Р Е Ш Е Н И Е

29/28.01. 2019 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  18.12.2018 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ:    ДАРИНА МАРКОВА

                                                                                      МАРИЯ ХА

при секретаря Десислава Чипева,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 553  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от „Полимери“АД-в н. гр.Девня,  представлявано от синдика И Т Б, чрез адв.Е.Д. срещу  решение № 608/23.07.2018год., по т.д. № 1248/2017год. по описа на ВОС, с което съдът е признал за установено, по предявен иск от „Полимери инвест“АД н.: (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК 201665072, седалище гр. Девня, срещу „Полимери" АД (в несъстоятелност), ЕИК 813143369, седалище гр. Девня, на основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, че приетото от временния синдик и включено в одобрения от съда по несъстоятелността в производството по т.д. № 615/2016 г. по описа на ВОС списък на приетите вземания на кредиторите на „Полимери инвест“ АД, обявен в търговския регистър с вписване № 20170904103003, вземане на кредитора „Полимери" АД (в несъстоятелност) в размер на 10 545 246,00  лева с посочено в одобрения списък основание: „Решение № 535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г.“ НЕ СЪЩЕСТВУВА и е осъдил въззивника да заплати от масата на несъстоятелността на „Полимери инвест" АД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК 201665072, сумата от 5250,00 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като е осъдил също „Полимери" АД (в н.),  да заплати от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВОС сумата 105452,46  лева, дължима държавна такса по т. д. № 1248/2017 г. по описа на ВОС, на основание чл. 694, ал. 7 от ГПК, както и сумата от 248,00 лева, представляваща дължими разноски за изплащане на възнаграждение на вещо лицеза изготвена съдебно-счетоводна експертиза, на основание чл. 77 от ГПК.

Недоволен от решениоето е останал ответника „Полимери“АД, което го обжалва чрез процесуален представител. Счита решението за   неправилно- поради необоснованост на същото и поради процесуални нарушения, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен.

Излага, че ответникът основава своето вземане на основание чл.57 ал.2 ЗЗД и чл.34 ЗЗД. Твърди, че ищецът след като е узнал, че държи без основание вещите предмет на апорта, е съборил, нарязал на скрап и изнесъл процесните сгради и съоръжения. За това счита за необоснован извода на съда, че не е доказано, че ищецът след като е узнал, че държи без основание вещите предмет на апорта, да е разходвал същите. Излага, че съдът неправилно е приел за релевантна датата 04.07.2014год. когато решението по чл.647 ТЗ е влязло в сила, относно узнаването на ищеца, че държи вещите без основание, като счита, че датата е 19.06.2014год.-когато ищецът е узнал за процесното решение. А от показанията на допуснатите свидетели  М, И и Х се установявало, че ищецът през периода юни-септември 2014год. е събарял процесните сгради и съоръжения, рязал ги е на скрап и ги е изнасял. 

С жалбата се иска решението да бъде отменено и предявеният  иск да бъдат отхвърлен.

С писмен отговор на процесуален представител, насрещната страна „Полимери инвест“АД,  изразява становище за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседнание пълномощникът на „Полимери“АД, подържа въззивната жалба. В подкрепа на същата е представил и писмени бележки.

Въззиваемата страна „Полимери инвест“АД, чрез пълномощник, счита жалбата за неоснователна.

Синдикът на „Полимери инвест“АД-Д.Г., чрез писмено становище, счита жалбата за основателна. 

            След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:

Производството пред ВОС е образувано на основание предявен иск от „Полимери инвест“АД /в открито производство по несъстоятелност/, срещу „Полимери“АД, /в несъстоятелност/, за установяване несъществуването на приети парични вземания на ответника към ищеца, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, както следва: за приемане на установено, че съществуването на вземания на ответника „Полимери“АД, кредитор в общ размер на 10 545 246лв. по Решение № 535/30.05.2014год. по т.д. № 2268/2013год. по описа на ВОС, не съществува.

Претендира се и присъждане на съдебно– деловодни разноски.

В исковата молба се излага, че по отношение на търговското дружество ищец с Решение № 271/18.04.2017г. по т.д. № 615/2016 г. по описа на ВОС /обявено в TP при АВ на 19.04.2017г./, е обявена неплатежоспособност с начална дата 01.01.2013 г. и е открито производство по несъстоятелност.

На 01.06.2017 г. назначеният временен синдик обявил в TP при АВ по партидата на ищеца Списък № 1 на приети от синдика вземания, в който е включено необезпечено вземане на кредитора – ответник по настоящия иск, в размер на 10 545 264 лева с основание на вземането – Решение № 535/30.05.2014г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС.

Ищецът (длъжник по приетото вземане) е подал възражение по реда на чл. 690 от ТЗ, с което е оспорил това вземане. С определение от 30.08.2017 г. съдът по несъстоятелността е оставил възражението на ищеца – длъжник без уважение и с определение от 31.08.2017 г., публикувано в TP при АВ на 04.09.2017г., одобрил списъка без корекции включително в частта му на процесното вземане на кредитора ответник по настоящия иск.

Правното основание на иска:-чл.694 ал.1 ТЗ:

Ищецът твърди, че приетото вземане не съществува и е недължимо.

Отнемането от патримониума на ищеца на имуществото, предмет на недействителната апортна вноска, и връщането на това имущество в патримониума на ответника „Полимери" АД (н), не може да обоснове извод за наличие на вземане и още по-малко за изискуемо парично задължение, произтичащо от търговска сделка. Твърди, че в резултат на съдебното решение имуществото е върнато в партимониума на ответника, което позволило на синдика на ответното дружество да извършва впоследствие действия по осребряване на това имуществото. Твърди, че разпоредителни действия с имуществото са извършвани от ответника по производството му по несъстоятелност, както и че, значителна част от това имущество на практика не съществува.

Твърди също, че производството по т.д. № 2268/2013 г. е било по реда на чл. 647 ал.1 т. 3 ТЗ като в резултат от постановеното съдебно решение имуществото, предмет на апортната вноска, е включено в масата на несъстоятелността на ответника и в патримониума му. Отнемането от патримониума на ищеца на имуществото, предмет на недействителната апортна вноска, и връщането на това имущество в патримониума на ответника „Полимери" АД (н), не може да обоснове извод за наличие на вземане и още по-малко за изискуемо парично задължение, произтичащо от търговска сделка. Твърди, че в резултат на съдебното решение имуществото е върнато в партимониума на ответника, което позволило на синдика на ответното дружество да извършва впоследствие действия по осребряване на това имуществото. Твърди, че разпоредителни действия с имуществото са извършвани от ответника по производството му по несъстоятелност, както и че, значителна част от това имущество на практика не съществува.

Ответникът „Полимери" АД в несъстоятелност е представило в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че процесното вземане, фигуриращо в списъка с приети вземания на кредитори на ищеца, представлява равностойност на вещи, апортирани от дружеството в капитала на ищеца и която апортна вноска, на основание Решение № 535/30.05.2014год. по  с търговско дело № 2268/2013 год. на Окръжен съд – Варна, е обявена за недействителна по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на дружеството,  в резултат на което апортираното имущество е включено в масата на несъстоятелността на дружеството.

С оглед на влязлото в сила решение и на основание чл.34 ЗЗД, с писмена покана от 14.07.2014 г. е поканил ищеца да върне вещите предмет на апортната вноска, или тяхната равностойност. Тъй като връщане на вещите не е последвало, синдикът на ответното дружество е пристъпил към встъпване във фактическо владение на техническите съоръжения и недвижимите имоти подробно посочени в решението, което е удостоверено с Констативен протокол №1003-158 от 16.09.2014 год. на Община Девня. С протокола е установено, че част от недвижимите имоти (сгради) и технически съоръжения не са налични, тъй като ищецът след постановяване на решението по т.д. № 2268/2013 г. се е разпоредил с тях, било като разрушава сградите и част от съоръженията, и разпореждайки се с остатъчните материали, а за друга част от съоръженията като ги изнася от площадката на завода. За това счита, че на основание чл. 57, ал. 2, във връзка с чл. 34 от ЗЗД, ищецът дължи на ответника действителната стойност на вещите, които е следвало да бъдат върнати в резултата на признататата с Решението недействителност на непаричната вноска, но с които ищецът се е разпоредил. Твърди, че действителната стойност на посочените липсващи недвижимите имоти (сгради) и технически съоръжения е определена с приетата по търговско дело № 2268/2013 год. на Окръжен съд – Варна съдебно-оценителна експертиза и е в общ размер 10 545 264 лева, /от които 7 426 000лв.-обща стойност на недвижимите имоти, а за техническите съоръжения действителната стойност е 3 119 264лв./ Поддържа, че процесното вземане е установено по основание и размер и, че същото е изискуемо.

Синдикът на дружеството-ищец „Полимери инвест" АД /в открито производство по несъстоятелност/ с представено по делото писмено становище оспорва иска като неоснователен, по аналогични съображения. Счита, че съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗЗД „Полимери инвест" АД дължи на „Полимери" АД /н/ заплащане на действителната парична равностойност на липсващите вещи, поради което оспореното вземане съществува.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства и доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С Решение № 271/18.04.2017г. по т.д. № 615/2016 г. по описа на ВОС, е обявена неплатежоспособност с начална дата 01.01.2013 г. и е открито производство по несъстоятелност по отношение на търговското дружество ищец „Полимери инвест“ АД – гр. Девня, ЕИК 201665072.

С молба вх. № 14278/18.05.2017 г. по т.д. 615/2016 г. по описа на ВОС, ведно с приложения към същата (л. 232 и сл.), ответното дружество „Полимери“ АД е предявило вземания, между които и вземане в размер от 10 545 246 лева с правно основание чл. 57, ал. 2, изр. 1-во във вр. с чл. 34 от ЗЗД, за стойността на вещи (сгради и технически съоръжения), подробно описани в приложения №№ 1 - 4, представляващи част от непарична вноска на „Полимери“ АД в капитала на „Полимери инвест“ АД, която е обявена за недействителна с влязло в законна сила съдебно решение № 535/30.05.2014г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС, с твърдения на предявилия вземането кредитор, че длъжникът „Полимери инвест“ АД след като е узнал за съдебното решение е разрушил вещите, след което е отчуждил и/или изразходвал същите, поради което дължи тяхната действителна стойност, определена посредством приложената към молбата съдебно-оценителна експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС. В Приложение № 1 към молбата по чл.685 ТЗ е представен Опис на липсващите сгради, чиято стойност представлява претенцията по чл.57 ал.2 ЗЗД относно съборените недвижими имоти, а именно:

(1) Сграда подстанция с КИ 20482.505.486.50, нов КИ 20482.505.534.36, 1979 г., РЗП 1660,00 кв.м.; (2) Сгради Помпена станция ВОЦ-2 с КИ 20482.505.486.12 и КИ 20482.505.486.13, 1979 г. РЗП 2540,00 кв.м.; (3) Сграда АВ и АК с КИ 20482.505.486.21, 1979 г., РЗП 10058,00 кв.м.; (4) Основен производствен корпус с КИ 20482.505.486.51, нов КИ 20482.505.534.4, 1981 г., РЗП 6000,00 кв.м. Сгради с идентични идентификатори са посочени и в т. 7 от Констативен протокол на Община Девня № 1003-158 от 16.09.2014 год. като ликвидирани.

В Приложения № 2 и 4 – липсващи технически съоръжения, към молбата по чл.685 ТЗ /представена към отговора на исковата молба (л. 60, 62), респ. Приложения № 2 и 4 към молбата за предявяване на вземане (л. 257, 259) са посочени следните технически съоръжения с техните стойности: (1) Един от шестте резервоара за разсол на стойност 37 167,00 лева; (2) Един от шестте резервоара в складовото стопанство за сода каустик на стойност 25 333,00 лева; (3) Осем хиляди метра от два паралелни разсолопровода „ПОЛИМЕРИ" АД /н/ – „ПРОВАДСОЛ" АД на стойност 95 714,00 лева; (4) Пълначна станция за сода каустик на стойност 197 000,00 лева; (5) Пълначна станция за солна киселина на стойност 168 000,00 лева; (6) Пълначна станция за течен хлор в ж.п. цистерни на стойност 102 000,00 лева; (7) ЖП кантар на хлорно производство на стойност 66 350,00 лева; (8) Тръбопроводите на ТМЦК от ТЕЦ „ДЕВЕН" АД до „ПОЛИМЕРИ" АД /н/ на стойност 145 000,00 лева и (9) Тръбопроводите на ТМЦК на общозаводската площадка с изключение на тръбопровода за противопожарни и питейни води на стойност 2 282 700,00 лева.

Установява се, че по партидата на „Полимери инвест" АД, ЕИК 201665072, на 01.06.2017 г. е обявен Списък № 1 на приети от синдика вземания, в който е включено необезпечено вземане на кредитора – ответник по настоящия иск, в размер на 10 545 264 лева с посочено в списъка основание на вземането – Решение № 535/30.05.2014г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС.

С молба вх. № 16647/09.06.2017 г., (л. 265 – 267), ищецът „Полимери инвест" АД в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ е подал възражение срещу приети вземания, в т.ч. посоченото по-горе вземане в размер на 10 545 264 лева.

С определение № 2726 от 30.08.2017 г., постановено по т.д. № 615/2016 г., представено по делото (л. 271), съдът по несъстоятелността оставил възражението на ищеца – длъжник без уважение.

С определение от 31.08.2017 г., публикувано в TP при АВ на 04.09.2017г., съдът по несъстоятелността е одобрил списъка без корекции включително в частта му на процесното вземане на кредитора – ответник по настоящия иск.

Искът, по който е образувано настоящото производство, е предявен от длъжника „Полимери инвест" АД в срока по чл. 694, ал. 6 от ТЗ.

От Решение № 535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС (л. 32 и сл.) се установява, че съдът е признал за установено по отношение на кредиторите на несъстоятелността, че извършената от „Полимери” АД, ЕИК 813143369 непарична вноска в капитала на „Полимери инвест” АД, ЕИК 201665072, вписана в Търговския регистър на 12.08.2011 г. под № 20110812105536, на описаните в решението технически съоръжения и недвижими имоти на стойност 25 623 000 лева е недействителна на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, по иск предявен от И Т Б, в качеството му на постоянен синдик на „Полимери” АД срещу „Полимери” АД и „Полимери инвест” АД.

По делото се приети като доказателства протокол от 14.07.2014 г., покана до г-н Николай Банев – изпълнителен директор на „Полимери инвест“ АД от 14.07.2014 г., снимка на покана до г-н Николай Банев – изпълнителен директор на „Полимери инвест“ АД от 14.07.2014 г. (л. 42-43), представени от ответника с цел установяване датата, на която ищецът е бил поканен да върне вещите предмет на апорта.

По делото е приет като доказателство заверен препис от приетата по т.д. № 2268/2013 г., по описа на ВОС, /както и самото търговско дело/, Съдебно-оценителна експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г., посредством която е установена действителната стойност на посочените в молбата за предявяване на процесното вземане сгради и съоръжения, като елемент от основанието на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Същата представлява и приложение към молбата на „Полимери“ АД (н) вх. № 14278/18.05.2017 г. по т.д. 615/2016 г. по описа на ВОС, за предявяване на процесното вземане (л. 245 и сл.). Според съдебно-оценителна експертиза, пазарната стойност на недвижимите имоти и съоръжения е в общ размер 10 545 264 лева, /от които 7 426 000лв.-обща стойност на недвижимите имоти, а за техническите съоръжения действителната стойност е 3 119 264лв. Същите стойности на процесните сгради и съоръжения са и според допуснатата СТЕ от ВОС  по делото, изготвена от в.л. П.К.Маринова /стр.327-340/. Според двете СТЕ, към 27.03.2014год. –когато е изготвена СТЕ по т.д. № 2268/2013год. /респективно към 12.03.2014год./ когато е извършен огледът за изготвяне на СТЕ,  са съборени следните сгради /стр.330-т.д. № 2268/2013год./, посочени в приложение № 1:

Позиция 8-Сграда Помпена станция ВОЦ на стойност 905 260лв.

Позиция 10-Сграда А В –азот, въздух-на стойност 3 788 890 лв.

Позиция 15-Основен производствен корпус-на стойност 2 314 200лв.

Представен е Констативен протокол № 1003-158 от 16.09.2014 год. на Община Девня, с който са установени ликвидирани сгради и съоръжения -/стр.45/, според който посочените в молбата по чл.685 ТЗ /приложение 1/ сгради не съществуват: Констативен протокол от 16.09.2014 год. за предаване на охраната на обекта от „Делта гард“ ООД-назначена по договор с „Полимери инвест“АД на „Викинг“ ООД (л. 224), след влизане в сила на Решение № 535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС. От същите се установява,  че след влизане на решението в сила, синдикът на „Полимери” АД И Т Б е предприел действия по установяване на състоянието на активите предмет на обявената за недействителна непарична вноска и на 16.09.2014 г. е установил фактическа власт върху същите в качеството на орган по несъстоятелността на „Полимери” АД (н).

По делото са приети като доказателства:- Оценителна експертиза по реда на чл.72, ал.2 от ТЗ и Устав на ЕАД „Полимери инвест“ – гр. Девня към вписване № 20110812105536; Акт за държавна собственост № 619 от 01.03.1995 г.; Нотариален акт вписан в СВ – гр. Девня под № 81, том VII, дело № 1329/2006 г.; Нотариален акт № 85, том III, peг.№ 2266 от 21.06.2006 г.; Скици, издадени от АГКК – гр. Варна; Протоколи обр.16 на приемателна комисия от 1979, 1986, 1988 и 1989 г. и др.

Пред ВОС е допусната съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроса:- Налице ли е идентичност между сградите и техническите съоръжения, посочени в отговора на исковата молба – Приложения № 1 и 3 /стр.59 и 61/ – относно липсващите сгради и тяхната пазарна стойност и Приложения № 2 и 4 – относно липсващите технически съоръжения и тяхната пазарна стойност, съответно същите приложения към молба за предявяване на вземане вх. № 14278/18.05.2017 г. по т.д. 615/2016 г. по описа на ВОС (л. 232 и сл.), и част от сградите и техническите съоръжения, представляващи непарична вноска на „Полимери” АД в капитала на „Полимери инвест” АД, която е обявена за недействителна с Решение № 535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС, както и приетата за установена с решението на съда стойност на съответните активи.

В Приложения № 1 и 3 – липсващи сгради, към отговора на исковата молба (л. 59, 61), респ. Приложения № 1 и 3 към молбата за предявяване на вземане (л. 256, 258) са посочени следните сгради: (1) Сграда подстанция с КИ 20482.505.486.50, нов КИ 20482.505.534.36, 1979 г., РЗП 1660,00 кв.м.; (2) Сгради Помпена станция ВОЦ-2 с КИ 20482.505.486.12 и КИ 20482.505.486.13, 1979 г. РЗП 2540,00 кв.м.; (3) Сграда АВ и АК с КИ 20482.505.486.21, 1979 г., РЗП 10058,00 кв.м.; (4) Основен производствен корпус с КИ 20482.505.486.51, нов КИ 20482.505.534.4, 1981 г., РЗП 6000,00 кв.м. Сгради с идентични идентификатори са посочени и в т. 7 от Констативен протокол № 1003-158 от 16.09.2014 год. като ликвидирани.

От заключението на вещото лице се установява, че посочените в приложенията сгради и стойности се индивидуализират и съответстват на сгради и стойности, посочени в Решение № 535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС. Това се установява и от материалите по т.д. 2268/13год, -съответно СТЕ, респективно в съобразителната част и в  диспозитива  на решението  по делото. Действително, констатира се разминаване с площта посочена в съдебното решение и в молбата по чл.685 ТЗ-Приложение 1 към нея, относно Сграда подстанция с КИ 20482.505.486.50. По отношение на посочената под № 1 в таблицата на вещото лице (л. 340) СГРАДА ПОДСТАНЦИЯ с идентификатор № 20482.505.486.50, с площ посочена в съдебното решение -11098 кв.м., която ответникът е индивидуализирал в Приложения 1 и 3 с РЗП 1660 кв.м. на стойност 417 650,00 лева. Съдът намира, че същата съответства на посочената в съдебното решение по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС сграда със същото наименование. В съдебното решение (л. 36) е посочена „СГРАДА ПОДСТАНЦИЯ с площ 11098 /единадесет хиляди и деветдесет и осем/ кв.м - позиция 2.27 от Акт за държавна собственост № 619/1.03.1995 г. инв.№ 64596, с Идентификатор № 20482.505.486.50, съгласно скица № 23796/14.10.2010 г. на СГКК-Варна“. В молбата по чл.685 ТЗ и Приложение № 1 в което както се посочи, са описани липсващите недвижими вещи, ответникът е индивидуализирал имота като Сграда подстанция Идентификатор № 20482.505.486.50, нов КИ 204482.505.534.36. Безспорно, а това се сочи и от СТЕ, това е и идентификаторът на имота, посочен в  съдебното решение (л. 36) -„СГРАДА ПОДСТАНЦИЯ с площ 11098 /единадесет хиляди и деветдесет и осем/ кв.м - позиция 2.27 от Акт за държавна собственост № 619/1.03.1995 г. инв.№ 64596, с Идентификатор № 20482.505.486.50, съгласно скица № 23796/14.10.2010 г. на СГКК-Варна“. Понеже, имотите се индивидуализират с техните идентификатори, следва да се направи извод, че в приложението ответникът е заявил като липсваща сграда, именно посочената в съдебното решение „СГРАДА ПОДСТАНЦИЯ с площ 11098кв.м., /която както се отбеляза, е с идентификатор № 20482.505.486.50/.  Като пазарна стойност в приложение № 1 е посочена сумата от 417 650лв. /която е част от паричната претенция по настоящия иск/. Понеже претендираната сума е по-малка от пазарната стойност на  „СГРАДА ПОДСТАНЦИЯ с площ 11098кв.м., няма пречка същата да бъде присъдена, ако са налице предпоставките за това-т.е. дали посочената сграда е съборена и евентуално в кой момент е съборена.

В съдебно заседание вещото лице изрично потвърждава, че всички описани сгради в Приложение № 1 са съборени. Същото се установява и от отразеното в протокол на Община Девня от 14.09.2014год.

В Приложения № 2 и 4 – липсващи технически съоръжения, към отговора на исковата молба (л. 60, 62), респ. Приложения № 2 и 4 към молбата за предявяване на вземане (л. 257, 259) са посочени следните технически съоръжения с техните стойности: (1) Един от шестте резервоара за разсол на стойност 37 167,00 лева; (2) Един от шестте резервоара в складовото стопанство за сода каустик на стойност 25 333,00 лева; (3) Осем хиляди метра от два паралелни разсолопровода „ПОЛИМЕРИ" АД /н/ – „ПРОВАДСОЛ" АД на стойност 95 714,00 лева; (4) Пълначна станция за сода каустик на стойност 197 000,00 лева; (5) Пълначна станция за солна киселина на стойност 168 000,00 лева; (6) Пълначна станция за течен хлор в ж.п. цистерни на стойност 102 000,00 лева; (7) ЖП кантар на хлорно производство на стойност 66 350,00 лева; (8) Тръбопроводите на ТМЦК от ТЕЦ „ДЕВЕН" АД до „ПОЛИМЕРИ" АД /н/ на стойност 145 000,00 лева и (9) Тръбопроводите на ТМЦК на общозаводската площадка с изключение на тръбопровода за противопожарни и питейни води на стойност 2 282 700,00 лева.

От заключението на вещото лице по приетата СТЕ се установява, че посочените в приложенията (№ 2 и 4) технически съоръжения и стойности се индивидуализират и съответстват на технически съоръжения и стойности, посочени в Решение № 535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС, а именно:

 (1) Един брой Резервоар за разсол с инв. № 65280-83; 98125; бет. вана – 65273, шифър № 561 - А -101; Резервоар за разсол – 5 бр. и вана – 223 000,00 лева. В съдебното решение 1 бр. резервоар за разсол е посочен със стойност 37 167,00 лева. Това съоръжение в Приложения 2 и 4 е на същата стойност – 37 167,00 лева за 1 бр.

(2) Един от шестте резервоара в Складово стопанство за сода каустик – шифър № 561 – А - 101,561 – А -106; Складово стопанство за сода каустик – 152 000,00 лева. В съдебното решение 1 бр. резервоар е посочен със стойност 25 333,00 лева. Това съоръжение в Приложения 2 и 4 е на същата стойност – 25 333,00 лева за 1 бр.

(3) Пълначно за сода каустик – инв. № 65544, шифър № 561 – А -112; Пълначна станция за сода каустик – 197 000,00 лева. В съдебното решение, както и в Приложения 2 и 4 това съоръжение е посочено на същата стойност – 197 000,00 лева. В приложената по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС съдебно-оценителна експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г., заверен препис от която е приложен и по настоящото дело (л. 48-58), е записано, че това съоръжение е изцяло ликвидирано (л. 334 от 2268/2013).

(4) Пълначно за солна киселина – инв. № 65346, шифър № 561 – А -110,111; Пълначна станция за солна киселина – 168 000,00 лева. В съдебното решение, както и в Приложения 2 и 4 това съоръжение е посочено на същата стойност – 168 000,00 лева. В приложената по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС съдебно-оценителна експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г., заверен препис от която е приложен и по настоящото дело (л. 48-58), е записано, че това съоръжение е изцяло ликвидирано (л. 334 от 2268/2013).

(5) Пълначна станция за течен хлор – шифър № 561 - ПХ -102; Пълначна станция за течен хлор – 102 000,00 лева. В съдебното решение, както и в Приложения 2 и 4 това съоръжение е посочено на същата стойност – 102 000,00 лева. В приложената по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС съдебно-оценителна експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г., заверен препис от която е приложен и по настоящото дело (л. 48-58), е записано, че това съоръжение е изцяло ликвидирано (л. 334 от 2268/2013).

(6) ЖП кантар на хлорно производство – шифър № 561 - А - 380; ЖП кантар на хлорно производство – 66 350,00 лева. В съдебното решение, както и в Приложения 2 и 4 това съоръжение е посочено на същата стойност – 66 350,00 лева. В приложената по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС съдебно-оценителна експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г., заверен препис от която е приложен и по настоящото дело (л. 48-58), е записано, че от това съоръжение съществува само сградата и бетонната плоча с коловоза (л. 334 от 2268/2013).

(7) ТМЦК (технологични междуцехови комуникации) на общозаводска площадка – шифър № 561 - А - 02/21; ТМЦК на общозаводската площадка – 2 282 700,00 лева. В съдебното решение, както и в Приложения 2 и 4 това съоръжение е посочено на същата стойност – 2 282 700,00 лева.

(8) ТМЦК от ТЕЦ до завода – шифър № 561-А-02/11, 561-Т-445; ТМЦК от ТЕЦ до завода – 145 000,00 лева. В съдебното решение, както и в Приложения 2 и 4 това съоръжение е посочено на същата стойност – 145 000,00 лева.

(9) Разсолопроводи Полимери - Провадсол АД – 2 бр. – шифър № 561 - А-02/1; Разсолопроводи Полимери - Провадсол АД – 2 бр. – 268 000,00 лева – за 10500 м. В съдебното решение това съоръжение е посочено на стойност 176 100,00 лева за 6900 м. В Приложения 2 и 4 това съоръжение е посочено на стойност – 95 714,00 лева за 8000 м. В приложената по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС съдебно-оценителна експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г., заверен препис от която е приложен и по настоящото дело (л. 48-58), е записано, че това съоръжение частично съществува (л. 334 от 2268/2013).

По делото са разпитани трима свидетели при режим на довеждане от ответника, за установяване на факти и обстоятелства относно упражняване на фактическата власт върху вещите предмет на апортната вноска в периода 2011 год. – 16.09.2014 г., относно липса, унищожаване, отчуждаване, разходване на вещите посочени в констативен протокол, приложен към молбата за предявяване на вземането в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество, както и кога това се е случило.

От показанията на свидетеля Н И. М, работил  като охранител на „Полимери инвест“ АД от 25-ти март 2014 г. до 16-ти септември 2014 г., в качеството му на служител на „Делта Гард“ ООД, се установява, че в посочения период са извършвани действия по събаряне на сгради, рязане на съоръжения за скрап и изнасяне на същите като свидетелят уточнява, че тези действия са започнали от края на м. май.  Изнасянето на материалите се осъществявало с камиони, тип гондоли, които били допускани по разпореждане на г-жа З И. Според свидетеля обект на рязане са били част от резервоарите за разсол, част от резервоарите за сода каустик, пълначно за сода каустик, пълначно за солна киселина, подстанцията, сградата, помпената станция, сградата за азот и кислород. Свидетелят твърди, че е посещавал обекта най-малко един път в седмицата. На обекта работели около 10 човека. Описваната от свидетеля дейност приключила почти до момента, до който охранявали – м. септември. Според свидетеля от тези обекти е останала част, но не може да уточни точно кои части са останали. 

От показанията на свидетелката З А И, работила в периода 2011 г. – 2014 г. като финансов директор в холдингово дружество „АКБ Форест“ – акционер в „Полимери“ АД и „Полимери инвест“ АД, през периода 2011 г. – 2014 г., дейността на „Полимери инвест“ АД е била изнасяне на активи, рязане на скрап и изнасяне на метал и метални отпадъци. „Полимери инвест“ АД главно се е занимавало само с изнасяне на активи и рязане на скрап. В периода 2011 г. – 2014 г. синдикът на „Полимери“ АД не е ограничавал достъпа на свидетелката и нейни колеги до сградите на „Полимери инвест“ АД. За същия период „Полимери Инвест“ АД са имали охрана. В периода м. март – м. септември 2014 г. охраната се осъществявала от „Делта гард“ ООД. Според свидетелката е извършвано рязане и събаряне на сгради. Рязането се извършило от 2012 г. до 2014 г., но т. нар. тотално рязане и унищожаване на сгради се извършило края на м. май – м. септември 2014 г. От 21 сгради основните сгради, като производствения корпус, електрониката, били изцяло нарязани и съборени, вкл. и техническите съоръжения. Свидетелката посочва конкретно тръбопровод за милиони, инсталация за дихлоретан. Според свидетелката, съществувал договор, който се ползвал за събаряне на всяка една сграда или за рязането на всяко едно съоръжение, авансово всеки понеделник се превеждала на „Полимери инвест“ АД определена сума между 30 000 и 50 000 лева всяка седмица, камиони тип гондоли, всеки ден са напускали завода „Полимери“ и накрая на седмицата се доизравнявало. Свидетелката заявява,че лично всяка седмица била на производствената площадка на „Полимери“ АД и лично е присъствала на рязането на сградите и металните съоръжения, видяла е как се режат и се изнася. Сигурна е, че тези сгради са били на „Полимери инвест“ АД от апортната вноска. Заявява, че и „Полимери“ АД е имало охрана и много добре се е знаело кои сгради на кое дружество са, защото на „Полимери“ АД фактически е останала една-единствена сграда, а всички останали са били на „Полимери инвест“ АД. Според свидетелката обект на дейностите по тоталното разрушаване, събаряне и изнасяне на сгради и съоръжения от края на м. май до първите дни на септември 2014 г. били производственият корпус, електролизата, инсталацията на дихлоретан, инсталацията за солна киселина, разсол, всички помпени станции, тръбопроводът, който свързвал „Полимери“ АД с пристанище Варна-запад, тръбопроводът от „Полимери“ до „Агрополихим“.

От показанията на свидетеля Х И Х, работил като представител на охранителна фирма „Сила Х“ ЕООД охранявала обекти на „Полимери“ АД през периода от м. септември 2013 г. до края на юни 2014 г. се установява, че от пролетта на 2014 г. „Полимери инвест“ АД е охранявано от „Делта гард“. Свидетелят твърди, че при охраната на обекти на „Полимери“ АД е виждал събарянето и рязането на съоръжения на „Полимери инвест“ АД, като някъде през м. юни 2014 г. започнало събарянето на сградите и рязане на скрап от различни фирми и изнасяне. Спомня си конкретно за съборени сгради електролиза, помнени станции, нарязани резервоари и най-различни съоръжения. Според свидетеля рязането и изнасянето на скрап ставало не от активите на „Полимери“ АД, които са охранявали, а от друго място.

От показанията на свидетеля В Д Х, работил от 2009 г. до края на 2010 г. в „Полимери“ АД като „специалист по сигурността“, и многократно посещавал завода през 2014 г. заедно с г-н Банев, който му бил началник, и с г-жа Б, се установява, че на свидетеля било известно, че е извършвано рязане на метални съоръжения и събаряне на сгради в самия завод в Девня.

 По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза със задача да установи дали и как е осчетоводено след 04.07.2014 г. вземане на ответника към ищеца съответно задължение на ищеца към ответника в размер на процесното прието вземане, на какво основанието и въз основа на какъв документ е извършено осчетоводяването ако има такова. Според заключението на вещото лице, процесното вземане е отразено като условен (задбалансов) актив в счетоводството на „Полимери“ АД (н) на основание Мемориален ордер №1 от 01.10.2014 г., подписан от синдик. В Годишен доклад за дейността на Полимери" АД - в несъстоятелност за 2015 г. и 2016 г. е посочено, че през 2014 г въз основа на Решение N 535/30.05.2014 г по т.д.. №2268/2013 г на ВОС, Констативен протокол 1003-158/16.09.2014 г на Община Девня и Протокол за предаване и приемане между Делта Гард ООД и Викинг ООД от 16.09.2014 г. е възникнало вземане за „Полимери“ АД - в несъстоятелност в размер на 10 545 246 лева, която сума е представена като условен актив задбалансово, поради голямата несигурност от изхода от заведеното дело. Процесното вземане не е отразено като задължение в счетоводството на „Полимери инвест“ АД.

С оглед специфичния характерна иска по чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ, предпоставка за предявяване на който е отричане от длъжника на съществуването на вземане, предявено от кредитора  и прието в производството по несъстоятелност. За това предметът на спора се определя от писмено заявените от кредитора съгласно чл. 685, ал. 2 от ТЗ основание и размер на вземането, като в негова тежест е установяването на тяхното съществуване и изискуемост. Или, независимо от процесуалното си качество на ответник, кредиторът трябва при условията на пълно и главно доказване да установи фактите, от които произтича оспореното вземане, а длъжникът, в случая ищецът – възраженията си срещу възникването и съществуването на вземането.

Видно от изложеното в молбата за предявяване на процесното вземане вх. № 14278/18.05.2017 г. по т.д. 615/2016 г. по описа на ВОС (л. 232 и сл.), кредиторът е изложил факти и обстоятелства, които са  в хипотезата на нормата на чл. 57, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Претендираното вземане е за заплащане на действителната стойност на движими и недвижими вещи, които длъжникът „Полимери инвест“ АД е получил на отпаднало основание – обявена за недействителна непарична вноска в капитала на ищцовото дружество – и, които длъжникът не е в състояние да върне, тъй като е отчуждил или изразходвал същите след като е узнал, че ги държи без основание.

Първият елемент от фактическия състав на чл. 57, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД е подлежаща на връщане вещ, която е получена неоснователно в някоя от хипотезите на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и която длъжникът не може да върне в натура, тъй като е отчуждена от него или изразходвана (кредиторът не твърди погиване на вещите в резултат от случайно събитие).

С влязлото в сила Решение № 535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС е установено със сила на присъдено нещо между страните, както и по отношение на синдика и всички кредитори на „Полимери“ АД (н), че непаричната вноска на описаните в решението недвижими и движими вещи е недействителна на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 от ТЗ.

Обявената за недействителна непарична вноска на „Полимери“ АД (н) в капитала на „Полимери инвест“ АД се състои от недвижими и движими вещи – технически съоръжения. Кредиторът по оспореното вземане претендира стойността на отчуждени след събаряне или разрушаване сгради и съоръжения, които е индивидуализирал в молбата за предявяване на вземането по вид и стойност: Към молбата е приложил  Констативен протокол № 1003-158 от 16.09.2014 год., съставен от служители на Община Девня, съдебно-оценителна експертиза, приета в производството по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС и Приложения (описи) 1-4 (л. 242 - 259).

В диспозитива на влязлото в сила съдебно решение са посочени сгради със същите идентификатори като посочените в приложенията към молбата за предявяване на вземането като ликвидирани сгради: подстанция с КИ 20482.505.486.50, помпена станция ВОЦ-2 с КИ 20482.505.486.12 и КИ 20482.505.486.13, сграда АВ и АК с КИ 20482.505.486.21 и основен производствен корпус с КИ 20482.505.486.51 – т. 7 от Констативен протокол № 1003-158 от 16.09.2014 год. и Приложение № 3 (л. 61). Същите са посочени и в Констативен протокол № 1003-158 от 16.09.2014 год. като липсващи. Следователно, заявените в молбата по чл.685 ТЗ сгради, фигурират в диспозитива на решението по т.д. № 2268/13год., както и в   Констативен протокол № 1003-158 от 16.09.2014 год. посочени в него като липсващи.

По отношение на посочените в Приложения № 2 и 4 към отговора на исковата молба (л. 60, 62), респ. към молбата за предявяване на вземане (л. 257, 259) липсващи технически съоръжения с техните стойности, с оглед на приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза следва да се направи извод,  че същите са идентични с част от съоръженията, предмет на обявената за недействителна непарична вноска, изрично посочени в съдебното решение и СОЕ по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС. За част от тях, а именно:- Пълначно за сода каустик; Пълначно за солна киселина; Пълначна станция за течен хлор в ЖП цистерни в приложената съдебно-оценителна експертиза по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС, е записано, че към момента на огледа – 12.03.2014 г., са изцяло или частично ликвидирани.

С определение № 262/23.01.2018 г. по делото съдът е приел, че действителната стойност на процесните сгради и съоръжения, доколкото същите са част от обявената за недействителна непарична вноска, е установена в производството по търговско дело № 2268/2013 год. на Окръжен съд – Варна като елемент от основанието на иска по чл. 647, ал. 1,т. 3 от ТЗ, поради което и на основание чл. 298, ал. 1 от ГПК не се нуждае от доказване. В производството по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС стойността на вещите е определена към момента на вписване на непаричната вноска в търговския регистър, т.е. към момента на получаване на вещите. Това е и моментът, към който се определя действителната стойност на получената без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание вещ, която в последствие е погинала, била е отчуждена или изразходвана (така и според Решение № 478 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1714/2011 г., IV г. о., ГК). Действителната стойност е определена и от допуснатата от окръжния съд съдебно-оценителна експертиза изготвена от в.лице П.Маринова /стр.327/.

По отношение на следващия елемент от фактическият състав на чл. 57, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – датата на узнаване от страна на ищеца за обявяването на недействителността на апорта: Следва да се отбележи, че  е необходимо моментът на узнаването изрично да бъде заявен от кредитора ответник при предявяване на вземането, което е сторено от ответника с молбата по чл.685 ТЗ. Следва да се има в предвид, че момента на узнаването като елемент от фактическия състав на регулиращата го правна норма,  не може да бъде определян, или взет в предвид служебно от съда /според Решение № 87 от 7.08.2017 г. на ВКС по т. д. № 50299/2016 г., IV г. о., ТК/.

В молба вх. № 14278/18.05.2017 г. по т.д. 615/2016 г. по описа на ВОС за предявяване на процесното вземане  кредиторът – ответник е посочил, че длъжникът – ищец в производство е разрушил недвижимите и движимите вещи и се е разпоредил с материалите от тях като ги е прехвърлил на трети лица, т.е. отчуждил е и е разходвал вещите, след като е узнал, че ги държи без основание по силата на съдебното решение по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС /стр.233/. Именно въз основа на това твърдение се претендира вземане в размер на действителната стойност на вещите-чл.57 ал.2 изр.1-во, респективно това твърдение определя и предмета на делото.

При така изложените от ответника фактически твърдения, съдът приема, че твърдяният от ответника момент на узнаване от страна на ищеца, че държи вещите без основание, е датата на узнаване на решението -19.06.2014год.-когато е изтекъл срокът за получаване на СРГ, съобразно залепеното уведомление. За това на тази дата, следва да се приеме, че ищецът е узнал за решението, съответно че държи вещите без основание и същият е станал недобросъвестен. Т.е. след тази дата, относно съборените сгради и съоръжения, същият дължи действителната стойност на съборените сгради и съоръжения. С оглед на доказателствената тежест, посоченото обстоятелство следва да бъде установено от ответника в процеса.

По отношение на факта на разрушаване на процесните вещи и последвалото отчуждаване и разходване на материалите:

Ответникът се позовава на Констативен протокол № 1003-158 от 16.09.2014 год. на Община Девня като твърди, че същият представлява официален документ. Протоколът е подписан от служители на община Девня – Я М и И И и „утвърден“ от кмета Ат. К.

 От посочения констативен протокол, заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, останалите писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите Н И. М и З А И, ценени в тяхната съвкупност, съдът приема за доказан факта, че описаните в Приложения 1, 2, 3 и 4 към молба вх. № 14278/18.05.2017 г. по т.д. 615/2016 г. по описа на ВОС за предявяване на процесното вземане (л. 256-259)  сгради и технически съоръжения не са налични, били са разрушени, респ. нарязани за скрап и отчуждени от ищеца „Полимери инвест“ АД. Следва да се отбележи, че посоченото обстоятелство не е спорно между страните. Релевантно съобразно предмета на делото е обстоятелството-момента на събаряне, съответно рязане на сградите и съоръженията.

С оглед на събраните доказателства, съдът прави извод, че относно недвижимите имоти, посочени в приложение № 1 на молбата по чл.685 ТЗ, са налице доказателства, че същите с изключение на сграда-подстанция фигурираща в съдебното решение с площ от 11 098кв.м. с КИ 20482.505.486.50, са били съборени към 27.03.2014год.-т.е. значително преди постановяване на съдебното решение.  Това се установява от съдебно-оценителна експертиза по т.д. № 2268/2013год. /стр.327/ и съдебно оценителна  експертиза по т.д. 1248/2017год. на ВОС. Този извод се основава на следното:

СОЕ по т.д. 2268/2013год. е предадена в съда на 27.03.2014год. В същата са направени констатации, че процесните сгради- позиции: 8, 10, 15 са съборени: Според отразеното в съдебно-оценителна експертиза вх. № 9249/27.03.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС обстоятелство, че още към датата на огледа 12.03.2014 г., извършен от вещото лице, посочените процесни сгради и част от съоръженията са били съборени, съотв. нарязани, и не са били налични. Съдебно-оценителната експертиза като събрана по друго дело може да бъде ценена в настоящото производство като частен свидетелстващ документ в съвкупност с всички останали доказателства. Ответникът изрично се позовава на този документ за установяване на процесното вземане – експертизата е представена като приложение към молбата за предявяване на вземането и към отговора на исковата молба. Посоченото от вещото лице, че сградите и съоръженията липсват към момента на огледа – 12.03.2014 г., кореспондира с показанията на свидетелката З И, че в целия период от 2011 г. до 2014 г. дейността на „Полимери инвест“ АД се е свеждала главно до изнасяне на активи, рязане на скрап и изнасяне на метал и метални отпадъци. Следователно, към 27.03.2014год. – т.е. значително преди постановяване на решението, респективно преди узнаване на същото от ищеца, следните сгради, посочени в приложение № 1 са били съборени и не може да се търси тяхната действителна парична равностойност от ищеца:

Сгради с номер по ред 2 и 3, представляващи по СОЕ-

-Позиция 8-Сграда Помпена станция ВОЦ на стойност 905 260лв.:

Сграда с № 4-Позиция 10-Сграда А В –азот, въздух-на стойност 3 788 890 лв.

Сграда № 5-Позиция 15-Основен производствен корпус-на стойност 2 314 200лв. Паричната равностойност на посочените сгради е в общ размер на 7 008 350лв.,Следователно, искът за установяване на недължимост на посочената сума е основателен и следва да бъде уважен.

Относно искът за недължимост на паричната равностойност в приетия в производствтото размер от 3 119 264лв. -на нарязаните и липсващи съоръжения :

В оценителната експертиза, както се посочи по-горе, по т.д. № 2268/2013 г. по описа на ВОС относно имуществото посочено в Приложение № 2 следните съоръжения са посочени като ликвидирани  –т.е. несъществуващи към 27.03.2014год.-т.е- преди постановяване на решението по т.д. № 2268/2013год.:

По т.4-Пълначна станция за сода каустик-на стойност 197 000лв.:

По т.5-Пълначна станция за солна киселина-на стойност 168 000лв.

По т.6-Пълначна станция за течен хллор-на стойност 102 000лв.

Паричната равностойност на посочените съоръжения е в общ размер на 467 000лв. за това искът за посочената сума е неоснователен и следва да се остави без уважение. Следователно, общата сума на съборените и нарязаните сгради и съоръжения към 27.03.2014год. е в размер на 7 475 350лв. Предявеният отрицателен установителен иск е основателен за сумата 7 475 350лв.

Относно паричната равностойност на останалите недвижими имоти и съоръжения, посочени в приложение № 1 и № 2 на молбата по чл.685 ТЗ:

Относно същите следва да се направи извод, че са съществували към 27.03.2014год. а към 16.09.14год.-когато е съставен Констативен протокол № 1003-158 от 16.09.2014 год. на Община Девня, същите са отразени като ликвидирани-т.е. като липсващи: Съобразно гласните доказателства по делото, -основно на свидетелката И, следва да се направи извод, че сградите и съоръженията са били съборени, съответно рязани от дружеството-ищец „,Полимери инвест“АД.

 За да се установи основателността на претенцията по настоящето дело, следа да се установят визираните в чл.57 ал.2 изр.1-во ЗЗД предпоставки.

Съобразно посочената разпоредба- чл. 57, ал. 2, изр. 1-во от ЗЗД, за да се отхвърли предявеният отрицателен установителен иск,  отчуждаването на вещите, чиято действителна стойност се претендира, следва да е станало след узнаването от страна на получателя, че същите се държат без основание. За доказване на този факт ответникът ангажира показания на трима свидетели.

Според свидетеля Н М /378/, действията по събаряне на сгради, рязане на съоръжения за скрап и изнасяне на същите е ставало по нареждане на Зорница И и са започнали от края на м. май. 2014 г. и са приключили към м.септември. Според свидетеля, на обекта са работели около 10 човека.

Свидетелката З И, излага, че в целия периода от 2011 г. до 2014 г. дейността на „Полимери инвест“ АД се свеждала главно до изнасяне на активи, рязане на скрап и изнасяне на метал и метални отпадъци. Наистина, свидетелката използва израза „т.нар. тотално рязане и унищожаване на сгради“ излагайки, че това е станало през периода края на м. май – м. септември 2014 г. Свидетелката описва една мащабна дейност по събаряне на сгради и рязане на технически съоръжения за скрап, която е била извършвана въз основа на писмени договори, сключвани за събаряне на всяка една сграда или за рязането на всяко едно съоръжение, по които са превеждани определени суми, посочва имената на конкретни съконтрагенти, които са извършили дейността по събарянето, рязането и извозването на материалите.

Свидетелят Х Х сочи, че някъде през м. юни 2014 г. започнало събарянето на сградите и рязане на скрап от различни фирми и изнасяне, но без конкретно да сочи за кои именно сгради и съоръжения става въпрос.

В частта, касаеща периода в който е станало събарянето на сградите, нарязването на съоръженията и изнасянето им от територията на „Полимери инвест“ АД, показанията и на тримата свидетели не установяват за които и да е процесните сгради и съоръжения по несъмнен начин момента в който са били разрушени или нарязани за скрап и материалите са били изнесени от завода.

Посочи се по-горе, констатацията на вещото лице, кои сгради и съоръжения липсват към момента на огледа – 12.03.2014 г., обстоятиелство, което не е било спорно между страните.

Направи се извод, че от посочените в Приложение № 1 сгради, единствената посочена като несъборена сграда е сградата на подстанция с площ от 11 098кв.м. За това показанията на свидетелите, касаещи събарянето на сгради, следва да се приеме, че се отнасят до сградата на подстанцията. Свидетелят М изрично сочи подстанцията като сграда, която е съборена в посочения период. Свидетелят М сочи, че дейносттите по събарянето на сградите и рязането на съоръженията е започнало след м. май и е приключило до м. септември. В същия смисъл са и показанията на св.И. Следователно, процесът по събарянето на сградата на подстанцията е продължил до м. септември 2014год.

Съдът прави извод за недобросъвестност на ищеца, относно процеса на събаряне на тази сграда, поради следното:

Сградата-подстанция съобразно заключенитео на вещите лица представлява сграда с площ от 11 098кв.м., на три етажа-т.е. с РЗП от 33 294кв.м. Цялата дейност по събарянето на сгради и рязането на съоръженията е извършвана от около 10 души. Следователно, при този обем на сградата, и посочения брой работници, дори и да е започнало събарянето на сградата през м. юни, същото е продължило както посочват свидетелите до м. септември. Същото-т.е. че рязането е продължило до м. септември,  следва да се отнесе и за рязането на съоръженията-този извод следва  съобразно техния вид и размер и показанията на разпитаните свидетели.

Този извод-че сградата и съоръженията са били съборени, съответно нарязани след узнаването от страна на ищеца за постановеното решение-19.06.2014год., следва и от следното:

Свидетелката И твърди, че дейността по събаряне на сградите и рязането на технически съоръжения за скрап, е била извършвана въз основа на писмени договори, сключвани за събаряне на всяка една сграда или за рязането на всяко едно съоръжение, по които са превеждани определени суми. Такива договори, от които може да се напрадви извод за началото на посочените дейности, не са открити в счетоводството на ищеца, респективно не са представени от него, поради което следва извода, че ищецът не представя доказателства за неблагоприятни за него факти. За това, съдът  прави извод, че относно сградата и съоръженията процесът на рязане е продължил и след узнаване за постановеното решение-до м. септември 2014год., както се установи от свидетелските показания.

За това, съдът прави извод, че ищецът се явява недобросъвестне, при събаряне на сграда на стойност 417 650,00 лева и относно рязане на следните съоръжения:

(1) Един брой Резервоар за разсол със стойност 37 167,00 лева.

(2) Един от шестте резервоара в Складово стопанство за сода каустик на стойност – 25 333,00 лева.

(3) ЖП кантар на хлорно производство – шифър № 561 - А - 380; ЖП кантар на хлорно производство – 66 350,00 лева.

(4) ТМЦК (технологични междуцехови комуникации) на общозаводска площадка – шифър № 561 - А - 02/21; ТМЦК на общозаводската площадка – 2 282 700,00 лева.

(5) ТМЦК от ТЕЦ до завода – 145 000,00 лева.

(6) Разсолопроводи Полимери - Провадсол АД – 2 бр. на стойност според Приложения 2 и 4 на стойност – 95 714,00 лева за 8000 м. Общата стойност на посочените съоръжения, нарязани след м. май 2014год. е2 652 264лв.

Общата парична равностойност на сградата и съоръженията съборени и нарязани след узнаване  от ищеца за решението по т.д. № 2268/2014год. е 3 069 914лв. За това предявеният иск се явява неоснователен за посочената сума, респективно следва да бъде уважен за сумата 7 475 350лв. В заключение, предявеният иск за оспорване на прието вземане на ответника- кредитор „Полимери“АД /в н/, в размер на 10 545 264лв.  се явява основателен за сумата 7 475 350лв., респективно постановеното решение следва да бъде потвърдено за посочената сума. Искът се явява неоснователен за сумата  от 3 069 914лв.-парична равностойност на сградата и съоръженията съборени и нарязани от ищеца след м. май 2014год., поради което и решението следва да бъде отменено в частта, с която е прието за установено, че искът за недължимост за сумата от  3 069 914лв., е основателен.

По изложените съображения, искът с правно основание чл. 694, ал.1, т. 1 от ТЗ се явява частично основателен и следва да бъде уважен в посочения размер от 7 475 350лв., а за останалата част от 3 069 914лв. същият следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на страните следва да се присъдят сторените разноски съобразно уважената, съответно отхвърлената част от иска:

Ищецът е извършил разходи в размер на 5250,00 лева- платени адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице., съобразно своевременно искане за това, представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 3 722,25лв.-разноски пред ВОС. Ищецът следва да бъде осъден да заплати и сумата от 30 686,67лв.-държавна такса, на основание чл.694 ал.7 ТЗ, съобразно отхвърлената част на иска:

Ответникът следва да бъде осъден да заплати останалата част от дължимата в производството държавна такса на осн. чл. 694, ал. 7 от ТЗ.

Ответникът е представил доказателства за платено  адвокатско възнаграждение пред окръжния съд  в размер на 137 107,47лв. с  начислено ДДС и 400лв.-платен депозит за ССЕ. Насрещната страна е направила своевременно възражение за прекомерност. По това възражение съдът съобрази следното:  Договореното възнаграждение според договора за правна помощ е 114 256,23лв. без ДДС. Минималното възнаграждение съобразно чл.7 ал.1 т.7 от Наредба № 1/2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 114 256,23лв.  Следователно, договореното адвокатско възнаграждение не надвишава минималния дължим размер според материалния интерес, определен на основание Наредба № 1/2004год. За това възражението за прекомерност следва да се остави без уважение като неоснователно. От така претендираното възнаграждение следва да се присъди сумата от 39761,17лв. съобразно отхвърлената част от иска.

Разноски за настоящата инстанция:

Дължимата държавна такса за производството е 52726,23лв.

Съобразно уважената част от иска, дължимата държавна такса еот „Полимери инвест“АД /в откр.пр. нес./ е 15 343,34лв. Дължимата държавна такса от въззивника „Полимери“АД в н. е 37382,90лв.

Пълномощникът на ищеца претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9 500лв., но видно от представените писмени доказателства,, същият не е представил доказателства за реално изплащане на претендираната сума, за това искането следвада се остави без уважение.

 Ответникът-въззивник пред настоящаата инстанция,  е представил доказателства за платено  адвокатско възнаграждение пред настоящият въззивен съд  в размер на 137 107,47лв. с  начислено ДДС. По изложените съображения за окръжния съд –съобразно отхвърлената част от иска, следва да бъде присъдена сумата от 39 761,17лв. 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 608/23.07.2018год. постановено по т.д. № 1248/2017год. на ВОС, в частта в която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от „Полимери инвест" АД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК 201665072, седалище гр. Девня, срещу „Полимери" АД (в несъстоятелност), ЕИК 813143369, седалище гр. Девня, на основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, че приетото от временния синдик и включено в одобрения от съда по несъстоятелността в производството по т.д. № 615/2016 г. по описа на ВОС списък на приетите вземания на кредиторите на „Полимери инвест“ АД, обявен в търговския регистър с вписване № 20170904103003, вземане на кредитора „Полимери" АД (в несъстоятелност) в размер на 10 545 246,00 (десет милиона петстотин четиридесет и пет хиляди двеста четиридесет и шест) лева с посочено в одобрения списък основание: „Решение № 535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г.“ НЕ СЪЩЕСТВУВА за разликата над 7 475 350лв. до предявения размер от 10 545 246лв.: в частта  с която осъжда„Полимери" АД в несъстоятелност, ЕИК 813143369, седалище гр. Девня да заплати от масата на несъстоятелността на „Полимери инвест" АД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК 201665072, седалище гр. Девня, сумата за разликата над 3 722,25лв. до 5250,00 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както и в частта, с която осъжда „Полимери" АД (в несъстоятелност), ЕИК 813143369, седалище гр. Девня, да заплати от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД сумата за разликата над 74 765,79 до сумата от 105452,46 лева, дължима държавна такса по т. д. № 1248/2017 г. по описа на ВОС, на основание чл. 694, ал. 7 от ГПК и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Полимери инвест" АД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК 201665072, седалище гр. Девня, срещу „Полимери" АД (в несъстоятелност), ЕИК 813143369, седалище гр. Девня, на основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, за приемане за установено, че приетото от временния синдик и включено в одобрения от съда по несъстоятелността в производството по т.д. № 615/2016 г. по описа на ВОС списък на приетите вземания на кредиторите на „Полимери инвест“ АД, обявен в търговския регистър с вписване № 20170904103003, вземане на кредитора „Полимери" АД (в несъстоятелност) в размер на 10 545 246,00 (десет милиона петстотин четиридесет и пет хиляди двеста четиридесет и шест) лева с посочено в одобрения списък основание: „Решение № 535/30.05.2014 г. по т.д. № 2268/2013 г.“ НЕ СЪЩЕСТВУВА за сумата от 3069896лв., представляваща разликата над 7 475 350лв. до предявения размер в производството по несъстоятелност от 10 545 246лв. 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.

ОСЪЖДА „Полимери инвест" АД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК 201665072, седалище гр. Девня, да заплати от масата на несъстоятелността в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд сумата 30 686,67лева, представляваща дължима държавна такса за производството пред ВОС и сумата от 15 343,33лв.-представляваща дължима държавна такса  за въззивнот производство, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.694 ал.7 ТЗ.

ОСЪЖДА „Полимери инвест" АД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК 201665072, седалище гр. Девня, да заплати от масата на несъстоятелността на „Полимери" АД (в несъстоятелност), ЕИК 813143369, седалище гр. Девня  сумата от 39 761,17лв.-разноски за адвокатски хонорар пред ВОС и сумата от 39 761,17лв.-разноски за адвокатски хонорар за въззивната инстанция, на основание чл.78 ал.3 ГПК, съобразно отхвърленат част от иска.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието, на основание чл.694, ал.4 от ТЗ, на синдика на дружеството ищец – „Полимери инвест" АД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК 201665072 Д.И.Г..

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ :1.                     2.