Р Е Ш Е Н И Е

 

359

 

Гр.Варна, 15.12.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д. № 556 по описа за 2014 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от М.И. ***, чрез назначения му от съда особен представител, против решение № 587/11.06.2014 г. по т.д.№ 739/2013 г. по описа на ВОС в частта, с което е осъден на основание чл.274 ал.1 /неправилно посочена ал.2/ КЗ да заплати на ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП гр.София разликата между сумата 15 500 лв. и сумата 2 492,45 лв., възлизаща на 13 007.55 лв. - заплатено от застрахователя обезщетение по щета „ГО” № 200904040010301606/2009 г., включена в предмета на уважената с решението регресна искова претенция на застрахователя за сумата 76 000 лв. – частичен иск от 114 092 лв., както и в частта, с което въззивникът е осъден да заплати сумата 5 185,19 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 76 000 лв. от датата на получаване на поканата за плащане – 10.08.2012 г. до 08.04.2013 г. Жалбата е депозирана в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Оплакванията във въззивната жалба са за неправилност /необоснованост/ на решението в обжалваните части, т.к. исковете съобразно посочените в исковата молба обстоятелства /вкл. № на щета, по която е платено обезщетението от 15 500 лв./, са останали недоказани в първоинстанционното производство. Моли се в тези части решението да бъде отменено и исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Против жалбата е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП, с който се оспорва основателността й. Твърди се, че в жалбата се черпят доводи от допусната очевидна техническа грешка в исковата молба, но всички данни по делото сочат, че спорното обезщетение от 15 500 лв. за неимуществени вреди е било изплатено на твърдяното договорно основание и възстановяването му от ответника на ищеца се дължи, както по основание, така и по размер. Моли се решението в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В хода на процеса, поради редовното призоваване на въззивника /осъществено е лично връчване/, особеният представител по чл.47 ал.6 ГПК е бил освободен. Въззивникът се явява лично в откритото съдебно заседание, поддържа подадената жалба и моли за уважаването й.

Варненският апелативен съд, като съобрази оплакванията в жалбата и данните по делото, приема за установено следното:

На 05.08.2007 г. по пътя с. Кривини – гр. Долни Чифлик, обл. Варна, при управление на МПС - л.а. „Фиат Браво” с ДК № В 6559 СТ, М.И.И. е нарушил правилата за движение по чл. 20 ал.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на Х.И.Д. тежки телесни повреди, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1.4 промила, с което е осъществил фактическия състав на престъпление по чл. 343 ал.3 пр.1 б.А пр.1 и 2 вр. ал.1 б.Б пр.1 и 2 от НК, видно от одобреното споразумение № 618 от 22.06.2009 г. по НОХД  № 2722/2009 г. по описа на ВРС. Ищецът е изплатил доброволно на 07.10.2009 г. на увредения Х.Д. следните обезщетения: за неимуществени вреди в размер на 15 500 лв. по заведена щета 200904040010201605 и за имуществени вреди – 2 492.45 лв. по щета 200904040010301606 /двете щети са образувани по една обща претенция на Х.И.Д. до ЗК „БЪЛГАРСКИ ИМОТИ” – праводател на ищеца, за заплащане на обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” по полица № 04507-0079023 със срок на валидност от 01.07.2007 г. до 31.12.2007 г./. Изплатено е и обезщетение в общ размер на 96 099,11 лв. за причинените на Дянков неимуществени и имуществени вреди по влязлото в сила решение № 168/28.02.2011 г. по т.д.№ 1292/2010 г. по описа на ВОС, с преводно нареждане от 13.05.2011 г.

С покана, връчена на 13.08.2012 год., ищецът е предоставил на ответника седемдневен срок за възстановяване на платените суми за обезщетение, дължими на основание чл. 274 КЗ.

Съгласно чл.274 ал.1 т.1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” има право да получи от застрахования платеното от него обезщетение за вреди, когато застрахованият при настъпване на ПТП е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма. Установените по делото факти изпълват изцяло фактическия състав на цитираната разпоредба, като извод за основателност на регресния иск следва и от самото решение № 587/11.06.2014 г. по т.д.№ 739/2013 г. по описа на ВОС, с оглед влизането му в сила в необжалваната от ответника част.

Спорът е относно отделен вътрешен елемент от спорния предмет, касае размера на така предявения иск и произтича от усложнения начин, по който е формирана исковата сума. В нея изобщо не е включено вземането на застрахователя за платено обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 492.45 лв., включено е изцяло вземането за платено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 500 лв., както и част от платеното обезщетение по т.д.№ 1292/2010 г. до размера на предявения частичен иск от 76 000 лв. Тези обстоятелства са видни от обстоятелствената част на исковата молба, но не са изрична част от петитума й, в който се моли за присъждане на сумата от 76 000 лв. от общо платени обезщетения в размер на 114 091.96 лв. При изброяване на заплатените в полза на увреденото лице суми с цел обосноваване на общия размер на иска, предявен като частичен, са разменени номерата на щетите, видно от представените по делото писмени доказателства. Касае се за очевидна фактическа грешка, допусната при изписване на горните номера от ищеца, но вземанията са в достатъчна степен индивидуализирани в исковата молба, чрез посочване на останалите им съществени белези: платената сума и нейното основание – обезщетение за неимуществени, респективно имуществени вреди, дължимо въз основа сключен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” съгласно полица № 5070079023 със срок на валидност за цялата 2007 г., както и с посочване на момента на извършеното плащане. Тези обстоятелства изцяло се подкрепят от приобщените по делото доказателства.

След като обезщетението в размер на 2 492.45 лв. за имуществени вреди не е предмет на предявената искова претенция, и само въз основа на номера на щетата, погрешно отнесен към вземането за платено обезщетение за неимуществени вреди от 15 500 лв., чието възстановяване се претендира, не може да се направи извод, че се дължи сумата от 2 492.45 лв. вместо сумата от 15 500 лв., в какъвто смисъл са оплакванията и петитума на въззивната жалба.

Гореизложеното сочи на неоснователност на въззивната жалба в частта, касаеща произнасянето на съда по иска с правно основание чл.274 ал.1 КЗ. В останалата си част жалбата е частично основателна, поради неправилното изчисляване на обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД върху сумата от 76 000 лв. Законната лихва се дължи от 21.08.2012 г., когато длъжникът е поставен от кредитора в забава, като размерът й възлиза на 4 927.80 лв., пресметнат посредством електронен калкулатор.    При така формираните крайни изводи по съществото на спора, решението по иска по чл.86 ЗЗД следва да бъде частично отменено, а в останалите обжалвани части – да бъде потвърдено.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати изискуемата се държавна такса за въззивното производство, която, с оглед изхода от спора в тази инстанция, възлиза на 358.70 лв. Въззиваемата страна следва да понесе заплащането на държавната такса за въззивното производство в размер на 5.15 лв., с оглед отхвърлената част от иска. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати и съдебно-деловодни разноски в полза на въззиваемата страна в размер на 295.75 лв.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 587/11.06.2014 г. по т.д.№ 739/2013 г. по описа на ВОС в частта, с което М.И.И. е осъден да заплати сумата от 257.39 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 76 000 лв. за периода от 10.08.2012 г. до 20.08.2013 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП против М.И.И. за заплащане на сумата от 257.39 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 76 000 лв. за периода от 10.08.2012 г. до 20.08.2013 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 587/11.06.2014 г. по т.д.№ 739/2013 г. по описа на ВОС в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА М.И. *** с ЕГН ********** да заплати на ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП гр. София с ЕИК 000694286 сумата от 295.75 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция,  на основание чл. 78 ГПК.

ОСЪЖДА М.И. *** с ЕГН ********** да заплати дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 358.70 лв., по сметка на Варненския апелативен съд.

ОСЪЖДА ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП гр. София с ЕИК 000694286 да заплати дължимата държавна такса за въззивното обжалване в размер на 5.15 лв., по сметка на Варненския апелативен съд.

Решението по иска по чл.274 КЗ за разликата между сумата 15 500 лв. и 2 492,45 лв. подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред Върховния касационен съд, а в останалата част решението е окончателно, на основание чл.280 ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.