О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №774

 

гр. Варна,   19.11.                      2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Аракелян в.ч.т.д. № 556/2015  по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И* К.М. *** против разпореждане № 5697/09.06.2015г. на Варненския окръжен съд, постановено по т.д. № 1538/2014г., с което е върната като орисрочена подадената от настоящия жалбоподател въззивна жалба вх. № 17187 от 02.06.2015г. по вх.рег. на ВОС срещу решение № 367/11.05.2015г. постановено по същото дело.

Жалбоподателят излага становище за неправилност на обжалваното разпореждане и иска същото да бъде отменено, респ. делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че никога не му е връчван препис от решението по делото, никога не е бил уведомяван, че същото е изготвено и същото може да се обжалва, поради което счита, че срокът за обжалване не е започнал да тече спрямо него. Намира съставената от длъжностното лице призовка за документ с невярно съдържание с оглед на обстоятелството, че подписът върху нея не е негов.

В законоустановения срок ответната страна е депозирала отговор, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежната страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът намира същата за допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Предмет на разглеждане по по т.д. № 1538/2014г. по описа на ВОС е бил предявен от „Алианц Банк България” ЕАД срещу Е.Д.Г. и И* К.М. искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК. С решение № 367/11.05.2015г. ВОС е решил делото, като е уважил исковете и е приел за установено в отношенията между страните, че ответниците Е.Д.Г. и И* К.М. дължат на банката при условията на солидарност суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Съобщенията до страните за постановяване на решението са изготвени на 11.05.2015г., като касателно ответника-настоящ частен жалбоподател И* М. съобщението е връчено лично на 18.05.2015г. /л. 176/. С настоящата частната жалба се оспорва автентичността на положения върху съобщението подпис, респ. че същият не принадлежи на лицето И* К.М.. С оглед доказване твърденията в частната жалба и отправеното до съда искане по чл. 266 ГПК въззивната инстанция, с определение № 651/07.10.2015г. по ч.в.т.д. № 556/2015г., е допуснала назначаване на съдебна експертиза, насрочила е делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.11.2015г. от 15:00 часа и е указала на жалбоподателя да внесе депозит за вещо лице и да представи съответните доказателства за това. За определението на съда частният жалбоподател и процесуалния му представител, са били уведомени по телефона съответно на 27.10.2015г. и на 02.11.2015г. Уведомяването на жалбоподателя за определение № 651/07.10.2015г. е извършено съобразно правилата на чл. 51, ал. 1, т. 9 ПАС, вр. чл. 42, ал. 3 ГПК, като връчителят е удостоверил това по смисъла на чл. 44, ал. 2 ГПК, поради което настоящият състав на съда приема съобщението до страната ведно с препис от определение № 651/07.10.2015г. за редовно връчено.

На 10.11.2015г., преди провеждане на откритото съдебно заседание, адв. Ц. е депозирал в регистратура при ВнАС молба с вх. № 7029, с която заявява, че доверителят му се е завърнал в страната на 08.11.2015 г.. Поради това и поради късното му уведомяване не е внесъл депозит за вещо лице. Твърди се още, че частният жалбоподател възнамерява да предяви молба пред съда за освобождаване от заплащане на разноски по делото. Както бе изложено по-горе, жалбоподателят е уведомен лично по телефона на 27.10.2015г., а адв. Ц. - на 02.11.2015г., като до датата на съдебното заседание страната е имала достатъчно процесуално време за предприемане на необходимите действия съобразно дадените от съда указания, в т.ч. и да представи нарочна молба по чл. 83, ал. 2 ГПК предвид наведените за това доводи. Нито преди, нито повреме на провелото се по делото открито заседание (10.11.2015г.) страната не е предприела необходимите за това действия.

На провелото съдебно заседание, за което е бил надлежно уведомен, частният жалбоподател не се е явил. Същият не е бил и представляван. С оглед на това, че жалбоподателят не е снабдил съда с убедителни доказателства за невъзможността му своевременно и по указания му от съда начин да внесе и представи пред ВнАС платежен документ за внесен депозит за вещо лице, респ. поради невнасянето на определения депозит, съдът е заличил допуснатата по делото експертиза и е приключил съдебното дирене.

Съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта за доказване неистинността на документа пада върху страната, която го оспорва, поради което жалбоподателят следва да бъде обвързан от неблагоприятните правни последици, настъпващи при проявеното от него процесуално бездействие. В следствие на последното възраженията на частния жалбоподател досежно автентичността на подписа му положен върху съобщението за изготвено по първоинстанционното дело решение са останали недоказани. Ето защо, съобщението за изготвено решение, с оглед неуспешно проведеното му оспорване като официален свидетелстващ документ, съдът приема за надлежно връчено лично на Ивилин К.М. 18.05.2015г.

Въззивната жалба на И*К.М. срещу решение № 367/11.05.2015г. по т.д. № 1538/2014 г. на ВОС е депозирана пред ВОС на 02.06.2015 г., като законоустановеният срок за обжалване решението е изтекъл на 01.06.2015 г. – присъствен ден. С оглед на това въззивната жалба се явява просрочена, следователно процесуално недопустима, поради което същата подлежи на връщане.

Превид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАпС приема, че като е върнал въззивната жалба на И* К.М. срещу решение № 367/11.05.2015г. по т.д. № 1538/2014 г. на ВОС, като подадена след изтичане на законоустановения за това срок, постановеното от ВОС определение се явява правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК на „Алианц Банк България” ЕАД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски за адвокат в размер на 200 лв., за което са представени и необходимите за това доказателства по смисъла на чл. 80 ГПК.

Водим от горното, съдът

 

О    П    Р    Е   Д    Е   Л    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5697/09.06.2015г. на Варненския окръжен съд, постановено по т.д. № 1538/2014г. по описа на същия.

ОСЪЖДА И* К.М. ***, ЕГН ********** да заплати на „Алианц Банк България” ЕАД гр. София, ЕИК * сумата в размер на 200 лв. разноски пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             2.