Р     Е      Ш    Е      Н      И      Е

 

 

№    23/ 13.02.2017 г.                           град Варна

 

 

              В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

         Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на     тринадесети декември                                                година 2016

в открито  заседание в състав :

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Аракелян                                                                      ЧЛЕНОВЕ : А.Братанова

                                                                                                М.Недева

                                                                                                

 

при  секретаря Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 558 по описа  на Варненския апелативен съд за 2016г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

         Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

         Образувано е по подадена въззивна жалба от адв.Св.С. ***, като пълномощник на Д.И.Д. с ЕГН **********,*** против решение № 373/20.05.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1747/2015г. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявения от него иск за присъждане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на неговия баща И. Д. К., настъпила в следствие на ПТП, осъществено на 24.01.2015г- от И. Г. И., в размер на 95 000лв, представляваща разликата над 45 000лв до претендираните 140 000лв, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от датата на уврежането 24.01.2015г. до окончателното изплащане на задължението. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените от него искове, като му присъди и направените от него разноски за двете инстанции.

         Въззиваемата страна оспорва жалбата.

         Постъпила е и въззивна жалба от ЗД «Бул Инс» АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р.Лозенец, ул.»Джеймс Баучер»  № 87, представлявано от С. С. П. против същото решение, но в частта, с която предявеният иск е уважен за горницата над 7 500лв до присъдените 45 000лв, както и в частта за разноските. По съображения, че решението в обжалваната част противоречи на задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, в резултат на което е определено прекомерно високо обезщетение, моли съда да го отмени и му присъди разноски за двете инстанции.

         Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.       

         Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :        

         Предяувеният иск е с правно основание чл.226 от КЗ /отм./

         От събраните по делото доказателства безспорно се установи от фактическа страна, че на 24.01.2015г., на крайезерен път след с.Казашка махала в посока гр.Варна, при управление на МПС – л.а. Фолскваген Пасат с ДК №В 27 55 КВ И. Г. И. с ЕГН ********** от гр.Девня нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на И. Д. К., като след деянието  направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на осн.чл.343а, ал.1, б.”б” вр.чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1, пр.3 и 7 от НК с влязла в сила на 24.09.2015г. присъда №73/08.09.2015г. по НОХД № 490 на Варненския окръжен съд му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири години. След намаляване на наказанието с 1/3 на осн.чл.58а ал.1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, отложено на осн.чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.       

Към момента на извършване на деянието автомобилът е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗК „Бул Инс” АД,  съгласно застрахователна полица №02114002099289 със срок на валидност от 16.08.2014г. до 16.08.2015г.

Безспорно е и, че ищецът Д.И.Д. е единствен наследник / син/ на починалия при ПТП И. Д. К., видно от  удостоверение за наследници изх.№ 150115/03.02.2015г., и като такъв е от кръга на най-близките членове от семейството на пострадалия, със защитим от закона правен интерес да претендира обезщетение за претърпените  морални болки и страдания в следствие загубата на своя баща / съгласно ПП на ВС  № 4/25.05.1961г./

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на приетата пред първата инстанция САТЕ се установи и механизма на извършеното произшествие : Същото е настъпило  на 24.01.2015г.  по пътя от с.Казашка махала към гр.Варна, в тъмната част на деня   - 06.45 часа,  като най-вероятно в момента на удара пострадалият се е намирал в пътната лента в посока гр.Варна, на около 1.5 м в ляво от десния й край. В заключението си в.лице е представило  няколко варианта, предвид съществуващите фактически възможности на движение и отС.ие на пешеходеца и лекия автомобил и предвид  липсата на трети лица очевидци. Като най-вероятен и логичен е посочен варианта, при който пострадалият се е движил в лявата част на пътното платно от ляво на дясно по посока на движението на автомобила и по посока към гр.Варна. Извършителят на деянието и единственият на инцидента свидетел – неговата съпруга, пътувала на предната дясна седалка, твърдят, че непосредствено преди произшествието са се разминали с идващия насреща им товарен автомобил, което твърдение остава предполагаемо и логически възможно. Пресичането, предприето от пострадалия, вероятно е осъществено веднага  след преминаването на товарния автомобил, поради което той е останал извън зрителния обхват за идващите от с.Казашка махала автомобили поне до достигането му на осевата линия, разделяща двете пътни ленти.

За безспорно обаче следва да бъде прието по делото, че  пострадалият се е движел в тъмната част на денонощието, на нерегламентирано за това място от пътното платно,     в неосветен участък, без сигнални или светлоотразителни дрехи и е предприел пресичане отново на нерегламентирано място, в резултат на което  е настъпил сблъсъка му с автомобила.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът прави извода за наличието на  всички елементи от ФС на чл.266 ал.1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди - наличието на валидно застрахователно ПО, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, изразяващи се в настъпилата смърт на бащата на ищеца.

Основният спор между страните е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.   Критериите за определяне на този размер са безпротиворечиво установени в съдебната практика и се свеждат до  преценката за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, дадените в Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС указания и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК . Тъй като съставляват задължителна  съдебна практика, тези критерии се възприемат и от настоящия състав. Спорът се свежда до приложението им в процесния случай и определянето на окончателния размер на обезщетението. В тази връзка съдът съобрази :

         В т.2-ра  на ППВС № 4/68г. са дадени задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване на  понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в  посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес  и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване, характерът на увреждането, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, респ. – неговите наследници, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност. Така също и решение № 93 от 23.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 566/2010 г., II т. о., ТК и решение № 111 от 1.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 676/2010 г., II т. о., ТК,  постановени по реда на чл.290 ГПК. Под „обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай”  съдът разбира : видът, характерът и степента на констатираното увреждане и съС.ието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; болките и страданията, претърпени от ищцата, както при причиняване на увреждането, така и в последствие и към момента на подаване на исковата молба; възрастта на увредения; отношенията в семейството преди произшествието, както и   икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика / в този смисъл е Решение № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.

 

         Следователно релевантни към предмета на спора са възрастта на пострадалия, който макар и на 90 години е бил в добро здравословно – физическо и  психическо съС.ие, без  данни за каквото и да е негово заболяване, внезапността на постигналото ищеца нещастие и обстоятелството, че баща и син са живеели в едно домакинство. Не може да бъде споделена тезата на застрахователя, че след като пострадалият е бил на 90 години и следователно извън активна житейска възраст, той е бил в края на житейския си път, надживял средната продължителност на живота за страната и следователно следва да бъде присъдено обезщетение в по-нисък размер.  Действително възрастта е един от критериите за определяне размера на дължимото от застрахователя обезщетение, според задължителната съдебна практика, но не и в посочения негативен смисъл. Съдът съобразява и общественото положение на пострадалия, както и икономическата конюнктура в страната. И тъй като моментът на определяне на обезщетението за неимуществени вреди е датата на увреждането, то размерът му не може да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка  в страната/ решение № 95/2009г. на ВКС  по т.д. № 355/2009г. на ВКС, първо  т.о . по чл.290 ГПК/. В тази връзка съдът съобразява лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане, които   след  1.01.2010 г са определени  в значително високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, съгл.  пар.27 ПЗР КЗ и чл.266 КЗ. Тези лимити следва да бъдат взети предвид наред с всички останали критерии, но не могат да служат като база да определяне на обезщетението в процентно отношение спрямо тях. Те служат като показател и измерител на конкретните икономически условия в страната – решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, 2-ро т.о. и  Решение № 1 от 26.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 299/2011 г., II т. о., ТК,  постановени по реда на чл.290 ГПК.

         Следва да бъдат взети предвид характерът и степента на доказаните от ищеца морални болки и страдания, преживени от него в резултат на постигналата го загуба, установени по делото със свидетелските показания на Николинка Илиева Чанева. Същата живее на съпружески начала с ищеца, поради което показанията й се преценяват при условията на чл.172 ГПК. Според нея Д. и баща му са живеели заедно след смъртта на майката и са имали много силна връзка помежду си. Д. се грижел за баща си, като неговата  смърт му се отразила много зле. Той я изживял доста тежко. Баща му бил здрав, нормален човек, можел сам да се обслужва, ходел на разходка.

Въз основа на всички посочени по-горе критерии съдът определя справедливо обезщетение в размер на 90 000лв.

По наведеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат  от страна на пострадалия поради нарушаване на чл.108 от ЗДвП и липсата на светлоотразителни дрехи, настоящият състав намери следното :

В свое решение № 169/28.02.2012г. по т.д. № 762/2010г. , постановено по реда на чл.290 ГПК  ВКС, ІІ т.о. приема, че  съгласно граматическото и логическо тълкуване на нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД  релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат.
Поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
В процесния случай безспорно бе установено по делото, че пострадалият се е намирал сам на пътното платно, в тъмната част на денонощието, движел се е по нерегламентиран участък от платното, без светолотразителни дрехи и е предприел неправилно и внезапно пресичане на пътното платно, като всички тези обстоятелства пряко и непосредствено са станали част от причината, ведно с превишената скорост на водача,  за настъпването на вредоносния резултат. Ето защо съдът намира възражението за съпричиняване за доказано и то в определения от първоинстанционния съд размер – 50 %. В този смисъл неоснователно е възражението среку този процент съпричиняване, поддържано във въззивната жалба на Д.Д.. С оглед на така уваженото възражение определеното обезщетение се намалява до размер от 45 000лв.

Като е достигнал до идентични фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, които следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се дължат разноски както следва : Предвид неуважаване на жалбата на ищеца Д.Д. на ЗК «БулИнс» АД се дължат сторените от дружеството разноски за втора инстанция в размер на 4 000лв. Предвид неуважаване на жалбата на ЗК «Бул Инс» АД на ищеца се дължат разноски в размер на 3 380лв / изчислени с оглед мат.интерес от 95 000лв по реда на чл.38 ал.2 вр.чл.38 ал.1 т.2 от Задв. вр.чл.7 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения/. Или по компенсация на дастрахователя се дължат 620лв разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 373/20.05.2016г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1747/2015г. в обжалваните части.

В необжалваните части решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА Д.И.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на  ЗД «Бул Инс» АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, р.Лозенец, ул.»Джеймс Баучер»  № 87, представлявано от С. С. П. 620лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция, изчислени по компенсация.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                   ЧЛЕНОВЕ :