Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №292

 

Гр.Варна, 18.11.2015г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на четвърти ноември през двехиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                            ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Е.Т.   

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг. дело № 560 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Енерго – Про Продажби” АД със седалище гр.Варна срещу решение № 523 от 26.06.2015г. по търг.дело № 336/15г. по описа на ВОС, търговско отделение, с което е осъден да заплати на „Електа” ЕООД със седалище гр.Варна сумата в общ размер на 41 895.75лв., представляваща сбор от сумата в размер на 41 388.01лв. за корекция на количествата електроенергия и сумата 507.74лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата като платена без основание по фактура/дебитно известие № 0072629066 от 04.03.2010г., начислена по клиентски № 1100244679, абонатен № 1642064 за периода от 24.05.2009г. до 19.11.2009г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата на основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД, както и е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 4 173.83лв.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Оспорва изводите на съда, че правоотношението между страните се е развило преди 17.07.2012г., когато е влязло в сила изменение в ЗЕ, а именно чл.98а т.6 от ЗЕ допуска възможността доставчика на електроенергия да налага на потребителите съставени от него едностранно корекции за неотчетено потребление на електроенергия  за минал период.

Твърди че страните по спора се намират в продажбено правоотношение относно продажбата на електрическа енергия, като Общите условия са годен източник на облигационни задължения между ищцовото дружество и двете енергийни дружества. Твърди че заплащането на процесната сума е последица от подписан между страните споразумителен протокол, а не на корекция на сметка за потребена ел.енергия за минал период. Сочи че заплащането на сумата е осъществено при условията на постигнатото споразумение и при изрично неоспорване от страна на ищеца, че задължението, предмет на споразумението съществува. Сочи че сумите, предмет на разсрочване не представляват едностранно начислена от разпределителното предприятие корекция на сметка на потребителя за минал период, а задължението е за консумирана електроенергия, което е ясно посочено в споразумението. Твърди, че подписания между страните споразумителен протокол представлява договор за спогодба по смисъла на чл.365 от ЗЗД  с присъщите му характеристики и цели.

Моли съда да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови друго, с което предявения срещу него иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Насрещната страна по жалбата „Електа” ЕООД със седалище гр.Варна, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор оспорва въззивната жалба, изразява становище че обжалваното решение е мотивирано и законосъобразно, както и постановено съобразно задължителната съдебна практика, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Излага, че съдържанието на споразумението следва да бъде съобразено и преценено заедно с развитието на правоотношението между страните, като волята на страните да се договори разсрочване на поисканата от въззивника сума въз основа на едностранно извършена корекция на сметка за минал период. Твърдят, че след като задължението към доставчика не съществува, то не може да възникне само и въз основа на сключеното споразумение за разсрочено плащане. Моли съда да потвърди решението, претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуален представител, моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е иск от „Електа” ЕООД срещу „Енерго – Про Продажби” АД за връщане на сумата 41 388.01лв., претендирана като платена без основание по дебитно известие № 0072629066 от 04.03.2010г. към фактури, начислена по клиентски № 1100244672, абонатен № 1642064, ведно със сумата 507.74лв., претендирана като обезщетение за вреди от забава в плащането. При фактическия състав по чл.55 ал.1 пр.първо от ЗЗД за връщане на нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и докаже факта на предаването на вещ, респективно на плащането на парична сума, а ответникът – основание за получаването или за задържане на полученото.

Не е спорно по делото фактическото плащане на исковата сума в размер на 41 388.01лв. от въззиваемото дружеството, за което са представени по делото и преводни нареждания.

По основанието за получаване на сумата въззивният съд намира следното:

Не е спорно между страните съществуването на валидно договорно правоотношение, по силата на което въззиваемото дружеството „Електа” ЕООД е потребител на електрическа енергия, с клиентски № 1100244679, абонатен № 1642064 за обект в м.”Амонал”.

Не е спорно пред въззивния съд, че след установяване на неточно измерване на електрическа енергия в обекта, е извършена процедура по корекция на сметка, след която на 04.03.2010г. е издадено дебитно известие № 0072629066 към фактури от 06.11.20009г. и 16.11.2009г. за електроенергия за сумата 41 388.01лв.

Не е спорно между страните по делото че на 09.04.2010г. е подписан споразумителен протокол № 03186 за разсрочие на плащането на дължими суми за консумирана електрическа енергия. В т.1.1 от споразумението страните са приели че към датата на подписването на споразумението дължимата от „Електа” ЕООД сума за консумирана електрическа енергия е в размер на 41 388.01лв., дължимото обезщетение в размер на законната лихва върху тази сума е в размер на 507.74лв. В т.1.2 от споразумението са разсрочили погасяването на задължението на четири вноски, определени по размер и срок за плащане. Изрично е посочено в края на споразумението, че дружеството „Е.ОН България” ЕАД, подписало споразумението като продавач, действа в качеството на представител на въззиваемото дружество „Е.ОН България Продажби” АД.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че исковата сума е платена от потребителя – дружеството въззивник в изпълнение на споразумителен протокол от 09.04.2010г.

Подписаният между страните споразумителен протокол има характер на договор за спогодба по чл.365 от ЗЗД, с който страните прекратяват един съществуващ спор чрез взаимни отстъпки. Спорът между страните досежно съществуването на задължение за плащане на електроенергия при констатирана на 19.11.2009г. техническа неизправност на средството за търговско измерване, монтиран на обект на потребителя, и неговия размер, е разрешен от тях с подписването на споразумителния протокол. С подписването му потребителят е признал съществуването и размера на задължението му за незаплатена електрическа енергия, а въззиваемата страна е приела разсрочено плащане.

Отстъпката е частичен отказ от първоначалното правно твърдение на страната и тя е средство, а не цел на спогодбата. Целта е да се внесе определеност и яснота в отношенията между страните. За да се постигне тази цел спорещите са готови да пожертват действителното правно положение, като се съгласят да считат по между си, че  то е  било такова, каквото го прогласява спогодбата. Затова спогодбата включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно за  частично поемане на несъществуващо задължение – чл.365 ал.2 от ЗЗД. Спогодбата цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно положение. Поради което съдът намира че подписвайки споразумението и признавайки дължимостта на цената на определено количество незаплатена електрическа енергия е без значение дали тази сума е служебно начислена стойност или е действително изразходвана електрическа енергия.

Подписаното споразумение,  имащо характер на договор за спогодба, с който страните преуреждат отношенията си по общо съгласие и занапред отношенията им са такива, каквито ги прогласява спогодбата. След представяне на споразумението от ответника с отговора на исковата молба, ищецът не е представил допълнителна искова молба, не е оспорил споразумителния протокол. Поради което и подписаното споразумение е валидно и обвързващо страните.

Тъй като плащането е извършено въз основа на валиден договор за спогодба между страните съществуващата задължителна съдебна практика за липса на нормативна уредба даваща възможност на доставчика на ел.енергия за извършване на корекции на сметки на потребителя за ползвана ел.енергия за минал период е неприложима в конкретния случай.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че дружеството – въззивник „Енерго Про Продажби” АД доказа в хода на производството валидно основание на получаването на исковата сума в размер на 41 895.75лв. поради което и предявеният срещу него иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид на това и решението на окръжния съд следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете инстанции, съответно за първа инстанция сумата 2 486.87лв., представляваща възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение и за въззивна инстанция сумата 2 624.78лв., представляваща държавна такса и адвокатско възнаграждение. Срещу размера на заплатеното адвокатско възнаграждение своевременно в депозирана за съдебно заседание молба е направено възражение за прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, което възражение въззивният съд намира за основателно. Поради което и на страната следва да бъде присъден минималния размер на адвокатското възнаграждение изчислен от съда съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 523 от 26.06.2015г. по търг.дело № 336/15г. по описа на ВОС, търговско отделение и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Електа” ЕООД със седалище гр.Варна, ЕИК 813161285, срещу „Енерго – Про Продажби” АД със седалище гр.Варна, ЕИК 103533691 за връщане на сумата 41 895.75лв., представляваща сбор от сумата 41 388.01лв., незаплатена електроенергия и 507.74лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, като платена без основание на основание чл.55 ал.1 предл.първо от ЗЗД  .

ОСЪЖДА „Електа” ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, ул.”Братя Георгиевич” 15, вх.А, ап.11, ЕИК 813161285, да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД със седалище гр.Варна, ЕИК 103533691, сумите както следва: сумата 2 486.87лв. /две хиляди четиристотин осемдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направени разноски пред първа инстанция и сумата 2 624.78лв. /две хиляди шестстотин двадесет и четири лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: