О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 637

 

                                         гр.Варна,   10 .09.2019 г.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на               септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                         ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА                                                                                                 ДАРИНА МАРКОВА

като разгледа  докладваното от съдия Георги Йовчев в.ч.т.д. №557 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр.Варна, чрез адв.Т., срещу определение N 2218/14.06.2019 г. по т.д.№1727/2018 г. на ВОС, с което производството по делото е спряно до окончателното приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. дело №4429/2019г. на Административен съд – София град, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че не са налице предвидените в закона основания за спиране на делото.

Ответникът „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД, ЕИК 124701637, със седалище гр. София е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и писмените доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявени искове от „KEЙ ЕНД ЕС ЕНЕРДЖИ 1” ЕООД, ЕИК 124701637, със седалище гр. София срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр.Варна за заплащане на суми, съставляващи дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на ел.енергия от възобновяем източник, произведена през м.10.2015 г., ведно със съответното обезщетение за забавено плащане за периода от  30.11.2015г. – 29.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищцовото дружество е производител на електрическа енергия от възобновяем източник - вятърна електрическa централa (ВяЕЦ), която ответното дружество – краен снабдител ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД изкупува в съответствие със сключения помежду им Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник и чл.31 от ЗЕВИ по цена, регулирана и определяна от ДКЕВР. Между страните съществува спор за дължимата цена, по която следва да бъдат заплатени количествата електрическа енергия, произведени през месец 10.2015 г. Същият е породен от отказа на ответното дружество да заплати претендираната от ищеца преференциална цена по т.8 от Решение на ДКЕВР № Ц-10 от 30.03.2011г. в размер на 188,29 лв./МВтч за цялото количество ел. енергия, произведена през месец октомври 2015 г., вместо заплатената цена за излишък на балансиращия пазар за количествата над нетното специфично производство от 2 000 kWh, установено в т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР.

На 28.03.2019 год. КЕВР е издала Решение № СП – 5/28.03.2019 год. във връзка с вмененото й в § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ да установи нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени по т.8 от Решение № Ц-10 от 30.03.2011г. Решението е постановено в съответствие със законодателно въведеното задължение на КЕВР по § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ /ДВ бр. 56/ 2015 год./ да установи в срок до 31.07.2015 год. нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.

Не се спори между страните в производството, че  Решение № СП – 5/28.03.2019 год. е предмет на висящо административно обжалване.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

С Решение № Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, издадено на основание чл.21 от ЗВАЕИБ, считано от 11.04.2011 г., е определена преференциална цена за продажба на ел.енергия от възобновяеми енергийни източници и ВЕЦ с инсталирана мощност до 10 МВт, без ДДС, като за ВяЕЦ работещи до 2 250часа същата е определена в размер на 188,29лв/Мвтч /т.8/, а за ВяЕЦ работещи над 2 250 часа в размер на 172,95лв./Мвтч.

С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, е предвидено общественият доставчик, съответно крайните снабдители, да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1/ по преференциална цена за количествата ел.енергия до размера на нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени на КЕВР и 2/ по цена на излишък на балансиращия пазар за количествата надхвърлящи производството по т.1.

В пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ е предвидено, че „в срок до 31.07.2015 г., в съответствие със ЗЕВИ Комисията за енергийно и водно регулиране приема решение, с което установява нетно специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизане в сила на този закон.“.

Въз основа на посочената разпоредба, с решение № СП-1/31.07.2015г. КЕВР е определила нетното специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение №Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР, както следва: 2000 kWh, при определената цена – 188,29лв/МWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи до 2 250часа /т.1.7/ и 2300 kWh, при определената цена – 172,95лв/МWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи над 2 250часа /т.1.8/. След отмяната на издадения административен акт, с ново Решение № СП – 5/28.3.2019 год. на КЕВР е определено повторно нетното специфично производство на ел.енергия.

Така издаденото решение представлява индивидуален административен акт и макар самото то да не определя цената за изкупуване на ел.енергията произведена от ищеца в производството, то касае утвърдените цени с Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР и определя количествата ел.енергия, които се изкупуват по преференциални цени.

Постановеният административен акт обаче се ползва с предварителна изпълняемост съобразно императивната разпоредба на чл.13, ал.9 ЗЕ и като такъв се прилага, независимо от предприетото обжалване. Потенциалното увреждане на правата на адресатите на индивидуалния административен акт при евентуална негова отмяна е съобразена чрез предвиждане на нарочни възстановителни мерки в чл. 301 АПК.

Предварителната изпълняемост на административния акт означава още, че когато последният има релевантно и преюдициално значение за съда в гражданското производство, съдът е длъжен да зачете законово предвидената му предварителна приложимост. Обжалването на административния акт няма релевантно значение за междувременно регулираните с акта субективни права, респ. не е предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК /така Определение № 442/30.07.2015 год. по ч.т.д.№ 1386/2015 год. на Второ т.о., ВКС/, поради което съдът е оправомощен да реши спора за цената на ел.енергията съобразно установените прагове на нетното специфично производство по оспореното Решение № СП – 5/28.3.2019 год. на КЕВР.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТМЕНЯ определение N 2218/14.06.2019 г. по т.д.№1727/2018 г. на ВОС, с което производството по делото е спряно до окончателното приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. дело №4429/2019г. на Административен съд – София град, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

 

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                    ЧЛЕНОВЕ