ОПРЕДЕЛЕНИЕ 624

 

гр. Варна, …04.09.……………..2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян ч. в. т. д. № 554/2019 година по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г.Г.Х., Г Г.Х. и Д.Д.Х., чрез адв. С.Ч. срещу разпореждане № 330 от 26.07.2019 г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т. д. № 66/2019 г., с което е върната депозираната от жалбоподателите частна жалба с вх. № 3952 от 23.07.2019 г. срещу определение № 183 от 03.07.2019 г., постановено по същото дело за оставяне без уважение на молбата им по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на разпореждането. За неправилен намират извода на съда за недопустимостта на обжалване на определението, с което се оставя без уважение искането за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски. Молят за отмяна на обжалвания съдебен акт.

Предвид етапа на производството не е връчван препис от частната жалба.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, намира, че частната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

Производството пред Шуменския окръжен съд е образувано по депозирана искова молба от Г.Г.Х., Г. Г.Х. и Д.Д.Х. ***“ АД за осъждане на ответника да заплати сумата от по 40 000 лева, като част от сумата от по 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищците вследствие на смъртта на Х. М. А., настъпила при ПТП на 05.12.2015 г., км. 5+000 по път RAZ 2048, причинена от виновното поведение на водача К. Ш. Ш. при управление на л. а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № РР 4919 АР, на основание чл. 226 от КЗ /отм./, ведно със законна лихва за забава от 05.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86 от ЗЗД.

С исковата молба е наведено искане за освобождаване на ищците от задължението за заплащане на държавни такси и разноски в производството, по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.

С определение № 183 от 03.07.2019 г., постановено по т. д. № 66/2019 г. Шуменският окръжен съд е оставил без уважение молбата им за освобождаване от заплащането на държавни такси и разноски в производството, като е посочил, че същото в тази част не подлежи на обжалване.

Горепосоченото определение е връчено на процесуалния представител на ищците на 16.07.2019 г.. На 23.07.2019 г. /п. к. 22.07.2019 г., т. е. в законоустановения срок/ е депозирана частна въззивна жалба, която е върната на жалбоподателите по съображения за недопустимостта на обжалването на постановения акт.

Предмет на частната въззивна жалба е само разпореждането за връщане на жалбата и не е искана отмяна на обуславящото връщането на жалбата определение за отказ от освобождаване от внасяне на такса, поради което въззивният съдебен състав не дължи произнасяне по същество на молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК /така Определение № 747 от 23.10.2014 г., постановено по гр. д. № 2963/2014 г. на ВКС/.

Настоящият съдебен състав съобрази дадените задължителни указания в т. 12 от ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, според които отказът за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски в производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, подлежи на инстанционен контрол – на въззивно обжалване и касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В този смисъл е и даденото разрешение с последващо постановеното ТР № 5/2015 г., ОСГТК на ВКС, както и относимата доктрина /П.. Б., Г.. В., Х.. Г., М.. Д., Т.. Д., К.. Е., Б.. Е., Т.. К., В.. К., З.. М., О.. М., Б.. М., К.. С., Гражданско процесуален кодекс, приложен коментар, 2017, л. 158, л. 685, л. 695/.

С оглед на горното, следва да се приеме, че отказът за освобождаване от заплащането на държавни такси и разноски по делото, подлежи на въззивно обжалване, поради което неправилен се явява изводът за недопустимост на депозираната частна въззивна жалба срещу същото определение по съображения за необжалваемост на акта.

Вън от горното и само за пълнота на изложението, следва да се посочи, че съдът не дължи произнасяне по наведеното искане за освобождаване от задължението за заплащане на държавни такси и разноски за настоящото производство, доколкото жалбоподателите са приложили доказателства за заплащането на дължимата държавна такса.

Предвид гореизложеното, обжалваното разпореждане е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 330 от 26.07.2019 г., постановено по т. д. № 66/2019 г. на Шуменския окръжен съд, с което е върната частна жалба с вх. № 3952 о т 23.07.2019 г., депозирана от Г.Г.Х., Г. Г.Х. и Д.Д.Х. срещу определение № 183 от 03.07.2019 г., постановено по същото дело за оставяне без уважение на молбата им по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд за администриране на горепосочената частна въззивна жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.            2.