Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

140/14.05. 2015г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                     търговско   отделение

на     четиринадесети април                                     Година 2015

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           В.Аракелян                                                            ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                                       А.Братанова

  при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  56  по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното :

    Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

    Образувано е по подадена въззивна жалба от „Ю Б”, АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Околовръстен път” № 260 против решение № 112/27.10.2014г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 802/2012г., с което  е отхвърлен предявения от Банката иск с правно основание  чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на нея,  че ответниците Д.Г.Ч. с ЕГН ********** и П.А.Ч. с ЕГН **********,*** 22А й дължат солидарно  сумата от 104 203,28 CHF, равняваща се на 168 823,90 лв - главница по Договор за потребителски кредит HL34009/12.03.2008г., Приложение № 1 от 12.03.2008г., допълнителни споразумения към договора от 21.04.2009г., 20.05.2010г., 25.11.2010г., и от 30.11.2010г., 410,01 CHF, равняващи се на 664,27 лв - такса, 174,28 лева  - такса, 7 873,74 CHF , равняващи се на 12 756,56 лв - договорна лихва за периода 17.12.2010г. - 23.02.2012г., законната лихва от 09.03.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 6 377,41 лева - деловодни разноски, присъдени по гр.д.№789/2012г. по описа на ШРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН, ведно с 5 222,80 лв направени по делото разноски. По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявения иск. Алтернативно моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците дължат следните суми – 9 036,07 CHF – главница по процесния договор за кредит с настъпил падеж към момента на постановяване на съдебното решение – 17.10.2014г.; 29 267,13 CHF – договорна лихва; 410,01 CHF – такси и 174,28 лв- застраховки.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с  правно основание чл.422 ал.1 ГПК.

Безспорно установено от фактическа страна по делото е, че на 12.03.2008г. между ТБ „Ю И Е Д Б”  АД от една страна и Д.Г.Ч. и П.А.Ч., солидарно задължени като съкредитополучатели, от друга е сключен Договор за потребителски банков кредит с ипотека HL34009, по който ответниците по иска усвояват сумата от 120 000 лв за рефинансиране на кредита им към „ОББ” АД и за текущи нужди, със задължение да го ползват и върнат, заедно с дължимите лихви при условията на чл.3 от Договора. с краен срок за погасяване на кредита - 264 месеца - 17.04.2008г. - 17.03.2030г. За обезпечаване на задължението им за връщане на заетата сума е учредена ипотека върху собствения им недвижим имот, описан в исковата молба, в полза на Банката. В чл.18 ал.1 от Договора е уредена възможността при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение на кредитополучателите Банката да може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно ал.2 на същия текст при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Съгласно заключението на ССчЕ, прието пред първата инстанция, по предоставена от Банката информация последната внесена сума за погасяване на главницата по кредита  в размер на 147,74 CHF / 182,72лв/  е с дата 17.12.2008г., а след последвалото реструктуриране и предоговаряне на дълга  последното погасяване на главницата е от 25.05.2010г.; последната внесена сума за погасена лихва е от 11.04.2011г., а последната внесена сума за погасена такса и застраховки  е от 08.07.2010г. Според извлечение от разплащателната сметка на Д.Ч. последната внесена сума за погасяване на месечна вноска  в размер на 10 лв е от 01.11.2012г. Във втората част на експертизата са посочени погашенията, направени от двамата съдлъжници, за периода 01.12.2010г. – 30.10.2012г.

Със Заповед № 420/12.03.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 789/2012г. на РС Шумен, ХІ състав е разпоредено длъжниците Д.Г.Ч. и П.А.Ч. да заплатят солидарно на „Ю И Е Д Б” АД сумата от 104 203,28 CHF, равняваща се на 168 823,90 лв - главница по Договор за потребителски кредит HL34009/12.03.2008г., Приложение № 1 от 12.03.2008г., допълнителни споразумения към договора от 21.04.2009г., 20.05.2010г., 25.11.2010г., и от 30.11.2010г., 410,01 CHF, равняващи се на 664,27 лв - такса, 174,28 лева  - такса, 7 873,74 CHF , равняващи се на 12 756,56 лв - договорна лихва за периода 17.12.2010г. - 23.02.2012г., законната лихва от 09.03.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 6 377,41 лева - деловодни разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20128760400649 на ЧСИ Д Ж З, с рег. № 876 на КЧСИ, с РД – ОС Шумен. От представеното удостоверение изх.№ 475/12.01.2015г. на ЧСИ  Д  З  е видно, че към 12.01.2015г. от длъжниците Д.Ч. и П.Ч. са изплатени 56 134лв, от които 53 860,31лв са преведени по сметката на „Ю Б”АД.

Безспорно установено е още, че след сключване на процесния договор за банков кредит - на 09.04.2008г.  е подписан договор за цесия между ищеца – цедент и „Б Р С” , АД, ЕИК 130950970 – цесионер с предмет – вземанията на ищеца по сключени от него договори за предоставяне на потребителски и жилищни кредити, вкл. и по Договора  за потребителски банков кредит HL34009/12.03.2008г., а на 17.11.2011г. е подписан Договор за обратна цесия с цедент „Б Р С” АД и цесионер – ТБ „Ю И Е Д Б” АД, като между прехвърлените вземания е и това по същия процесен договор със съдлъжници Д.Г.Ч.  и П.А.Ч.. И двете цесии са съобщени на Д.Ч. на 02.01.2012г., като  спорно от фактическа страна остава  уведомяването на П.Ч..

    Безспорно установено е още, че липсва изрично влеизявлението на Банката за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита преди подаване на заявлението за издаване на ЗНИ. В този случай съдебната практика приема, че изявлението  имплицитно се съдържа  в исковата молба и е достигнало до длъжниците в момента на получаване на препис от нея.  В тази хипотеза следва да бъде преценена приложимостта на разрешението, дадено в реш.139/05.11.2014г. на ВКС, ТК, по т.д. № 57/2012г., първо т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо  задължителната за настоящия съд практика на ВКС, съобразено и с ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от банката – кредитор по реда на чл.418 вр. чл.417, т.2 ГПК и чл.60, ал.2 от ЗКИ не е изискуемо, независимо, че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба; изискуеми се явяват  само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания /неустойки, лихви/ , които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. В този смисъл по делото е прието от настоящата инстанция  заключението на  ССчЕ, от което е виден  размера на падежираните към момента на иницииране на заповедното производство вноски по процесния кредит, а именно : 15 850,80лв, разпределени както следва : 2 624,52лв – главница; 12 408,21лв – лихва; 663,78лв – такси и 154,29лв – застраховка.   

     Преди на изведе окончателните си правни изводи обаче, съдът дължи произнасяне и по направените от ответниците по иска възражения, поддържани и във въззивната жалба, които се свеждат до следното :

   Недопустимо изменение във въззивното производство на предмета на претенцията :  от 104 203, 28 CHF, равняващи се на 168 823,90 лева - главница по Договор за потребителски кредит HL34009/12.03.2008г. и допълнителни споразумения към него – на размер на главницата по 8-те непогасени вноски с настъпил падеж за периода от 17.12.2010г. до подаване на заявлението  в съда- 1 616,98 CHF и размер на задължение за лихва, както е претендирано с исковата молба в размер на 7 873,74 CHF за периода от 17.12.2010г. до 23.02.2012г., поради изтичане на предвидените за това срокове – срокът за изменение на искането се преклудира  в първото по делото заседание в първата инстанция, а до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени само размера на предявения иск.

 

Възражението е неоснователно : В случая не се касае за изменение на иска нито по основание, нито по размер, тъй като предмета на претенцията, поддържана във въззивната жалба – падежираните вноски към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 09.03.2012г., се съдържа както в самото заявление, така и в исковата молба по чл.422 ГПК като период и размер на вземането. Същият се съдържа и в извлечението от счетоводните книги на Банката – л.8 на ч.гр.д. № 789/2012г. на РС Шумен и е част от предмета на самата Заповед за незабавно изпълнение. В този смисъл е и даденото разрешение на въпроса в посочената вече задължителна практика на ВКС по чл.290 ГПК – реш. № 139/05.11.2014г. по т.д. № 57/2012г., І т.о.

Второто възражение е за недължимост на претендираната във въззивната жалба сума, тъй като същата е изплатена  по изп.дело. Твърдението е, че към 27.11.2013г. по изп.д. № 20128760400649 на ЧСИ  Д  З на Банката са изплатени 51 529,11лв. Във връзка с възражението е представено и удостоверение изх.№ 475/12.01.2015г. на ЧСИ  Д  З с рег. № 876 на КЧСИ, съгласно което по изп.дело № 20128760400649 с взискател „Ю Б” АД, ЕИК 000694749 и длъжници Д.Г.Ч. и П.А.Ч. към 12.01.2015г. от длъжниците са изплатени 56 134лв, от които 53 860,31лв са преведени по сметката на „Ю Б”АД. Молят плащането да бъде съобразено от въззивния съд на осн.чл.235 ал.3 ГПК .

Възражението е неоснователно : Съгласно т.11 б.”в” на ТР № 4/2013г. в производството по иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК е допустимо е релевирането на правопогасяващи възражения, чийто ефект е настъпи както преди подаване на заявлението, така и след неговото депозиране и до приключване на съдебното дирене в исковото производство, като съдът не  съобразява единствено принудително събраните суми по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418, ал.1 ГПК по съображенията по т.9 – предвид изрично предвидената в чл.422 ал.3 ГПК възможност за издаване на обратен изпълнителен лист при отхвърляне на иска на основания, различни от погасяването му чрез плащане, в който случай ще бъде установено със СПН несъществуване на вземането към момента на принудителното му изпълнение.

Според третото възражение Банката няма качеството на кредитор по реда на чл.417 т.3 ГПК, тъй като не е придобила

процесното вземане с акт, посочен в чл.417 ГПК, след като веднъж е прехвърлила същото вземане на трето лице.  Налице е позоваване  на мотивите към т.4 на ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС  - настъпилото преди подаване на заявлението частно правопроиемство трябва да бъде установено с документ по чл.417 ГПК /например нотариално заверен договор за цесия/, тъй като идеята на законодателя е посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, вкл. субектите на правоотношението . В процесния казус договорите за цесия не са с нотариална заверка на подписите, респ. – не е налице основанието на чл.417 т.3 ГПК.

Това възражение е процесуално недопустимо, като направено за първи път във въззивната жалба, т.е. – след преклузивния срок за релевирането му, установен в нормата на  чл.367 ГПК. Предвид на това съдът не дължи произнасяне по него.

Досежно уведомлението на кредитополучателите за извършената цесия от 09.04.2008г. и за обратната цесия от 17.11.2011г. и претендираните от това правни последици :

С уведомление за прехвърляне на вземания – л.57 – 59, Банката е отправила писмено изявление и до двамата кредитополучатели поотделно за прехвърляне на всички свои вземания към тях на „Б Р С” АД, гр.София /БРС/ по Договор за потребителски кредит HL34009/12.03.2008г., заедно с всички обезпечения и принадлежности, както и за това, че с Договор за цесия от 17.11.2011г. БРС е прехвърлило обратно на Банката всички свои вземания към тях, произтичащи от договора за кредит, възлизащи общо на 109 731,90 CHF, заедно с обезпеченията и принадлежностите. Д.Ч. признава, че е получил уведомлението за двете цесии на 02.01.2012г. П.Ч. обаче отрича да е получила уведомлението чрез съпруга си Д.Ч., както е отразено на обратната разписка за доставка на пратката, тъй като поради прекратяване на брака им на 05.06.2009г. тя не живее на посочения адрес от 01.03.2009г. Твърди, че е предоставила в клона на Банката в гр.Шумен копие от одобреното от съда споразумение за развод през месец май 2010г. Доказателства за това обаче не са представени, поради което съдът намира, че ответницата Ч. не е изпълнила задължението си по р.VІІ, чл.26 от Договора за банков кредит да уведоми Банката при промяна на настоящия си адрес, в резултат на което намира приложение фикцията, уговорена в същия текст на договора, за редовното получаване от нейна страна на всички съобщения, вкл. и на уведомлението за извършените цесии.

 

Следователно и двамата кредитополучатели са уведомени за извършените цесии на 02.01.2012г.

 Съгласно изричния текст на чл.99 ал.4 ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на съобщаването му от предишния кредитор. Безпротиворечива в тази насока е и трайно установената практика на ВКС, Търговска колегия / Определение № 90 от 19.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 1452/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева/, вкл. и задължителна такава по чл.290 ГПК / Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова/, съгласно която  прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от датата на уведомлението до него, извършено от предишния кредитор - от цедента. Макар и разглеждаща хипотези, близки до процесната,  направените в нея изводи досежно действието на уведомлението за извършената цесия са приложими и в процесния случай, като уреждащи по общовалиден начин последиците от това уведомление и момента на настъпването им. Основната идея в разрешенията, дадени от касационната инстанция е, че правнозначимо е не знанието у длъжниците за извършената цесия, а надлежното им уведомяване за това по предвидения в закона ред.  В този смисъл е и постигнатата между съконтрагентите по процесния договор уговорка в р.VІІ, чл.27 пр.последно. А щом двете цесии имат действие по отношение на кредитополучателите от 02.01.2012г., то четирите допълнителни споразумения  към договора, сключени преди тази дата – от  21.04.2009г., от 20.05.2010г.,  от 25.11.2010г. и от 30.11.2010г. с  „Б Р С” АД са нищожни като противоречащи на закона – подписани със страна,  която не се явява надлежен кредитор към датата на подписването им. В този смисъл възражението за нищожност на четирите допълнителни споразумения  на осн.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД вр.чл.99 ал.4 ЗЗД е основателно и следва да бъде уважено.

В заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение  по ч.гр.д. № 789/2012г. на РС Шумен, ХІ с-в като правопораждащ вземането на Банката юридически факт е посочен освен Договор за потребителски кредит HL34009/12.03.2008г., двете цесии от 09.04.2008г. и от 17.11.2011г. между „Ю И Е Д Б” АД и „Б Р С” АД и четирите допълнителни споразумения, сключени между „Б Р С” АД и кредитополучателите Д.Ч. и П.Ч., като допълнителните споразумения са приложени към заявлението. Видно от съдебно-счетоводните експертизи, приети и пред двете инстанции, при изчисляване размера на непогасените суми по договора за банков кредит, Банката се е позовала и на постигнатите договорености по четирите допълнителни споразумения. Същите са изрично отразени в издадената Заповед № 420/12.03.2012г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК като основание за възникване на вземането на Банката и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Посочени са и в депозираната от кредитора искова молба по чл.422 ГПК. При това положение вън от съмнение е обстоятелството, че исковата претенция се основава както на Договор за потребителски кредит HL34009/12.03.2008г., на двете цесии от 09.04.2008г. и от 17.11.2011г. между „Ю И Е Д Б” АД и „Б Р С” АД , така и на сключените между дружеството и кредитополучателите четири допълнителни споразумения към договора за банков кредит – от 21.04.2009г., от 20.05.2010г., от 25.11.2010г. и от 30.11.2010г. С оглед установяване нищожността на четирите допълнителни споразумения съдът намира, че исковата претенция, заявена в този й вид, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид на така направения правен извод останалите наведени от длъжниците възражения не следва да бъдат разглеждани.

Обжалваното решение се потвърждава, макар и по мотиви, различни от изложените в него.

С оглед изхода на спора на въззиваемата П.А.Ч. се присъждат направените от нея разноски за настоящата инстанция в размер на 1 302лв, съобразно представените писмени доказателства.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 112/27.10.2014г. на Шуменския окръжен съд, постановено по т.д. № 802/2012г.

 ОСЪЖДА „Ю Б”, АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Околовръстен път” № 260 да заплати на  П.А.Ч. с ЕГН **********,*** сумата от 1 302лв – с.д. разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

Особено мнение на съдия А.Братанова

Не съм съгласна с правните изводи на мнозинството относно недействителността на допълнителното договаряне  между длъжника и цесионера, осъществено в периода между сключването на договора за цесия и уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД по следните съображения:

1. Независимо, че формално не е уведомен за сключената цесия, длъжникът е осъществил договаряне с новия кредитор, което по съществото си съставлява преструктуриране на кредитното правоотношение. Сключените анекси, визиращи цедента като кредитор следва да се тълкуват като акт, имащ характера на съгласие на длъжника с настъпилата цесия, който принципно е допустим от закона /арг. чл.103, ал.3 ЗЗД/. При това положение, липсата на предшестващо уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД няма никакво релевантно значение за правното действие на допълнителните споразумения. Обвързващото им значение не се оспорва и от стария кредитор – цедент.

2. Установеното в чл.99, ал.4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.  Правното значение на уведомлението следва да се разглежда на първо място на плоскостта на разпределението на рисковете при осъществяване на изпълнение от длъжника. По изложените съображения наличната и обвързваща практика по чл.290 ГПК касае неоснователност на претенцията на цесионера при липса на надлежна нотификацията от цедента по чл.99, ал.4 ЗЗД. В настоящия казус, съдебната претенция е предявена при надлежно уведомление от цедентите по първата и последвалата обратни цесии.

Въпросът за надлежното нотифициране има правно значение и по отношение на правните действия с дълга, вкл. и неговото изменение. Правилото в тази връзка е че правните действие с цедента, вкл. и по преструктуриране на дълга са напълно валидни и противопоставими на цесионера. Настоящият казус обаче е обратен – длъжникът е договарял с новия кредитор преди нотифицирането.  Правните действия не се оспорват от цедента, който претендира изпълнение съобразно модалитетите на сключените анекси т.е. старият кредитор приема, че анексите са му противопоставими.

Предвид изложеното, считам, че предявеният иск не е неоснователен на посоченото основание. Твърдяното изменение на договорната връзка е настъпило надлежно съобразно допълнителните анекси, сключени с цесионера.

Предвид липсата на надлежно волеизявление за настъпилата предсрочна изискуемост на кредитния дълг съобразно дадените разрешения в т.18 на ТР 4/18.06.2014 год. на ОСГТК предявеният иск следва да бъде частично уважен до размера на падежиралите вноски и изтеклите лихви до датата на образуване на заповедното производство.

 

 

 

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :