РЕШЕНИЕ

   № 293

               гр.Варна, 04.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 15.10.2014 г. в  състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                   КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 559  по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

 „Неда травел груп” ЕООД - гр.Варна е обжалвало решение № 78/29.04.12014 г. по т.д.№ 264/2013 г. на Окръжен съд Добрич - ТО, с което е осъдено да заплати на „Бялата лагуна” АД – с.Топола, Община Каварна, Добричка област сумата от 55 056.61 лв. /левовата равностойност на 28 150 евро/ дължима сума за гаранция „пълно-празно” по договор за предоставяне на хотелски услуги от 11.03.2013 г. по приложение № 1 към Договор от 11.03.2013 г. и анекс от 19.06.2013 г.;  сумата 98 029,13 лв. /левовата равностойност на 50 121.50 евро/, дължима по договор за предоставени хотелски услуги от 11.03.2013 г. по приложение № 2 към Договор от 11.03.2013 г. и анекс от 19.06.2013 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на предявяване на иска - 05.11.2013 г. до окончателното им изплащане, както и разноски в размер на 10 427.48 лв, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен изцяло, както и за присъждане на разноските по делото. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалните си представители за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото, като съображения за това излага в писмена защита.

Ответникът по жалбата – „Бялата лагуна” АД – с.Топола, Община Каварна, Добричка област моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция, като съображения за това излага в писмена защита.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно приложение № 1 към процесния договор от 11.03.2013 г. за предоставяне на хотелиерски услуги и анекс от 19.06.2013 г. на туроператора – ответник по иска е предоставена базата на ищеца в парковата част на комплекса при гаранция „пълно-празно”, като периодът на гаранцията е бил определен от 14.06.2013 г. до 18.08.2013 г. и е била намалена първоначално договорената цена за услугата до сумата 228150 евро. Уговорката „пълно-празно” означава, че ответникът разполага с цялата договорена база на ищеца за периода на гаранцията и дължи заплащане на договорената цена за нейното ползване за договорения период, независимо от възможността си да я запълни. От уговорената сума ответникът е бил заплатил сумата 200000 евро авансово, установено и от заключението на ССЕ, като остатъкът, а именно –  сумата 28150 евро е следвало да заплати до 15.08.2013 г., което не е сторил. Искът за левовата равностойност на тази сума е основателен и следва да се уважи изцяло. Няма основание за намаляване на дължимата цена поради лошо изпълнение и за уважаване на направеното от ответника възражение за прихващане за сумата 30240 евро, тъй като няма данни за предявена пред ищеца рекламация за лошо качество на услугата веднага след констатирането на  такова, предвид което е влязла в сила презупцията по чл.264, ал.3 – ЗЗД за приемане на изпълнението като годно и отговарящо на договорените условия.

Сумата от 14000 евро е заплатена на ищеца от ответника по-късно от  посочения падеж по приложение №1 - на 29.08.2013 г. и без конкретно обозначено основание за плащането, като е било посочено само „туристически услуги по договор”, затова е била отнесена от ищеца като изпълнение по приложение № 2 към договора от 11.03.2013 г. за предоставяне на хотелиерски услуги и анекс от 19.06.2013 г. Съгласно приложение №2 към анекса  страните са определили отделни цени за настаняване в легловата база в парковата зона на комплекса извън периода на гаранцията /14.06.2013 г. до 18.08.2013 г./ и в легловата база в корпуса до морето за целия летен сезон, с оглед отпадането с анекса на тази леглова база от гаранцията. Задълженията на страните по приложение №2 са договорени като отделни и независими спрямо тези по приложение №1 от анекса, касаещи предоставяне на хотелиерски услуги при гаранция „пълно-празно”. Ответникът не е оспорвал нито издадените му от ищеца фактури за настаняване на негови туристи при условията на приложение №2, нито че това е ставало въз основа на издавани от него самия ваучери за заявяване на нощувки в съответните период и база на ищеца. Установено от заключението на ССЕ той е осчетоводил в счетоводството си всички издадени фактури и задълженията си по тях към ищеца, като ги е включил в дневника за покупки и е ползвал данъчен кредит по тях, с изключение на две фактури от 17.08.2013 г. и 19.08.2013 г., а по една фактура от 19.08.2013 г. е ползвал частичен данъчен кредит /заключителна част и таблица 10 от заключението на ССЕ/. Искът за левовата равностойност на сумата 50121.50 евро – остатък след частичното погасяване на част от фактурите за сметка на плащането на ответника в размер на 14000 евро е основателен и следва да се уважи изцяло.

 

Окръжен съд Добрич е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, предвид което решението му следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, като предвид основателността на възражението на защитата на въззивника за прекомерност  на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция намалява същото до размера на изплатения от въззивника адвокатски хонорар - 2000 лв съгласно чл.78, ал.5-ГПК и Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №78/29.04.2014 г. на Окръжен съд – Добрич, ТО по т.д.№264/2013 г. изцяло.

ОСЪЖДА „Неда травел груп” ЕООД - гр.Варна, ЕИК 148093353, да заплати на „Бялата лагуна” АД – с.Топола, Община Каварна, Добричка област, ЕИК 124601487, сумата 2000 лв – съдебни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.