Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

306./гр. Варна, 31.12.2018 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Г. Йовчев в.т.д.№551/2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С.А.Д. от гр.Варна, чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв.Г.Г. срещу решение №607/20.07.2018 г. по т.д.№1485/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ 51 Д, сумата от 92 241.34 лева, представляваща заплатено на р. М. А., застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № 22111890640945, със срок на покрит застрахователен риск до 22.10.2012г., за причинени имуществени и неимуществени вреди при ПТП, настъпило на 22.06.2012 г., в гр. Варна на пътя кв. „Аспарухово“ – м-ст „Боровец“, при управление на МПС – л.а. „Фиат“ модел „Брава, с рег. № Х.ХХХХ РН от ответника в пияно състояние, с което нарушил правилата за движение по пътищата и причинил средни телесни повреди на повече от едно лице, на основание чл. 274, ал.1, т.1, предл. 1 КЗ /отм., приложим на осн. § 22 от ПРЗ на КЗ, обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2017 г. до окончателното й изплащане.

Въззивната жалба е депозирана в срок, като в същата се сочи, че решението не се обжалва в частта за разноските.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необосновани изводи.

Насрещната страна „ЛЕВ ИНС“ АД, не е подала писмен отговор.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не се спори, а и от присъединеното НОХД № 997/2013 г. по описа на ВРС се установява, че въззивникът с влязло в сила споразумение от 22.02.2013 г. е признат за виновен за престъпление по чл.343, ал.4, пр.2, вр. чл.343, ал.3, пр.1, б.„а“, вр. чл.343, ал.1, б.„б“ НК, че на 22.06.2012 г. в гр. Варна, на пътя кв. „Аспарухово“ – м-ст „Боровец“ при управление на МПС – л.а. „Фиат“ модел „Брава, с рег. № Х.ХХХХ РН, е нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта си на 1,2 на хиляда – 2,7 на хиляда.

           От приложените като доказателства гр.д.10443/2013 г. по описа на СГС и в.гр.д.№591/2015 г. по описа на САС, се установява, че въззиваемото дружество е осъдено да заплати на пострадалата при описаното по-горе ПТП Р. М. А., сумата от 68 000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 1 507.50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.06.2012 г. до окончателното изплащане, както и 100 лева - разноски.

Решенията са били постановени при участието на въззивника в качеството му на помагач на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, поради което всико установено в мотивите е задължително за въззивника, вкл. че за л.а. „Фиат Браво“ с рег. №    Х.ХХХХ РН, към момента на настъпване на произшествието е имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с въззиваемото дружество.

От заключението на вещото лице, по назначената в първоинстанционното производство ССчЕ, се установява, че на 05.10.2015 г. въззиваемото дружество е заплатило по изп.д.№524/2015 г. по описа на ЧСИ Мендов общо сумата от 101 037.38 лева, от които 95 227.95 лева са преведени от съдебния изпълнител на взискателя и пострадалата от процесното ПТП р. М. А.

Ето защо, с изплащането на застрахователното обезщетение на пострадалото лице, е възникнало регресното право на застрахователя по чл.274, ал.1 от КЗ (отм.), съгласно който, освен в случаите по чл.227 от КЗ, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. В този смисъл, решението в частта относно сумата от 68 000.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, сумата от 1 507.50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, както исумата от 100 лева – разноскив съдебното производство е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Приложимият към момента на възникване регресното право на застрахователя  чл.223 ал.1 от КЗ / отм./ предвижда, че с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определена в договора сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя е договорна и функционално обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата, съгласно чл.45 и сл. от ЗЗД. Следователно, застрахователят ще отговаря за ония вреди,за които би отговарял делинквента – виновно причинени от същия, при презумиране на вината, които са в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждането, съгласно чл.51 ал.1 ЗЗД, както и при условията при които би отговарял делинквента, вкл. за забавата в издължаването - обезщетение за която забава, делинквентът дължи и без покана, съгласно императивната разпоредба на чл.84 ал.3 ЗЗД.

Тази забава обаче, е в пряка и непосредствена причинна връзка с поведението на делинквента единствено до уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на прекия иск срещу същия, за присъждане на застрахователно обезщетение на пострадалия. Забавата в издължаването му след този момент, независимо от това дали застрахователят добросъвестно счита, че са налице основания за недължимост на застрахователното обезщетение или съзнателно упражнява превратно процесуалното си право за оспорване на претенцията, доколкото основание за отхвърлянето й не би било прието за доказано, е резултат единствено от поведението на застрахователя. Отговорността за вредите от тази забава в издължаване на застрахователното обезщетение, пряка и непосредствена последица от поведението на самия застраховател, за този именно период – от уведомяване от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или от завеждането на пряк иск за застрахователно обезщетение насетне, когато не е предхождано от уведомяване на застрахователя от застрахования, предпоставя единствено неговата, не и на делинквента отговорност.

Затова и обезщетението за забавено изплащане на застрахователното обезщетение, за периода до уведомяването на застрахователя, респ. завеждането на прекия иск, следва да се включи в размера на застрахователната сума, тъй като е плащане на основание застрахователния договор, но не и обезщетението за забава след този момент, дължимо при общия фактически състав на отговорността за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД. При действието на КЗ /отм./, горното разрешение е изрично изводимо от съвместното тълкуване нормите на чл.267 ал.4 КЗ /отм./ вр. с чл.227 т.2 КЗ /отм./, според които „присъдените срещу застрахователя лихви за забава и за съдебни разноски не се ограничават от размера на застрахователната сума„ ,а застрахователят „има право на регресен иск за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл.224 ал.1 от застрахованото лице или до датата на предявяване на прекия иск по чл.226 ал.1 КЗ, освен ако застрахованото лице не е изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят във вина”.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че лихвите за забава след датата на предявяване на прекия иск от пострадалата – 29.07.2013 г., като обусловени от забавата на самия застраховател, не следва да бъдат включени в застрахователната сума, подлежаща на плащане от деликвента в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.), тъй като не са обезщетение за вреди в пряка и непосредствена причинна връзка с поведението на делинквента.

Съдът при използване на електронния продукт calculator.bg, изчисли размера на лихвата за забава върху присъдените и изплатени обезщетения и разноски от 69 607.50 лева, за периода 22.06.2012 г. до 29.07.2013 г., а именно 7863.16 лева.

С оглед на изложеното, съдът намира, че общият размер на платеното от застрахователя, но дължимо по реда на чл.274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.) обезщетение е 77 440.66 лева, поради което решението за горницата над този размер до присъдените 92 241.34 лева, следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се отхвърли претенцията за присъждане на законна лихва върху размера на присъдените и изплатени обезщетения и разноски от 69 607.50 лева, за периода след датата на завеждане на прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) – 30.07.2013 г. до датата на плащане – 05.10.2015 г., в размер на 14 800.68 лева.

В останалата обжалвана част, решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане за разноски, в полза на въззиваемото дружество, следва да се присъдят разноски за заплащане на възнаграждение за особения представител на въззивника и възнаграждение за защита от юрисконсулт, съобразно отхвърлената част от жалбата, в размер на 1500 лева.

На осн. чл.78, ал.6 от ГПК, въззивникът С.А.Д., следва да бъде осъден да заплати в полза на съда, държавна такса върху отхвърлената част от жалбата в размер на 1548.81 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

                                                   Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №607/20.07.2018 г. по т.д.№1485/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта с която С.А.Д. от гр.Варна, на основание чл.274, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ (отм.) е осъден да заплати на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул.„Черни връх“ 51 Д,  заплатено на р. М. А., ЕГН **********, застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № 22111890640945, за горницата над 77 440.66 лева до присъдените 92 241.34 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул.„Черни връх“ 51 Д срещу С.А.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, с правно основание чл.274, ал.1, т.1, предл.1 от КЗ (отм.), за заплащане на сумата от 14 800.68 лева., представляваща законната лихва върху размера на присъдените и изплатени обезщетения и разноски от 69 607.50 лева, за периода след датата на завеждане на прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.) – 30.07.2013 г. до датата на плащане – 05.10.2015 г., претендирани като част от платено на р. М. А., ЕГН **********, застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна полица № 22111890640945.

ПОТВЪРЖДАВА решение №607/20.07.2018 г. по т.д.№1485/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд, в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА С.А.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ 51 Д, сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща разноски за заплащане на възнаграждение за особения представител на въззивника и възнаграждение за защита от юрисконсулт, съобразно отхвъ,рлената част от жалбата, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

ОСЪЖДА С.А.Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на АПЕЛАТИВЕН СЪД ВАРНА, сумата от 1548.81 (хиляда петстотин четиридесет и осем лева и 81 ст.), представляваща държавна такса върху отхвърлената част от жалбата, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: