РЕШЕНИЕ

 

гр. Варна,  № 360 /15.12.2014 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на единадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

 

секретар Д.Ч.       

като разгледа докладваното от съдия Ванухи Аракелян в.т.д. 551/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и е образувано по две въззивни жалби:

І. Първата въззивна жалба е подадена от адв. Е.В. ***, като процесуален представител на ЕТ „С - Д И” срещу Решение № 58 от 27.03.2014 г., постановено по т. д. № 180/2013 г. на Добрички окръжен съд. Същото се обжалва в частта, с която са отхвърлени исковете на ЕТ за заплащане на обезщетение за сумата от 11 000 лв., представляващи пропуснати ползи, както и за разликата над 4 066.39 лв. (3 319.39 лв. – остойностени вложени в ремонта материали и 747 лв. – разход за въвеждане на обекта в експлоатация) до претендираните 30 600.72 лв., представляващи твърдяни претърпени вреди от прекратен договор за наем от 01.07.2008 г., сключен за срок от 10 години, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.08.2013 г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД. В жалбата се извеждат доводи за неправилност на обжалваното решение в отхвърлителната му част. Твърди се, че съдът е приел, че съгласно чл.9 от Договора за наем наемодателят имал право да извърши основен ремонт на обекта, като за негова сметка остават всички подобрения, но в случая не наемодателя, а наемателят бил направил тези подобрения; неправилно не било прието от съда, че нямало настъпили вреди, представляващи пропуснати ползи и други. Претендират се  и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от  Народно читалище /НЧ/ „С - ХХХХ” – с. С, общ. Добрич, в който се моли за потвърждаване на решението в частта с която исковете са отхвърлени, като правилно. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

ІІ. Втората въззивна жалба е подадена от НЧ „С - ХХХХ” – с. С, общ. Добрич, представлявано от секретаря на читалището Я Ж В срещу Решение № 58 от 27.03.2014 г. на Добрички окръжен съд, постановено по т. д. № 180/2013 г. в частта, с която искът на ЕТ „С - Д И” е уважен за сумата от 4 066.39 лв. (3 319.39 лв. – остойностени вложени в ремонта материали и 747 лв. – разход за въвеждане на обекта в експлоатация), представляващи претърпени вреди от прекратен договор за наем от 01.07.2008 г., сключен за срок от 10 години, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.08.2013 г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД. В жалбата се твърди, че решението, с което искът е уважен, е неправилно, навеждат се аргументи в защита на това становище, като се моли в тази част решението да се отмени и искът отхвърли. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

В писмен отговор от ЕТ „С - Д И” се навеждат твърдения относно това, че представляващ ответника не е Я Ж В /секретар на читалището/, а Т Р Т. Твърди се също така, че през цялото производство ищецът и съда били в заблуждение кой е представляващ дружеството, понеже Я В е подписала процесния договор за наем.

ІІІ. Подадена е и частна въззивна жалба от адв. Е.В. ***, като процесуален представител на ЕТ „С - Д И” срещу Определение № 735 от 02.07.2014 г. по т.д. 180/2013 г. на ДОС, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението по същото дело в частта за присъдените на ищеца разноски. С доводи за неправилност се моли за отмяна на това определение.

В депозиран писмен отговор от НЧ „С - ХХХХ” – с. С, общ. Добрич, е изложено становище за неоснователност на частната жалба.

Настоящият състав на съда намира, че въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, съдът съобрази следното:

Пред Добричкия окръжен съд Д С И, като ЕТ „С - Д И” е предявил искове, впоследствие увеличени по размер, срещу НЧ „С - ХХХХ”с. С, основани на твърдението, че между страните е бил сключен Договор за наем от 01.07.2008 г. на помещение от 106.09 кв. м., находящо се в приземен етаж на читалището в с. Стжер, за срок от 10 години, който договор е бил предсрочно прекратен от наемодателя и от това са произлезли вреди за наемателя, изразяващи се в претърпяна загуба от 30 600.72 лв. и пропусната полза от 11 000 лв. Сочената претърпяна загуба обхваща направените от наемателя в процеса на преустройство на отдаденото за ползване помощение в кафе-аперитив: стойност на  закупени и вложени строителни материали, разходи по снабдяване с разрешение за строеж, разходи за изготвяне на инвестиционни проекти, наемане на работници и други. Твърдяната пропусната полза от предсрочното прекратяване на процесния договор за наем се изразява в пропуснатата печалба, която ЕТ е щял да реализира в бъдеще в процеса на експлоатация на заведението. Навеждат се твърдения за прекратяване на договора за наем от страна на наемодателя, след установяване в последствие, че обекта не е можел да бъде отдаван, поради факта, че  Община Добрич е сключила договор за безвъзмездна финансова помощ с МРРБ, в който съществувала забрана за преотстъпване ползването върху придобитите въз основа на одобрения проект активи чрез отдаването им под наем.

Ответникът Народно читалище „С - ХХХХ” изразява становище, че исковете са неоснователни.

Не се спори между страните, че са страни по сключен Договор за наем от 01.07.2008 г., както и относно отдадения за ползване обект, въпреки лаконичното описание в процесния договор за наем като „помещение в приземен етаж за ЗОХ – 106.09 кв. м.”.

Видно от приетия като доказателство договор за наем, неоспорен от страните и приобщен към доказателствения материал по делото по реда на ГПК срокът му на действие е 10 години, считано от 01.07.2008 г. Изрично е посочено в чл. 5, ал. 3 от същия, че основните ремонти и трайните подобрения се извършват след писмено разрешение на наемодателя и са за сметка на наемателя, като в чл. 9 е уговорено правото на наемателя да извършва основен ремонт и подобрения в случаите на чл. 5, ал. 3 за своя сметка, като направените подобрения остават в полза на наемодателя. В допълнителните разпоредби на договора, в чл. 11, ал. 1, т. 11 от същия  страните са се договорили всяка от тях да може да прекрати договора като отправи писмено предизвестие до другата страна като това право е обвързано с  единственото визирано за това условие -  срок,  не по-кратък от 1 месец.

Приета е като доказателство нотариална покана от наемодателя до наемателя, получена лично от Демир Илиев на 30.04.2013 г., с която се отправя едномесечно предизвестие за прекратяване на процесния договор за наем, на основание чл. 11, ал.1, т. 11 от договора.

В заключенията по допуснатите и приети от съда като обективно,безпристрастно и професионално дадени и приети от съда като неоспорени заключения по СТЕ и допълнителна СТЕ са отразени закупените и съответно вложени, респ. невложени материали по представените по делото фактури и техните стойности.

От заключението по приетата ССчЕ разходите на ищеца за закупени строителни материали и вложени в обекта, на база приложените по делото фактури и приети от техническата експертиза че са вложени в обекта през процесния период, се установява, че същите са в общ размер от 3 319.39 лв. Прието е, че разходите на ищеца за платени такси и за проектиране на база приложените документи са общо 747 лв. Декларираните разходи на ищеца на база годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2008 г. са 430 лв., за 2009 г. са 1 105 лв. и за 2010 г. са 1 619 лв.

От разпитаните по делото свидетели се установява, че ищецът е наемал работници, на които е заплащал възнаграждение за определена частична работа, като показанията на свидетелите са в насока на това, че не са съставяни изрично договори за възложената работа. Въпреки това съдът кредитира, че е извършена такава за посочените от свидетелите възнаграждения, с изключение на тези, за които свидетелски показания са недопустими на осн. чл. 164, т. 3 от ГПК за суми над 5 000 лв. (конкретно св. Младен Димитров излага, че общата сума е била над 6 хил. лв.).

Представен и приет по делото е и „Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие” (2007-2013)”, сключен между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Управляващ орган на Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР) – Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” и Община Добрич, с предмет на договора изпълнение на проект: „Обновление на читалищата в община Добричка”, който договор влиза в сила на 03.02.2009 г. Към него са приложени и ОУ към договора, като в чл. 7, буква „б” е посочено, че  бенефициентът се задължава в срок от 5 години от изплащане на финансовата помощ да не продава или преотстъпва ползването върху придобитите въз основа на одобрения проект активи чрез отдаването им под наем или по договор за съвместна дейност.

При така установеното, настоящият състав на Варненския апелативен съд, търговско отделение, прави следните правни изводи:

Предявените от ищеца искове черпят своето правно основание в разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, която норма визира договорната отговорност на съдоговорителя при виновно неизпълнение на договора. Предвидено е, че обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако се установи недобросъвестност на длъжника, неговата отговорност обхваща всички всички преки и непосредствени вреди.

Претенцията на ищеца е за претърпени вреди от неизпълнение на договора от страна на наемодателя, изразяващо се в неправомерно предсрочно прекратяване на сключения помежду им договор за наем.

Константна е създадената съдебна практика, че няма пречка за прекратяване на безвиновно основание чрез предизвестие на срочен договор за наем. Срочният договор за наем - подобно на безсрочния договор за наем, може да бъде прекратен с предизвестие /отказ от договора с предизвестие/, но само ако тази възможност е изрично уговорена в срочния договор за наем. В процесния договор за наем страните са предвидили няколко възможности за прекратяване на договорната връзка, а в чл. 11, т. 11 изрично е уговорена възможността за всяка от страните едностранно да го прекрати с изтичането на не по – кратък срок от едномесечния. След като клауза с възможност за отказ от срочния договор с предизвестие е била включена, а договорът съответно подписан при посоченото условие, предвид изложеното по-горе, то няма пречка да се приеме, че подобна уговорка е допустима по действащото законодателство и като такава тя следователно е действителна и валидно обвързваща страните. Същата не поставя наемателя в неизгодно положение спрямо наемодателя, доколкото упражняването на това прекратително безвиновно основание е установено и за наемателя. Съобразно принципа на свободата при договарянето и равнопоставеността на страните, не е съществувала пречка те да уговорят неустойки в тези случаи на прекратяване чрез предизвестие. Нещо повече – настоящият съдебен състав изцяло споделя практиката на ВКС, че за страните по договора не е съществувала никаква пречка те да уговорят тази неустойка в размер до предполагаемото максимално удовлетворяване на очакваните икономически изгоди от сключения договор, включвайки и предварително фиксирана или в последствие определяема стойност на разходите за въвеждане на обекта в експлоатация съобразно предназначението му по договор. Наличието на клауза за неустойка безспорно би било гаранция за това, че страната, упражняваща правото за едностранно прекратяване чрез предизвестие ще бъде съответно максимално въздържана от злоупотреби с оглед конкретния размер на дължимото от нея в подобна хипотеза, особено ако оставащият срок до изтичане на договора е достатъчно дълъг, както е в случая. В случая обаче, страните не са уговорили неустойки при този начин на прекратяване на договора. Съдържанието на договора е въпрос на съгласуване на воли, които веднъж съгласувани, имат силата на закон за сключилите го (в този изричен смисъл е Решение № 67 от 28.01.2002 г. на ВКС по гр. д. № 968/2001 г., V г. о., докладчик съдията Таня Райковска, Определение № 1024 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 676/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова).

При това положение договорът за наем в това си съдържание е задължителен за страните – следователно той е надлежно прекратен на 30.05.2013 г. с изтичане на едномесечното писмено предизвестие съгласно чл. 11, т. 11 от същия, независимо, че първоначално предвидения срок е предвиждал договорна обвързаност между страните до 01.07.2018 г.

Договорът е задължителен включително в частта за имуществените последствия след прекратяването – също изрично уговорени в разпоредбата на чл. 9 от същия – направените основни ремонтни дейности и трайни подобрения (а влагането на труд, средства и материали неминуемо и безпротиворечиво представляват подобрения за имота, доколкото увеличават неговата цена), са за сметка на наемателя и остават в полза на наемодателя.

Преустановяването на договорната обвързаност на основание посочената в договора възможност не представлява неизпълнение на същия (така Определение № 485 от 16.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 352/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Таня Райковска), поради което прекратилата договора страна не носи отговорност за неизпълнение, водеща до присъждане на обезщетение в размер на претърпяната загуба и пропуснатата полза.

Не следва да се изследва въпросът за релевантността на Договора за безвъзмездна финансова помощ, сключен между Община Добрич (включително в частта каква е връзката на Общината с ответника НЧ „С - ХХХХ”, доколкото се касае до различни правни субекти) и МРРБ. Отделно от това, както се посочи и по-горе, страните изрично са уредили последиците спрямо извършените подобрения и разходи по основния ремонт на отдадения под наем обект. Не на последно място настоящият съдебен състав при преценка на правнорелевантните факти съобразява, че процесният договор за наем е сключен на 1.07.2008г., а Договорът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие” (2007-2013)”, сключен между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Управляващ орган на Оперативна програма „Регионално развитие” (ОПРР) – Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие” и Община Добрич, с предмет на договора изпълнение на проект: „Обновление на читалищата в община Добричка”, е влязъл в сила на  03.02.2009 г.

Всичко гореизложено мотивира правния извод на настоящата съдебна инстанция, че предявените искове са изцяло неоснователни.

Въззивната жалба на НЧ „С - ХХХХ” – с. С, община Добрич, е основателна и следва да се уважи, а жалбата на ЕТ „С - Д И”, ЕИК 200140520, да се остави без уважение. Поради частично несъвпадение на изводите на настоящата съдебна инстанция с тези на Добричкия окръжен съд, обжалваното решение следва да се отмени частично в уважителната му част.

Въпросът за разноските следва да бъде преизчислен с оглед изхода на спора в насока присъждане в полза на ответника на разноските за двете съдебни инстанции.

Водим от горното, съдът 

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 58 от 27.03.2014 г. на Добрички окръжен съд, постановено по т. д. № 180/2013 г. в частта, с която искът на ЕТ „С - Д И”, ЕИК 200140520, със седалище и адрес на управление: с. С, община Добрич, ул. „Струма” 23, срещу НЧ „С - ХХХХ” – с. С, община Добрич, е уважен за сумата от 3 319.39 лв. и 747 лв., представляващи претърпени вреди от прекратен договор за наем от 01.07.2008 г., сключен за срок от 10 години, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.08.2013 г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД, както и в частта за разноските от 272.32 лв., присъдени в полза на ЕТ „С - Д И” и за разноските от 1 515.88 лв., присъдени в полза на НЧ „С - ХХХХ”,

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на ЕТ „С - Д И” за осъждане на НЧ „С - ХХХХ” – с. С, община Добрич за сумата от 3 319.39 лв. и 747 лв., представляващи претърпени вреди от прекратен договор за наем от 01.07.2008 г., сключен за срок от 10 години, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.08.2013 г. до окончателното им изплащане, на осн. чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 58 от 27.03.2014 г. на Добрички окръжен съд, постановено по т. д. № 180/2013 г. в останалата му отхвърлителна част.

ОСЪЖДА ЕТ „С - Д И”, ЕИК 200140520, със седалище и адрес на управление: с. С, община Добрич, ул. „Струма” 23, да заплати на НЧ „С - ХХХХ” – с. С, община Добрич сумата от 2 430 лв., съдебно-деловодни разноски за двете съдебни инстанции, от които 1 680 лв. – за разноските пред окръжния съд и 750 лв. – адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                     2.