О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 688

 

гр.Варна, .13.11.2018г................................

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на горепосочената дата в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

      ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА 

                      МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

като разгледа  докладваното от съдия А. Братанова в.т.д. № 558 по описа на съда  за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба на ЦКС против решение № 50/25.07.2018 год., постановено по т.д.№ 56/2018 год. по описа на ТОС, с което съдът е:

 ОБЯВИЛ неплатежоспособността на Кооперация "ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "СЪЕДИНЕНИЕ"  ЕИК 000862517, седалище и адрес на управление в област Търговище, община Попово, с. Ломци 7838, ул. С* Г* No 14, тел.: 060385/337, представлявана от  председателя Й.Л.Б..

          ОПРЕДЕЛИЛ 01.01.2014 г. за  начална дата на неплатежоспособността.

          ОТКРИЛ производство по несъстоятелност на Кооперация "ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ "СЪЕДИНЕНИЕ"  ЕИК 000862517, седалище и адрес на управление в област Търговище, община Попово, с. Ломци 7838, ул. С* Г* No 14, тел.: 060385/337, представлявана от  председателя Й.Л.Б..

Въззивникът обосновава легитимацията си да обжалва постановения съдебен акт с качеството си на кредитор, вкл. с контролните си правомощия по чл. 63 ЗК . Страната не е навела твърдения за произхода на вземанията си, обективирането им с влязъл в сила съдебен акт и обезпечаването им по смисъла на чл. 613а, ал.2 ТЗ. Сочените обстоятелства имат определящо значение за възникването на процесуалното право на жалба срещу решението по чл. 630 ТЗ, респ. за допустимостта на инвокираното производство.

В допълнителна молба от 26.10.2018 год. въззивникът е навел твърдения, че е  кредитор на ПК „Съединение“ въз основа на договори за заем, за които са издадени заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и е образувано изпълнително производство. Вземанията на ЦКС са предявени и приети в производството по несъстоятелност.

Въззивният съд по реда на чл. 267 ГПК констатира следното:

Съгласно чл. 613а, ал. 2 ТЗ решенията по чл. 630 и чл. 632 ТЗ могат да се обжалват и от трети лица, които имат вземане, произтичащо от влязло в сила съдебно решение или обезпечено със залог или ипотека, вписани в публичен регистър.

Разпоредбата на чл. 613а, ал.2 ТЗ урежда процесуалните предпоставки за възникване на потестативното право на жалба. Същата предвижда изключение от общия принцип, че легитимацията за обжалване принадлежи на страните в процеса, поради което  подлежи на стриктно, а не на разширително тълкуване.

В разглеждания случай е безспорно, че въззивникът се явява трето лице, тъй като не е участвал в съдебните производства пред съда по несъстоятелността, но макар и кредитор на длъжника не е доказал качеството си на субект с право на жалба по отношение на обжалваното решение.

Финансовите контролните правомощия на ЦКС, визирани в чл. 63 ЗК, не включват участие по право в съдебните производства по чл. 607 и следв. ТЗ.

Тезата на въззивника, че в кръга на легитимираните да обжалват решението по чл. 630 и чл. 632 ТЗ се включват и тези трети лица, чието вземане е включено в списъка на приетите от синдика вземания, одобрен по надлежния ред с влязъл в сила съдебен акт е правно несъстоятелна. Предложеното от него разширително тълкуване на нормата на чл. 613а, ал. 2, пр. 1 ТЗ противоречи на идеята на законодателя с право на жалба да разполагат само тези трети лица, по отношение на които въпросът за съществуването на вземанията им не може да бъде пререшаван. С процесуална легитимация разполагат само тези трети лица, които притежават вземания към длъжника, установени с влезли в сила решения, постановени в състезателния исков процес. Съдебните актове в производството по несъстоятелност не се ползват със силата на пресъдено нещо, присъща на установителните и осъдителните решения и които разпоредбата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ всъщност визира.

Илевантно за наличието на процесуална легитимация е и обстоятелството, че страната разполага със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Изискването на закона вземането, заявено от трето, неучаствало в производството по несъстоятелност лице да произтича от влязло в сила съдебно решение, не е изпълнено, тъй като заповедта за изпълнение не се ползва със силата на пресъдено нещо, присъща на съдебните изпълнителни основания, които всъщност има предвид разпоредбата на чл. 613а, ал. 2 ТЗ. В този смисъл и  Определение № 865 от 26.11.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 792/2010 г., I т. о., ТК и Определение № 46 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 679/2012 г., II т. о., ТК.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявената въззивна жалба.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.т.д.№ 58/2018 год. по описа на АС – ВАРНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: