Р Е Ш Е Н И Е

№   277/ 27.11. 2018 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  16.10.2018 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Десислава Чипева,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 552  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп АД – ответник   по т.д. № 889/2017год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото с № 570/16.07.2018год., с което дружеството е осъдено да заплати на И.К.Д., сумата от 44 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на причинените й средна и леки телесни повреди и психически болки от допуснато на 01.05.2015год. ПТП от М. Т. М., управлявал товарен автомобил, за който има валидна застраховка “Гражданска отговорност" със ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп АД, ведно със законовата лихва, върху така присъдената главница считано от увреждането до окончателното изплащане на сумите, сумата от 1500лв.-имуществени вреди., както и сумата от 1820лв. държавна такса и разноски, сумата от 2388,40 лева разноски.

Счита решението за  неправилно- поради  противоречие с материалния и процесуалния акон и необосновано, по изложени съображения. Основните са срещу извода на съда,  че вина за ПТП има единствено водача на неправилно спрелия микробус, като счита, че водачът на автомобила в който е пътувала пострадалата е имал възможност да реагира на спрялот МПС, с включени аварийни светлини. Излага  също съображения за съпричиняване от страна на ищцата, поради непоставянето на предпазен колан. В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението, поради противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, понеже определеният размер е завишен и не отговаря на критерия за справедливост.  Решението е необосновано в обжалваната част, понеже съдът не се е съобразил със заключението на СМЕ, според което състоянието на ищцата към момента не е в резултат на процесното ПТП, възстановителния период от което е продължил не-повече от 7-8 месеца.

С жалбата се иска решението да бъде отменено в частта му с което дружеството е осъдено да заплати сума над 8 000лв. до присъдения от съда размер  от 44 000лв., преставляваща дължимо обезщетение  за обезвреда  на претърпени неимуществени вреди.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима. Насрещната страна чрез писмено становище, счита  жалбата за неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез писмено становища на процесуалният представител на въззивника:

Въззиваемата страна, чрез процесуален представите оспорва жалбата като неоснователна.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението: 

Исковете по които е образувано съдебното производство пред ВОС са с  правно основание чл.226 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, и са предявени от И.К.Д., ЕГН **********, срещу Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, пл. „Позитано” № 5, с искане  за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата И.К.Д. обезщетение за: неимуществени вреди, изразяващи се в описаните физически и психически болки и страдания в резултат от увредата на долен ляв крайник в размер на 40000,00 лева; неимуществени вреди, изразяващи се в описаните физически и психически болки и страдания в резултат от увредата на лява лицева половина, лява длан и десен долен крайник в размер на 4000,00 лева; законната лихва върху горните суми от датата на извършване на деликта до окончателното изплащане, с твърдения, вредите са настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие, причинено виновно на 01.05.2015 г. по пътя от с. Червенци за с. Стефан Караджа от М. Т. М. като водач на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с peг. № НХХХХВА, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за застраховка „гражданска отговорност“ съгласно застрахователна полица № 03115000952075 от 07.04.2015г.. валидна до 06.04.2016г.

Ищцата твърди, че нa 01.05.2015 г. по пътя от с. Червенци за с. Стефан Караджа пътувала в л.а. „Пежо” 306, с peг. № В 1730 АМ, управляван от съпруга и́ Д. К. Д.. На 200 м. от разклона за с. Стефан Караджа управляваният от съпруга и́ автомобил се блъснал в товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с peг. № Н ХХХХ ВА, управляван от М. Т. М., който автомобил е бил спрян неправилно върху платното за движение, на необозначено за целта място и без да е обозначен по надлежния ред /със светлини и триъгълник/. Вследствие на ПТП-то ищцата получила средна и леки телесни повреди, изразяващи се :в сччупване на долния край на бедрената кост: травматични отоци и кръвонасядания в лявата лицева половина, контузия в областта на лява длан, разкъсно-контузна рана в областта на десния долен крайник.  Счупването на лявото бедро е наложило хирургическа интервенция, извършена на 05.05.2015год. при която е направено  открито наместване на фрактура  с вътрешна фиксация. Същото е обусловило трайно затруднение на левия долен крайник от около 5-6 месеца, през който ищцата търпяла физически болки и страдания, в т.ч. невъзможност да се придвижва без чужда помощ в първите два месеца след операцията, както и временна неработоспособност от 01.05.2015 г. до 05.09.2015 г. и трайна неработоспособност 74 %. Останалите травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопосно за живота. В следствие на тези леки телесни повреди ищцата получила болки и страдания за период около 1-1,5 месеца.

Твърди, че и към настоящия момент, въпреки проведеното следоперативно лечение и проведената рехабилитация продължава да има ограничение в левия крак и се предвижва с помощта на патерица. Твърди също, че вследствие на ПТП-то ищцата получила и остра психотравма.

Ответникът в подаден в срок писмен отговор заявява, че оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на твърдяното в исковата молба застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие.

Въвел е възражение за съпричиняване. Твърди, че ищцата е допринесла за настъпването на вредите, тъй като от представените по делото документи може да се направи обоснован извод, че същата се е возила в МПС-то без предпазен обезопасителен колан, с което е нарушила и ЗДвП. Претендира намаляване на определеното обезщетение при отчитане на съпричиняване. Относно размера на иска възразява, че претенциите са силно завишени от страна на пострадалата.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Страните не спорят относно установената от съда фактическа обстановка, с изключение на приетото от съда за недоказано възражение за съпричиняване.

От приложеното и влязло в сила Постановление за прекратяване на наказателното производство на Районна прокуратура – Девня от 31.03.2016 год. /същото е прекратено по искане на ищцата като пострадала при ПТП/, се установява наличието на настъпило застрахователно събитие причинено от М. Т. М., като и че същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал.1, буква „б”, пр.2, вр. чл.342 от НК. Като доказателство за вината на застрахования водач сочи още протокол за ПТП с пострадали лица от Е. Х. – дежурен ПТП при ОД на МВР на 01.05.2015 год., скица, както и АТЕ изготвена по ДП № 2054 /15 год.

 Предвид изложеното, следва да се приеме, че на посочената дата-на 01.05.2015год., деликвентът М. Т. М., поради нарушаване на правилата за движение, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищцата И.К.Д.

От приетото по делото заключение на изслушаната САТЕ, неоспорено отстраните и прието от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се установява следния механизъм на настъпване на произшествието: Водачът на движещия се в посока с. Ст. Караджа л.а. „Пежо 306" peг. № В ХХ ХХРМ Д. К. Д. не забелязва спрелия вдясно на платното за движение т.а. „Ситроен Джъмпер“ с peг. № Н ХХХХ ВА с водач М. Т. М. и се блъска в задната му част. В резултат на ПТП-то пътуващата в л.а. Пежо 306 И.Д. получава телесни увреждания. Според експертизата, след настъпване на произшествието се установява, че т.а. „Ситроен Джъмпер“ е бил спрян на платното за движение, като предно дясно колело е на 20 см. от ръба на пътя в банкета, а задно дясно колело върху ръба на пътя. Л.а. „Пежо 306“ е преустановил движението си на пътното платно в същата посока зад „Ситроен Джъмпер“ като предно дясно колело се намира на 1,2 м. от ръба на пътя, а задно дясно на 1,3 м. от същия ръб, което е видно и от изготвената мащабна скица. Ширината на пътното платно, установена от протокола за ПТП е 6,2м. Пътят е двупосочен, липсва пътна маркировка, ако пътят се раздели на две следва едната лента да е с ширина 3,1 м. Вещото лице е посочило, че ширината на л.а. „Пежо 306“ е 1695 мм., а ширината на т.а. „Ситроен Джъмпер“ е 2024 мм. С оглед наличната по делото информация за ПТП-то вещото лице сочи, че липсва метод по който да се изчисли скоростта на движение на л.а. „Пежо 306“ с рег. № В 1730 РМ. Траекторията на движение на л.а. „Пежо 306“ по правия участък би следвало да е права линия. По отношение на причините, довели до процесното ПТП вещото лице сочи, че т.а. „Ситроен Джъмпер“ е спрял на платното за движение без никакво обозначение за намерението си за престой, с което да уведоми идващите по пътя МПС-та. По отношение на л.а. „Пежо 306“ посочва възможна несъобразена скорост с пътя и пътната обстановка, липса на концентрация на водача. След като е спрял водачът на „Ситроен“-а не е наблюдавал пътя и не е имал никаква възможност да възприеме идващото „Пежо“ и да реагира по някакъв начин за да предотврати ПТП-то. Водача на „Пежо“-то се е движел по прав участък с видимост повече от 150 м. При шофиране с позволената скорост (90 км) той е имал възможност да забележи „Ситроен“-а и да предприеме мерки за предотвратяване на ПТП-то. Опасната зона на спиране на л.а. „Пежо 306“ е изчислена на 88 метра. Като възможност за предотвратяване на ПТП-то от страна на водача на „Ситроен“-а вещото лице посочва обозначаване на спрялото превозно средство (със съответните средства) и спиране извън пътя – най-вдясно на самия банкет или на места обозначени за спиране и престой. Водачът на „Пежо“-то при движение с позволената скорост от 90 км/ч, при пътната обстановка и внимание насочено към пътното платно, видимост до мястото на произшествието от 150 м. и опасна зона от 88 м. е имал достатъчно време и възможност да забележи „Ситроен“-а като опасност и да предприеме маневра за предотвратяване на ПТП-то, да спре навреме, или да заобиколи спрялото МПС (ако в насрещното платно не се е движело друго МПС). Вещото лице сочи, че всички модификации на „Пежо 306“ разполагат с пет броя предпазни колани. По един на предните две седалки и три броя на задната седалка. Относно вината на деликвента:

С жалбата на ответника не се обжалва решението в частта му, с която съдът е приел че предявеният иск за обезвреда на причинените неимуществени вреди е основателен до размера  от 8 000лв., поради което следва да се направи извод, че искът за присъждане на неимуществени вреди, е доказан по основание, т.е. вината на деликвента не се оспорва и следва да се приеме за установена. С оглед предмета на иска, вината на водача на МПС, в което се е возила ищцата, е без значение. За това на доказване в настоящия процес подлежат  размера на неимуществените вреди-което е в тежест на ищцата и възражението за съпричиняване, което следва да бъде установено от ответника.

Относно жалбата срещу определения размер на претърпените неимуществени вреди:

С цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищцата Д. болки и страдания в резултат от претърпяното ПТП са допуснати съдебно-медицинска и съдебнопсихологична експертизи и гласни доказателства.

От представената по делото медицинска документация, както и от заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, неоспорено отстраните и прието от съда като обективно, компетентно и изчерпателно, се установява, че ищцата И.Д. е получила травматични отоци и кръвонасядания в лява лицева половина, контузия и подкожен кръвоизлив в областта на лява длан, счупване на ляво бедро в долна трета, разкъсно-контузна рана в областта на десния долен крайник. Извършена е оперативна интервенция за открито наместване на фрактурата посредством вътрешна фиксация със заключваща плака и винтове. Счупването на лявото бедро е обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-малък от 7-8 месеца. В своята съвкупност останалите описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Според вещото лице, при установяване на такива травматични увреждания – счупване на лява бедрена кост, реално се нарушава самообслужването, налага се придвижване с помощни средства за продължителен период от време, което придвижване продължава и към момента на проведения клиничен преглед. Към момента на заключението е налице дефицит в сгъването на левия долен крайник до 90°. Имайки предвид изминалия значителен период от време, вещото лице счита, че този дефицит ще остане завинаги. При проведения контролен преглед при специалист-травматолог са установени консолидирали фрактури със стабилна позиция на имплантите. В допълнителното заключение вещото лице излага, че на 19.02.2013 год. в резултат на ПТП И.К.Д. е получила счупване на големия пищял на лявата подбедрица в горна трета и травматични увреждания в областта на главата и шията. Травмата в областта на левия долен крайник е обусловила трайно затруднение в движенията на същия и временна нетрудоспособност за периода 19.02.2013 год. – 09.02.2014 год. Според вещото лице не са налице данни за усложнения между последната дата и дата на процесното ПТП от 01.05.2015 год. Неинсулинозависимия захарен диабет, от който страда ищцата, не би довел до увеличаване продължителността на затруднението на функцията на крайника определено от травмата. Тежките травми в областта на лявото бедро и горния край на левия голям пищял са облагоприятствали развитието на артрозните изменения в областта на колянната става. Без травматични увреждания във връзка с предходното ПТП счупването на лявата бедрена кост само по себе си би обусловило затруднение за период от около 7-8 месеца. В съдебно заседание вещото лице д-р Д. Д. поддържа, че дефицитът в сгъването на колянната става ще остане завинаги. Сочи, че предходната травма в областта на левия голям пищял е удължила оздравителния процес. Според вещото лице, ищцата, която се е намирала  зад шофьора, е могла  да получи процесните травматични увреждания, включително и с поставен предпазен колан. 

Според заключението на изслушаната съдебнопсихологична експертиза, в резултат на процесното ПТП ищцата е преживяла психотравмена ситуация нарушаваща базовото и́ функциониране. Тези тревожно-депресивни преживявания са се засилили от периода на дискомфорт по време и след престоя в болницата, обостряне на хронични заболявания, като те продължават и към настоящия момент. Наблюдават се емоционални и поведенчески характеристики на преживяна в миналото психотравма, оказваща влияние и върху настоящия момент, данни за тревожно-депресивни емоционални преживявания който достигат до ниво на психична болест в широкия смисъл на думата и снижени адаптивни възможности. Периода на възстановяване е строго индивидуален и зависи от множество фактори като телесно здраве, фармакотерапия. В съдебно заседание вещото лице д-р Куков сочи,  че предходният инцидент (от 2013 г.) е предизвикал психотравмена ситуация, за която не са налице данни да е лекувана от психиатър или психолог.

Състоянието на ищцата е достигнало до ниво на психична болест и това нарушава нейното ежедневно функциониране. Тя не може да се справя самостоятелно с дейности, с които при един нормален живот би могла да се справя. Психичната болест е вследствие на тази психотравма, но от значение за когнитивните и афективни нарушения е и съпътстващото заболяване – диабет.

За доказване на претърпените неимуществени вреди -твърдяните болки и страдания, по делото са  изслушани показанията на св. Н. С. Р..

 Според показанията на свидетелката, И.Д. е била неподвижна и на легло около 2 месеца. Не е можела да се обслужва самостоятелно. Започнала е да се придвижва с помощта на 2 патерици в продължение на около 5-6 месеца. След това се придвижвала само с една патерица, но само вкъщи, за да отиде до тоалетна. Изпитвала е страх да не падне отново. Имала е проблеми със съня, страх от превозни средства, в т.ч. пътуване, страх от излизане и пресичане на улицата.

Преди инцидента била много общителна, много приветлива, много весел, добър човек, но след това коренно се променила „тотално се сринала“. Работела като детска учителка. За претърпяната катастрофа през 2013 г. свидетелката сочи, че се е отразила зле на ищцата. Тъй като работата и́ е свързана с движение с децата,  тя не можела да се придвижва и да упражнява своята професия, която дълги години работила и много обичала. Трябвало и́ много време да се възстанови от първото ПТП. Скоро след като започнала да работи отново се случило и второто ПТП.

От показанията на свидетелката Г. С. Д., се установява, че след процесния инцидент ищцата е лежала в болница където първоначално кракът и́ бил обездвижен с тежести, след това била оперирана. Изпитвала силни болки. След изписването около два месеца била неподвижна на легло, не можела сама да се обслужва, била обслужвана и обгрижвана от съпруга си и с помощта на свидетелката. След като започнала да ходи, започнала и малко по малко сама да се обслужва, ползвала е проходилка и патерици. Било и́ много трудно с патериците с които се придвижвала около 6-7 месеца. В момента се движела с една патерица. След първото ПТП И.Д. се възстановила по-бързо, и започнала работа, но след второто ПТП била много травмирана, променила се, не била весела и не искала много да говори. Изпитвала страх от колите и страх да се движи. Отчаяла се, спряла да работи като детска учителка и се пенсионирала.

Предвид показанията на свидетелките, както и от представените писмени доказателства и заключениата на СМЕ и СПЕ следва да се направи извод, че ищцата е доказала претърпените неимуществени вреди-претърпени болки и страдания, респективно, че искът е доказан по основание. Този извод следва и от следното:

С жалбата на ответника не се обжалва решението в частта му, с която съдът е приел че предявеният иск за обезвреда на причинените неимуществени вреди е основателен до размера  от 8 000лв., поради което следва да се направи извод, че искът за присъждане на неимуществени вреди, е доказан по основание.

Относно жалбата срещу определения размер на претърпените неимуществени вреди:

 Както се посочи, с жалбата  не се обжалва решението в частта му, относно  присъдените неимуществени вреди до размера от 8 000лв.

Тъй като поради необжалване решението е влязло в сила до размера на сумата от 8 000лв. относно претърпените неимуществени вреди за ищеца, следва да се направи извод, че направените констатации относно виновността на водача за настъпилото ПТП, относно причинените увреждания са установени и са приети от страните, респективно искът е доказан по основание и се оспорва само по размер. Както се посочи, решението се обжалва в частта относно определения размер на неимуществените вреди, като се счита същия за завишен, както и в частта относно оставянето без уважение на възражението за съпричиняване от страна на пострадалата.

Относно жалбата срещу присъдения размер на претърпените неимуществени вреди от ищцата И.К.Д. над 8 000лв. до 44 000лв.:

При определяне на размера на паричния еквивалент на вредите, съдът съобрази следното: Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие повреди  и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице. При определяне на дължимото обезщетение, съдът взе в предвид следното:

Вследствие на  ПТ произшествие, ищцата И.К.Д. е получила следните увреждания:

Счупване на ляво бедро в долна трета представляващо средна телесна повреда и травматични отоци и кръвонасядания в лява лицева половина, контузия и подкожен кръвоизлив в областта на лява длан, , разкъсно-контузна рана в областта на десния долен крайник, които имат характер на леки телеснни повреди. Извършена е оперативна интервенция за открито наместване на фрактурата посредством вътрешна фиксация със заключваща плака и винтове. Счупването на лявото бедро е обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за период не по-малък от 7-8 месеца.

Съдът намира, че паричният еквивалент към момента на причиняване на уврежданията на претърпените болки и страдания, описани по-горе е сумата от 30 000лв.   При определяне размера  на паричният еквивалент на посочените увреждания-една средна и няколко леки телесни повреди, настоящият съдебен състав взе в предвид вида на уврежданията-физически и психически травми, които са довели до твърдяните като претърпени болки и страдания, както  и периода на оздравяване. Съдът взе в предвид и констатирания от вещото лице невъстановим дефицит в движението на пострадалия крайник.

 Относно жалбата на ответника срещу оставеното без уважение възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан:

Както се посочи, в тежест на ответника-сега въззивник е да установи това възражение:

Същият не представил нито едно релевантно доказателство в подкрепа на възраженията си.  В показанията си св.М. М. заявява, че няма спомен дали пострадалата е била с предпазен колан, а в.л. д-р Д. в с.з. заявява, че получените наранявания са могли да се получат и при поставен обезопасителен колан. За това съдът прави извод, че възражението за съпричиняване е недоказано и като такова следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното жалбата на въззивника на ЗАД Булстрад Виена Иншурънс груп АД гр.София, срещу определения размер на неимуществените вреди се явява частично основателна и следва д а се уважи като иска се редуцира до посочения размер от 30 000лв..

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение в обжалваната част, същото следва да бъде отменено в частта с която искът е уважен за разликата над  сумата от 30 000лв. до присъдената сума-44 000лв.

Разноски: С оглед на определения размер на неимуществените вреди,  за производството пред окръжния съд ответника дължи д.т. в размер на 1 260лв.: за вещи лица-407,40лв.,разноски за адвокат-1242лв., поради което присъдените суми следва да се редуцират до посочените размери. Ищецът дължи на ответника разноски за юрисконсулт в размер на 100лв., съобразно отхъвърлената част от иска от настоящата инстанция:

Разноски  пред настоящата инстанция: Въззивникът претендира разноскиза адвокатско възнаграждение в размер на 2 016лв. и д.т. за въззивно обжалване в размер на 720лв. ,или общо сума в размер на Съобразно отхвърленаъта част от иска, му се дължат разноски в размер на 1064лв.лв. Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 1 850лв. При редуциране на сумата, дължимата сума е 1128,50лв., с оглед на отхвърлената част от иска от настоящата инстанция.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд 

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 570 от 16.07.2018 г. постановено по т.д.№ 889/2017  г. по описа на Варненски  окръжен съд  в следните ЧАСТИ:

В ЧАСТТА С КОЯТО ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД гр.София, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, пл. „Позитано” № 5, да заплати на И.К.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата над 30 000лв. до присъдените 44 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в: телесни болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата: С която осъжда ответника да заплати сумите: за разликата над 1549.40 до 2 388,40лв. –разноски на ищцата / включващи 407,40лв. -разноски за вещи лица и 1242лв.-адвокатски хонорар/, разликата над 1 260 до присъдената сума от 1 820 лв.-държавна такса:

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на И.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** срещу "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, пл. „Позитано” № 5, за сумата над 30 000лв. до присъдените 44 000 лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в: телесни болки и страдания в следствие на получена средна телесна повреда – фрактура на бедрена кост, обусловила трайно нарушение на движението на долен ляв крайник, и в следствие на получени леки телесни повреди – травматични отоци и кръвонасядания в лява лицева половина, контузия и подкожен кръвоизлив в областта на лява длан и разкъсно-контузна рана в областта на десния долен крайник, както и в психически болки, страдания и дискомфорт, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 01.05.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението; като всички вреди са настъпили в резултат от пътно-транспортно произшествие, причинено виновно на 01.05.2015 г. по пътя от с. Червенци за с. Стефан Караджа от М. Т. М. като водач на товарен автомобил „Ситроен Джъмпер“ с peг. № НХХХХВА, чиято отговорност е покрита от ответника по силата на договор за застраховка „гражданска отговорност“ съгласно застрахователна полица № 03115000952075 от 07.04.2015г., валидна до 06.04.2016г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, пл. „Позитано” № 5, да заплати на И.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 1128,50лв. съдебно-деловодни разноски, извършени пред въззивната инстанция,  на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА И.К.Д., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, ЕИК 000694286 сумата от 100 лв.-възнаграждение за юрисконсулт за производството пред окръжния съд и сумата от 1 064лв.-съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.