Р Е Ш Е Н И Е № 98

 

гр. Варна,    04.05.2018 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и осми март две хиляди и осемнадесета година, в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

секретар Десислава Чипева                            

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. д. 56/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадени са въззивнa жалбa от ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. И., и насрещна въззивна жалба от Л.В.Й., чрез адв. С., против решение № 653/11.10.2017 г., постановено по т.д. № 373/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Л.В.Й. сумата в размер над 15 000 лв. до присъдените 32 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинени две средни телесни повреди, следствие на настъпило ПТП на 22.10.2015 г., причинено от Камен Александров Пушкаров при управление на МПС – л. а. марка „Фиат“, ДК № В 6418 ВВ, ведно със законна лихва за забава от 22.10.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлена претенцията за заплащане на неимуществени вреди за горницата над 32 000 лв. до претендираните 60 000 лв., на основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД.

Жалбоподателят ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. А.И., излага подробни доводи за неправилност на решението. Намира, че определеният размер на неимуществените вреди не съответства на причинените болки и страдания. В допълнение на горното разбиране посочва и медицинската документация, събраните гласни доказателства по делото и заключенията на вещите лица. Счита, че от представената медицинска документация не се установяват стъпките на проведеното лечение. Намира определения от съда процент на съпричиняване за занижен. В допълнение излага доводи за неспазване на правилата за движение от страна на пострадалата, досежно предприетото пресичане от същата на необозначено място. Твърди, че е налице съпричияване от 50 %. Моли за отмяна на решението в осъдителната част за размера над 15 000 лв. до присъдените 32 000 лв.. Претендира и съдебно – деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Л.В.Й., чрез адв. С.С., в който се излагат доводи за доказано наличие на виновното поведение на водача на МПС, съобразно решение № 341 от 24.02.2017 г., постановено по НАХД № 517/2017 г. по описа на ВРС. Моли въззивната жалба на застрахователното дружество да бъде оставена без уважение.

В депозираната насрещна въззивна жалба от страна на Л.В.Й., чрез адв. С.С., се съдържат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителната част. Посочва, че от събраните доказателства, включително и свидетелските показания, се установява наличие на висок размер на претърпените неимуществени вреди, довели до неработоспособност и невъзможност пострадалата да се обслужва сама. Намира, че претърпените средни телесни повреди, като състояние временно опасно за живота, сочат несъобразяване на първоинстанционния съд с лимитите на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Моли за отмяна на отхвърлителната част на обжалваното решение и уважаване в цялост на претендирания размер на неимуществените вреди.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от страна на ЗД „Бул Инс“ АД.

Първоинстанционното решение е влязло в законна сила в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на пострадалата сумата в размер на 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивните жалба са подадени в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими.

В провелото се по делото открито съдебно заседание на 28.03.2018 г. страните не се явяват, нито са изпратили процесуален представител.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

По делото е безспорно установено между страните, че към датата на процесното ПТП - 22.10.2015 г., лекият автомобил, управляван от Камен Александров Пушкаров е бил застрахован при ЗД „Бул Инс“ АД за риска „Гражданска отговорност на автомобилистите, поради което са налице основания за ангажиране от страна на третото увредено лице, на отговорността на застрахователя по чл. 226 от КЗ (отм).

Видно от материалите по делото с решение №341/24.02.2017г. постановено по НАХД № 517/2017г.по описа на ВРС, в сила от 14.03.2017г, с което Камен Александров Пушкаров е признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение – чл. 21, ал.1 ЗДвП и на 22.10.2015г., при управление на МПС - л. а. Фиат Пунто с ДК № В 6418 ВВ, по непредпазливост причинил на Л.В.Й. две форми на средна телесна повреда, изразяващи се в счупване на дясна пубисна и седалищна кости на таза, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2-3 месеца, както и безсъзнателно състояние, обусловило разстройство на здравето – временно опасно за живота, като деянието съставлява престъпление по чл. 343, ал.1, б.б, пр.2 вр. чл.342, ал.1 НК. На осн. чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000лв., а на осн. чл. 78а, ал. 4 НК, вр. чл. 343г НК на обвиняемия му е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязлата в сила присъда, елементите от фактическия състав на престъплението, за което е наложено наказание на виновния водач. Следователно влязлата в сила присъда се зачита при настоящото разглеждане на спора относно гражданските последици от престъпното деяние – установени са противоправността, причиняването на вредата и вината на водача като елементи от престъпния фактически състав.

Не се спори по делото, че в следствие настъпило на 22.10.2015г. ПТП между л.а. Фиат Пунто с ДК № В 6418 ВВ, и пресичащата пътното платно, на необозначено за това място, пешеходка Л.В.Й., последната е получила две форми на средна телесна повреда, изразяващи се в счупване на дясна пубисна и седалищна кости на таза, обусловило трайно затруднение в движението на снагата за период от около 2-3 месеца, както и безсъзнателно състояние, обусловило разстройство на здравето – временно опасно за живота.

От материалите по делото и изготвената САТЕ е видно, че процесното ПТП е възникнало в тъмната част на денонощието – около 22 часа на 22.10.2015г., на прав, осветен от електрическа светлина пътен участък, хоризонтален, с дребнозърнеста асфалтова покривка, мокра, предвид лекият дъжд. Пътното платно е двупосочно с по две ленти за всяка посока, с положена пътна маркировка – прекъсната за лентите в двете пътни платна и непрекъсната между двете ленти /посоки/. Видно от изготвеното по делото експертно заключение, в пътния участък, в който е станало процесното ПТП, не е имало наклон, неравности и/или дупки. От двете страни на пътя има банкети, а след тях – тротоари. Липсват каквито и да било препятствия ограничаващи видимостта на пешеходката към процесния автомобил. На мястото на ПТП няма налична пешеходна пътека, а такива други в близост има няколко – на следващото „Т“- образно кръстовище на ул. „Народни будители“ с ул. „Мара Тасева“ пред търговския център „Сити център“ и след спирката на градски транспорт, както и на предходното кръстовище пред Медицинския център и отсрещното училище. Скоростта, с която се е движел процесния автомобил е била около 70 км/ч и 73,9 км/ч.

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите: какъв е справедливият размер на обезщетението, което се дължи на ищцата и в каква степен е съпричинила тя настъпването на вредоносния резултат.

По отношение размера на дължимото обезщетение, определено по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, настоящият състав съобрази следното: вида и броя на причинените травми; вида и продължителността на проведеното лечение; продължителността и интензивността на свързаните с травмата болки и страдания, установени от СМЕ. Приетите по делото съдебни експертизи съдът намира за компетентно изпълнени, като същите не са оспорени от страните и в тях се потвърждава изложеното от ищцата в исковата молба досежно причинените й телесни увреждания и посттравматичния стрес и отключени психични оплаквания. По отношение претърпения от пострадалата посттравматичен стрес, съдът намира, че с оглед неуспешно проведеното оспорване от страна на застрахователното дружество на представените от ищцата доказателства за претърпяно силно психическо разстройство настъпило следствие претърпяното ПТП, (за което иначе свидетелства приложеният по делото амбулаторен лист № 000994/07.07.2016г. на л. 10 от първоинстанционното дело), то съдът приема за меродавно приетото в приложеното по делото експертно заключение, че проявите на травматичната болест на мозъка са налице и към настоящия момент. Установява се от приетите по делото писмени доказателства –комплексна съдебномедицинска и психологическа експертиза, амбулаторни листи и епикриза, че пострадалата вследствие на претърпяната от процесното ПТП травма е изпитвала силна тревожност, която продължава и към момента. Психоемоционалното състояние на ищцата към момента на освидетелстването е последица от прекараната мозъчна контузия и се изразява с промени в емоционално-волевата и когнитивната сфера, като астено-админамични симптоми, понижено настроение и афективна лабилност, страхово-хипохондрични изживявания, намалена волева активност и фиксационни паметови нарушения. От показанията на свидетеля Денис Тодоров – син на пострадалата, става ясно, че същата е била много жизнена като човек преди инцидента и вече не е същия човек. Живеели са заедно, като след инцидента ищцата не го е разпознала и това е продължило и две седмици след предприетото лечение (л.78 от първоинстанционното дело). Загубата на съзнание и памет се потвърждават и от приетите по делото писмени доказателства. При снемане на анамнезата психиатърът установява силно редуцирана мастна тъкан, наличие на инзомния и мисли за неизлечимост. От свидетелските показания на сина ѝ става ясно, че пострадалата след процесното ПТП е изпаднала в силно нервно (възбудимо) състояние. Близо два месеца не е могла да се придвижва без патерици. Изпаднала е в депресия, която и към момента се наблюдава, макар и не постоянно. Наблюдават се признаци на забравяне, както и на липса на спомени, като за инцидента и до момента спомен у пострадалата не е наличен. Обобщено, пострадалата е претърпяла силно емоционално процесното ПТП, като стресът и нервното напрежение не са изчезнали и до момента. Като цяло има данни за разбалансиране на личността.

По отношение степента на съпричиняване:

Съобразно разпоредбата на чл. 113, ал. 2 от ЗДвП, извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, изискващи от пешеходците преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение и да не преминават през ограждения от парапети или вериги. В случая по делото има данни за налични няколко пешеходни пътеки в близост до мястото на ПТП, като освен това при предприетото пресичане на пътното платно, пострадалата не е изпълнила задължението си да се съобрази с приближаващото се моторно превозно средство, което й поведение очевидно е допринесло за настъпване на ПТП. Като съобрази, че ищцата при ограничена видимост, слаб дъжд и вечер е пресичала пътното платно на необозначено за пешеходци място, извън пешеходната пътека, без да прецени разстоянието до приближаващия се лек автомобил и скоростта му на движение, същата е нарушила разпоредбата на чл. 113, т. 1 и 2 ЗДвП, съгласно която, когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни, ако наблизо има пешеходна пътека, да я използват - т. 1, и преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение - т. 2. Чрез тези си действия, нарушаващи ЗДвП и намиращи се в причинна връзка с поведението на делинквента – водач на увреждащото МПС, ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Предвид фактическата обстановка и поведението на пострадалата ищца и това на деликвента, настоящият състав намира, че конкретния принос на пострадалата ищца за настъпване на вредоносния резултат е в размер на 1/3, респ. на водача на процесния автомобил – 2/3, като претенцията на ищцата е основателна за сумата от 40 000 лв. Според така приетото съотношение на съпричиняване на вредата от ищцовата страна и определения общ размер от 40 000 лева на обезщетението за обезвредата й, който настоящият съдебен състав счита за справедлив по см. на чл. 52 ЗЗД, на пострадалата е дължима сума от 26 666 лв., паричен еквивалент на понесените от нея неимуществени вреди. Така присъденото обезщетение за неимуществени вреди съдът намира за адекватно на обичайната практика по такива дела /решение № 39/16.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 551/2009 г., II т. о., ТК; решение № 60/28.04.2016 г. на ВКС по т. д. № 1102/2015 г., II т. о., ТК; решение № 198/03.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 3252/2015 г., II т. о., ТК; решение № 95/27.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 817/2016 г., II т. о., ТК и др./.

С оглед уважаване на главния иск, основателен се явява и искът за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на деликта 22.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 86 ЗЗД.

Възприемайки степен на съпричиняване в размер на 1/5, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено за сумата представляваща разликата от уважените 26 666лв. до присъдените 32 000 лв.. В останалата му част – до претендираните от ищцата 60 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, решението като правилно следва да бъде потвърдено. Решението в частта за обезщетението за забава се обжалва единствено с оглед обусловеността на иска по чл.86 ал.1 ЗЗД от размера на главницата, поради което също подлежи на потвърждаване.

По отношение разноските на осн. чл. 78 ГПК:

С оглед изхода на спора по иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която са присъдени разноски в полза на ищцата, досежно първоинстанционното производство, над сумата от 1 330 лв. до присъдените 1 500 лв., както и в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати държавна такса над сумата от 1 066,64 лв. до присъдените 1 280лв.. Досежно присъдени разноски в полза на ответника в размер на 2 525 лв., с оглед изхода от спора съдът намира, че на ответника следва допълнително да се присъди сумата от 252,83 лв. за адвокатско възнаграждение за първа инстанция.

За въззивното производство, въззивницата-ищца, която е била освободена от държавна такса, пред настоящата инстанция, претендира присъждане на разноски за адвокат за въззивната инстанция в размер съгласно правилата на чл. 38 ЗА. Съобразно изхода от спора на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 541,87 лв., представляващи адвокатско възнаграждение изчислено по реда на чл. 38 ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения съразмерно на уважената част от исковата претенция и частичната основателност на въззивната жалба на ЗД „Бул Инс“ АД.

По отношение на застрахователното дружество, същото е претендирало разноски за въззивната инстанция в размер на 1 340 лв., от които 340 лв. заплатена държавна такса за въззивно обжалване и 1 000 лв. адвокатски хонорар. Съразмерно с отхвърлената част от жалбата на пострадалата Л.Й., съответно уважената част от жалбата на застрахователя, въззивнацата-ищца Л.Й. следва да се осъди да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ЗД „Бул Инс“ АД разноски в размер на 699,26 лв., представляваща сбор от дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 592,58 лв. и 106,68лв. платена държавна такса от застрахователя.

По изложените съображения, съставът на ВАпС, търговско отделение

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 653/11.10.2017 г., постановено по т.д. № 373/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Л.В.Й. сумата в размер над 15 000 лв. до присъдените 26 666 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от причинени две средни телесни повреди, следствие на настъпило ПТП на 22.10.2015 г., причинено от Камен Александров Пушкаров при управление на МПС – л. а. марка „Фиат“, ДК № В 6418 ВВ, ведно със законна лихва за забава от 22.10.2015 г. до окончателното изплащане на задължението и съдебни разноски в размер на 1 330 лв., като е отхвърлена претенцията за заплащане на неимуществени вреди за горницата над 32 000 лв. до претендираните 60 000 лв., на основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД и ЗД „Бул Инс“ АД е осъден, на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, да плати държавна такса за първоинстанционото производство в размера до 1 066,64 лв..

ОТМЕНЯ решението в частта с която исковете са уважени за разликата над 26 666 лв. до 32 000 лв. и са присъдени съдебни разноски над 1 330 лв. до 1 500 лв., както и в частта, с която ЗД „Бул Инс“ АД е осъден, на осн. чл. 78 ал. 6 от ГПК, да плати държавна такса за първоинстанционото производство за разликата над 1 066,64 лв. до 1 280 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Л.В.Й. ***“ АД за плащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 226 ал. 1 от КЗ за разликата над 26 666 лв. до 32 000 лв..

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София, ЕИК 831830482, да заплати на Л.В.Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 541,87 лв.

ОСЪЖДА Л.В.Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София, ЕИК 831830482, сумата от 252,83 лв. допълнително адвокатско възнаграждение за първа инстанция.

ОСЪЖДА Л.В.Й., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София, ЕИК 831830482, съдебни разноски за въззивната инстанция в размер на 699,26 лв..

В останалата си част, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на пострадалата сумата в размер на 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва за забава от 22.10.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в законна сила.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационнен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                              2.