Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

248 /гр. Варна, 13.11.2019 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№550/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 0121265113, със седалище гр.София срещу решение №360/25.04.2019 г. по т.д.1572/2018 г.  по описа на ВОС, с което въззивникът е осъден да заплати на В.А.П., А.М.П. и Б.Л.Г.,***, суми от по 50 000 лева, представляващи обезщетение на основание чл. 226 от КЗ /отм./  за претърпени  неимуществени  вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена последица от смъртта на техния родственик В. П.Д. /починал на 21.03.2014 г./, причинена вследствие на настъпило ПТП, причинено от водача на т.а. „Мерцедес“ с рег. № А хххх МВ с прикачена цистерна рег.№ А хххх ЕК – Ю. Г. Д., за което същият е признат за виновен, с влязла в сила присъда от 13.11.2014 г.  по НОХД № 1267 по описа на ВОС за 2014 г., в това, че е нарушил правилата за движение - чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП и чл. 20, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на В. П.Д. с ЕГН **********, поради което на основание чл. 343, ал. 1 б.В, вр. чл. 58а, чл. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2015 г. до окончателното изплащане на задължението

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД. Оспорва наличието на силна и дълбока връзка емоционална между починалия и неговите баби и дядо, която да отговаря на условията за присъждане на застрахователно обезщетение. Наред с това поддържа, че присъденото обезщетение надвишава размера предвиден в нормата на чл.493а, ал.4 от КЗ и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания. Осорва и определения размер на съпричиняване като твърди, че с оглед установените нарушения на правилата за движение, следва да се опредили по-висок процент на съпричиняване.

Насрещните страни което В.А.П., А.М.П. и Б.Л.Г.,*** са подали  писмен отговор, в който оспорват жалбата.

Варненският апелативен съд, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност на деянието; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя;  наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

 Следователно – процесните претенции са доказани по основание, доказано е и насрещното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, предвид обстоятелството, че жалба от ищците срещу решението в отхвърлителната част, не е подадена.

Въззивните възражения на застрахователя се свеждат до твърдението за липса на активна материалноправна легитимация на въззиваемите да претендират обезщетение с оглед качеството им на възходящи от по-горна степен роднини на починалото лице с оглед обстоятелството, че помежду им не е съществувала толкова силна привързаност и смъртта на внука им, не е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, евентуално до неправилно определения размер на обезщетението, с оглед въведения с разпоредбата на чл.493а, ал. 4 от КЗ лимит на застрахователното обезщетение за роднините извън тесния семеен кръг в размер на 5 000 лева, приложим и към процесния случай, предвид придаденото  обратно действие - параграф 96. ал. 3 от КЗ. Поддържа се, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, респективно че е налице неправилно определяне на дължимото обезщетение и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия в особено големи размери.

В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.

С влязла в сила присъда от от 13.11.2014 г., постановена по НОХД № 1267/2014 г. по описа на ОС - Варна, подсъдимият Ю. Г. Д. е признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на В. П.Д., поради което на основание чл. 343, ал. 1 б.В, вр. чл. 58а, чл. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.

Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в сила присъда, каквато е налице по НОХД 1267/2014 г., поради което съдът намира, че не може да преразглежда въпросите  свързани с това дали е извършено дянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Между страните не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че към датата на настъпване на произшествието,  отговорността на водача на т.а. „Мерцедес" с peг. № А хххх MB е застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица №07113002756825, сключена с въззивника ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 0121265113, със седалище гр.София, валидна от 28.11.2013 г. до 27.11.2014 г. 

От представеното удостовереие за родствени връзки, издадено от Община Варна се установява се, че въззиваемият А.М.П. е дядо, а въззиваемите В.А.П. и Б.Л.Г., са баби на починалия при ПТП-то В. П.Д.  от гр.Варна.

Разрешението на спорния пред настоящата съдебна инстанция  въпрос е обусловено от произнасянето на ОСГНТК на ВКС по тълк. д.№1/2016 г. С решението по него, общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

            В мотивите на решението е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според  традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а  връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.

Ето защо когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да  признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

От показанията на свидетелите Миглена Д. и Н.Д.а, които се кредитират от съда като отразяващи непосредствено лично впечатление от семейната обстановка и социално обкръжение на починалия В. П.Д.  и неговите баби и дядо се установяват близки отношения на обич и привързаност.

Според свидетелите и тримата въззиваеми от момента на раждането на В. до неговата смърт са поддържали постоянна връзка с него, като в детските му години са го водили и вземали от детска градина, помагали са му в уроците, а по-късно и с житейски съвети. В. често е гостувал на своите баби и бядо, прекарвал почивните дни при тях, а част от летните ваканции с баба си Б. в с.Борован. Често ходил за риба с дядо си А., а взаимните им контакти били удоволствие за тях.

Показанията и свидетелите са непротиворечиви и по отношение състоянието на въззиваемите след смъртта на внука им, а именно реагирали много тежко на новината, дълго време не можели да повярват, че това се е случило, чудили са се как да продължат живота си, често ходели на гроба на внука си и споделяли, че същият много им липсва. След инцидента здравословното състояние на въззиваемия А.П. се влошило драстично, същият е развил диабет, претърпял е операция. Усложнили са се сърдечните проблеми на въззиваемата Г., която също се е разболяла от диабет и отслабнала с около 15 кг. Независимо от изминалото време и сега по всички празници бабите и дядото не били щастливи като преди, а били по-мълчаливи, не се усмихвали, постоянно говорели за починалия си внук и скърбяли за него.

Тези доказателства дават основание на съда да приеме, че между пострадалия и неговите баби и дядо е съществувала здрава и продължителна семейна връзка. Въззиваемите са се е грижили за своя внук още от момента на раждането му, като заедно са посрещали семейни празници и ваканции,  имали са общи планове, изграждайки постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка. Със загубата на внука си, въззиваемите са се лишили от моралната подкрепа и опора на един от най-близките им роднини в живота, като завинаги и до края на живота си ще трябва да живеят с болката от нелепата загуба, изгубвайки го при трагични обстоятелства.

Ето защо настоящият състав намира, че въззиваемите са претърпели пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на своя внук, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД.

Застраховката застраховката "ГО" е сключена с полица №07113002756825/20.11.2013 г. и по силата на § 22 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането /в сила от 01.01.2016 г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г./, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по делото няма. Ето защо, съдът намира, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение, са приложими единствено нормите на част четвърта от отменения Кодекс за застраховането, които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в §27 ал. 1 т. 2 от ПЗР на КЗ (отм.) -  1 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице за всяко събитие, а при две или повече пострадали лица до 5 000 000 лв.

Действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г., но съдът намира, че настоящата претенция, макар и предявена на 10.10.2018 г., не попада в тази хипотеза, тъй като материално правните норми на новия Кодекс за застраховането, обхващат само произшествията, в резултат на които се претендира обезщетение за неимуществени вреди, възникнали след влизането му сила, а именно 01.01.2016 г.

Дори да се приеме, че разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало застрахователнто съдитие, настоящият състав намира, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност", чиито чл.9, ал.1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.

При констатиране на това противоречие между европейското и националното право съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общностното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред.

В тази връзка според Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да  покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.

Съобразно разпоредбата на чл.633 от ГПК, решенията по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България.

Ето защо, при зачитане горните актове и решения, съдът намира, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период – март 2014 г.

Като съобрази, че болките и страданията, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това и съобразявайки се с факта, че загубата на брат няма паричен еквивалент, както и с правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че обезщетение в размер от по 75 000 лева, би възмездило по справедливост претърпените от всеки от въззиваемите вреди. Този размер съдът намира за съобразен с нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период – август 2014 г. съгл. §27 ал.1 от ПЗР на КЗ са: 1 000 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице, а при две или повече пострадали лица до 5 000 000 лв.

При окончателното определяне размера на обезщетението следва да бъде взето предвид степента на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия не е елемент от фактическия състав на престъплението, за което е признат за виновен деликвента /извършителя на деянието Ю. Д./, поради което и това е обстоятелство, което рефлектира върху размера на отговорността, в това число и когато се касае за присъждане на обезщетение по чл. 52 от ЗЗД. Обстоятелства, от които би могъл да се направи обоснован извод за наличие на съпричиняване от страна на починалия не са били обсъждани от наказателния съд в присъдата, а и дори това да е било сторено подобен извод не ангажира съда, разглеждащ имуществените последици от установеното престъпно деяние доколкото не представлява елемент от престъпния състав.

Направеното от застрахователя възражение за принос на пострадалия се обосновава с несъобразяване скоростта с изискванията на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е управлявал мотоциклета със скорост над два пъти по-висока от позволената.

От назначената по делото САтЕ се установява, че към момента на ПТП-то,  мотоциклетът действително се е движил със 113 км/ч., около средата между двете пътни ленти на бул. „Цар Освободител“ посока центъра на града.

От своя страна обаче, товарната композиция се е движила в лявата лента по бул. „Цар Освободител“ посока КАТ, като непосредствено преди произшествието, водачът е предприел маневра завой наляво, пресичайки двойно непрекъсната линия разделяща двете пътни платна. В момента на удара, влекачът на товарния автомобил е бил навлязъл в района на бензиностанция „Еко“ от към изхода й, а цистерната е заела цялото пътно платно предназначено за насрещно движещите се автомобили, вкл. и за мотоциклета управляван от пострадалия. В момента когато водача на товарния автомобил предприема маневра завой наляво, мотоциклетиста се е намирал на отстояние около 70-80 метра преди мястото на удара. Това разстояние с приетата скорост от 31,45 м./с. или 113,2 км./ч., мотоциклетиста изминава за 1,75 (2,07) секунди, т.е. ако водача на товарния автомобил не е предприел завой наляво, независимо от превишаването на скоростта, произшествие е нямало да настъпи.

Анализирайки механизма на настъпване на вредоносния резултат,  обстоятелството, че ако беше се движил в рамките на позволената скорост, пострадалия би могъл да овладее мотоциклета и да спре преди удара, както и че основната вина за настъпване на произшествието е на водача на товарната композиция, който в светлата част на деня, на един от най-натоварените булеварди в града, при възможност за подход от позволено място е предприел в нарушение на редица норми и при наличие на насрещно движещи се МПС-та, завой на ляво, пресичайки двойна непрекъсната линия с товарна композиция и цистерна пълна със взривоопасни материали съдът намира, че е налице съпричиняване, като вината на пострадалия за настъпване на пътно - транспортното произшествие е 1/3 в сравнение с тази на водача на МПС.

В този смисъл размерът на обезщетенията за неимуществени вреди от по 75 000 лв. за всеки от въззиваемите след определяне на приноса на пострадалия за настъпилия вредоносен резултат, следва да се намали на по 50 000 лева.

С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до размера, уважен от ОС - Варна, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор за правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззиваемите, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско възнаграждение в минимален размер, съобразно обжалваемия интерес, в размер на 4530 лева.

  Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

                                                   Р Е Ш И :

           ПОТВЪРЖДАВА решение №360/25.04.2019 г. по т.д.1572/2018 г.  по описа на ВОС.

ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК 0121265113, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Д. Д., РП., П. А., Й. Ц. и Е. И. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат В.Й.Н., с ЕГН **********, служ. адрес *** като пълномощник на В.А.П., А.М.П. и Б.Л.Г.,***, сумата 4530 (четири хиляди петстотин и тридесет) лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по в.т.д.№550/2019 год. по описа на ВнАС, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: