Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№  19/15.01. 2018г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  двадесети декември                                               Година 2017

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

 

при секретар : Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 559   по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С С Ппротив решение № 414/23.06.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1504/2016г. в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на П.Х.Х., ЕГН **********, от гр.Варна, кв.Вл. Варненчик, бл.206, вх.2, ет.4, ап.43 обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания от ПТП на 07.09.2015г. в гр.Варна, бул.Сливница, при което л.а. Рено Меган с ДК № Х ХХХХ ХХ, собственост на Лед Технолоджис България ООД, управляван от В А Д блъска управляващия мотор Сузуки  SV с рег.№В 59 88 К  П.Х.Х. като му причинил счупване на лява раменна кост, счупване на двете лъчеви кости дистално поотделно и в съвкупност, счупване на таза, контузия на бял дроб с излив на кръв и въздух в дясната плеврална кухина и контузия на ляв бъбрек, ЗА ГОРНИЦАТА НАД 30 000лв до присъдените 60 000лв, ведно със законната лихва изчислена върху уважената главница, считано от датата на ПТП на 07.09.2015г. до пълно изплащане на задължението, на осн.чл.226 КЗ /отм./ вр.чл.45 ЗЗД, както и сумата от 3 207,45лв разноски на осн. чл.78, ал.1 ГПК.  По съображения, подробно изложени в жалбата и свеждащи се до неправилно определен, поради завишаването му, размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди, моли съда да отмени решението в обжалваната част, ведно със законните последици. Решението се обжалва  и в частта на присъдените му разноски.

          Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.

          Постъпила е и насрещна  въззивна жалба от П.Х.Х. против същото решение, но в неговата отхвърлителна част. Изложени са доводи за неправилност на решението в атакуваната му част поради явна несправедливост на определеното обезщетение и се иска от съда същото да бъде отменено, а предявената искова претенция – уважена в пълен размер. Претендират се и разноски.

          Въззивамата страна оспорва така подадената жалба.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл. 226 КЗ /отм./ вр.чл.45 ЗЗД.

          Ищецът П.Х.Х. ***“ АД заплащане на сумата от 90 000 лева, представляващи обезщетение за понесени от него болки и страдания, съставляващи неимуществени вреди, претърпени в резултат от ПТП, осъществило се  на 07.09.2015г., при което е получил счупване на лява раменна кост, счупване на двете лъчеви кости дистално поотделно и в съвкупност, счупване на таза, контузия на бял дроб с излив на кръв и въздух в дясната плеврална кухина и контузия на ляв бъбрек, ведно със законната лихва от датата на ПТП до пълно изплащане на задължението. Претендира и разноски за производството.

          От събраните по делото доказателства безспорно се установява от фактическа страна, че процесното ПТП е настъпило на 07.09.2015г., около 16.00 часа в гр.Варна, бул.Сливница до ЗД Виктория. Водачът на л.а.Рено Меган с ДК №Х ХХХХ ХХ, собственост на ЛЕД ТЕХНОЛОДЖИС БЪЛГАРИЯ ООД, Търговище В А Д, движейки се  в дясната пътна лента посока центъра на град Варна, предприел маневра завиване наляво, в обратна на движението посока, като направо на булеварда пресякъл незаконосъобразно двойна бяла непрекъсната линия. Ищецът П.Х.Х., движейки се с мотор с рег.№N NNNN N, модел СВ 650 С, Сузуки, собственост на П Х. С, не успял да избегне сблъсъка с автомобила, предприемайки на свой ред маневра в ляво.

          От приетото заключение на САТЕ се установи, че скоростта на мотора – 49,68 км/ч е била разрешена за пътния участък. Предвид на разстоянието от автомобила ищецът не е могъл да спре и да избегне ПТП.  Според експертното мнение  ищецът е могъл да предотврати ПТП само ако се е движил със скорост до 16.29 км/ч. Неговото поведение на пътя е било адекватно на създалата се пътна ситуация.

          Доказани по делото са и твърдените от ищеца травми в резултат на инцидента. От приложените множество писмени доказателства – епикризи от МБАЛ „Св.Анна“ – Варна“, АД, изготвена непосредствено след инцидента, от отделението по Ортопедия и травматология при същата болница, изготвена на 05.11.2015г., от протокола от ЛКК от 21.10.2015г. се установява, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял счупване на раменна кост,  на гривнена става  и  на пубиса /срамна кост/ закрито; извършени са няколко медицински интервенции, вътрешна фиксация на таз, лява гривнена става със заключващи плаки,  поставен е заключващ пирон в лява раменна кост; последвало е отстраняване на имплантираните уреди – радиус и улна; на ищеца е отпуснато помощно средство – инвалидна количка –рингова по т.12-а, комбиниран стол за баня и тоалет по т.13 до дирекция „Социално подпомагане” поради счупването на пубисната кост.

          Според  Съдебно - медицинска експертиза, с в. лице д-р Д Д ищецът е получил контузия на десния бял дроб с излив на кръв и навлизане на въздух в дясната плеврална кухина, обусловили временна опасност за живота; счупване на лява раменна кост, довело да затруднение в движението на крайника за период от поне 5 месеца; счупване на двете лъчеви кости, затруднили движението на горните крайници за период от поне 3 месеца; счупване на кръстеца, с последвало затруднение в движението на долните крайници за 1-2 месеца и в областта на лонното съчленение – симфиолизата. С оглед на това си състояние ищецът не е в състояние  да изпълнява задълженията си на тежководолаз,  поне до отстраняване на остеосинтезиращия материал. Към настоящия момент ищецът е в добро състояние и може да води активен начин на живот и да спортува.

          Психичното състояние на пострадалия е преценено от в.лице д-р Н.N NNNN N в рамките на приетото заключение по съдебно-психиатричната експертиза. То се заключава в това, че получените травми са оказали своето въздействие върху психиката му. Нарушен е психичният му баланс, продължава да изпитва натрапливи спомени от инцидента. Налице е и разстройство в адаптацията – генерализирана тревожност – Ф41.1., което, макар и да не е  психоза, създава ежедневно психологичен дискомфорт. Медикаментозно лечение не е необходимо, но е добре да бъде проведена психологическа терапия.

          Претърпените от ищеца болки и страдания се доказват с показанията на свидетелите - И С, началник на ищеца П.Х. във военна структура и Д Х – негова съпруга. Според първия свидетел ищецът не е пълноценен при изпълнението на трудовите си задължения като  ръководител на  група тежководолази, тъй като работата му изисква сериозно психическо и физическо натоварване. Според  него ищецът се е възстановявал дълго от травмите си – около шест месеца. След завръщането си на работа му се разрешава да изпълнява единствено ръководна работа, не и  задачи под вода. След инцидента ищецът  нямал самочувствието да влезе под вода.

          Втората свидетелка лично е присъствала при лечението и възстановяването на ищеца. Според нейните възприятия след инцидента той е бил в шоково състояние, след операцията бил вързан с колани, за да няма разместване на костите, от което получил други увреждания. Свидетелката  полагала лично и изцяло грижи за него – хигиена, тоалет, обръщане. След инцидента характерът му изцяло се променил – от деен и спортуващ човек, с чувство за хумор се превърнал в депресивен, тревожен, невнимателен. Отношенията с членовете на семейството се влошили,  имал нарушен и неспокоен сън. Наясно бил, че му предстоят още няколко операции.

          Установено по делото е и наличието на валидно застрахователно отношение по полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество.

Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са установени с решение № 308/22.02.2016г., постановено по НОХД № 361/2016г. на 32 състав на ВРС. Съгласно чл.300 ГПК  това решение е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието.

          От горната фактическа установеност съдът прави извода за наличието на всички елементи от ФС на чл.266 ал.1 КЗ/отм./ за ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди - наличието на валидно застрахователно ПО, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието.

          Основен момент при реализирането на  тази отговорност се явява определянето на размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В тази насока са и основните оплакванията в иницииралите настоящото производство въззивни жалби.

          Така в жалбата на ЗК „Бул Инс“ АД на първо място  се коментират и оспорват установените по делото и получени от пострадалия травми. Изразява се несъгласие с твърдението за контузия на левия бъбрек. Това увреждане е посочено единствено в епикризата от 10.09.2015г. и то в резултат от изследването на скенер. Според въззивника това увреждане представлява „видение“ не рентгенолога, разчитащ образа на скенера, което друг може и да не види. Посочват се данни от специализираната литература за тежестта на травмите – счупване на лява раменна кост, счупване на лъчевите кости на двете предмишници, с оперативна стабилизация на лява лъчева кост, фрактура на таза, пукване на дясно крило на сакралната кост, раздалечаване на двете срамни кости /симфизиолиза/. Прави се извод, че оздравителният процес, при липса на усложнения, за тези травми би трябвало да премине за период от 5 до 6 месеца. Направено е и оплакване, че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не се е съобразил с „икономическата конюнктура“ в страната, т.е. – с икономиката и доходите на хората и юридическите лица, както и с натоварения до краен предел застрахователен пазар и ниският процент за задължителните застраховки.

          Настоящият въззивен състав намира това оплакване за неоснователно. Съобразно критерия за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай, като : видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и  икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.

          В процесния случай получените от ищеца травматични увреждания в резултат на претърпяното ПТП се доказват както от обилната медицинска документация, така и от заключенията на съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертиза, а така също и от депозираните по делото свидетелски показания. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява вида, характера и степента на многобройните увреждания, някои от които са поставили пострадалия в състояние, временно опасно за живота му, интензивността и продължителността на лечението, както болнично, така и амбулаторно, няколкото претърпени хирургични интервенции и предстоящи такива, болките и страданията, свързани с понесените увреждания и проведеното  лечение, тяхното отражение върху психическото състояние на ищеца и  затруднените семейни отношения. Следва да бъде отчетено и влиянието на инцидента върху намалената възможност ищецът да упражнява трудовите си задължения, както и продължителността на всички посочени по-горе фактори.  Необходимо е да бъде отчетена и икономическата обстановка в страната, свързана както с лимитите на установената застрахователна отговорност, така и с общественото възприятие на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Съобразявайки всичко това и настоящия състав определя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000лв, до който размер исковата претенция следва да бъде уважена.

          По изложените съображения оплакванията в насрещната въззивна жалба, свеждащи се до определяне на неправилен и явно несправедлив нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди, се явява  също неоснователно. Не се подкрепя от доказателствата по делото твърдението, че съдебно-медицинската експертиза по безспорен и категоричен начин е доказала липсата на предпоставки  за окончателно оздравяване на ищеца. Съгласно депозираното писмено заключение липсват данни за възникнали усложнения, поради което ищецът може да извършва трудовата си дейност, след уточнението, че работи като тежководолаз – без към настоящия момент да слиза под вода, да води активен начин на живот и да спортува. Не може да бъде споделено и твърдението, че процесното ПТП е оказало върху ищеца, отношенията му с околните и цялостното му вписване в обществото силен негативен ефект, който трудно би могъл да бъде превъзмогнат. Според експертното мнение на в.лице по приетата съдебно-психиатрична експертиза установената у ищеца симптоматика може да бъде преодоляна и без медикаментозно лечение. Психологическите проблеми в резултат на претърпяното ПТП, както и продължаващите и до момента физически болки са взети предвид при определяне размера на обезщетението, както и лимитите на застрахователната отговорност при изплащане на обезщетение за настъпило застрахователно събитие  при едно пострадало лице.

          По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

          По искането за присъждане на разноски :  ЗД „Бул Инс“ АД е направил искане за присъждане на разноски  за защита срещу жалбата на П.Х.Х. в размер на 2 000лв без ДДС, съгласно представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна помощ. Поради  направеното възражение за прекомерност на адв.възнаграждение, на дружеството се дължат 1  430лв. + 600лв държавна такса, или общо – 2 030лв. П.Х.Х. е направил искане за присъждане на 4 500лв адв.възнаграждение за защита срещу жалбата на застрахователното дружество. С оглед направеното възражение за прекомерност, му се дължат 1 430лв. Изчислени по компенсация на ЗД „Бул Инс“ АД се дължат 600лв.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 414/23.06.2017г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1504/2016г.

          ОСЪЖДА  П.Х.Х., ЕГН **********, от гр.Варна, кв.Вл.Варненчик, бл.206, вх.2, ет.4, ап.43 да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С С Псумата от 600лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му по реда на чл.280 ал.1 и 2 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :