Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

347/ 10.12.2013 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа в.т.д. № 551 по описа на ВАпС за 2013 г., докладвано от съдия ХОРОЗОВА, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП гр.София против решение без № от 10.05.2013 г., постановено по т.д.№ 295/2011 г. по описа на СОС в частта, с което въззивникът е осъден да заплати на К.Р.С. *** 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинени травми от ПТП, настъпило на 26.01.2012 г. от водач на застраховано МПС, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, и сумата 412 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на същото събитие, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба в съда, както и с което ЗАД е осъдено да заплати държавна такса по уважените искове в размер на 996.48 лв. по сметка на СОС.

Въззивната жалба е депозирана в срок, допустима е и е редовна.

В нея се излагат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като се претендира решението да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което да бъдат намалени размерите на обезщетенията, с присъждане на сторените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

К.Р.С. с писмен отговор оспорва въззивната жалба и моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

За да се произнесе по съществото на въззивната жалба, предвид нормата на чл.269 ГПК, въззивният съд съобрази следното:

Липсва спор между страните относно наличието на действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обуславяща пасивната легитимация на ответника по исковете по чл.226 ал.1 КЗ, както и относно настъпило застрахователно събитие и увреждане на ищцата при ПТП, осъществено на 26.01.2012 г. в гр.Силистра, виновно причинено от застрахованото лице - водача на л.а. ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ с ДК № СС 5920 СА Витекинд Херберт.

Първото оплакване в жалбата на ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП е за неправилно извършена преценка по чл.52 ЗЗД на критериите за справедливост, с оглед определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на ищцата и неговото необосновано завишаване.

Въззивният съд счита, че определеният от ВОС размер е по-висок от справедливия. Безспорни са обстоятелствата, че при настъпилото на 26.01.2011 г. ПТП в гр.Силистра ищцата е получила счупване в долна трета на ляво бедро с гипсова имобилизация за срок от около два месеца. Проведена е рехабилитация и санаториално лечение. Възстановителният период с оглед конкретните данни и възрастта на лицето е не по-малък от година - година и половина, според вещото лице по СМЕ. Към момента е налице пълно възстановяване на фрактурата и движенията в колянната става. Поради настъпилата травма и в оздравителния период ищцата е изпитвала силни болки, неудобства и страдания, била е за дълго време обездвижена и обгрижвана от близките си. Продължава да търпи болки и неудобства при натоварване на коляното, видно от събраните гласни доказателства. С оглед така установеното, и като прецени характера и тежестта на телесното увреждане, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, благоприятно развилия се, макар и относително дълъг оздравителен процес с оглед възрастта на ищцата; икономическата конюнктура в страната и общественото възприятие на критерия за справедливост, съдът намира, че справедливото възмездяване на причинените неимуществени вреди е в размер на 27 000 лв.

Второто оплакване на въззивника е свързано с неправилно и необосновано отчитане на съпричиняването на вредите по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД в насока, че приносът на ищцата е занижен.

Установено е, че тя е пресичала кръстовище не на установеното за това място /по продължение на тротоара/, в тъмната част на денонощието, в зимно, мъгливо време, но с достатъчна видимост, със заледена и обработена с пясък пътна настилка. Автомобилът се е движел с разрешена скорост, непосредствено преди натискане на спирачките –с около 26 км/ч, с включени фарове. Водачът е забелязал пешеходеца, още докато той е бил в лентите за насрещно движение /т.е. липсва внезапно навлизане в пътното платно/, намалил е и едновременно е подал звуков сигнал, но защитна реакция не последвала. Предприел е аварийно спиране в зимни условия, при което се е стигнало до сблъсък между тях. Установено е, че ищцата /на 61 год., 72 % намалена работоспособност/ е била и с 2.18 промила алкохол в кръвта, което вероятно се е отразило върху правилната й преценка на пътната обстановка и адекватната й реакция, доколкото е имала възможност да възприеме и да изчака преминаването на наближаващия лек автомобил. Водачът от своя страна не е следвало да разчита на поведението на пешеходеца, а да се постарае да го предпази на всяка цена, т.к. последният е по-уязвимата от двете страни в инцидента. Съобразно чл.5 ал.2 ЗДП и чл.116 ЗДП, водачът е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, още повече при преминаването му през нерегулирано кръстовище в населено място, какъвто е конкретният случай. В тази връзка въззивният съд не кредитира заключението на вещото лице в частта, в което е посочено, че водачът не е можел да предотврати сблъсъка, след като е забелязал пешеходеца върху пътното платно /двупосочно, с по две ленти във всяка посока/, т.е. че вредите са причинени изцяло от поведението на ищцата. Изводите на вещото лице почиват на факта, че докато се намира върху пътното платно, но в лентите за насрещно движение, пешеходецът не представлява опасност за движението, с която водачът да се съобразява, а опасността възниква едва с навлизане в лентите за движение на автомобила. Тази постановка не съответства на квалифицираната грижа, която се дължи към пешеходците на пътното платно.

По изложените съображения въззивният съд приема, че приносът на ищцата в увреждането следва да бъде определен на 1/3, който размер отчита максимално както поведението на участниците в ПТП, така и принципите на ЗДП, съгласно които отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасността на движението е значително по-голяма от тази на пешеходците. При спадане приноса на ищцата в настъпването на неимуществените вреди й се дължи обезщетение в размер на 18 000 лв.

На следващо място въззивната жалба съдържа оплаквания за необоснованост на решението досежно обезщетението за имуществени вреди. Според въззивника, не са доказани обстоятелствата, че така конкретизираните по пера разходи са сторени във връзка с лечението и възстановяването на ищцата. Въззивният съд приема, след съпоставка между събраните писмени /касови бонове/ и гласни доказателства, че е установена причинно-следствена връзка между нестъпилите увреждания и разходваните средства в периода м. февруари – м. април 2011 г. за закупуване на лекарства, счупени при ПТП очила, патерици и придвижване с такси, поради което искът е доказан и основателен в размер на 412 лв. Следва обаче да се отчете така установеният принос на ищцата в увреждането в размер на 1/3, поради което искът следва да бъде уважен за сумата от 275 лв., а за разликата да бъде отхвърлен.

На последно място оплакванията в жалбата касаят присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането, каквато въззивникът поддържа, че не дължи, на основание чл.223 ал.2 изр. последно КЗ. Доводите са неоснователни, т.к. нормата следва да бъде тълкувана и прилагана във връзка с чл.227 т.2 КЗ, т.е. в смисъл, че лихви се дължат от датата на застрахователното събитие, но за времето от настъпването му до уведомяването на застрахователя по чл.224 ал.1 КЗ или предявяване на иска по чл.226 ал.1 КЗ застрахователят има право на регресен иск против застрахованото лице.           

С оглед гореизложеното, обжалваното решение следва да бъде частично отменено за разликата над 18 000 лв. до присъдените 24 500 лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди; за разликата над 275 лв. до присъдените 412 лв. като обезщетение за имуществени вреди, както и за разликата над 731 лв. до възложените в тежест на въззивника 996.48 лв., представляващи дължима държавна такса, а в останалата осъдителна част следва да бъде потвърдено. Що се отнася до държавната такса, възложена в тежест на въззиваемата страна, поради това, че несъбирането й се дължи на пропуск на съда и ищцата не е освободена от внасянето й, то допълнително следва да се присъди такава в размер на 265.48 лв.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение без № от 10.05.2013 г., постановено по т.д.№ 295/2011 г. по описа на СОС в частта, с което ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП гр.София е осъдено да заплати на К.Р.С. *** разликата над 18 000 лв. до присъдените 24 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на причинени травми от ПТП, настъпило на 26.01.2012 г. от водач на застраховано МПС; разликата над 275 лв. до присъдените 412 лв. – обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на същото събитие, както и в частта, с което ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП гр.София е осъдено да заплати държавна такса за разликата над 731 лв. до 996.48 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на К.Р.С. *** с правно основание чл.226 ал.1 КЗ против ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП гр.София за заплащане на суми, както следва – за разликата над 18 000 лв. до присъдените 24 500 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 26.01.2012 г., виновно причинено от водача на л.а. ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ с ДК № СС 5920 СА – В.Х.; и за разликата над 275 лв. до 412 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същото събитие.

ОСЪЖДА К.Р.С. *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС - Силистра сумата 265.48 лв. – дължима държавна такса за първата инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.05.2013 г., постановено по т.д.№ 295/2011 г. по описа на СОС в останалата осъдителна част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му на страните, при ограниченията на чл.280 ал.2 ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: