Р      Е      Ш     Е      Н      И      Е

 

№    27/ 13.02.2017 г. година                           град Варна

 

              В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на     тринадесети декември                                                 година 2016

в открито  заседание в състав :

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Аракелян                                                                                  ЧЛЕНОВЕ : А.Братанова

                                                                                                  М.Недева

 

при  секретаря Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 553 по описа  на Варненския апелативен съд за 2016г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от Р.В.К., с ЕГН **********,*** срещу решение № 551/12.07.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 784/2016г., с което е отхвърлен предявения от нея  срещу „Търговска банка Д" АД, ЕИК 121884560, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1606, район Красно село, бул.Ген.Тотлебен 8  иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 421, ал. 1 от ТЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 59 790 лв, представляваща равностойността на платежни операции съответно на стойност 35 790 лв и 24 000 лв, извършени на 13.01.2014 г. от сметка в „Търговска банка Д" АД с IBAN: *** Р.В.К., открита на основание сключен между страните на 27.12.2013 год. договор за стандартен спестовен влог, както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното и́ изплащане на основание  чл.86, ал.1 от ЗЗД и с което въззивницата е осъдена да заплати  на „Търговска банка Д" АД, ЕИК, сумата от 2 323,70 лв, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго,  по съществото на спора, с което да уважи предявената искова претенция. На осн.чл.38 ал.2 от ЗАдв претендира адв.възнаграждение за двете инстанции.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.421 ал.1 ТЗ.

Ищцата Р.В.К. *** претендира от ответника „Търговска банка Д” АД, гр.София заплащане на сумата 59 790 лв, представляваща равностойността на платежни операции съответно на стойност 35 790 лв и 24 000 лв, извършени на 13.01.2014 г. от собствената й сметка в Банката, открита на основание сключен между страните на 27.12.2013 год. договор за стандартен спестовен влог, както и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 27.12.2013 год. Р.К.  сключила с ответната банка договор за стандартен спестовен влог, по силата на който й е открита влогова сметка със салдо 0,00лв. В деня на сключване на договора ищцата  подписала два броя платежни нареждания, с които са наредени преводи от сметката й по сметката с титуляр  „Ивелин Костов 7" ООД, съответно за сумите от  35 790,00 лв. с основание „връщане на заем" и от 24 000,00 лв. с основание „съгласно договор". На 13.01.2014г. по сметката й постъпва сумата от 59 790лв., като още същия ден Банката е извършила наредените преводи по сметката на „Ивелин Костов 7” ООД. Ищцата признава, че е положила подписа си върху процесните платежни нареждания, но в същото време твърди, че не е изписала текста върху тях, както и че при превеждането на сумите Банката е извършила редица нарушения на Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ и на приложимите към процесните отношения подзаконови нормативни актове, които са достатъчни за ангажиране на отговорността й за възстановяване на равностойността на неразрешените от нея платежни операции на обща стойност 59 790лв. Свидетелят Валери Василев, ръководител на банковия офис Чаталджа, чиито показания и настоящият състав цени при условията на чл.172 от ГПК, депозира показания, че на 27.12.2013г. г-жа К. е подписала пред него платежните нареждания, след което те били попълнени от двамата господа, с които тя  дошла в банковия офис. Единият от тях бил Ивелин Костов, също клиент на Банката, чиято сметка е заверена с исковите суми.

Пред настоящата инстанция се поддържа, че Банката не е изпълнила законовото изискване да  уведоми незабавно ищцата в качеството й на платец  за регистрирането на процесните платежни операции. В чл. 38 ал.1 от ЗПУПС действително е разписано задължението на доставчика на платежни услуги на платеца незабавно след получаване на платежното нареждане да предостави или осигури на разположение на платеца по достъпен начин информация за регистрационния номер на платежната операция и, когато е необходимо, информация относно получателя. С получаване на платежното нареждане за Банката възниква задължението да постави регистрационен номер на платежната операция. С депозирано по делото становище на Банката от 18.03.2016г. са представени преводни нареждания от 13.01.2014г., които съдържат освен регистрационни номера / рег. № 32720617 досежно сумата от 24 000лв и рег. № 32720596 досежно сумата от 35 790лв/, и подпис на счетоводителя, които ги е изпълнил, както и датата на която са изпълнени  - 13.01.2014г. Съгласно чл.9 ал.4 от Наредба № 3 на БНБ от 16.07.2009г.  за условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти в случай, че регистрира платежната операция Банката е длъжна да я изпълни с вальор същия работен ден. Съгласно чл.10 от Наредба № 3 платежното нареждане може да се изпълни само до размера на разполагаемата наличност по платежната сметка, до размера на предоставените средства от ползвателя за изпълнение на платежна операция или до размера на договорения кредит, ако има такъв. В случай на липса на средства или договорен кредит доставчикът на платежни услуги отказва изпълнението на платежното нареждане, като се прилага чл. 61 от ЗПУПС – платежното нареждане се смята за неполучено. Тъй като по делото е безспорно установено, че от момента на сключване на договора за стандартен спестовен влог – 27.12.2013г. до 13.01.2014г. влоговата сметка на ищцата е била с нулево салдо, Банката е регистрирала платежните операции в деня, в който по сметката на ищцата е постъпила наличност за тяхното изпълнение. Съдът намира, че това действие е извършено в съответствие с чл.60 ал.4 от ЗПУПС вр.чл.62 ал.1 от същия, съгласно които платецът и доставчикът на платежна услуга могат да уговорят изпълнение на платежното нареждане в деня, в който платецът разполага с необходимите средства за това, а този ден може да бъде именно денят на захранване на сметката на платеца, след като по изричния императив на закона ползвателят на платежната услуга не може да отменя платежното нареждане след получаването му от доставчика на платежни услуги.

С оглед на горното съдът намира, че банката е изпълнила задължението си да регистрира платежните операции, респ. – е била в готовност да осигури на разположение на платеца по достъпен начин информация за коментираните регистрационни номера. Интерпретирането на това задължение във въззивната жалба по посока единствено на уведомяване на въззивницата за извършеното регистриране, без да се отчете хипотезата на чл.60 ал.4 от ЗПУПС и без да бъде зачетена дадената в условията на алтернативност възможност на платеца да се информира сам за регистрационните номера на платежните операции, не може да бъде споделено. Липсват каквито и да са твърдения и доказателства по делото, че ищцата е потърсила подобна информация, но не я е получила поради неизпълнение на задължението на Банката да й я предостави.

В първото по делото заседание ищцата е направила допълнението, че двете платежни  нареждания, представени с отговора на исковата молба, са използвани неправомерно без нейно съгласие, тъй като са без регистрационен номер на платежните операции, който е задължителен реквизит. Позовава се на „Указание 03-2009 за съставяне на платежните документи” и „Указание № 3-5009 за изпълнение на кредитен превод  и директен дебит в лева, когато доставчиците на платежните услуги са банки” на Подуправителя на управление „Банково” на БНБ. Счита, че двете указания са задължителни за всички банки, тъй като са публикувани въз основа на бланкетните норми на чл.14 и пар.4 ПЗР от Наредба № 3/2009г. на БНБ.

Оплакването е неоснователно. По-горе в мотивите си съдът  сподели разбирането си, че Банката е регистрирала платежните операции чрез компютърна програма за осчетоводяване, тъй като в деня на сключване на договора за стандартен спестовен влог сметката на ищцата е била с нулево салдо и следователно платежните нареждания не са можели да бъдат изпълнени. Наредените суми са преведени на 13.01.2014г., когато сметката на ищцата е захранена с процесната сума, което от своя страна обяснява и факта, че именно на тази дата върху преводните нареждания, генерирани от електронната система на Банката, са поставени регистрационните номера. Освен това от разпита на свидетеля Валери Василев стана ясно, че регистрационният номер на платежното нареждане се получава от системата, която Банката ползва едва след осчетоводяването му. И тъй като платежните нареждания, въз основа на които е извършена платежната операция, са осчетоводени на 13.01.2014г. след захранването на сметката на ищцата, не е било необходимо по посочените по-горе причини и на саморъчно написаните нареждания са се поставят регистрационни номера.

Следващото оплакване в жалбата е за нарушение на материалния закон, изразяващо се в несъобразяване от първоинстанционния съд на обстоятелството, че в декларацията по чл.4 ал.7 и по чл.6 ал.5 т.3 от ЗМИП не е посочено коя е конкретната операция, за която се попълва. Посочената сума от 59 790лв съвпада със стойността на паричния превод, постъпил по сметка на ищцата и не отговаря нито на едно от двете оспорвани преводни нареждания от  35 790 лв и 24 000лв. Това твърдение отсъства в исковата молба. То е въведено за първи път във въззивната жалба, поради което е извън предмета на настоящото въззивно производство. По него съдът не дължи произнасяне.

Оплакването за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че подписването на декларацията по ЗМИП доказва съгласие на ищцата за извършване на двата превода, за които са били попълнени оспорваните платежни нареждания, е също неоснователно. В същност първоинстанционният съд е приел, че подписвайки декларация, в която се сочи произхода на сума от 59 790лв, съвпадаща изцяло със сумата по регистрираната платежна операция, ищцата е потвърдила съгласието си за задължаване на сметката й с тази сума, тъй като с неподписването на декларацията по ЗМИП би отказала изпълнението на платежните операции преди тяхното регистриране от Банката. Този извод почива на съдържащото се в разпоредбата на чл.4 ал.7 изр.2 от ЗМИП изискване декларацията на бъде подписана ПРЕДИ извършване на платежната операция. Съобразен с доказателствата по делото, изводът на първоинстанционния съд, че подписвайки и предоставяйки на Банката декларацията по чл.4 ал.7  от ЗМИП ищцата не се е възползвала от възможността да оттегли предложението си за сключването на договорите за банков превод преди същото да е регистрирано /прието/ от Банката, се явява обоснован, поради което се и споделя от въззивния състав.

Горният извод дава отговор и на възражението срещу становището на  първостепенния съд, че въззивницата е имала възможност да откаже изпълнението на наредените преводи преди тяхното регистриране, тъй като изобщо не е узнала за това регистриране, а от друга страна не е давала съгласие за изпълнение по правилата на чл.60 ал.4 от ЗПУПС. Подписването на две платежни нареждания до ответната банка на 27.12.2013г. се признава от самата ищца. Показанията на свидетеля Валери Василев, че след подписването им нарежданията били попълнени от господата, с които К. посетила офиса на Банката, колкото и преценявани с оглед евентуалната тяхна заинтересованост, не са опровергани. Тезата на ищцата, че е подписала празните платежни нареждания, защото брокерът, който й уреждал кредит и продажба й обяснил, че това се изисква във връзка с превод на пари за погасяване на ипотечен кредит на сина й към УниКредит Булбанк  в размер на около 2 076лв, остана недоказана. Тезата, че декларацията по чл.4 ал.7 от ЗМИП е подписана във връзка с получения превод от 59 790лв пък противоречи на изискването на закона тази декларация да се подава от лицата, извършващи операция или сделка на стойност над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 10 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в брой, а не от лицата, получаващи посочените суми по банковите си сметки. Що се отнася до липсата на „съгласие за изпълнение по правилата на чл.60 ал.4 от ЗПУПС” съдът намира, че специалният закон в цитирания си текст не поставя изискването за специална форма на даване на съгласие, още по-малко за „изрично писмено съглашение за извършване на превод в деня на захранване на сметката с достатъчна наличност” от една страна, а от друга – касае се до УГОВОРКА между ползвателя и доставчика на платежни услуги, каквато с оглед хронологичната установеност на действията на ищцата се явява постигната.

В т.4 на въззивната жалба, в частта „Необоснованост на решението”, се навеждат „логични и житейски достоверни” предположения, че Ивелин Костов  би могъл да е регистрирал дружество като брокер, в което да притежава дял и да го представлява, поради което и  да съпровожда ищцата при уреждане на детайлите по сделката й с покупко-продажба на нейното жилище. Тъй като изложените съждения не почиват на установени по делото факти и приети доказателства, съдът намира, че това оплакване в жалбата е неоснователно.

И най-накрая в жалбата се възразява срещу изразеното от първоинстанционния съд съмнение по отношение на обяснението на ищцата, че се е подписала върху две бланки предвид обстоятелството, че е очаквала да бъде извършено само едно нареждане в полза на УниКредит Булбанк, АД , а не два превода, тъй като за осъществяването на всяка операция са необходими минимум два екземпляра, когато платежното нареждане е на хартиен носител. По това оплакване следва да бъде казано, че коментираният мотив на съда, постановил обжалваното решение, не е единственият за отхвърляне тезата на въззивницата, че е подписала празните бланки във връзка с  превод на пари за погасяване на ипотечен кредит на сина й към УниКредит Булбанк  в размер на около 2 076лв. В същност той не е и решаващ мотив, доколкото Варненският окръжен съд е направил обстойна фактическа и правна преценка на доказателствата по делото, преценени в тяхната взаимовръзка, за да достигне по извода за  неоснователност на предявената искова претенция. Който извод, по изложените по –горе мотиви, настоящият състав споделя. На осн.чл.272 ГПК  съдът препраща към мотивите на обжалваното решение.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на въззиваемата страна се присъжда ю.к.възнаграждение в размер на 2 323,70лв.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 551/12.07.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 784/2016г.

ОСЪЖДА Р.В.К., с ЕГН **********,*** да заплати на „Търговска банка Д" АД, ЕИК 121884560, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1606, район Красно село, бул.Ген.Тотлебен 8 сумата от 2 323,70лвв – ю.к.възнаграждение за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :