О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №818

 

гр. Варна,   03.12.                      2015 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, трети състав, в закрито заседание на трети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

        ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

ДАРИНА МАРКОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Р. Славов в.ч.т.д. № 559/2015  по описа на Апелативен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на И* К.М. *** против разпореждане № 5679/09.06.2015г. на Варненския окръжен съд, постановено по т.д. № 1539/2014г., с което е върната като просрочена подадената от настоящия жалбоподател въззивна жалба вх. № 17188 от 02.06.2015г. по вх.рег. на ВОС срещу решение № 370/12.05.2015г. постановено по същото дело.

Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно. Иска от съда същото да бъде отменено, респ. делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че спрямо него срокът за обжалване на постановеното по т.д. № 1539/14г. на ВОС решение не е започнал да тече. Твърди че препис от решението не му е връчван, никога не е бил уведомяван, че решението е изготвено и същото може да се обжалва. Намира съставената от длъжностното лице призовка за документ с невярно съдържание с оглед на обстоятелството, че подписът върху нея не е негов.

Ответната страна в законоустановения срок е депозирала отговор на частната жалба, намирайки същата за неоснователна.

Частната жалба е депозирана в срок, от надлежната страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът намира същата за допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна, като съображенията за това са следните:

Предмет на разглеждане по по т.д. № 1539/2014г. по описа на ВОС е бил предявен от „Алианц Банк България” ЕАД срещу И* К.М. и Е.Д.Г. искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК. С решение № 370/12.05.2015г. ВОС е решил делото, като е уважил исковете и е приел за установено в отношенията между страните, че ответниците Е.Д.Г. и И* К.М. дължат на банката при условията на солидарност суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Съобщенията до страните за постановяване на решението са изготвени на 12.05.2015г., като касателно ответника-настоящ частен жалбоподател И* М. съобщението е връчено лично на 18.05.2015г. /л. 136/.

С настоящата частната жалба се оспорва автентичността на положения върху съобщението подпис, респ. че същият не принадлежи на лицето И* К.М.. С оглед доказване твърденията в частната жалба и отправеното до съда искане по чл. 266 ГПК въззивният съд, с определение № 623/28.09.2015г. по ч.в.т.д. № 559/2015г., е допуснал назначаване на съдебна експертиза, насрочил е делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.11.2015г. от 14:30 часа и е указал на жалбоподателя да внесе депозит за вещо лице. За определението на съда частният жалбоподател, чрез процесуалния му представител адв. Б. Ц., е бил уведомени по телефона на 09.11.2015г. Уведомяването за определение № 623/28.09.2015г. е извършено съобразно правилата на чл. 52, ал. 1, т. 9 ПАС, вр. чл. 42, ал. 3 ГПК, като връчителят е удостоверил това по смисъла на чл. 44, ал. 2 ГПК, поради което настоящият състав на съда приема съобщението до страната ведно с препис от определение № 623/28.09.2015г. за редовно връчено.

На 10.11.2015г. адв. Ц. е депозирал в регистратура при ВнАС молба с вх. № 7030, с която заявява, че доверителят му се е завърнал в страната на 08.11.2015 г.. Поради това и поради късното му уведомяване не е внесъл указания му депозит за вещо лице. Твърди се намерение у частния жалбоподател да предяви молба за освобождаване от заплащане на разноски по делото. До датата на съдебното заседание страната е имала достатъчно процесуално време за предприемане на необходимите действия съобразно дадените от съда указания, в т.ч. и да представи нарочна молба по чл. 83, ал. 2 ГПК предвид наведените за това доводи. До провелото се по делото открито заседание (17.11.2015г.) страната не е предприела необходимите за това действия.

Частният жалбоподател не се е явил на провелото се открито съдебно заседание, за което е бил надлежно уведомен чрез процесуалния си представител. Не е бил и представляван. С оглед на това, че жалбоподателят не е снабдил съда с убедителни доказателства за невъзможността му своевременно и по указания му от съда начин да внесе и представи пред ВнАС платежен документ за внесен депозит за вещо лице, респ. поради невнасянето на определения депозит, съдът е заличил допуснатата по делото експертиза и е приключил съдебното дирене.

Тежестта за доказване неистинността на документа съгласно правилата на чл. 193, ал. 3 ГПК пада върху страната, която го оспорва. Поради това, като е проявил процесуално бездействие, жалбоподателят бива обвързан от неблагоприятните правни последици от това. В следствие на последното възраженията на частния жалбоподател досежно автентичността на подписа му положен върху съобщението за изготвено по първоинстанционното дело решение са останали недоказани. Ето защо, съобщението за изготвено решение, с оглед неуспешно проведеното му оспорване като официален свидетелстващ документ, съдът приема за надлежно връчено лично на И* К.М. 18.05.2015г.

Въззивната жалба на И* К.М. срещу решение № 370/12.05.2015г. по т.д. № 1539/2014 г. на ВОС е депозирана пред ВОС на 02.06.2015 г., като законоустановеният срок за обжалване решението е изтекъл на 01.06.2015 г. – присъствен ден. С оглед на това въззивната жалба се явява просрочена, следователно процесуално недопустима, поради което същата подлежи на връщане.

Превид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАпС приема, че като е върнал въззивната жалба на И* К.М. срещу решение № 370/12.05.2015г. по т.д. № 1539/2014 г. на ВОС, като подадена след изтичане на законоустановения за това срок, постановеното от ВОС разпореждане се явява правилно и като такова същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК на „Алианц Банк България” ЕАД следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски за адвокат в размер на 200 лв., за което са представени и необходимите за това доказателства по смисъла на чл. 80 ГПК (л. 44, вр. л. 18 от делото).

Водим от горното, съдът

 

О    П    Р    Е   Д    Е   Л    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 5679/09.06.2015г. на Варненския окръжен съд, постановено по т.д. № 1539/2014г. по описа на същия.

ОСЪЖДА Ивилин К.М. ***, ЕГН ********** да заплати на „Алианц Банк България” ЕАД гр. София, ЕИК **** сумата в размер на 200 лв. разноски пред настоящата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             2.