Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №11

 

Гр.Варна, 08.01.2018г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на шести декември през двехиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНЕТА БРАТАНОВА 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ                                                                                            ДАРИНА МАРКОВА   

 

          При участието на секретаря Десислава Чипева   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 551 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Експириан“ ЕООД със седалище гр.Варна срещу решение № 441 от 04.07.2017г. по търг.дело № 1421/16г. по описа на Варненски ОС, в частта му, с която е отхвърлен предявения от дружеството срещу В.А. *** иска за сумата 24 000лв., претендирана като договорна неустойка по чл.2.7 договор за заем между страните от 04.02.2016г.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва извода на съда, че клаузата в договора с уговорена неустойка е нищожна. Твърди че с договора от 04.02.2016г. страните по делото изрично са уговорили съгласно чл.92 от ЗЗД договорна неустойка в размер на 60 % от заемната сума с цел да се обезщети заемодателя ако не получи дадената в заем сума в уговорения срок. Твърди че договорената неустойка не е в противоречие с добрите нрави според общоприетите разбиране за справедливост, съобразно които е редно вредите от неизпълнение на задължение да бъдат обезщетявани. Твърди че размерът на неустойката не може да бъде определен и като прекомерен по смисъла на чл.92 ал.2 от ЗЗД, тъй като размерът и е съобразен с действителните вреди, които кредиторът би могъл да вследствие на неизпълнението на задължението. Твърди че с оглед характера на договора е неправилно да се съизмерват тези вреди единствено със законната лихва. Твърди че следва да се отчете освен обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката и нейната санкционна функция, поради което сочи че неустойка може да бъде претендирана и в случаите, когато вреди не са настъпили или не са настъпили в предвидения размер. Излага че в тези случаи неустойката е санкция за неизпълнението и ограничаването и до размера на вредите не съответства на предадените и от законодателя функции.

Твърди че неустойката може да се приеме за нищожна само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, какъвто настоящия случай не е. Твърди че следва да бъдат отчетени специфичните факти и обстоятелства за всеки конкретен случай, при съобразяване с посочените в т.3 от тълкувателно решение № 1/10г. критерии. Твърди че именно водейки се от очакваните от неизпълнението последици, страните са уговорили неустойка в размер от 60 % от стойността на заемната сума, взимайки предвид че по време на срока на договора заемополучателят не следва връща никаква главница, и това поставя кредитора в риск, който се покрива от така уговорената неустойка.

Твърди че неустойката не е нищожна и поради свръхпрекомерност, като преценката за това следва да се направи към момента на сключване на договора. Сочи че прекомерността на неустойката, която се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди, не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави, ако към момента на сключване на договора не са налице обстоятелства, от които да може да се направи извод, че единствената цел, заради която е договорена е извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Твърди че уговорената в договора за заем клауза за неустойка е в синхрон с общоприетото начало за добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения поради обстоятелството, че размерът на уговорената неустойка е изрично договорена последица с обезпечителна функция при неизпълнение на задълженията на заемополучателя. Твърди че е не е нищожна поради накърняване на добрите нрави неустоечна клауза уговорена в твърде голям /значителен/ размер. Неустойката има за задача да стимулира длъжника за точно изпълнение. Излага, че максимален размер на неустойка, над който същата би била в размер с добрите нрави.

Моли съда да отмени решението на първоинстнационния съд в обжалвана част и да постанови друго, с което да уважи предявения от него иск за договорна неустойка в размер на сумата 24 000лв. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява представител, не изразява становище по жалбата.

Въззиваемата страни В.А. *** депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК от назначения му от съда особен представител отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди решението на първоинстнационния съд. В съдебно заседание, чрез назначения му особен представител, моли съда да потвърди решението на първоинстнационния съд в обжалваната му част.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 1421/16г. по описа на ВОС е образувано по осъдителни искове на „Експириан“ ЕООД срещу В.А.А. по претенции по договор за заем между страните от 04.02.2016г. за незаплатена главница, договорна лихва, наказателна лихва за забава, договорна неустойка и иск за обезщетение за забавено плащане на главницата от датата на прекратяване на договора до завеждане на исковата молба в съда. Предмет на въззивно обжалване е само претенцията за договорна неустойка, регламентирана в чл.2.7 от договора в размер на 24 000лв. Решението в останалите му части е влязло в сила.

Между страните по делото „Експириан“ ЕООД и В.А.А. на 04.02.2016г. е сключен писмен договор за заем, по силата на който „Експириан“ ЕООД е поело задължение да предостави в заем сумата от 40 000лв. със срок за връщане на заема – 04.03.2021г. Уговорени са дължими лихви за ползване на заема, годишен процент на дължими такси и разходи, размер на ежемесечна вноска. Към договора е изготвен погасителен план, съобразно който заемополучателят дължи 59 месечни вноски по 833лв., включващи дължима по договора лихва и годишен процент на разходите и еднократно вноска на 02.02.2021г. в размер на 40 833лв., включваща връщане на цялата получена в заем сума, ведно с дължимите лихви и такси и разноски. Не е спорно предоставянето на договорената в заем сума, както и учреденото от заемополучателя А. догорено обезпечение на дълга – ипотека върху негов собствен недвижим имот. Не е спорно пред въззивна инстанция че заемополучателят А. е заплатил първите три вноски, всяка в размер на 833лв., като считано от 05.06.2016г. е в забава по отношение на дължимата четвърта вноска.   

По иска за договорна неустойка, въззивният съд намира следното:

В чл.2.6, 2.7 и 2.8 от подписания заемен договор страните са уговорили правата и задълженията на страните при забава в погасяването на дължимата вноска, включваща дължими лихви и такси и разноски с повече от десет дни от уговорената дата. При такава забава право на заемодателя е да обяви целия размер на вземането за предсрочно изискуемо както и да прекрати договора между страните. Заемополучателят е поел задължение за заплащане на наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху стойността на заемната сума към датата на прекратяване на договора, като тази наказателна лихва се дължи до пълното погасяване на главницата и всички други лихви, дължими по договор /чл.2.8/. В чл.2.7 от договора от заемополучателят е поето и задължение за заплащане на неустойка в размер на 60 % върху заемната сума.

В чл.4.6 от договора за заем е предвидено и право на заемодателя при забава в плащането на задълженията по настоящия договор и при нарушаване на задълженията на заемополучателя с повече от 10 дни да прекрати предсрочно договора, като изиска предсрочно погасяване на цялата остатъчна сума по договора, ведно с начислена лихва за целия период на договора.

С оглед момента на началното договаряне, процесният договор от 04.02.2016г. се урежда от специалния Закон за потребителския кредит (редакция преди изменение с ДВ бр. 59 от 29.07.2016 г.) и  общата императивна закрила срещу неравноправно договаряне (чл.12 от ДР на ЗЗП, както и чл.143, чл.146 и чл.147 от ЗЗП). В случая само заемодателят действа като професионалист, а заемополучателят като потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР от Закона за защита на потребителите. Тъй като предоставяне на кредитиране чрез заем представлява финансова услуга по смисъла на §13 т.13 от ДР от ЗЗП, въззиваемият се ползва от предвидената в същия закон закрила, изключваща валидност на неравноправно договорени клаузи.

Процесната уговорка на чл.2.7 от договора визира плащане, дължимо при предсрочно прекратяване на договора поради допусната забава по вноските за лихви и годишни разходи. При съпоставка между отделните уговорки за правата на кредитора в случай на неизпълнение от длъжника, обобщени в клаузата за санкции /чл. 6.2/ се налага извод, че обезщетението от 60 % от главницата следва да компенсира кредитора за вреди, различни от забавата, за която е уговорена наказателна лихва. Такива биха могли да бъдат пропуснатите приходи от начислени лихви, планирани до края на действие на договора, но в чл.4.6 кредиторът си е запазил право да получи тази лихва - за целия период на договора, ведно с предсрочно изискуемата главница. Явно е, че неустойката е следвало да бъде договаряна за други вреди, но такива предвидими загуби или пропуснати ползи не се установяват в процесния казус.  Дори да се приеме, че уговорката по чл.4.6 визира не целия срок на договора, а само периода, в който договора е действал до предсрочното му прекратяване, то вредите за кредитора в този случай биха били съпоставими не с всички пропуснати приходи до края срока, а само с тези, които не би могъл да си осигури със сделка на покритие /арг. от чл.83 ал.2 ЗЗД). Размерът от 60 % съответства на договорената лихвата за 6 години, при общ срок от 5 години по това кредитиране. При наличие на имотно обезпечение, периода, необходим за възстановяване на заетия капитал, съответно възможността за ново предоставяне в заем на друг потребител ще следва да се ограничи до обичайно необходимото време за снабдяване с изпълнителен лист и провеждане на продан, което не може да е съпоставимо с толкова дълъг срок. Налага се извод, че размерът на неустойката е необосновано завишен спрямо предвидимите при сключване на договора вреди, поради което съдът констатира хипотеза на типично неравноправно договаряне (чл. 143 т.5 от ЗЗП), което не може да обвърже валидно потребителя (чл.146 ал.1 от ЗЗП).

Въззивният съд намира, че подобно свърхпрекомерно обезщетение не отговаря на изискванията за добросъвестно договаряне и прилагането й би довело до нарушение на справедливостта, като морален принцип, ограничаващ договорната свобода /чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД/. В случая съдът преценява като съпоставими с общоприетия морал размерите на обезщетенията, предвидени за подобни по вид вреди за кредитор, предоставил дългосрочен кредит с фиксиран лихвен процент по чл.32 ал.4 от ЗПК, в случая ограничен до 1 % без доказване на вредите. Ищецът сам е оповестил в преддоговорната информация, че при предсрочно погасяване на заема, следва да бъде обезщетен с 5 % от погасената главница, което съдът възприема като приемлив за него предвидим размер на вредите от загубени приходи до края на срока. Десетократно по-високия размер очевидно не може да се счита за съответен на обезпечителна и обезщетителна, а дори и на санкционна функция на тази неустойка, поради което и съдът преценява, че при уговарянето й насрещните страни не са целели общо да постигнат тези функции, а включването и в договора е в нарушение на принципа на справедливост и с цел извличане на неоснователна облага.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че уговорката чл.2.7 от договора за дължима неустойка при прекратяване на договора поради забава в плащане на дължима вноска за лихва и годишен процент на разходи, в размер на 60 % от заемната сума, е неравноправна клауза в договора по смисъла на чл.143 т.5 от ЗЗП, поради което и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП е нищожна и не може да обвърже валидно потребителя. Поради което и предявеният иск за сумата 24 000лв., претендирана като договорна неустойка е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед на така изложеното и поради съвпадане на крайния извод на въззивния съд с този на първоинстанционния съд, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 441 от 04.07.2017г. на Варненски ОС по търг.дело № 1421/16г., в частта му, с която е отхвърлен предявения от „Експириан“ ЕООД срещу В.А.А. осъдителен иск за сумата 24 000лв., претендирана като договорна неустойка по чл.2.7 от договор за заем между страните от 04.02.2016г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: