Р Е Ш Е Н И Е № 270

 

гр. Варна, 02.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: А. БРАТАНОВА

М.  НЕДЕВА

 

секретар Е. Тодорова                         

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 551/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Агроконсулт“ ЕООД, „Агроконсулт-2“ ЕООД и Ж.П.И., чрез адв. Г.А. против решение № 344 от 22.04.2019 г., постановено по т. д. № 281/2018 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е признато за установено съществуването на вземането на „Агрофарм-н“ ООД в размер на 219 078.24 лева, представляваща сума по Споразумение от 28.11.2016 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 и чл. 327 от ТЗ, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 571 от 06.07.2017 г. по ч. гр. д. № 677/2017 г. по описа на Варненския районен съд, както и в частта, с която са осъдени да заплатят сумата в размер на 4 685.84 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателите навеждат доводи, че от осчетоводяването на фактурите не следва извод за приемане на всички описани в тях стоки. За неправилни намират изводите по приложението на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Считат за преклудирано представянето на доказателства и формулирането на въпроси към експертизата предвид осъществяването им след изтичане на срока за подаване на допълнителната искова молба. Намират за неустановено точното количество на неплатените препарати. Посочват, че са подписали допълнителното споразумение от 22.05.2015 г. на 17.06.2015 г.. Позовавайки се на съдебна практика намират, че представеният договор има характер на частен документ, датата на който подлежи на доказване. Излагат доводи за погасяване по давност на вземанията по фактура № 3000000585 от 08.06.2010 г. – 158 700.86 лева и фактура № 3000000587 от 08.06.2010 г. – 21 294 лева. Посочват, че споразумението от 17.10.2014 г. е антидатирано. Като признание на задължението считат, че би могло да се приеме споразумението от 17.06.2015 г., което обаче било подписано след изтичане на погасителната давност. В продължение на горното, излагат аргументи за липсата на прекъсване на давността. Сочат, че срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД за изтекъл на 02.12.2017 г. /преди депозиране на установителния иск на 23.02.2018 г./. Молят за отмяна на обжалваното решение. Претендират разноски. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „Агрофарм-н“ ООД, чрез адв. Д.Т., в който се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба. За правилен намира извода на съда за липсата на противопоставяне от страна на дружеството и приложение на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, предвид осчетоводяването на фактурите и използването на данъчен кредит. Преклузията по търговски спорове сочи за настъпваща едва в първото съдебно заседание. За недоказани от ответниците намира твърдяните от тях обстоятелства във връзка с антидатирането на представените споразумения. Сочат, че шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД не е изтекъл към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В съдебно заседание, въззивниците редовно призвовани, не се явяват и не се представляват.

В о. с. з. от 23.10.2019 г., процесуалният представител на въззиваемия излага доводи за основателността на претенцията и за правилността на първоинцтанционното решение. Претендира разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:

Съдът е сезиран посредством, предявен иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 и чл. 327 от ТЗ за признаване за установено съществуването на вземането на „Агрофарм-н“ ООД в размер на 219 078.24 лева по Споразумение от 28.11.2016 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 571 от 06.07.2017 г. по ч. гр. д. № 677/2017 г. по описа на Варненския районен съд и за осъждане за сумата в размер на 4 685.84 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се навеждат доводи за наличие на трайни търговски отношения между „Агрофарм-Н“ ООД и „Агроконсулт“ ЕООД в периода от 08.06.2010 г. до 04.10.2010 г. по повод доставка на препарати, за което са издадени пет броя фактури за сумата в размер на 351 840.97 лева. Посочва, че съобразно подписването на споразумения от 17.10.2014 г., 17.06.2015 г., 30.12.2015 г., 20.10.2016 г. и 28.11.2016 г. е останала дължима главница от 219 078.24 лева. Излага, че с последното споразумение е новирано задължението за заплащане на стойността на доставените препарати. Твърди, че претендираната главница не е заплатена от насрещната страна в уговорения в споразумението от 28.11.2016 г. срок, поради което незаплатените вноски по споразумението са предсрочно изискуеми, за което са уведомени длъжникът и поръчителите. Претендира заплащането на законна лихва за забава в размер на 4 685.84 лева за периода от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г. /датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение/. 

В депозирания писмен отговор, ответниците оспорват предявените искове. Излагат доводи, че процесните фактури не са подписвани от представител на „Агроконсулт“ ЕООД, както и че не са получавани от последния описаните в същите стоки. Оспорват наличието на облигационна връзка между ищеца и „Агроконсулт“ ЕООД. Представените споразумения от 17.10.2014 г., 17.06.2015 г. и 28.11.2016 г. намират за антидатирани. Възразяват за погасяване по давност на вземанията по процесните три фактури. Сочат доводи за изтичане на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД на 20.09.2017 г. преди предявяване на установителния иск на 23.02.2018 г., от където извеждат доводи за невъзможност за ангажиране на отговорността на поръчителите. Евентуално, навеждат твърдения, че в случай, че предсрочната изискуемост е обявена на 05.06.2017 г. сочат, че срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е изтекъл на 05.12.2017 г., доколкото давността не се прекратява с депозиране на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение.

В депозираната допълнителна искова молба се излагат доводи за приложение на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ предвид липсата на противопоставяне от търговеца веднага след узнаване за извършените действия. В подкрепа на горното, сочи и множеството подписани споразумения, в които е отбелязана дължимостта на сумите, описани в издадените фактури. За неоснователни намира доводите за антидатиране на споразуменията. Предвид изричното посочване в споразумението, счита за установено новационното намерение на страните, от където извежда доводи за липсата на погасяване по давност на претендираната главница. Излага също, че с подписване на споразуменията е налице и признаване на дълга от страна на длъжника, което води до прекъсване на давността. Намира, че шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД не е изтекъл, към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, предвид предявяване на настоящия установителен иск в законоустановения срок.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на допълнителната искова молба, в който се сочат доводи, че предвид антидатирането на споразумението от 17.10.2014 г., най-ранният момент на прекъсване на давността е със споразумението от 17.06.2015 г., което е след изтичане на погасителната давност. Поради подписване на споразуменията от 22.05.2015 г. и 28.11.2016 г. в различни моменти намира, че не е налице съвпадане на насрещните волеизявления на страните. Позовавайки се на съдебна практика счита, не е налице новация.

Настоящата съдебна инстанция съобразява следната фактическа установеност:

С оглед на събраните и приобщени към доказателствения материал по делото доказателства, приема за безспорно установено, че между Агрофарм-Н“ ООД и „Агроконсулт“ ЕООД съществува облигационна връзка по повод сключен договор за покупко-продажба за препарати за растителна защита.

Във връзка със същия са издадени фактура № 3000000585 от 08.06.2010 г. за сумата от 150 935.53 лева без ДДС /181 122.64 лева с ДДС/, фактура № 3000000587 от 08.06.2010 г. – 21 294 лева с ДДС, фактура № 3000000916 от 24.08.2010 г. – 70 290.23 лева с ДДС, фактура № 3000000917 от 24.08.2010 г. – 34 120.03 лева с ДДС и фактура № 30000001136 от 04.10.2010 г. – 67 435.85 лева с ДДС. В производството са представени стокови разписки от 21.01.2010 г., 22.05.2010 г., 07.06.2010 г., 18.05.2010 г., 25.05.2010 г., 27.05.2010 г., 28.05.2010 г., 02.06.2010 г., 04.06.2010 г., 07.06.2010 г., 10.06.2010 г., 18.06.2010 г., 21.06.2010 г., 22.06.2010 г., 26.06.2010 г., 01.07.2010 г., 01.07.2010 г., 06.07.2010 г., 12.07.2010 г., 14.07.2010 г., 22.07.2010 г., 27.07.2010 г., 27.07.2010 г., 30.07.2010 г., 03.09.2010 г., 16.09.2010 г., 23.09.2010 г., 30.09.2010 г., 28.09.2010 г., 30.09.2010 г. и 04.10.2010 г..

В споразуменитен прокол от 17.10.2014 г., подписан страните по спора е уговорено, че сумата от 351 840.97 лева е дължима в полза на „Агрофарм-Н“ ООД и се прихваща със сумата от 71 951.10 лева. В чл. 6 от същото споразумение е предвидено, че остатъкът от 279 8889.87 лева се разсрочва на три вноски с падежи до 31.12.2014 г., 30.05.2015 г. и 30.10.2015 г., като при забава в седем работни дни остатъчната незплатена сума става предсрочно изискуема /чл. 7 от споразумението/.

Със споразумение от 22.05.2015 г., с нотариално заверени подписи и съдържание от 27.05.2015 г. и 17.06.2015 г. страните са разсрочили остатъчната дължима сума от 279 889.87 лева на седем вноски с падежи 31.08.2015 г., 31.12.2015 г., 29.02.2016 г., 31.03.2016 г., 31.07.2016 г. и 30.09.2016 г.. Със споразумителен протокол от 30.12.2015 г. е извършено прихващане, като остатъчната дължима сума е в размер на 229 075.87 лева /л. 12/.

От последващо споразумение от 28.11.2016 г. с нотариална заверка на подписите от 16.11.2016 г. с рег. № 7956, на нотариус Илко Кънев, рег. № 225 с район на действие Районен съд – гр. Провадия, е видно, че страните на основание чл. 107 от ЗЗД са установили, че размерът на задължението е 234 078.24 лева, включва главница от 229 075.87 лева и 5 002.37 лева – разноски за обезпечаване събирането на дължимите суми от „Агроконсулт“ ЕООД. В чл. 5 от същото е уговорено плащането да бъде направено на пет вноски с падежи 20.12.2016 г., 20.03.2017 г., 20.06.2017 г., 20.09.2017 г. и 20.12.2017 г., като при забава от седем дни неплатената част става предсрочно изискуема. В чл. 8 от същото страните са предвидили солидарна отговорност на длъжника с поръчителите „Агроконсулт-2“ ЕООД и Ж.И. за изпълнение на цялото задължение, ведно с лихвите за забава и разноските за неизпълнение на задължението в срок.

С писмо, изпратено по електронния адрес на „Агроконсулт“ ЕООД /agrokonsult@abv.bg/ от 02.06.2017 г. „Агрофарм-н“ ООД на основание чл. 5 от споразумението от 28.11.2016 г. е поканил насрещната страна в седемдневен срок да заплати сумата в размер 219 078.24 лева поради настъпилата предсрочна изискуемост. Изпратени са и писма по пощата до „Агроконсулт“ ЕООД, „Агроконсулт – 2“ ЕООД и Ж.П.И. от 02.06.2017 г. за обявяване на предсрочната изискуемост на задължението, ведно с покана за плащане в седемдневен срок. Видно от представените товарителници, същите са получени на 05.06.2017 г., което не се оспорва в производството.

От заключението по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, кредитирана от съда като обективно, компетентно дадена, съответстваща на останалия събран доказателствен материал и неоспорена от страните се установява, че 1/. размерът на законната лихва за забава от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г. върху главницата е 219 078.24 лева, 2/. оборотът между двете дружества е 465 784.16 лева, 3/. общият размер на неизплатения остатък след споразумението от 30.12.2015 г. е 229 075.87 лева, 4/. „Агроконсулт“ ЕООД е включило в дневниците си за покупки процесните фактури, водило е редовно счетоводството си и е използвало данъчен кредит по процесните пет фактури, 5/. общата стойност на оспорените количества на стоките е 204 842.41 лева с ДДС, от които 150 457.07 лева-получени от трети лица /Т. Ж. и Т. Ж./ и 54 385.34 лева-неполучени количества.

В първоинстанционното производство е назначена и съдебно-почеркова експертиза, която съдът кредитира като обективно, компетентно дадена, съответстваща на останалия събран доказателствен материал и неоспорена от страните. От същата се установява, че подписът положен за „получател“ в стокова разписка № 2000002327 от 03.09.2010 г. е изпълнен от Ж.П.И..

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:

По същество:

Съдът е сезиран посредством предявени искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 286 и чл. 327 от ТЗ за признаване за установено съществуването на вземането на „Агрофарм-н“ ООД в размер на 219 078.24 лева по Споразумение от 28.11.2016 г., ведно със законна лихва за забава от депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 677/2017 г. по описа на Варненския районен съд и за осъждане на ответниците да заплатят сумата в размер на 4 685.84 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г., на основание чл. 86 от ЗЗД.

От съвкупната преценка на събраните в производството писмени доказателства се установява, че между „Агрофарм-н“ ООД и „Агроконсулт“ ЕООД е налице облигационната връзка, породена от сключения между същите договор за покупко-продажба на препарати за растителна защита. В практиката на касационната инстанция безпротиворечиво се приема, че фактурата може да служи за доказателство, установяващо договор между страните, когато съдържа всички необходими елементи от съдържанието на сделката, какъвто е настоящият случай. Извършените действия от страна на купувача при получаването, липсата на представени доказателства за възразяване за пълното изпълнение на задълженията на продавача, осчетоводяването на фактурите от купувача, последващото им включване в дневника за продажби, използването на данъчен кредит по тях и подписване на множеството споразумения, в съдържанието, на които е признато съществуване на претендираното задължение, недвусмислено сочат на изпълнение на задълженията на продавача, поради което и възражението за неизпълнение в тази насока е неоснователно.

Независимо от горното, възниква въпросът за приложението на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ. Очертаната хипотеза не обуславя особености спрямо два от елементите от фактическия състав на чл. 301 от ТЗ – 1/ предприето действие от името на търговеца без представителна власт и 2/ неговото узнаване. Независимо дали липсата на представителна власт засяга сключването на сделка от името на търговец или изпълнението на сключена от търговеца сделка, и в двете хипотези извършените без представителна власт действия пораждат правни последици за търговеца, ако той не извести своевременно насрещната страна, че те не го обвързват. За приложението на разглежданата хипотеза е достатъчно да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерение да се ползва от целения с тях правен резултат /Решение № 89 от 12.06.2013 г. по т. д. № 431/2012 г., II т. о., ТК на ВКС/. Отсъстват въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване /Решение № 202 от 06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011 г., II т. о., ТК на ВКС/. В настоящия случай от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че купувачът не само, че е осчетоводил процесните фактури, но е използвал и данъчен кредит по същите, което не се оспорва в производството.

Вещото лице посочва, че от общата дължима стойност от 229 075.87 лева – главница и 5 002.37 лева – разноски за обезпечаване на вземането на 20.10.2016 г. е платена сумата от 15 000 лева. Доколкото от длъжника не е посочен изрично ред за погасяване на задълженията, следва да се приеме, че сумата погасява първо разноските разноските и впоследствие частично главницата до размера на 219 078.24 лева, по аргумент от чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.

Предвид неизпълнение на задължението на длъжниците за плащане на вноските с падежи от 20.03.2017 г., 20.06.2017 г., 20.09.2017 г. и 20.12.2017 г. неплатената част от същото в размер на 219 078.37 лева става предсрочно изискуема, на основание чл. 7 от споразумението от 28.11.2016 г..

Въззивният съдебен състав, съобрази разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, според която при тълкуването на договорите, следва да се търси действителната воля на страните, като отделните уговорки, следва да се тълкуват във връзка едни с други, с оглед смисъла на целия договор, целта на същия, обичаите в практиката и добросъвестността.

В съдебната практика на касационната инстанция се приема, че новацията по чл. 107 от ЗЗД, разглеждана като договор, с който длъжникът поема едно задължение с цел то да замести друго старо задължение, което вследствие на това се погасява, предпоставя кумулативното проявление на три елемента – 1/. наличност на предшестващо задължение, 2/. пораждане на действително ново задължение и 3/. воля за подновяване, която трябва да е изразена от страните по ясен и недвусмислен начин /така Решение № 175 от 25.02.2016 г. по т. д. № 2602/2014 г., на ВКС, II т. о., ТК/. Настоящият съдебен състав, съобрази и относимата съдебна практика, според която намерението за новиране, т. е. целените последици да се погаси стария дълг и замести с нов, различаващ се по предмет или страни, не следва да се предполага или извежда по тълкувателен път, а да е безспорно установимо от договора /така в Решение № 130 от 24.03.2009 г. по т. д. № 650/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 138 от 22.08.2013 г. по т. д. № 27/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение № 210 от 22.12.2014 г. по т. д. № 4090/2013 г., ВКС, І т. о. и др./. Предвид отсъствието в настоящия случай на третата кумулативна предпоставка, следва да се приеме, че не е възникнал нов дълг на мястото на стария, поради отсъствието на ясно изразено от страните, новационно намерение /animus novandi/ по отношение на старото задължение, от което да се заключи, че е прекратено старото правоотношение, като на негово място да е възникнало ново по споразумението от 28.11.2016 г. с различен размер на задължението.

Въпреки горното, съобразно разпоредбата на чл. 116 б. „а“ от ЗЗД погасителната давност се прекъсва с признание на задължението от длъжника, адресирано до кредитора. Предвид горното, съобразно двустранно подписаните споразумения и споразумителния протокол, следва да се приеме, че погасителната давност на задължението е прекъсвана с всяко едно от тях, съответно на 17.10.2014 г., 22.05.2015 г., 30.12.2015 г., 28.11.2016 г., поради което неоснователни се явяват доводите за погасяване по давност на същото.

Вън от горното и само за пълнота на изложението следва да се посочи, че възраженията за антидатиране на споразумението от 17.10.2014 г., са неоснователни. Същото представлява частен удостоверителен документ. В настоящия случай, страните по делото не са трети лица по смисъла на чл. 181 от ГПК, поради което не могат да се позовават на липса на достоверна дата в същия, доколкото нейни адресати са само трети спрямо документа лица /решение № 167 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 4020/2017 г. на ВКС и решение № 23 от 11.09.2017 г. по т. д. № 2413.2015 г. на ВКС/. Дори да се приеме, обратното, в титулната част на последващо подписаното споразумение от 22.05.2015 г. изрично е посочено, че се касае за допълнително споразумение към предходно подписано между страните от 17.10.2014 г., поради което следва да се приеме за недоказано твърдението за антидатиране на споразумението от 17.10.2014 г..

Съобразно дадените задължителни указания в т. 9 от ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС искът по чл. 422 от ГПК се смята за предявен към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение когато се прекъсва погасителната давност на вземането. Към същия момент се преценява и изтичането на шестмесечния преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД за допустимостта за ангажиране на отговорността на поръчителите. В настоящия случай, заявлението за издаване заповедта за незабавно изпълнение е входирано в съда на 12.06.2017 г., а уведомлението за настъпване на предсрочна изискуемост е изпратено на 02.06.2017 г. и е получено на 05.06.2017 г., поради което следва да се приеме, че не е изтекъл шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.

Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че с оглед доклада на съда ищецът има право да ангажира доказателства, опровергаващи твърденията на насрещната страна, поради което не следва да бъдат кредитирани доводите на въззивниците в насока за настъпила преклузия за приемане на представените писмени документи в първото открито съдебно заседание.

По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва за забава върху главницата за периода от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г. в размер на 4 685.84 лева, съдът намира следното:

В чл. 7 от споразумението от 28.11.2016 г. е посочено, че при забава за плащане на погасителна вноска в сроковете по чл. 5 от същото повече от седем работни дни от датата на падежа цялата остатъчна сума става предсрочно изискуема. В производството безспорно се установи неплащане на втората вноска с падеж 20.03.2017 г.. Уговореният срок от седем работни дни изтича на 29.03.2017 г., поради което предсрочната изискуемост би могла да настъпи най-рано на 30.03.2017 г., а не на сочената дата – 28.03.2017 г.. Във въззивната жалба обаче не се оспорва възприетата от първоинстанционния съд дата на настъпване на предсрочната изискуемост.

Отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на кредитора. Дори да се възприеме, че с неплащането на вноската в седем работни дни след падежа й настъпва уговорената автоматична предсрочна изискуемост и задължението за заплащане на цялата остатъчна сума става изискуемо, за поставяне на длъжниците в забава е необходимо съобщаване на отнемането на преимущественото на срока, а именно за настъпването на предсрочната изискуемост. Длъжникът и поръчителите са уведомени за настъпването на същата с писма, получени на 05.06.2017 г.. Доколкото в съдържанието на поканата е посочено искане за незабавно изпълнение, следва да се приеме, че претенцията за заплащане на законна лихва за забава върху главницата е основателна до размера на 426 лева, изчислена за периода от 06.06.2017 г. /деня, следващ получаването на изявленията за настъпване на предсрочната изискуемост/ до 12.06.2017 г. /депозиране на исковата молба/.

Вън от горното, дори да се приеме, че с поканата е даден неподходящ срок за изпълнение, каквито доводи не са релевирани в производството, следва да се съобрази, че и към настоящия момент отсъства изпълнение на задължението за купувача за заплащане на стойността на фактурираните препарати за растителна защита.

Предвид горното, съдът счита, че обжалваното решение е частично неправилно и следва да бъде отменено в съответната част.

По разноските:

Съобразно изхода от спора разноски се дължат по съразмерност. За настоящото производство въззиваемият претендира заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 4 230 лева без ДДС, за което представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата на разноските. Предвид горното, в полза на „Агрофарм-н“ ООД следва да се присъди сумата от 4 149.20 лева без ДДС /по 1 383.07 лева без ДДС от всеки един от въззивниците/, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

За настоящото производство въззиваемите претендират заплащането на разноски, като представят доказателства единствено за заплатена държавна такса в размер на 4 475.28 лева. В бордерото за държавната такса като наредител е посочено „Агроконсулт-2“ ООД, поради което съобразно изхода от спора в полза на същото следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски в размер на 85.48 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Предвид изхода от спора, съдът дължи произнасяне единствено по съдебно-деловодните разноски в първоинстанционното производство, доколкото се достигна до различен правен извод по предявения осъдителен иск за заплащане на законната лихва за забава. Решението на окръжния съд следва да бъде отменено в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят съдебно-деловодни разноски за сумата над 11 354.46 лева до присъдените 11 575.55 лева. За първоинстанционното производство в полза на ответника – „Агроконсулт-2“ ЕООД се дължат допълнително съдебно-деловодни разноски от 114.60 лева, предвид депозирания списък по чл. 80 от ГПК и представените доказателства за направата им.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 344 от 22.04.2019 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 281/2018 г. в частта, с която са осъдени „Агроконсулт“ ЕООД, ЕИК: 103804979, „Агроконсулт-2“ ЕООД, ЕИК: 200079099, и Ж.П.И., ЕГН: ********** солидарно да заплатят на „Агрофарм-н“ ООД, ЕИК: 112603181 за сумата над 426 лева до присъдените 4 685.84 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и в частта, с която „Агроконсулт“ ЕООД, ЕИК: 103804979, „Агроконсулт-2“ ЕООД, ЕИК: 200079099 и Ж.П.И., ЕГН: ********** са осъдени да заплатят съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство за сумата над 11 354.46 лева до присъдените 11 575.55 лева, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Агрофарм-н“ ООД, ЕИК: 112603181, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоана“ № 6 Е, представлявано от управителите А. С. С. и Н. Д. С. за осъждане на „Агроконсулт“ ЕООД, ЕИК: 103804979, със седалище и адрес на управление: гр. Провадия, ул. „Шипка“ № 15, представлявано от управителя - Ж.П.И., „Агроконсулт-2“ ЕООД, ЕИК: 200079099, със седалище и адрес на управление: гр. Провадия, ул. „Шипка“ № 15, представлявано от управителя - Ж.П.И. и Ж.П.И., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** солидарно да заплатят законна лихва за забава върху главницата за периода от 28.03.2017 г. до 12.06.2017 г. за сумата над 426 лева до претендираните 4 685.84 лева, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 344 от 22.04.2019 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 281/2018 г. в останалата част.

ОСЪЖДА „Агроконсулт“ ЕООД, ЕИК: 103804979, със седалище и адрес на управление: гр. Провадия, ул. „Шипка“ № 15, представлявано от управителя - Ж.П.И. да заплати на „Агрофарм-н“ ООД, ЕИК: 112603181, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоана“ № 6 Е, представлявано от управителите А. С. С. и Н. Д. С. сумата от 1 383.07 лева без ДДС, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Агроконсулт-2“ ЕООД, ЕИК: 200079099, със седалище и адрес на управление: гр. Провадия, ул. „Шипка“ № 15, представлявано от управителя - Ж.П.И. да заплати на „Агрофарм-н“ ООД, ЕИК: 112603181, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоана“ № 6 Е, представлявано от управителите А. С. С. и Н. Д. С. сумата от 1 383.07 лева без ДДС, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА Ж.П.И., ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** да заплати на „Агрофарм-н“ ООД, ЕИК: 112603181, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоана“ № 6 Е, представлявано от управителите Ана Стоянова Стаменова и Николай Димитров Стаменов сумата от 1 383.07 лева без ДДС, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА „Агрофарм-н“ ООД, ЕИК: 112603181, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоана“ № 6 Е, представлявано от управителите А. С. С. и Н. Д. С. да заплати на „Агроконсулт-2“ ЕООД, ЕИК: 200079099, със седалище и адрес на управление: гр. Провадия, ул. „Шипка“ № 15, представлявано от управителя - Ж.П.И. сумата от 85.48 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА „Агрофарм-н“ ООД, ЕИК: 112603181, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Царица Йоана“ № 6 Е, представлявано от управителите Ана Стоянова Стаменова и Николай Димитров Стаменов да заплати на „Агроконсулт-2“ ЕООД, ЕИК: 200079099, със седалище и адрес на управление: гр. Провадия, ул. „Шипка“ № 15, представлявано от управителя - Ж.П.И. сумата от 114.60 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението в частта за установителния иск по чл. 422 от ГПК подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                              

             

 

                                                                                           2.