Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

   №24./гр. Варна, 23.01.2018 г.

                                                

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на десети януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                         НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№558/2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Г.С.С. и И.Х.С.,*** срещу решение №439/30.06.2017 г., постановено по т.д. № 1882/2015 г. по описа на ОС – Варна.

Жалбата е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания срещу  решението.                                                                                   

Насрещната страна „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище гр.София е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.                   

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:          

Ищците излагат в исковата молба, че с нотариален акт №90/30.11.2009 г., на нотариус Катя Паунова са учредили ипотека в полза на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД върху свои недвижими имоти, като  обезпечение по договор от 14.05.2008 г., за предоставена кредитна линия в размер на 200 000 евро, с общ срок за ползване от 7 години, на длъжника „МИЛИНВЕСТ“ООД. Излагат, че след учредяване на ипотеката, на 24.02.2010 г. между кредитора „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя „Милинвест“ ЕООД е подписан Анекс №3, с който е договорено частично освобождаване на обезпечение, дадено от кредитополучателя, а със следващия анекс №4 от 19.05.2010 г., размерът на кредита е бил намален до 170 000 евро, като е уговорен и погасителен план от 60 месечни вноски, както и друг размер на лихвата. Твърдят, че с последващ анекс №5 от 02.03.2011 г., като кредиторът е освободил още едно обезпечение и е приет нов по-кратък  погасителен план, със срок за погасяване до 25.02.2015 г. Твърдят че подписаните анекси, с които са намалени обезпеченията, учредени от кредитополучателя преди поемането на ипотечния дълг, промяната на размера на задължението, стоковете за погасяване и лихвата са довели до обективно и субективно новиране на дълга, поради което ипотечното право се е погасило.

Ответното дружество е оспорило предявения иск излагайки, че не е налице новиране на задължението по кредита, а единствено  преструктуриране на просроченото задължение, с оглед облекчение на временни финансови затруднения на длъжника.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.                                                                       Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че по силата договор за кредит от 14.05.2008 г.,  „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на „Милинвест“ ЕООД кредит за оборотни средства в размер на 200 000 евро, със срок на ползване 12 месеца, при лихва, формирана от базисен лихвен процент в размер на 3–месечен EURIBOR и 3 пункта надбавка. В договора, страните са предвидили възможност за свободно погасяване на главницата по преценка на длъжника в рамките на годишния срок за ползване, както и за подновяване на този срок с анекси, като общия срок не може да бъде по-дълъг от 7 години от датата на сключване на първоначалния договор за кредит. Страните са уговорили, че при пропускане на предоговарянето за нов едногодишен срок, длъжникът е следвало да върне общо усвоената главница на 6 равни месечни вноски, начислени от изтичането на срока за усвояване или в рамките на последните шест месеца от крайния срок за ползване.

За обезпечаване задълженията по договора за кредит, при сключването му са учредени ипотеки върху имоти, собственост на трети лица -  З и К К и имоти, собственост на кредитополучателя. 

С Анекс №2/30.11.2009 г., станите по договора са уговорили  намаляване на размера на лимита за ползване до 170 000 евро, лихвата е била повишена до 8.8 пункта, като е предвидено ново договаряне на погасителен план след отчитане на погасяване със сума от продажба на две от обезпеченията дадени от длъжника, във връзка с което банката се е съгласила да заличи ипотеките върху тези имоти срещу нови  обезпечения, а именно: поръчителство от страна на Г. К, нова ипотека за два гаража на дружеството  и ипотека, върху имотите на ищците - апартамент №Х с идентификатор №ХХХХХХХХХХХХ и гараж № Х с идентификатор №ХХХХХХХХХХ, находящи се в гр. Варна ул.Подвис №27, вх.А, ет.2.

Всички горепосочени условия са били вписана в договора за ипотека, обективиран в н.а.90, том II, нот.дело №258/30.11.2009 г. на нотариус Катя Паунова. На 24.02.2010 г. между кредитора „Банка ДСК“ ЕАД и кредитополучателя „Милинвест“ ЕООД е подписан Анекс №3, в който е признато настъпилото намаляване на кредита до 170 000 евро и и е уговорено намаляване на лимитите на ползвана главница до 66 000 евро към 25.04.2010 г. В анекс №4/19.05.2010 г.,  страните са установилил, че  предходния анекс не е бил изпълнен, тъй като не се е стигнало до намаляване на главницата до уговорените лимити, поради което страните са уговорили да отпадне възможността за револвиране до края на първоначално фиксирания седемгодишен срок, като е в рамките на този срок е съставен погасителен план от общо 60 месечни вноски в прогресивно увеличаващи се размери. Съответно на това удължено разсрочване е уговорена и лихва, в размер по-нисък от прилагания до тогова, което съответства на по-дългия срок на погасителния план, уговорен до 14.05.2015 г.

Анализът на всички тези доказателства, обуславя извода на съда, че в нито едни от сключените анекси към договора за кредит, страните не са обективирали намерение прекратяване на възникналата договорна връзка и замяната и с нова с различен предмет, респективно предоставяне на нов кредит.

Това се установява и от съдържанието на последващия анекс №5/02.03.11 г., в който страните са препратили към основното съдържание на кредитната сделка по първоначалния договор и единствено са намалили срока по погасителния план, предвид предсрочно погасяване на част от главницата.    

Съдът намира, че с намаляването на първоначалния лимит от 200 000 евро на 170 000 евро в анекс N 4 е отчетено единствено частичното му погасяване по вече усвоен размер, но не е възникнало различно от вече съществуващото задължение, а с въвеждането на погасителен план във същия анекс, не е продължен срок за ползване на кредита, а единствено е упражнено правото на кредитора да откаже револвиране до края на седемте години, което е било запазено още в първоначалния договор, посочен и в процесния договор за ипотека от 30.11.2009 г.

Възможността за промяна на договорната лихва също е била уговорена при сключване на договора за кредит, към който препраща и договора за ипотека от 30.11.2009 г., поради което нейното увеличаване, респективно намаляване в срока на действие на договора, не е резултат от прилагане на лихвен процент по друг договор.

 Недоказано в процеса остана и твърдението на въззивниците, относно наличе на намерение за новиране на обезпеченото задължение, тъй като липсват каквито и да е доказателства за изявена воля за прекратяване на съществуващото досегашното кредитиране и възникване на ново кредитно правоотношение. Сключените анекси преди и след процесния договор за ипотека, обективират уговорки насочени към преструктуриране на кредита, с оглед облекчаване начина на обслужване на кредитните задължения, но не и намерение за създаване на нов кредитен продукт. Уговарянето на нов погасителен план по вече изискуемо парично задължение и разсрочването на дълга в рамките на първоначално уговорения краен срок за ползване на кредита, представлява преструктуриране, а не новация и в този смисъл е трайната съдебна практика на ВКС.

Ето защо, съдът намира, че нито един от сключените между кредитополучателя и въззиваемия анекси, не представлява договор за новация, поради което не може да породи посочените от въззивниците последици, свързани с погасяване на дълга и възникване на ново задължение, за обезпечаване на което не е давано съгласие.

Това е достатъчно за съда да приеме, че предприетото оспорване на съществуването на обезпечения с ипотеката дълг е неоснователно, поради което предявеният иск за отричане съществуването на ипотечно право, следва да бъде отхвърлен.

 С оглед направеното искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.3 и 8 от ГПК, в полза на въззиваемия следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 200 лева.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №439/30.06.2017 г., постановено по т.д. № 1882/2015 г. по описа на ОС – Варна.

ОСЪЖДА Г.С.С., с ЕГН ********** и И.Х.С., с ЕГН **********,***, да заплатят на „БАНКА ДСК“ЕАД ЕИК 121830616, гр.София, ул. Московска 19, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща възнаграждение за защита чрез юрисконсулт, на осн. чл.78 ал.8 вр. ал.3 от ГПК.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: