РЕШЕНИЕ

 

№  316/ 21.11.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Апелативен съд - Варна                                                            търговско отделение

На двадесет и втори октомври                                                                     2013 година

В публично заседание в следния състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мара Христова 

                                         ЧЛЕНОВЕ:Златка Златилова

:                                                            Анета Братанова

при участието на секретаря Е.Т. сложи на разглеждане въз.т.д. № 555 по описа за 2013 г. докладвано        от З.Златилова     за да се произнесе взе предвид:

Производството по делото е по реда на чл. 268 от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на „Мултирама България” ООД със седалище гр. София срещу решение № 444/16.05.2013 г. постановено по т.д. 2660/2012 г. по описа на ВОС, в частта с която са уважени предявените от „Експириан” ЕООД срещу „Мултирама България” ЕООД обективно кумулативно съединени искове за плащане на сумата 27 089,11 лв. с включен ДДС представляваща общ размер на неплатена цена по договор за наем от 1.08.2010 г. по 3 бр. фактури за периода 1.07.2012 – 26.09.2012 г., сумата 39 373,65 лв. без ДДС представляваща неустойка по предявен частичен иск целият за 267 740,82 лв. ведно със законната лихва върху главниците след предявяване на иска и съдебни разноски. Иска се обезсилване евентуално отмяна на решението като незаконосъобразно и отхвърляне на иска за присъждане на договорна неустойка.

Ответната страна „Експириан” ЕООД със седалище гр. Варна оспорва основателността на въззивната жалба по изложени в писмен отговор съображения.

Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна и при наличието на правен интерес и е допустима.

Съдът след проверка в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и с оглед наведените в жалбата оплаквания намира решението за валидно и допустимо. Доводите, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, поради нередовност на исковата молба са несъстоятелни. Първоинстанционният съд въз основа на фактите изложени в исковата молба е приел, че искът за неустойка е един и е частично предявен, като размера на неустойката е формиран от месечни вноски за периода от датата на разваляне на договора, до края на срока му, но изпълнението и се дължи еднократно. Поради изложеното първоинстанционният съд се е произнесъл по редовна искова молба, по иск подсъден на окръжен съд като първа инстанция и решението му е допустимо.

Предмет на разглеждане от въззивната инстанция са обективно съединените искове на „Експириан” ЕООД срещу „Мултирама България” ЕООД с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 232 ал. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Ищецът твърди че поради неплащане на наемни вноски е развалил договора за наем и претендира сумата 27 089,11 лв. с включен ДДС представляваща общ размер на неплатения наем за месеците юли август и септември 2012 г. съгл. 3 бр. фактури и неустойка по чл. 3.3. от договора за сумата 39 373,65 лв. без ДДС, като искът е предявен като частичен от 267 740,82 лв.

По оплакванията на ответника за недопустимост съдът изрази становището си във връзка с извършената проверка за допустимост на обжалваното решение. Искът за неустойка е частично предявен за сумата 39 373,65 лв. Въпреки че е в размер на неплатените месечни вноски неустойката по чл. 3.3 от договора се дължи еднократно, поради което и предявеният иск за плащането и е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция съгл. чл. 104 т. 4 от ГПК.

Ответникът оспорва основателността на исковете по съображения, че договорът не е развален, а прекратен по взаимно съгласие и евентуално поради нищожност на клаузата за неустойка, както и по възражение за прихващането и с платената от него гаранция от 34 503,84 лв.

Безспорно между страните е сключен договор за наем от 1.08.2010 г., с който „Експириан” ЕООД като наемодател е отдал на „Мултирама България” ООД като наемател ползването на магазин с площ 522 кв.м. в търговско развлекателен център за срок от 5 години при месечна наемна цена- 7 евро на кв.м. без ДДС. Съгл. договора всички текущи разходи за експлоатация и поддържане и застраховки на обекта се дължат от наемателя и подлежат на самостоятелно плащане заедно с месечния наем, който се заплаща от 1 до 5 число на съответния месец, като при забава на осн. чл. 2.2.6 от договора наемателят дължи наказателно обезщетение в размер на 0,1% от месечната наемна цена+ неплатените др. разноски за всеки ден просрочие, но не повече от 30% от годишната наемна цена за всяко едно просрочено задължение. Прекратяването на договора съгл. чл. 6.1.1 е възможно по взаимно съгласие утвърдено и подписано от наемателя и наемодателя. В чл. 6.1.2 е предвидено едностранно прекратяване от наемодателя, без писмено предизвестие при неплащане или забавяне на една или повече вноски, но съгл. чл. 5.7 в случай на забава в плащането с повече от 7 дни наемодателят уведомява писмено наемателя за намерението си да прекрати договора при неизпълнение от страна на последния на задълженията му в нов 7 дневен срок. Във всички случаи на прекратяване на договора, наетия обект се връща на наемодателя в 15 дневен срок с подписване на приемо-предавателен протокол, в който се отразява състоянието на обекта /чл. 6.5/.

Не се спори, че с приемо - предавателен протокол от 11.10.2012 г. ответникът - наемател е върнал на ищеца - наемодател ползвания обект, като преди това с писмо получено на 12.09.2012 г., видно от обр. разписка, той е бил поканен на осн. чл. 87 ал. 1 ЗЗД да плати в 14 дневен срок дължимите за м. септември суми. При съвкупна преценка на доказателствата съдът приема, че ищецът е упражнил правото си да развали договора в съответствие с клаузите му и при спазване на изискванията на чл. 87 ал. 1 ЗЗД. Ответникът е получил писмената покана с даден подходящ срок за изпълнение, поради което с изтичането му на 26.09.2012 г. договорът следва да се счита прекратен поради разваляне. Доводите на ответника - наемател, че е прекратен по взаимно съгласие не са подкрепени с доказателства. Подписването на приемо-предавателен протокол за връщане на наетия обект е последица от прекратяване на договора във всички хипотези на чл. 6 от договора. Чрез него се доказва връщането на наетия обект, но не и основанието за прекратяване на облигационната връзка. Развалянето на договора, който е продължително изпълнение има действие само занапред /чл. 88 ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 87 ал. 1 ЗЗД/. Затова ответникът дължи плащане на неплатените наемни вноски до прекратяване на договорната връзка на 26.09.2012 г. Възражението, че не дължи наем защото не е ползвал услугата не се доказва. Издадените от ищеца фактури, въз основа на които се претендира плащане на наемна цена са за ползването на имота в периода – от 1.09.2012 до 26.09.2012 г. т.е. преди връщането му с приемо-предавателен протокол от 11.10.2012 г. и на осн. чл. 232 ал. 2 ЗЗД ответникът дължи плащане по процесните 3 бр. фактури на наемната цена до 26.09.2012 г. Възражението за материално прихващане на наемната цена с внесената гаранция от 34 503,84 лв., което е могъл да извърши наемодателя е неоснователно. Тази гаранция съгл. чл. 2.2.5 от договора не може да се използва от наемателя за погасяване на дължим наем, неустойки, такси към трети лица и ремонти и затова към момента на възникване на задълженията на ответника по всяка от фактурите не са налице предпоставките на чл. 103 ал. 1 ЗЗД. Поради изложеното искът с правно основание чл. 232 ал. 2 ЗЗД за плащане на наемна цена за периода 1.07.2012 – 26.09.2012 г. е основателен и доказан до размера на 27 089,11 лв. с включен ДДС, определен в заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза.

По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.

Предвид вече приетото от съда прекратяване на договора поради развалянето му, за ищеца е възникнало правото да претендира присъждане на неустойка по чл. 3.3. от договора. Съгласно приетата клауза тя се дължи при прекратяване на договора поради разваляне по вина на наемателя или прекратяване на договора от наемателя преди изтичане на 5 годишния срок. Определена е в размер на остатъка от наемната цена до изтичане на 5 годишния срок на договора, но не по- малко от наемната цена за една година. Тя обезпечава изпълнението на задължението на наемателя за целия срок на действие на договора и обезщетява наемодателя в пълен размер за вредите, които би претърпял при прекратяване на договора преди изтичане на срока. Ответникът прави възражение за нищожност на клаузата, поради противоречие с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26 ал. 1 пр. трето от ЗЗД намира приложение и при търговски сделки, поради препращащата норма на чл. 288 от ТЗ относно неуредените въпроси на недействителността на търговските сделки. В съдебната практика като нарушаване на добрите нрави се приема нарушението на принципите на справедливост и добросъвестност в обществените отношения. В търговския закон тези принципи намират израз в разпоредбите на чл. 289 и 302. Преценка за накърняване на добрите нрави чрез договорената неустойка следва да се направи след тълкуване на клаузите на договора поотделно и в съвкупност и отчитане на функциите на неустойката, за да не се превърне тя в средство за неоснователно обогатяване на едната страна. В конкретния случай неустойката по чл. 3.3 е договорена поради разваляне по вина на наемателя или поради едностранно прекратяване от последния преди изтичане на срока. Така договорена тя обезпечава изпълнението от страна на наемателя, под страх за заплащане  при негово неизпълнение или прекратяване обезщетение в размер на наемната цена за целия остатък от срока. Със същата функция е натоварена и така наречената „гаранция” по чл. 2.2.5. от договора в размер на сумата 34 503,84 лв., която наемателят е внесъл преди сключване на договора. Тя служи за обезпечаване и обезщетяване на изпълнението от страна на ответника до края на 5 годишния срок. Този извод следва от съдържащата се в договора забраната за прихващане на „гаранцията” със задължения на наемателя произтичащи от договора и правото на наемодателя да я задържи при развалянето или едностранно му прекратяване. Обезщетителната функция на неустойката се проявава във възможността отнапред да се договори възмездяване на вредите по чл. 88 ал. 1 ЗЗД. Това обезщетение не може да бъде компенсаторно, т.е. обезщетение вместо изпълнение както е в случая на чл. 79 ал. 1 ЗЗД. Договорената неустойка в размер на наемната цена за останалия период, след като вещта е върната на наемодателя и той не е лишен от възможността да я отдава под наем създава неравнопоставеност и облагодетелстване на наемодателя, който разполага с възможността да отдаде под наем имота веднага след връщането му. Още повече, че невъзможността веднага да намери друг наемател или да сключи договора при същите условия веднъж вече е компенсирана чрез задържане на гаранцията, която е в размер на около 5 наемни вноски без ДДС. Смисълът на неустойката е да договори отнапред обезщетяване на вреди от конкретно неизпълнение на договорно задължение без те да се доказват. Клаузата по чл.3.3 съгласно която при разваляне от страна на наемодателя на договора за неплатена в срок една месечна вноска, може да получи неустойка в размер на наемната цена за останалия период до 5 години, без да доказва претърпени загуби и пропуснати ползи, дори и ако имотът е отдаден отново под наем, дава възможност ищецът да се облагодетелства. Комбинирането на тази неустойка и договореното задържане на внесената от ответника „гаранция” която има също обезпечителна и обезщетителна функция противоречи на принципите на справедливостта и е в нарушение на добрите нрави, поради което на осн. чл. 26 ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 26  ал. 4 ЗЗД следва да се обяви за нищожна. Искът с правно основание чл. 92 ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли.

Поради отхвърляне на претенцията съдът не обсъжда възражението по чл. 229 ал. 2 ЗЗД. То е и неотносимо, защото този текст урежда валидността на действие на договора за наем по отношение на собственика на вещта, а не на наемателя. 

Поради различие обжалваното решението следва да се отмени в частта с която е уважен искът за неустойка и се постанови друго с което се отхвърли, а в останалата обжалвана част да се потвърди.

Съдът намира, че на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК  платените съдебни разноски от ищеца следва да се възстановят съобразно уважената част от исковата претенция, а именно в размер на сумата 3 163 лв. за първа инстанция, за която сума решението следва да се потвърди  и 2037,91 лв за въззивната инстанция. Възражението на „Мултирама България” ЕООД за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна е неоснователно. Платените по 5 000 лв. адвокатско възнаграждение за всяка инстанция са в рамките на чл. 7 ал. 2 т. 4 на Наредба № 1/ 9.07.2004 г. ,съгласно която те могат да бъдат до 5 333 лв. за всяка инстанция при определената цена на иска. Доводите за липса на сложност също са неоснователни.

На осн. чл. 78 ал. 3 ГПК на ответника се дължи възстановяване на направените съдебни разноски за двете инстанции. За въззинтата инстанция доказаните разноски са единствено за платена държавна такса от 1 354,42 лв. и следва да се възстановят съобразно отхвърлената част от иска за сумата 802,38 лв. а за първа инстанция те са 50 лв. и се възстановяват в размер на 29,62 лв.

Водим от изложеното съставът на съда

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 444/16.05.2013 г. постановено по т.д. 2660/2012 г. по описа на ВОС, в частта с която е осъден „Мултирама България” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София 1202 район „Сердика” ул”Индустриална” № 11 ет. 5 ЕИК 131304461 да плати на „Експириан” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна ул.”Иван Страцимир” № 2 ЕИК 103776330 сумата 27 089,11 лв. с включен ДДС представляваща общ размер на неплатена цена по договор за наем от 1.08.2010 г. по 3 бр. фактури за периода 1.07.2012 – 26.09.2012 г., ведно със законната лихва считано от 25.10.2012 г. до окончателното и съдебни разноски съобразно уважената част на иска 3 163 лв.

ОТМЕНЯ решение № 444/16.05.2013 г. постановено по т.д. 2660/2012 г. по описа на ВОС, в частта с която е уважен предявения от „Експириан” ЕООД срещу „Мултирама България” ЕООД иск за неустойка в размер на 39 373,65 лв /предявен като частичен от 267 740,82 лв/и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Експириан” ЕООД със седалище гр. Варна ЕИК 103776330 срещу „Мултирама България” ЕООД ЕИК 131304461  за сумата 39 373,65 лв. без ДДС представляваща неустойка по чл. 3.3. от договор от 1.08.2010 г. /искът е частичен целият за 267 740,82 лв./

ОСЪЖДА „Мултирама България” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София 1202 район „Сердика” ул”Индустриална” № 11 ет. 5 ЕИК 131304461 да плати на „Експириан” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна ул.”Иван Страцимир” № 2 ЕИК 103776330 сумата 2 037,91 лв. съдебни разноски за въззивната инстанция съобразно потвърдената уважена част от иска.

ОСЪЖДА„Експириан” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна ул.”Иван Страцимир” № 2 ЕИК 103776330 да плати на „Мултирама България” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София 1202 район „Сердика” ул”Индустриална” № 11 ет. 5 ЕИК 131304461 съдебни разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 802 38 лв. за въззивната инстанция и 29,62 лв. за първата инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                     ЧЛЕНОВЕ :