Р Е Ш Е Н И Е

                                                        №   329

                         

                гр. Варна,24.11.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

                           

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 557 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по повод на въззивна жалба от Б.Ш. против решение № 313/26.03.2014г. по т.д. № 2284/12г. на ВОС в частта, с която е признато за установено в отношенията на „Р Б/”ЕАД и въззивника, че съществуват вземания в полза на банката по издадената по ч.гр.д. № 14073/11г. на ВРС-ХІVс., заповед за изпълнение № 8459/30.09.2011г. за сумата над 55 461,04 евро до 111 665,81 евро, представляваща дължима главница по договор за банков кредит от 01.10.2007г., изменен с анекс №1/17.09.2009г. и анекс № 2/03.05.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.09.2011г. до окончателното й плащане; за сумата от 65,44 евро – дължима такса по договор за кредит за покупка на недвижим имот; за сумата от 4 541,77 евро – договорна лихва за периода 05.04.2011г.-17.08.2011г.; за сумата от 2 319,11 евро, представляваща просрочена наказателна лихва за периода 05.03.2011г.-20.09.2011г. вкл., както и в частта за разноските.

    Постъпила е и въззивна жалба от Б.Ш. срещу решение № 570/09.06.2014г. по т.д. № 2284/12г. на ВОС за поправка на ОФГ в решение № 313/26.03.2014г. по т.д. № 2284/12г. на ВОС в частта за сумата от 65,44 евро – дължима такса по договор за кредит за покупка на недвижим имот.

    Въззивникът излага оплаквания срещу първоинстанционното решение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Счита, че не са съобразени извършените от него плащания, които банката не е отчела като такива по процесното кредитно правоотношение. Неправилни са изводите на ВОС относно наведените възражения за нищожност на договорни клаузи поради тяхната неравноправност. Въззивникът иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което се отхвърлят исковете в тази част. По отношение на присъдената сума от 65,44 евро – дължима такса по договор за кредит за покупка на недвижим имот се претендира недопустимост на първоинстанционното решение и се моли за обезсилването му в тази част. По доказателствените искания, направени във въззивната жалба настоящата инстанция се е произнесла с определение от разпоредително заседание № 683/13.10.2014г.

    В писмените си отговори въззиваемата страна „Р Б/”ЕАД оспорва основателността на въззивните жалби.

    ВнАС прецени следното:

    В исковата си молба „Р (Б)”ЕАД твърди, че в полза на банката срещу ответника Б.Ш. е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№ 14073/11г. на ВРС и изпълнителен лист от 07.10.2011г. за заплащане на сумата от 118 526,69 евро и за разноски. В срока по чл.415,ал.1 ГПК кредиторът предявява иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си по заповедта срещу длъжника. Навежда следните основания за възникване на вземането си : На 01.10.2007г. страните са сключили договор за банков кредит, по силата на който ответникът Ш. е получил банков кредит в размер на 101 500 евро, който е бил усвоен. Същият договор е променен с два последователни анекса. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и анексите като не е погасил шест последователни вноски в пълен размер. Поради което на осн. чл.14 от Анекс №2 кредитът е станал предсрочно изискуем. Към датата на подаване на заявлението – 21.09.2011г. вземанията на банката са както следва : 111665,81 евро – изискуема главница; 4541,77 евро – изискуема договорна лихва за периода 05.04.2011г.-17.08.2011г. и 2319,11 евро – изискуема наказателна лихва за периода 05.03.2011г.-20.09.2011г. Ищецът моли да бъде установено по отношение на ответника съществуването на тази вземания, включени в общата сума по процесната заповед за изпълнение.

    В писмения си отговор ответникът Б.Ш. оспорва основателността на иска. Прави възражения за нищожност на клаузите по чл.4.1 и чл.4.2 от договор от 01.10.2007г., касаещи начина на определяне на договорната възнаградителна лихва. Едностранното променяне на стойността на банковия ресурс, представляващ част от цитираната лихва, попада в хипотезата на чл.143 ЗЗП. Нищожна е и клаузата по чл.5.1 от договора, тъй като с нея се нарушава правилото първо да се обслужва главницата, а след това лихвата. Приложението на коментираното условие по договора фактически водят до резултат, че акцесорното задължение става главно. Към главница не може да се отнася и обезщетение за забава. Неравноправни са клаузите по договора за кредит и по анексите, касещи наказателната лихва. В условията на евентуалност, тъй като те са договорени като вземане за неустойка се прави възражение за нейната прекомерност и се иска намаляването на претендираната сума от 2 319,11 евро. Недопустимо е да се претендира обезщетение за забава в размер на законната лихва от 21.09.2011г. до окончателното изплащане на задължението, тъй като е уговорена наказателна лихва като неустойка за забава. Моли за отхвърляне на иска.

    ВнАС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

    Видно от договор за банков кредит от 01.10.2007г. между страните е сключен такъв , по силата на който банката отпуска на въззивника кредит в размер на 101 500 евро, който ще бъде използван за рефинансиране на три кредита към „У Б”АД. В чл.4.1 от договора страните се споразумяват кредитополучателят да заплаща договорна лихва за ползване на кредита в размер на 9,25% за целия срок на договора. Като в чл.4.2 от същия договор е налице уговорка в полза на банката да има възможност едностранно да променя лихвата при промяна в пазарните условия, като новият лихвен процент влиза в сила от датата на уведомлението на кредитополучателя. Начина на погасяване на задължението на последния е упоменат в чл.5.1, а именно: чрез първа изравнителна вноска до 27.10.2007г. и последващи 287 вноски , всяка в размер на по 878,64 евро, дължими до 25-то число на съответния месец от 25.11.2007г. до 25.09.2031г. с приложена годишна лихва по чл.4.1 от договора за банков кредит. Посочена е и сметка в „Р Б/”ЕАД, по която следва кредитополучателят да осигурява ежемесечно необходимите средства за погасяване на договорените вноски. В чл.10.1 е договорено при просрочие в плащанията от страна на въззивника банката да начисли наказателна лихва , която според чл.4.6 от процесния договор е в размер на 12 пункта над договорената лихва върху цялата усвоена и непогасена главница за времето на забавата.

    С Анекс №1/ 17.09.2009г. страните се споразумяват обективираните в чл.1.1 суми, представляващи редовна главница, просрочена главница, просрочена лихва, наказателна лихва и текуща редовна лихва да станат редовна главница. Променят правилата за погасяване на така формираната нова главница, срока на договора за банков кредит. Като изрично в чл.14 от Анекс № 1 уговарят условия , при които настъпва автоматична предсрочна изискуемост на вземанията за главница , договорна лихва , наказателна лихва и разноски.

    Между страните е подписан и Анекс №2 от 03.05.2010г. В същия се установява , че : Целият отпуснат по първоначалния договор от 2007г. кредит в размер на 101 500 евро е усвоен от кредитополучателя. Дължимите към датата на анекс №2 суми по договор от 01.10.2007г. и по анекс №1 към него са в размер на 106 867,30 евро,вкл. редовна главница , просрочена главница, просрочена лихва , наказателна лихва , текуща редовна лихва. Същите общо по силата на Анекс №2 ще се считат за редовна главница и ще се погасяват при условията на този анекс. В същия се определят размер и начин на начисляване на договорна възнаградителна лихва, наказателна лихва, срокове и начин на погасяване, а така също  се договаря капитализиране на договорната лихва върху непогасената част от главницата за първите 12м. от датата на подписване на анекс №2 към главницата. Уговорена е и автоматична предсрочна изискуемост на дълга.

    Със споразумение от 18.10.2011г. страните приемат, че към посочената дата общият размер на задълженията на Бр.Ш. към банката е в размер на 121 763,54 евро. А с двустранен протокол от 17.11.2011г. са установили, че непогасената част от задълженията на кредитополучателя по процесния договор и два анекса към него е в размер на 122 838,33 евро. И двата документа са подписани във връзка с постигната договорка между банката и Бр.Ш. за продажба на недвижим имот, представляващ обезпечение на вземането на банката по договора за банков кредит.

    Между страните е сключен и договор от 20.09.2007г. за издаване и ползване на международна кредитна карта „Visa” . Като с анекс №1 от 02.12.2009г. към него е прието, че задължението на Бр.Ш. по кредитната карта възлиза на 2701,92лв. и то се трансформира в потребителски кредит.

    Със заявление от 19.03.2012г. въззивникът е поискал от банката постъпилата по сметка BG51RZBB91550100040007 сума / представляваща капаро по предварителен договор за покупко-продажба на визирания по-горе недвижим имот/ да се извърши погасяване изцяло на задължението му по от 20.09.2007г. за издаване и ползване на международна кредитна карта „Visa” , а с остатъка да се извърши погасяване на задължение по процесния договор за банков кредит.На л.407 по делото на ВОС е приложено и доказателство за извършена на 19.03.2012г. вноска по цитираната сметка в „Р Б/”ЕАД в размер на 10 000 евро от купувач по предварителен договор с продавач – длъжника Бр.Ш..

    Съобразно заключението по ССЕ се установява, че:Отпусната по договора за банков кредит сума в размер на 101 500 евро е изцяло усвоена от кредитополучателя - част е преведена по негова сметка в банката, от която става и погасяване на вноските, а друга част е преведена по негова сметка в „У Б”АД. Към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение-21.09.2011г. просрочени се явяват задълженията на въззивника за заплащане на главница в общ размер на 2 131,34 евро, включващи вноски с падеж 04.04.2011г.;04.05.2011г.;04.06.2011г.;04.07.2011г.;04.08.2011г. и 17.08.2011г.; лихви с настъпил падеж-4100,74 евро и наказателни лихви в размер на 131,13 евро. Към датата на подаване на заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК – 21.09.2011г. размерът на дължимите и неизплатени от длъжника суми по договора за банков кредит, предвид неговата предсрочна изискуемост, е както следва: главница в размер на 111 665,81 евро; редовна лихва за периода 05.04.2011г.-17.08.2011г. – 4541,77 евро ; наказателна лихва за периода 05.03.2011г.-20.09.2011г. – 2319,11 евро и съдебни разноски – 4636,36 лв. или общ размер на вземанията – 118526,66 евро и 4636,36 лева.

    В с.з. на 06.03.2014г. в.л. Ж.Тонева дава обяснения по зададени й от ответника /сега въззивник/ с молба от 05.03.2014г. въпроси и констатациите по експертизата относно извършени плащания от Бр.Ш., а именно: Вещото лице е съобразило всички вносни бележки. Отнесло е като погашения по процесния договор за кредит само вноските по посочената в договора банкова сметка. ***уг договор – за кредитна карта, плащанията по него не са съобразени като плащания по договора за банков кредит. Постъпилата на 19.03.2012г. сума от 10 000 евро е послужила за погасяване на задължения по договора за кредитна карта – в размер на 904,71лв. и по договор за кредит от 01.10.2007г. : 6326,18 евро – законна лихва от 04.10.2011г. до 18.03.2011г. ; 933,34 евро – съдебни лихви по извлечение  и 4636,36лв. – съдебни разноски.

    Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:

    Искът по чл.422 ГПК е  предявен в срок и е допустим.

    Не се спори относно сключване на договор за банков кредит и последващи два анекса към него, както и за сключване на договор за кредитна карта. Съдът намира, че между двата договора не е налице връзка, която да позволява отнасянето на погасителните вноски по втория към тези по първия. В тази насока са и клаузите по договорите, предвиждащи различни банкови сметки, чрез които да става погасяването на задължението на въззивника към банката. Със заявлението от 19.03.2012г. Бр.Ш. признава съществуването на две отделни кредитни правоотношения.

    Ирелевантен е и въпросът, че с част от отпуснатия банков кредит въззивникът е рефинансирал свой дълг по договор за банков кредит с „У Б”АД. От значение е обстоятелството , че и тази сума ,включена в общо предоставената от 101500 евро , е усвоена от длъжника.

    Относно факта какъв е бил дългът на Бр.Ш. към Банката към датата /21.09.2011г./на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение следва да се има предвид установеното от писмените доказателства и заключението на в.л. по ССЕ, а именно:  Налице е неизпълнение на задължението на длъжника за погасяване на шест последователни вноски с настъпил падеж, включващи непогасена главница и договорна лихва. Поради което и на осн. чл.14 от Анекс №2 към договора за кредит цялата дължима сума /главници, договорна лихва, наказателна лихва / става предсрочно изискуема. Като се съобразят извършени плащания от страна на Бр.Ш., то към горепосочената дата се установява дължимост на сумите, така както се претендират от ищеца като основание и размер, които и са включени в общия размер на сумата от 118 526,69 евро по процесната заповед за незабавно изпълнение. В подкрепа на горното е и признанието на въззивника по двустранен протокол от 17.11.2011г./след датата на подаване на заявлението/, че непогасената част от задълженията на кредитополучателя по процесния договор и два анекса към него е в размер на 122 838,33 евро.

    Неоснователни са възраженията на въззивника за нищожност на договорни клаузи поради тяхната неравноправност и противоречие със закона.

    На осн. чл.146 вр. чл.143 ЗЗП неравноправните клаузи  в договорите с потребители са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, като последното не включва случаите на договори при общи условия. В настоящия казус оспорваните от ответника пред ВОС клаузи – по договора за банков кредит и анексите, касаещи начина на определяне на договорната възнаградителна лихва, включването й в месечните анюитетни вноски,капитализирането на начислени за „промоционален период” договорни лихви към главница, начина на определяне и на погасяване на наказателната лихва, са индивидуално договорени между страните . Представляват клаузи по самия договор, респ. анекси и не са включени в общи условия, които са изготвени предварително и на които кредитополучателят не е могъл да влияе . Погасителният план и всяка вноска по него, а и размерът на главниците и начинът на капитализиране към тях на договорните лихви за определен от страните период също са договорени индивидуално по договора и анексите.Така длъжникът е изразил воля по см. на чл.76, ал.1 ЗЗД за поредността и размера на погасяване на съществуващите няколко задължения към кредитора.Извършените от Бр.Ш. плащания следва да се отнесат към процесния кредит по този договорен начин, което е съобразило и вещото лице в заключението на ССЕ.

    Наказателната лихва по процесната заповед за незабавно изпълнение е начислена само за периода  05.03.2011г.-20.09.2011г., т.е. предхождащ подаването на заявлението. А законната лихва за забава върху главницата от 111 665,81 евро се начислява от 21.09.2011г. до окончателното й плащане , т.е. за следващ период. Горното решение съответства на договореното по чл.4.6 и чл.10.1 от договора за кредит, че банката има право да начислява наказателна лихва върху цялата усвоена и непогасена главница за времето на забавата, но до настъпване на предсрочната изискуемост на кредита.

    Плащането от 19.03.2012г. е извършено след датата на подаване на заявлението . Ето защо и с оглед указанията по т.9 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС не може да бъде съобразено в настоящето производство.

    Поради гореизложеното обжалваното решение следва да се потвърди.

    Произнасянето на ВОС по решение № 570/09.06.2014г. по т.д. № 2284/12г. отчита произнасянето с диспозитив в решение № 313/26.03.2014г. по т.д. № 2284/12г. на ВОС относно иск за сумата от 65,44 евро – дължима такса по договор за кредит за покупка на недвижим имот, какъвто липсва обсъден в мотивите на последното решение, тъй като и не е предявен с исковата молба. Следователно е налице несъответствие между мотиви и диспозитив и това несъотвествие следва да се отстрани по реда на поправка на ОФГ ,както е и процедирал ВОС. Решението за поправка следва да се потвърди.

    На въззиваемата страна следва да се присъдят разноски само за тази инстанция в размер на 2643,18лв.

    Поради което, съдът

 

                          Р Е Ш И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение № 313/26.03.2014г. по т.д. № 2284/12г. на ВОС/ поправено с Решение № 570/09.06.2014г. / в частта, с която е признато за установено в отношенията на „Р Б/”ЕАД и Б.В.Ш., че съществуват вземания в полза на банката по издадената по ч.гр.д. № 14073/11г. на ВРС-ХІVс., заповед за изпълнение № 8459/30.09.2011г. за сумата над 55 461,04 евро до 111 665,81 евро, представляваща дължима главница по договор за банков кредит от 01.10.2007г., изменен с анекс №1/17.09.2009г. и анекс № 2/03.05.2010г., ведно със законната лихва върху тази сума от 21.09.2011г. до окончателното й плащане; за сумата от 4 541,77 евро – договорна лихва за периода 05.04.2011г.-17.08.2011г.; за сумата от 2 319,11 евро, представляваща просрочена наказателна лихва за периода 05.03.2011г.-20.09.2011г. вкл., както и в частта за разноските.

    ПОТВЪРЖДАВА Решение № 570/09.06.2014г. по т.д. № 2284/12г. на ВОС.

    ОСЪЖДА Б.В.Ш. *** , м-т „Св.Никола”-1,№ 695, да заплати на „Р Б/”ЕАД ,гр.София , ЕИК 831558413 , сумата от 2643,18лв., представляващи сторени съдебно-деловодни разноски пред въззивна инстанция , на осн. чл.78 , ал.3 ГПК.

    Решение № 313/26.03.2014г. по т.д. № 2284/12г. на ВОС в останалата  необжалвана част е влязло в сила.

    Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: