Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

  

№289./гр. Варна, 06.12.2018 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

            

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

                                           ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                            НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№550/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Производството е образувано по въззивна жалба на „ВАРНА ОЙЛ 1“ ООД, ЕИК 103777806, със седалище гр.Варна срещу решение №592/19.07.2018 г., постановено по т.д.№1235/2017 год. по описа на ОС – Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК 104518621, със седалище гр.Варна, с предходно наименование ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ АД, обективно съединени искове с правно основание чл.59 и чл. 79, ал. 1 вр. с чл.82  ЗЗД, за заплащане на сумата от 11000 лв, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в резултат на ползване без правно основание за периода 21.08.14 г. до 21.08.17 г. на помещение за трафопост, изградено в УПИ IX-156, находящ се в гр.Варна, КК Св.св.Константин и Елена, и сумата от 61979,89 лв, предявен като частичен иск от иск в общ размер на 82659,97 лв, представляваща обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба от неизпълнение на задължение по чл.20, ал.1 от договор №129/02.03.06г.-ДАМВ08-0033/28.02.08г., изразяващи се в заплатена на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД ел.енергия по фактури, издадени за периода 14.02.14г. – 08.03.17г., като неоснователни.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, поради противоречието му с материалния закон и на процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че режимът на помещението за ползването на което се претендира заплащане на обезщетение е като на енергиен обект, поради което и извода относно невъзможността да се събират граждански плодове от него е неоснователен. За пръв път във въззвината жалба, са изложени твърдения, че ако помещението представлява енергиен обект, то обезщетението следва да се определи по реда на чл.117, ал.8 от ЗЕ. По отношение иска с правно основание чл.79 вр. чл.82 от ЗЗД излага, че поради липса на сключени договори между собствениците на жилища в сградата и „Енерго Про Продажби“ АД, последното не притежава качеството кредитор, поради което и въззивикът не може да се суброгира в неговите права.                                                                                     Насрещната страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, с предходно наименование „Енерго-про мрежи“ АД е подало писмен отговор, в който оспорва жалбата.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:                         

В исковата молба, ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот в гр.Варна, КК Св.св.Константин и Елена, в който съгласно разрешение за строеж №48/10.05.06 г. е построена сграда въведена в експлоатация съгласно разрешение за ползване №ДК-07-В-31/05.03.14 г. Твърди, че на 02.03.08 г. между страните е сключен договор №129/02.03.06г.-ДАМВ08-0033/28.02.08 г.,  по силата на който ответникът поел задължението да присъедини към електроразпределителната мрежа, предвидената за изграждане жилищна сграда, чрез изграждане на присъединителни съоръжения – трафопост, разкъсване на кабел тип САХЕкТ, захранващи линии НН от табло НН на трафопоста до табла ТЕМЗ, електромерни табла. Твърди, че е изпълнил изцяло предвидените в договора задължения, закупувайки присъединителните съоръжения, които през 2014 г. са монтирани в изграденото помещение за трафопост и са поставени под напрежение от ответника, но след въвеждането им в работен режим започнали да произвеждат шум, превишаващ значително максимално допустимата стойност. Твърди, че след 05.03.14 г., ответникът  ползва помещение собственост на ищеца за целите на преобразуването и преноса на енергия до други крайни потребители, в резултат на което ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствения си имот, като го отдава под наем и получава приходи от тази дейност. Наред с това излага, че ответникът не е изпълнил задължението си да постави индивидуални електромери, за всеки обект в сградата, в резултат на което ищецът бил принуден, да заплаща в полза на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД консумираната от трети лица ел.енергия.

Ответникът ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, със седалище гр.Варна е оспорил предявените искове излагайки, че държи силовия трансформатор в помещението на ищеца на валидно правно основание, а именно по силата на договора. Излага, че не е налице обедняване за ищеца, тъй като той не би могъл да получава приходи от наем от помещението, поради особения му статут на енергиен обект по смисъла на §1, т.23 от ЗЕ. Твърди, че причина да не бъдат монтирани индивидуални електромери е поведението на ищеца, който не е изпълнил задължението си за учредяване на право на строеж и сервитут за трафопост. Излага, че едва след учредяване на право на строеж и сервитут и заплащане на цена за присъединяване, за него би възникнало задължение да монтира уреди за измерване на индивидулано потребление.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Решението на първоинстанционния съд  съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявеното искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че въззивникът ВАРНА ОЙЛ 1“ ООД е собственик на недв.имот – УПИ IX-156, находящ се в гр.Варна, КК Св.св.Константин и Елена, в който е изградена сграда, въведена в експлоатация съгласно разрешение за ползване №ДК-07-В-31/05.03.14 г. На 02.03.08 г. между страните по делото е сключен договор №129/02.03.06 г. - ДАМВ08-0033/28.02.08 г., по силата на който въззиваемото дружество е поело задължение да присъедини към електроразпределителната си мрежа предвидената за изграждане в имота жилищна сграда, след изграждане от страна на потребителя  на следните присъединителни съоръжения – трафопост, разкъсване на кабел тип САХЕкТ, захранващи линии НН от табло НН на трафопоста до табла ТЕМЗ, електромерни табла. Съобразно разпоредбата на чл.29 и сл. от договора, въззивникът се е задължил да прехвърли възмездно в собственост на ответника изградените присъединителни съоръжения и техните сервитути на база взаимно признати разходи след приемането им с разрешение за ползване, а въззиваемия да присъедини изградените съоръжения към електроразпределителната си мрежа, както и да достави монтира в електромерните табла за своя сметка средства за търговско измерване на ел ектрическата енергия.

I По иска с правно основание чл.59 от ЗЗД:

С разпоредбата на чл.59 от ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден да върне онова с което се е обогатил за да бъде възстановено имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването.

Предмет на доказване при тази квалификация на иска, е безспорно факта, че ищецът е собственик на вещта, че ответникът я ползва фактически без наличие на правно основание за това и размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на вещите.

В хода на първоинстанционното разглеждане на делото, вкл. и пред настоящата инстанция, въззивникът обосновава активната си материално правна легитимация по иска с правно основание чл.59 от ЗЗД на твърдения, че изграденото от него помещение, в което се намира силовия трансформатор, не е енергиен обект, а е нежилищно помещение, което би могло да се преустрои в помещение за обслужваща дейност и да се отдава под наем. На тези фактически твърдения, съответства и отправеното към съда искане за присъждане на обезщетения за лишаване от ползване като кабинет, магазин или друго помещение за стопанска дейност в размер на пазарния наем за помещения от такъв тип в района. На фактическите твърдения за нереализирана полза от отдаване под наем като стопанско помещение, съответства и предприетата от ответника защита и ангажираните в първоинстанционното производство доказателства.

Дококото едва с въззиваната жалба, ищецът за пръв път се позовава на чл.117, ал.8 от ЗЕ с твърдения, че поради липса на договор, обезщетението следва да се съразмерява със сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на цената за достъп, ако беше сключен договор по чл.117, ал.7 от ЗЕ и с която собственикът на енергийните съоръжения е обяднял, поради неполучаване на цената за достъп, съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.266 от ГПК, тези нови обстоятелства и събраните пред въззивната инстанция доказателства са недопустими и не следва да се обсъждат.

Доколкото монтираният в помещението силов трансформатор, по смисъла на §1, т.19 от ДР на ЗЕ е предназначен за пренасяне, преобразуване и разпределение на електрическа енергия, и в този смисъл представлява енергийна уредба, чрез която се преобразува и  разпределя електрическа енергия, то помещението в което е поставена електрическата уредба има статут на енергиен обект по смисъла на  §1, т.23 и т.41 от ДР на ЗЕ. Това се установява и от заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство СТЕ, според което монтираните в помещението „за трафопост“ съоръжения, са съобразени с предварително изготвения и одобрен инвестиционен проект.

След като процесното помещение представлява енергиен обект, съдът намира за неоснователно твърдението на въззивника, че би могъл да го ползва по друг начин, да го отдава под наем и да получава от него граждански плодове. С оглед специалния статут и предназначение, помещението не може да бъде отдавано под наем за други цели, като единственото обезщетение което собственикът би могъл да търси е за неполучата цена за достъп, каквито твърдения не са наведени своевременно в настоящото производство. 

С оглед на гореизложеното, съдът намира искът с правно основание чл.59 от ЗЗД, основан на твърдения, че въззивникът се е обеднил поради нереализирания пазарен наем от помещението, в случай че същото е отдавано под наем като стопанско помещение през процесния период за неоснователна, поради което решението в тази част, следва да бъде потвърдено.

II  По иска с правно основание чл.79 вр. чл.82 от ЗЗД

Въззивникът основава претенциата си за заплащане на обезщетение за вреди на неизпълнено от страна на въззиваемия задължение по чл.20 от договора за присъединяване за поставяне на индивидуални електромери, които да измерват употребяваната енергия за всеки един обект в сградата и откриване на индивидуални партиди за всеки един от собствениците, в резултат на което въззивникът е бил принуден да заплаща консумираната от третите лица електрическа енергия. Между страните няма спор, а и от заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че ползваната в сградата електрическа енергия е отчитана от средство за търговско измерване, намиращо се на външна стена на помещението „за трафопост“, с титуляр ВАРНА ОЙЛ 1“ ООД. Установява се още, че след това СТИ в сградата е обособено отделно помещение, в което са монтирани ел.табла, без електромери, в които чрез лустер клеми са съединени входящите и изходящи захранващи проводници на всеки един отделен обект. Няма спор относно количествата, цената и реалното потребление на отчетената чрез СТИ, с титуляр въззивното дружество електрическа енергия.

Съгласно чл.82 от ЗЗД, обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща вредите, които са пряка и непосредствена последица на неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението, а ако длъжникът е недобросъвестен той отговаря за всички преки и непосредствени вреди. Размерът на претърпяната загуба се формира от разликата между имуществото след неизпълнението и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако задължението би било изпълнено, т.е. загубите представляват ефективните вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора. Тези вреди следва да са в причинна връзка с неизпълнението на длъжника, като съставляват пряка последица от същото. Пряка е онази вреда, която нормално произтича от неизпълнението на поетото задължение, поради това и настъпването й е предвидимо към момента на неизпълнението. Когато вредите се дължат на други фактори, независещи от волята и желанието на длъжника - на поведение на кредитора, на трети лица или на непреодолима сила, вредите са косвени. Вредата следва да е и предвидима, освен в случаите когато длъжникът е недобросъвестен. Предвидими са вредите, които нормално би трябвало да се допуснат при пораждане на задължението, като закономерен резултат от неговото неизпълнение.

Съдът намира, че претендираните вреди, не са нито пряка последица от неизпълнението на задължението на въззиваемия да монтира индивидуални електромяри за всеки обект в сградата, нито са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.

Това е така, доколкто присъединяването на останалите собственици към електрическата мрежа е настъпило след средството за търговско измерване, т.е. по волята на въззивника, който доброволно е заплащал консумираната от трети лица електрическа енергия. Действителността на възникналото задължение не е оспорено, поради което получената от доставчика на енергия престация е на годно правно основание.

С плащането на възникналите задължения е настъпил погасителен ефект, в резултат на което в патримониума на въззивника е възникнало вземане в размер на заплатеното от него спрямо третите лица, действителни консуматори на електрическа енергия.

Няма как при сключване на договора, страните да са предвидили и въззивемия да е очаквал, че преди отстъпване правото на строеж, в резултат на което за последния би възникнало задължение за присъединяване и поставяне на индивидуални електромери (чл.14 от Допълнително споразумение N1/16.07.2008 г.), въззивникът ще допусне след СТИ, предвидено за отчитане на потребена от него електрическа енергия, да бъдат захранени и обекти на трети лица.

С оглед на горното съдът намира, че описаните в исковата молба вреди, не са резултат от неизпълнение на договорно задължение от страна на въззиваемото дружество, нито са пряка и предвидима вреда от твърдяното неизпълнение, поради което предявеният иск за обезщетяването им се явява неоснователн и следва да бъде отхвърлен.

С оглед на гореизложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението следва да бъде потвърдено изцяло.

Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в размер на 3900 лева, доказателства за плащането на което са представени със списъка на разноските по чл. 80 от ГПК, представен в съдебно заседание. Предвид цената на исковете, минималното възнаграждение, определено по правилата на чл. 7 от Наредбата за минималните размери адвокатски възнаграждения е в размер на 2719 лева без ДДС, поради което платеното възнаграждение от 3900 лева с ДДС, не е прекомерно.

С оглед гореизложеното и предвид направеното искане, и на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия, направените по делото разноски за заплащане адвокатско възнаграждение, в размер на 3900 лева. 

 

 

 

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №592/19.07.2018 г., постановено по т.д.№1235/2017 год. по описа на ОС – Варна.

ОСЪЖДА „ВАРНА ОЙЛ 1“ ООД, ЕИК 103777806, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.“Христо Смирненски“ №19, бл.1, вх.1, ет.5, ап.24, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, сумата от 3900 (три хиляди и деветстотин) лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: