него е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу „Кооптрейд“АД ЕИК 125548920, Кооперация “Областен кооперативен съюз„ ЕИК 000875945, „СП-Първи май“ ЕООД ЕИК 000860562 представлявани от Й.Л.Б. и лично срещу Й.Б. ЕГН ********** , за признаване за установено вземането на банката против ответниците, при условията на солидарна отговорност,  за сумата от 87 720 евро главница по договор за кредит, 242,96 евро лихва за периода 25.09.2015-30.09.2015; 16460,36 евро възнаградителна просрочена лихва за периода 25.01.2015-30.09.2015г., 877,20 евро такса обслужване по кредита, за периода 25.01.2015-30.09.3015, ведно със законната лихва върху главницата считано от 1.10.2015г. до окончателното плащане, 4119 лв. разноски по делото и 3354,25лв. юрисконсултско възнаграждение и 60лв. нотариална такса.

Установява се от представените доказателства, че по договор за кредит, сключен на 22.02.2011 година „Търговска банка Д” АД е предоставила на „Кооптрейд” АД, в качеството му на кредитополучател кредит в размер на 170 000 евро със срок за издължаване 25.01.2016 година.

От заключението по назначената ССЕ и допълнителна ССЕ, които съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че кредита е усвоен в пълен размер за сумата от 170 000 евро , като сумата е достигната чрез усвояване на различни дати за периода 28.02.2011 – 03.06.2011 година, размерът на дължимата редовна възнаградителна лихва за периода 25.09.2015 година – 30.09.2015 година е 242.96 евро, размерът на просрочената лихва за периода 25.01.2015 – 30.09.2015 година е 16460.36 евро, а таксата е в размер на 877.20 евро. Датата, на която е трайно преустановено погасяването на кредитното задължение е 25.01.2015 година.   

С определение от 28.04.2016 година е открито производство по оспорване на разписките към нотариалните покани и е указано, че доказателствената тежест е на ответника.

От заключението по назначената СГЕ се установява, че подписите, положени в разписките на л.99, 96, 103 и 91 от делото не са на лицето Й.Л.Б..

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК. На осн. чл.146 ГПК, в тежест на ищцовата страна е да установи наличието на издадена заповед за незабавно изпълнение и постъпило възражение от страна на длъжника, както и наличие на валидно облигационно правоотношение по договор за банков кредит, а в тежест на ответника е да установи погасяването на задължението си по договора.

Установява се наличието на издадена заповед за изпълнение и постъпило възражение от страна на длъжника. В тежест на кредитора е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на вземането си, съобразно твърдяното от него основание. В процесния случай вземането се основава на договор за банков кредит, който е подписан от страните. Между същите липсва спор относно валидността на облигационното правоотношение, а от заключението по назначената ССЕ се установява, че е усвоена сумата от 170 000 евро.

Кредитополучателят се е задължил да заплаща месечни вноски, включващи лихва и главница за целия срок на договора, като в случай, че сумата не бъде издължена в регламентирания срок кредита се обявява за предсрочно изискуем. След подписването на договора последното плащане е на дата 25.01.2015 година, като не са отразени други плащания, поради което за банката е възникнало правото на предсрочна изискуемост. Съобразно чл.4.4. от договора за кредит „неплащането на която и да е вноска по главницата, по начислена лихва и/или комисионна, както и неизпълнението, на което и да е друго задължение прави незабавно изискуем целия дълг по кредита до размера на усвоената част плюс всички дължими лихви, такси и комисионни. Използването на глагола „прави изискуем”, а не „има право” означава, че задължението по договора за кредит е станало автоматично предсрочно изискуемо.

Съобразно        т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, за да са налице предпоставките на чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно изпълнение е необходимо изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника, като постигнатата между страните уговорка, че при не плащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем без да се уведомява длъжника не може да породи действие, ако кредитора не е упражнил правото си обяви кредита за предсрочно изискуем и изявлението му да е достигнало до длъжника.

Основният спорен въпрос по делото е дали изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжниците. С оглед наведеното от въззивника оплакване за допуснати процесуални нарушения и настъпила процесуална преклузия, съдът намира следното:

Нотариалните покани са представени с исковата молба. Същите, в частта относно нотариалното удостоверяване, съставляват официални свидетелствуващи документи, поради което, съобразно разпоредбата на чл.193 ГПК оспорването следва да се извърши най-късно с отговора на исковата молба. Видно от отговора на исковата молба – л.111 ответниците са направили волеизявление, с което са оспорили съдържанието и авторството на представените разписки, поради което оспорването е направено своевременно.

Процесуална преклузия за назначаване на графологична експертиза не е настъпила, каквито са оплакванията на въззивника, тъй като производството по оспорване на документа е открито от съда с определение от 28.04.2016 година и съдът в това заседание е указал и разпределил доказателствената тежест, поради което искането, направено от процесуалния представител на ответника в съдебното заседание, в което е разпределена доказателствената тежест е направено своевременно / в този смисъл и решение No-1/30.01.2015 година, постановено по т.д.52 по описа за 2014 година на ВКС, II т.о./.

Производството по чл.193 ГПК е способ за страната да се защитава срещу представените доказателства и тяхната доказателствена стойност, тъй като успешното провеждане на тази процедура води до изключване на документа от доказателствата, като се отрича неговата доказателствена стойност.

Оспорването на доказателствената стойност на документа може да бъде насочено както срещу неговата формална доказателствена сила, така и срещу неговата материална доказателствена сила. Формалната сила на документа независимо дали е официален или частен документ се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Когато документът е диспозитивен независимо дали е частен или официален единственият способ да се оспори неговата истинност е да се заяви, че той е неавтентичен т.е. че е подправен, тъй като диспозитивните документи имат само формална доказателствена сила. При свидетелствуващите документи независимо дали са официални или частни е налице и материална доказателствена сила т.е. при оспорване на истинността на свидетелствуващи документи може да се опровергава формалната сила на документите т.е. тяхната автентичност, но може да се опровергава верността им т.е. съдържанието на документа, като се твърди, че удостовереното в документа не отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата материална доказателствена сила, но производство по чл.193 ГПК се открива само по отношение оспорване верността на официалните свидетелствуващи документи, тъй като при частните свидетелствуващи документи защитата срещу доказателствената им сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по чл.193 ГПК, а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички данни по делото.

 Нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана, по съществото си е официален свидетелствуващ документ, който се ползва с обвързваща за съда материална и формална доказателствена сила за удостоверените с тях факти /в този смисъл решение 163/25.02.2016 година, постановено по т.д.2335 по описа за 2014 година на ВКС, II т.о./.

Обвързваща съда материална доказателствена сила може да бъде опровергана чрез опровергаване автентичността на подписа на лицето, което е посочено като получател. Оспорването е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила на документа, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа са се осъществили така, както се твърди в документа. Видно от заключението на вещото лице, положения подпис на разписките не е на лицето, посочено като получател, поради което и официалното удостоверяване на нотариалните покани за връчване е оборено.

Оборването на материалната доказателствена сила на връчването води до извода, че изявлението на банката за настъпилата предсрочна изискуемост не е достигнало до длъжниците, поради което към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 01.10.2015 година длъжниците не са уведомени за волеизявлението на Банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. С оглед на това уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост в един последващ момент - с връчване на призовка за доброволно изпълнение, препис от исковата молба, или по друг начин, след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в това число и в хода на исковото производство, ще има за последица настъпване на предсрочната изискуемост към този момент, но не и към момента на заявеното право на принудително изпълнение, удостоверено с издадената заповед за изпълнение, респ. би се променило основанието за възникване и съществуване на паричните задължения по заповедта за изпълнение, което е недопустимо.

Неоснователно е възражението на въззивника, че съдът следва да зачете настъпилата изискуемост на вземането поради падежиране на вземането, с оглед обстоятелството, че се касае за новонастъпил факт.

Видно от мотивите на решение No-161/08.02.2016 година, постановено по т.д.1153 по описа за 2014 година на ВКС, II т.о. , по което въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по материалноправния въпрос относно началния момент на изискуемостта на вземане по договор за банков кредит с уговорка, че целия кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой месечни вноски – дали вземането става автоматично изискуемо с неплащането на определения брой месечни вноски или е необходимо изявление на банката кредитор, отправено до длъжника, че прави вземането по договора предсрочно изискуемо е, че съдът е приел, че обстоятелството, че в хода на процеса крайният падеж за връщане на кредита е настъпил не може да бъде отчетен като новонастъпил факт по чл.235, ал.3 ГПК. Съгласно т.11.б. от ТР 4/2013 година по ОСГТК на ВКС е недопустимо в иск по чл.422 ГПК да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение. Предвид даденото разрешение настъпилият в хода на процеса краен падеж не следва да се зачита като новонастъпил факт, обуславящ основателността на иска.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Окръжен съд Търговище следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.32 ЗА въззивникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Г.Г.М. сумата от 6934.49 лева, разноски представляващи дължимо адвокатско възнаграждение, по оказана безплатна правна помощ.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-36/21.06.2016 година, постановено по т.д.153  по описа за 2015 година на Окръжен съд Търговище.

ОСЪЖДА „Търговска банка Д” АД, да заплати на адвокат Г.Г.М., ЕГН-********** с адрес: ***, вътрешна сграда, 3 ти етаж сумата от 6934.49 лева, представляваща безплатна правна помощ, на осн. чл.32 ЗА.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: