Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 287

 

Гр.Варна, 13.12.2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на петнадесети ноември през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ Д.

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Д.Ч.   

           Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 559 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД със седалище гр.София срещу решение № 451 от 14.06.2016г. по търг.дело № 1891/15г. по описа на Варненски ОС, в частите му, с които застрахователното дружество е осъдено да заплати на Л. М Д. по предявения иск с правно основание чл.208 ал.1 от КЗ /отм./ следните суми: сумата от 27 553.70лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +” полица № 440114031007879 за лек автомобил „Ауди А5 3.2 FS1 мултитроник”, рег.№ Х ХХХХ ХХ, за настъпил в периода 30.09. – 01.10.2014г. покрит застрахователен риск – кражба, равно на действителната пазарна цена на вещта в размер на 27 875лв., редуцирана с дължимата четвърта вноска от застрахователната премия – 321.30лв., ведно със законната лихва върху главницата от 27 553.70лв. за периода от завеждане на иска в съда – 03.12.2015г. до окончателното и изплащане и сумата 747лв., представляваща мораторна лихва главницата от 27 553.70лв. за периода от 28.08.2015г. до завеждане на исковата молба в съда – 03.12.2015г., и сумата 2 743.81лв., направените по делото разноски.

В жалбата се твърди че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми и в разрез със събраните по делото доказателства.

Оспорва посоченото от съда, че от застрахователя не е било въведено възражение относно твърдението в исковата молба за настъпило застрахователно събитие – кражба на застрахованото МПС. Твърди, че още в отговора на исковата молба е оспорил въведеното твърдение, че автомобила е противозаконно отнет на посочените в исковата молба дата, час и място. Излага, че въпреки разпределената в доклада по делото доказателствена тежест на ищцата да докаже настъпването на застрахователното събитие в срока на договора, съдът неправилно е приел, че поради неоспорване този факт не се е нуждаел от доказване. Твърди че от събраните по делото доказателства фактът, че автомобилът е бил обект на кражба и че е бил отнет от владението на нейния син е недоказано. Твърди че посоченото в представеното по делото постановление за спиране на наказателно производство от 28.02.2015г. противозаконно отнемане на автомобила, като престъпно деяние по чл.346 ал.1 от НК не е покрит риск по полицата и не може да породи ангажиране на отговорността на застрахователя. Излага, че след като в полицата, сключена между страните липсва клауза, която да задължава застрахователя да заплати обезщетение независимо от квалификацията на престъпното деяние, то следва извода, че претенцията на ищцата е неоснователна. Твърди, че като е възприел противоположното становище съдът неправилно е разширил обхвата на застрахователна защита и е осъдил ответника да заплати обезщетение за риск, който отсъства от изричното покритие по договора. Сочи, че застрахователят се е задължил да покрие риск „кражба на цяло МПС”, но само при условие, че това бъде доказано от застрахования собственик.

На следващо място изразява становище, че по делото е доказано укриването на съществена информация от ищцата относно броя на контактните ключове, с които е разполагал процесния автомобил. Твърди, че това обстоятелство се явява значително с оглед интереса на застрахователя и изменя значително риска от настъпването на застрахователно събитие. Твърди че е налице премълчано и съзнателно неточно обявено обстоятелство по отношение на броя на ключовете на автомобила, което е в пряка връзка с по-високия риск, предвид вида на застрахователното събитие – кражба на цяло МПС. Твърди че по делото е доказано и това, че ищцата не е обявила пред застрахователя и обстоятелството, че автомобилът е бил обект на имуществена застраховка за периода от 11.03.2013г. до 10.03.2014г. по сключен със ЗД „Евроинс” АД застрахователен договор. Твърди че с оглед вида на осъществения риск – кражба на цяло МПС, който се явява един от най-тежките рискове по договора, информацията за броя на ключовете, налични за управлението на автомобила се явява изключително съществена. Сочи че по силата на изрична законова разпоредба предварително е задължил застрахования собственик да обяви точно съществени обстоятелства, свързани с носенето на риска, като му е предоставена информация, че разполага с един ключ, а вече след настъпване на застрахователното събитие се декларират два ключа. Твърди че е налице съзнателно неточно обявяване на обстоятелството за броя на ключовете, поради което и за него са налице основания за отказ за плащане на застрахователно обезщетение в съответствие със законовите разпоредби и с т.3.6 от Общите условия на договора.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна Л. Миронова Д. ***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.208 от КЗ /отм./ от Л. М Д. *** срещу „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД за обезщетение по застраховка „Каско +” за настъпило застрахователно събитие кражба на лек автомобил Ауди А5 с рег.№ Х ХХХХ ХХ, претендирано в размер на действителната пазарна цена на автомобила, намалена с дължима четвърта вноска от застрахователната премия, ведно иск за обезщетение за вреди от забава в плащането за периода от 28.08.2015г. до завеждане на исковата молба в съда.

Не е спорно пред въззивна инстанция, че възизваемата Д. е собственик на лек автомобил Ауди А5 с рег.№ Х ХХХХ ХХ. Между страните по делото по застрахователна полица № 440114031007879 от 11.03.2014г. е сключен договор за имуществена застраховка „Каско +” клауза „пълно каско” за лек автомобил с рег.№ Х ХХХХ ХХ  за периода от 11.03.2014г. до 10.03.2015г.

Не е спорно, че сключеният застрахователен договор покрива щети от застрахователно събитие „кражба на цяло МПС”. Определението на кражба, дадено в общите условия на договора съвпада със състава на престъплението „кражба” по чл.194 ал.1 от НК, а именно отнемане на МПС от владението на другиго, без негово съгласие с намерение противозаконно да се присвои.   Съобразно чл.11.6 от Общите условия за автомобилна застраховка „каско +” за установяването на настъпването на застрахователното събитие на кражба на МПС следва да бъде представена служебна бележка от МВР. При образувано досъдебно производство или съдебно производство във връзка със застрахователното събитие при поискване от застрахователя следва да бъдат представени и актове на разследващите органи, на прокурора или на съда.

Като доказателства по делото от въззиваемата страна са представени удостоверение от 07 РУП при СДВР за образувано досъдебно производство, постановление спиране на наказателното производство от 28.02.2016г. на РП – София по досъдебно производство № 2645/14г. по описа на 07 РУП – СДВР, пр.пр.№ 47558/14г. по описа на СРП, за образувано и водено производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.346 ал.1 от НК и постановление от 19.08.2016г. по същата преписка за промяна в правната квалификация на деянието от 346 ал.1 от НК на чл.195 ал.1 т.4 във връзка с чл.194 ал.1 от НК.

Така представените по делото доказателства съобразно чл.11.6.4. и чл.11.6.6 от Общите условия към договора са достатъчни за установяване на настъпването на застрахователното събитие „кражба на МПС”. Въззивният съд намира, че и пред съда, определените от застрахователя в общите условия документи за установяване на настъпване на застрахователното събитие са достатъчни за доказване на това обстоятелство. Поради което и въззивният съд приема, че по делото е доказано настъпването на застрахователното събитие „кражба на МПС”, извършено за времето от 19 часа на 30.09.2014г. до 08.30 часа на 01.10.2014г., по време на действие на застрахователния договор между страните.

Не е спорно пред въззивна инстанция уведомяването на полицията за установената кражба и на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие.

По възражението на застрахователя за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение поради съзнателно неточно обявяване или премълчаване на обстоятелства, при сключване на договора относно броя на контактните ключове, въззивният съд намира следното:

Поддържаното във въззивната жалба възражение се основава на установеното след настъпване на застрахователното събитие укриване на съществена за застрахователя информация за броя на контактните ключове, с които е разполагал автомобила. Като доказателство по делото са представени допълнителни пояснения, дадени от сина на въззиваемата във връзка с уведомление за щета, в които на въпрос № 19 „колко ключа ви бяха предоставени първоначално при закупуване на МПС” е отговорено – два броя. В приложението въпросник към застрахователната полица, попълнено преди сключване на договора от въззиваемата в т.2 на въпроса „към момента на сключване на застраховката с колко комплекта ключове разполага” е посочен – един. От застрахователя се твърди, че с оглед вида на поетия риск – кражба на МПС, информацията за броя на ключовете, налични за управлението на лекия автомобил е изключително съществена, тъй като е в пряка причинно следствена връзка със същественото увеличение на риска, на неговото реализиране или на обхвата на вредите.

Въззивният съд приема, че броят ключове, с които разполага собственикът на МПС, е съществено обстоятелство, което е от значение за риска, и този въпрос е поставен на собственика преди сключване на договора.

На основание чл.189 ал.4 от КЗ /отм/ когато застрахованият съзнателно е обявил неточно или е премълчал обстоятелство, при наличието на което застрахователят не би сключил договора, ако е знаел за това обстоятелство, или би сключил договора, но при други условия, когато застрахователното събитие настъпи, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащането на застрахователното обезщетение само ако неточно обявеното или премълчаното обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието.

Дори и да се приеме тезата на дружеството – въззивник, че при сключване на договора от застрахования е дадена неточна информация за съществено обстоятелство, то в тежест на застрахователното дружество е да установи че наличието на втори комплект ключове е способствало за извършването на кражбата или е оказало въздействие върху нея, или е довело до невъзможност открадното МПС да бъде открито. Такива твърдения няма въведени от застрахователя, респективно няма ангажирани доказателства. Поради което и предпоставките за отказ от заплащане на застрахователно обезщетение, регламентирани в чл.189 ал.4 от КЗ /отм./ не са налице.

Въззивният съд намира, че по делото не е доказано изискуемото от чл.189 от КЗ „съзнателно неточно обявяване” на съществени обстоятелства. На първо място това произтича от различната формулировка на въпросите досежно броя на ключовете – във въпроса зададен преди сключване на договора се пита за броя ключове към момента, а във въпроса, зададен във връзка с уведомлението за щета се пита за броя на ключове при първоначалното закупуване на МПС. Различните отговори при различно зададени въпроси с оглед момента не могат да се приемат като съзнателно и неточно обявяване.

Във връзка с броя на притежаваните от въззиваемата комплекти ключове на автомобила от първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетеля Свилен Станимиров Й., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, поради което и кредитирани от въззивния съд изцяло. От показанията на свидетеля, който се грижи и отговаря за личните и служебни автомобили на въззиваемата и нейното семейство, съдът приема за установено че при придобиване на собствеността на автомобила в изпълнение на лизингов договор през 2013г., въззиваемата Д. е получила втория ключ за автомобила. Единият ключ е изгубен лично от свидетеля през м.февруари 2014г., когато е изпуснат от него в морето до Яхтеното пристанище и не е могъл да бъде изваден. Поради което и съдът приема, че давайки информация по съществени за застрахователя въпроси преди сключването на договора за застраховка на 11.03.2014г. от въззиваемата не е обявена съзнателно неточна информация.

Второто обстоятелство, за което се поддържа във въззивната жалба, че съзнателно е обявено неточно или премълчано е по отношение на въпрос 3 от информацията, дадена преди сключване на договора, по отношение на наличието на предходни имуществени застраховки Каско за същия автомобил. Видно от представената по делото полица въззиваемата Д. е отговорила на въпроса с Не. На същия въпрос след настъпването на щета от лицето, уведомило за щетата е посочен отговор Да. Представено е уведомление от „ЗД Евроинс” АД, за това че периода от 11.03.2013г. до 10.03.2014г. между застрахователя и въззиваемата има сключен договор за застраховка каско за същия автомобил, по който са предявени и заплатени обезщетения по четири претенции.

Въззивният съд приема, че обстоятелството за наличието на предходен договор за имуществено застраховане и изплатените по него претенции е съществен за застрахователя при определяне на риска преди сключване на договора. Но в хипотезата на чл.189 ал.4 от КЗ /отм./, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят може да откажа да изплати обезщетение само ако това обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието. Твърдения за това че наличието на предходен договор за застраховка „Каско” е способствало за извършването на кражбата или е оказало въздействие върху нея, или е довело до невъзможност открадното МПС да бъде открито няма.

Възражението на застрахователя за отказ за плащане на застрахователно обезщетение поради неизпълнено задължение на застрахования по чл.11.5.2 от Общите условия за предаване на всички налични ключове, въззивният съд намира за неоснователно.

На първо място от обсъдените по-горе гласни доказателства, въззивният съд приема за установено, че към датата на сключване на договора и към датата на настъпване на застрахователното събитие, въззиваемата Д. е разполагала с един ключ от автомобила, който безспорно е предаден на застрахователя.

На следващо място съобразно разрешенията дадени в решение № 49 от 29.07.2013г. по търг.дело № 840/12г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна съдебна практика, приложението на чл.211 т.2 от КЗ /отм./ е обусловено от установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. С оглед даденото разрешение въззивният съд, намира, че дори и да се приеме наличието на втори ключ, който не е представен на застрахователя, от въззивника няма твърдения, респективно ангажирани доказателства, за това, че липсата на втори ключ е в пряка причинна връзка с кражбата на автомобила.

Оплаквания във въззивната жалба срещу приетата от първата инстанция действителна пазарна цена на автомобила и определения размер на застрахователното обезщетение, както и срещу основателността и размера на претенцията за обезщетение за вреди от забава в плащането няма.

С оглед на така изложеното въззивният съд намира предявения иск за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +” за настъпило застрахователно събитие - кражба на лек автомобил Ауди А5 с рег.№ Х ХХХХ ХХ, претендирано в размер на действителната пазарна цена на автомобила, намалена с дължима четвърта вноска от застрахователната премия и искът за обезщетение за вреди от забава в плащането на обезщетението, за периода от 28.08.2015г. до завеждане на исковата молба за доказани и основателни и следва да бъдат уважени. Поради което и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане и с оглед изхода на спора в полза на въззиваемата Д. следва да бъдат присъдени направени пред въззивна инстанция разноски в размер на сумата 1 500лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 451 от 14.06.2016г. по търг.дело № 1891/15г. по описа на Варненски ОС.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо Застраховане” ЕАД със седалище гр.София, адрес на управление гр.София, ул.”Г.Бенковски” № 3, ЕИК 121718407, да заплати на Л. М Д. ***, ЕГН **********, сумата 1 500лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: