Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    18/ 15.01.2018г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на    двадесети декември                                                Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева          

 

при секретар : Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 552   по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:  

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, гр.София против решение от 20.07.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 281/2017г. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на М.Ж.М. – З., ЕГН ********** ***, сумата от 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на получена средна телесна повреда – изкълчване на лявото колянно капаче, контузия на главата с отток на главата, контузия на мозъка, довели до общо разстройство на здравето, неопасно за живота, вследствие на ПТП настъпило на 15.03.2016г. в гр.Варна, на кръстовището, находящо се между бул.»Сливница» и пресечка, водеща към бл.144 в ж.к.»Младост», виновно причинено от М. А. М., като водач на л.а. «Фолксфаген Поло» с рег.№В ХХХХ НХ, застрахован по риска «Гражданска отговорност» в  ЗАД „ОЗК – Застраховане”, гр. София, ЕИК 121265177, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 15.03.2016г. до окончателното й изплащане,  на основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД. По съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, евентуално – да намали размера на присъденото обезщетение, като го съобрази с критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД и да приеме, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат съгласно чл.51 ал.2 ЗЗД.

Въззвиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./

          Ищцата М.Ж.М. – З. претендира от ответното застрахователно дружество заплащане на сумата от  50 000лв., представляваща обезщетение за  претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания от получените травматични увреждания: изкълчване на лявото колянно капаче, контузия на главата с отток на главата, контузия на мозъка, довели до общо разстройство на здравето, неопасно за живота, вследствие на ПТП настъпило на 15.03.2016г., причинено от М. А.  М., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на деликта 15.03.2016г. до окончателно изплащане на сумата.

          Предмет на настоящото въззивно производство е присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000лв. С оглед разпоредбата на чл.269 ГПК при проверката на правилността на решението в обжалваната му част съдът е ограничен от пороците, релевирани в жалбата.

          На  първо място застрахователят изразява несъгласие с извода на първоинстанционния съд за доказаност на всички елементи от фактическия състав на отговорността му  по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ Според него ищцата не  е успяла да докаже наличието на изискуемите в кумулативност факти : настъпило застрахователно събитие, вреди, причинно-следствена връзка между събитието и вредите и наличие на валиден застрахователен договор.

          Оплакването е неоснователно. От събраните по делото доказателства се установи, че на 15.03.2016г. в гр.Варна, при управление на лек автомобил «Фолксфаген Поло» с ДК №В ХХХХ НХ, водачът М. А. М., нарушавайки правилата за движение, при приближаване кръстовището между бул.»Сливница» и пресечка водеща към бл.144 в ж.к.»Младост», не спрял на червен светофар и по непредпазливост блъснал ищцата, пресичаща на зелен сигнал и пешеходна пътека, в резултат на което й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лявото колянно капаче, контузия на главата с отток на главата и контузия на мозъка. За извършеното с решение № 33/26.01.2017г. по НОХД № 5402/16г. на ВРС, 29-ти наказателен състав, подсъдимият М. се е признал за виновен, в рамките на постигнато с ВПР споразумение, в осъществяването на престъпление по чл.343ал.3 б.»а» вр.ал.1 б.»б» вр.чл.342 ал.1  НК.

          Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлото в сила решение на наказателния съд е задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от извършеното деяния, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Следователно доказани по делото се явяват : извършеното деяние и неговата противоправност, изразяваща се в установеното по съдебен ред нарушение на правила за движение по пътищата от водача М., причиняването на вредата - увреждане на здравето на ищцата, представляващо средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на лявото колянно капаче,  обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за около 2-2,5месеца, както и вината на деликвента като елементи от престъпния състав.

          Настъпилите в резултат  на произшествието вреди, както и причинната връзка между ПТП и вредоносния резултат са установени по делото с приетите заключения на комплексната съдебно - медицинска и съдебно - психиатрична експертизи, с множество писмени доказателства, както и със свидетелски показания.

          Така от заключението по комплексната съдебно – медицинска експертиза се установи, че в резултат на произшествието ищцата е получила изкълчване на колянното капаче, лекувано с гипсова имобилизация за 10 дни и  с носене на ортеза за стабилизацията му; контузия на главата и мозъка - лека степен; травматичен субарахноидален кръвоизлив, лекуван консервативно, които заедно и поотделно са обусловили временно разстройство на здравето,  неопасно за живота. Според в.лице  мозъчната травма е напълно излекувана, като оздравителният процес е приключил в рамките на един месец. Възстановени са и нормалните движения в ставата. Налице е лека хипотрофия на мускулатурата поради щадене на левия долен крайник, която може да бъде възстановена след пълноценното му натоварване. Не е изключена възможността от поява на болка при промяна на времето и след физически натоварвания.

Преживяният инцидент е дал и своето негативно отражение върху психичната дейност на ищцата. Отключено е  психично разстройство- протрахирана депресивна реакция, което съществува и към настоящия момент, придружено с  нарушение на съня и  кошмарни съновидения. От психично здрав и уравновесен човек, пълноценно реализиран и радващ се на живота, ищцата се е превърнала в  емоционално лабилна  и раздразнителна по незначителни поводи, на моменти тревожна на дистимен фон. Според експертното мнение демонстрира свръхценни идеи за нелечимост, развила е сомато-вегетативна симптоматика –

сърцебиене, бодежи в областта на сърцето и обилно изпотяване при спомена на произшествието. Като прогноза  протрахираната депресивна реакция може да завърши с оздравяване, но може и да приеме хроничен ход с голяма продължителност и да премине в трайна промяна на личността.

Според свидетелските показания  след инцидента ищцата не е можела да спи спокойно, имала е кошмари,  страхувала се е да пресича улиците сама.  Месец след връщането й на работа се е налагало нейната  сестра  да я придружава до работа и да я връща оттам, защото ищцата се е страхувала да върви сама. Понастоящем  се придвижва сама,  но все още избягва големите и натоварени булеварди и се старае да се придвижва по малките и тесни улички. Посещавала е психолог.

Установен по делото е и последният относим към предмета на доказване факт - наличието на застрахователно правоотношение по полица Гражданска отговорност №BG/23/11201394450 от 21.05.2015г., валидна за периода от 21.05.2015г. до 20.05.2016г. за МПС «Фолкфаген Поло» с ДК №В ХХХХ НХ,  в  ответното дружество - ЗАД „ОЗК-Застраховане”, гр.София.

С оглед на горната фактическа установеност и настоящият въззивен състав намира, че ищцата е доказала, в условията на пълно и главно доказване, всички елементи от фактическия състав на отговорността на ответното застрахователно дружество, поради което същото се явява с доказана пасивна материалноправна легитимация по предявената осъдителна претенция. В тази връзка твърдението, че първостепенният съд не  е направил преценка на конкретните събрани доказателства за конкретното ПТП, а е определил размера на застрахователното обезщетение единствено на базата на твърденията на ищцата, се явява неоснователно.

Такова е и оплакването за необсъждане от първоинстанционния съд на наведеното от ответника, понастоящем ищец, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.  Решаващият състав на окръжния съд е констатирал, че отговорът на исковата молба е подаден след законоустановения преклузивен срок, предвид на което е оставил без разглеждане направените в него искания и възражения. Този извод не може да не бъде споделен след като, видно от материалите по делото, определение № 730/09.03.2017г. на ВОС  за връчване на исковата молба и приложенията на ответника за писмен отговор по реда на чл.367 от ГПК в двуседмичен срок от съобщението, е получено от застрахователя на 03.04.2017г., а писменият отговор е изпратен по пощата на 03.05.2017г., т.е. – след двуседмичния срок, изтекъл на 17.04.2017г.

Следващото оплакване е за прекомерно завишен размер на определеното обезщетение за неимуществени вреди, явно несъответстващо на претърпените от ищцата болки и страдания и възприетата съдебна практика в аналогични случаи. Според въззивника релевантните за спора доказани факти се свеждат до това, че ищцата не е губила съзнание при настъпване на ПТП, че няма нито една фрактура и че се касае за изкълчване, което е било възстановено в рамките на 10 дни. Изразява  и несъгласие с изводите на психиатричната експертиза, които според въззивника са хипотетични, уклончиви и разнопосочни, изготвени изцяло на база обясненията на ищцата, която е заинтересована от изхода на спора, без да са правени тестове и изследвания.

Оплакването е неоснователно. Получените от ищцата травми и увреждания бяха установени както със заключенията на две съдебни експертизи, ката и със свидетелски показания. След съвкупен анализ на събрания в тази насока доказателствен материал не може да бъде споделено виждането, визуализирано във въззивната жалба, че травмите, получена в резултат на процесното ПТП се свеждат до „изкълчване, което е било възстановено в рамките на 10 дни”. И от медицинската документация, и от заключението на в.лица се установиха получените увреждания - контузия на главата и мозъка - лека степен; травматичен субарахноидален кръвоизлив, лекуван консервативно, които заедно и поотделно са обусловили временно разстройство на здравето,  неопасно за живота, хипотрофия на мускулатурата на левия долен крайник. Установиха се и  психическите увреждания под формата на   психично разстройство- протрахирана депресивна реакция, персистиращо  и към настоящия момент, придружено с  нарушение на съня и  кошмарни съновидения и спрямо което прогнозата не  е единствено благоприятна. При определяне на размера на обезщетението са отчетени и възрастта на пострадалата, продължителността на възстановителния период, както и икономическата конюнктура в страната, свързана с лимитите на застрахователната отговорност и социалното възприятие за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.

Като е направил идентични фактически констатации и правни изводи първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на адв.С.Б.С. *** се присъжда адв.възнаграждение в размер на 1 730лв по реда на чл.38а от ЗАдв.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.07.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 281/2017г. в обжалваната част.

В необжалваната част решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА  ЗАД „ОЗК – Застраховане”, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление гр.София 1301, район Възраждане, ж.к.Възраждане, ул.”Света София” №7, ет.5 да заплати на адв.С.Б.С. *** 730лв, представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство и правна защита по реда на чл.38а от ЗАдв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :