Р Е Ш Е Н И Е

 

         №353/

 

гр.Варна, 13.12.2013 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 13.11.2013 год. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Чипева като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.гр.д.№ 556/2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от  „В Т” ЕООД - Добрич против решение № 108/30.04.2013 год., постановено по т.д.№ 276/2012 год. по описа на ОС – Добрич,  с което страната е осъдена да заплати на ЗАД „А Бя” – София сумата от 26 644,82 лева , представляваща регресно вземане по чл.213 от КЗ за изплатено застрахователно обезщетение на застраховано лице „Мото – Пфое»  ЕООД, по покрит застрахователен риск за неплащане на лизингови вноски, по полица № 1640/002/302/0000001, ведно със  законната лихва от завеждане на  исковата молба  26.09.2012 г. до окончателното изплащане на сумата и сторените  съдебни разноски.

В предявената въззивна жалба се излага, че постановеният съдебен акт е неправилен.  Застрахователят е платил недължимо застрахователно обезщетение. Лизинговото правоотношение между ответника и третото лице е прекратено по право, поради кражба на вещта, осъществена на 07.01.2005 год. С погиването на вещта правото на лизингодателя да получи дължимите лизингови вноски се трансформира в право да получи обезщетение от застрахователя по полицата каско със застраховател ЗАД „А Бя”.  Изложеното обуславя извод за ненастъпило застрахователно събитие – „загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”, респ. за липса на предпоставките за ангажиране на отговорността на въззивника по реда на чл. 213 КЗ. Лизингополучателят е осъществил и частично плащане по процесното лизингово правоотношение в размер на 6 061, 91 лева на дати 09-10 юли 2008 год. Навеждат се и твърдения за недължимост на присъдените законни лихви след датата на предявяване на исковата молба.

В о.с.з. предявената въззивна жалба се поддържа.

Въззиваемата страна оспорва оспорва основателността на предявената въззивна жалба.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Въззивната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на императивните изисквания на чл.260 – 261 ГПК. На посоченото основание, жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата  е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявен от ЗАД „А Бя” – София против „В Т” ЕООД – Добрич осъдителен иск  за заплащане на сумата от 26 644,82 лева , представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на застраховано лице „Мото – Пфое»  ЕООД, по покрит застрахователен риск за неплащане на лизингови вноски, по полица № 1640/002/302/0000001. Регресната претенция е обоснована с твърдения за наличието на лизингово правоотношение между ответника и трето лице «Мото – Пфое»  ЕООД с предмет товарен автомобил марка «Форд», модел «Транзит Ван», шаси № WFOLXXGBFL4B00514, двигател № 4В00514, рег.№ С 8759 НМ. Поддържа се допуснато от лизингополучателя неизпълнение на задължението за заплащане на лизингови вноски в размер на 26 644, 82 лева, считано от м.април 2005 год. Неизпълнението съставлява застрахователно събитие по имуществена застраховка  „загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”. Застрахователят е изплатил дължимото застрахователно обезщетение в размер, равен на размера на изискуемите лизингови вноски.

Производството е с правно основание чл. 213, ал.1 КЗ. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.  Регресното право възниква при наличие на следните предпоставки: наличие на имуществена застраховка; застрахователно събитие, причинено виновно от трето на застрахователното правоотношение лице, което отговаря пред застрахования по правилата на договорната или деликтната отговорност; плащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя.

В производството пред първостепенния и пред настоящия съд не се оспорва наличието на правоотношение, породено от договор за финансов лизинг между „Мото Пфое” ЕООД в качеството на лизингодател и „В Т” ЕООД в качеството на лизингополучател. Налице е облигационно правоотношение, съдържащо съществените елементи на договор за финансов лизинг по смисъла на чл. 342, ал.2 ТЗ. Лизинговата вещ е предадена на лизингополучателя на 30.06.2004 год., а последният е спрял плащанията, считано от м.април – май 2005 год. Непогасените лизингови вноски с настъпил падеж възлизат на 26 644,82 лева.

Не се спори и досежно обстоятелството, че между лизингодателя и ищеца е сключена имуществена застраховка по покрит рист „загуби вследствие неплащане на лизингови вноски”, по която застрахованото лице е предявило претенции, респ. застрахователят е осъществил плащане на застрахователно обезщетение в размер на 26 644, 82 лева. Ответникът не е оспорил наличието на валидно застрахователно правоотношение, индивидуализирано по обект, покритие и срок. Не е оспорил  и надлежното предявяване на застрахователна претенция и  осъщественото плащане на застрахователно обезщетение.

Спорът пред ОС – Добрич и пред настоящата инстанция е сведен единствено до настъпване на застрахователното събитие, изразяващо се във виновно договорно неизпълнение на ответника, респ. в невъзможност на кредитора да увеличи актива на имуществото си, поради неплащане на лизинговите вноски. Оспорването на застрахователното събитие е предприето от страната единствено при твърдения за настъпила кражба на вещта, респ. за прекратяване на лизинговия договор по право.

Във връзка с така очертания спорен предмет, съдът намира следното:

На ответника «В Т» ЕООД е връчен препис от исковата молба на 01.10.2012 год.  Връчената призовка обективира изискуемите указания по чл. 367, ал.1 ГПК. Страната не е подала отговор в срока по чл. 367, ал.1 ГПК, а с определение №82/04.02.2013 г. ДОС е отказал възстановяване на срока по чл. 367 ГПК. Постановеният акт по чл. 64 ГПК не е обжалван по реда на чл. 66, ал.2 ГПК.

След изтичане на срока за отговор и в хода на съдебното производство  ответникът е навел фактически възражения против основателността на иска, изразяващи в прекратяване на лизинговия договор поради кражба на лизинговата вещ. Страната е признала, че е спряла плащанията на лизинговите вноски, а неизпълнението й има обективен характер /чл.89 ЗЗД/. Навела е още твърдения, че дължимата сума следва да бъде намалена със сумата от 6 061, 91 лева поради осъществено частично плащане от 09-10 юли 2008 год.

На основание изричната императивна норма на чл.370 ГПК, въведените след срока за отговор  възражения на ответника следва да се считат преклудирани. Ответникът не може след срока за отговор да се брани с възражения, които не са свързани със служебно приложение на материалния и процесуален закон от съда. Подобни недопустими възражения са твърденията за осъществена кражба на лизинговата вещ и за предприето частично плащане на лизинговия дълг. Философията на новия ГПК намира отражение в т.н. концентрационно начало, което има за резултат ранната поетапна преклузия на процесуални права – т.е. концентриране на действията, насочени към изясняване на спора от фактическа страна и към определяне на спорния предмет чрез предявяване на различни искания и възражения в един ранен стадий на процеса, след което тези възможности на страните се преклудират. На посоченото основание, в рамките на срока за отговор, ответникът трябва да направи всичките си фактически възражения срещу иска и да изчерпи всички правопогасяващи или правоизключващи факти.   По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собственото си процесуално бездействие е допуснала в първоинстанционното производство. Да се допусне противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по установяване на релевантните за спора факти.

Предвид изложеното, въведените от ответника фактически и правни твърдения не са предмет на дължимата от първостепенния и въззивния съд проверка.

Оплакването във въззивната жалба във връзка с присъдените законни лихви след датата на предявяване на исковата молба е неоснователно.  Всеки предявен иск води до настъпването на процесуални и материалноправни последици. Правото на лихва след датата на предявяване на иска е правоувеличаваща, материално-правна последица на предявения иск. Искането за присъждане на законна лихва е надлежно релевирано от ищеца с исковата молба и присъждането им следва като автоматична последица от основателността на предявената претенция.

С горните оплаквания се изчерпват въведените от въззивника основания за въззивно обжалване по смисъла на чл.260, т.3 ГПК вр. чл. 269 ГПК. В решаващите си мотиви, ДОС не е допуснал нарушения на императивни правни норми. В съответствие с изложеното, постановеният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Разноски: Въззиваемата страна е поискала присъждането на разноски в размер на 1179, 48 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна не е подала отговор на исковата молба; не е била процесуално представлявана в проведеното о.с.з.; не е депозирала писмена защита. Единствената процесуална активност е обективирана в молба-факс от 13.11.2013 год., с която процесуалния представител на страната е уведомил съда, че ще отсъства от проведеното о.с.з. В молбата е посочено още, че въззивната жалба е неоснователна. С молбата е упражнено и правото по чл. 78 ГПК като е представен списък по чл. 80 ГПК. Предвид изложеното, разноски, свързани с осъществено процесуално представителство не се дължат - Определение № 77 от 2.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 41/2010 г., II т. о., ТК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 108/30.04.2013 год., постановено по т.д.№ 276/2012 год. по описа на ОС – Добрич.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: