Р Е Ш Е Н И Е

№  267/18.11. 2016 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 11.10.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ С.         

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. С.  в.т.дело № 560 по описа за  2016 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба от ЗД”Бул Инс”АД гр.София, чрез процесуален представител–ответник по т.д. № 1908/2015год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което исковете  с правно основание чл.226 ал.1 КЗ на С.Б.С. са частично са уважени. Счита решението за  неправилно- поради  противоречие с материалния закон и поради необоснованост, по изложени съображения. Основните са срещу определения размер на на обезщетение на неимуществените вреди, като счита, че същият е прекомерен и несъобразен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.

 С жалбата се иска решението да бъде отменено в частите, с които дружеството е осъдено да заплати на ищеца над  15 000лв. до присъдения от съда размер от 40 000лв.

С писмен отговор на процесуален представител на въззиваемата страна, жалбата се оспорва като неоснователна.

В съдебно заседание жалбата  се поддържа чрез писмено становище на процесуален представител на въззивното дружество.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваната част от решението: 

Искът по който е образувано съдебното производство пред ВОС е с  правно основание чл.226 КЗ /отм./ и е предявен от Я.Р.Г., чрез процесуален представител срещу „Бул инс" АД, гр.София, представлявано от изпълнителния си директор С С П, с която са предявени искове с правно основание чл.226 КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД  за осъждане на ответника да заплати обезщетение за непозволено увреждане в размер на 90 000 лв.-неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените и продължаващи болка и страдания, негативни психични изживявания, ведно със законната лихва върху главницата считана от датата на увреждането 03.03.2014г. до окончателното им изплащане. Излага, че на 03.03.2014 год., в гр. Варна, лек автомобил М ХХ № ХХХХ ХХ, управляван от водача М Г К, частично навлязъл в съседната пътна лента, без да пропусне движещия се по нея мотоциклет с водач Я.Р.Г., вследствие на което настъпило ПТП между лекия автомобил и мотоциклета. Пострадалият водач на мотоциклет получил средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на дясната подбедрица в областта на диафизата, обусловило трайно затруднение на десния долен крайник. За пътния инцидент било образувано ДП № 70/2014 год. по описа на КАТ – Варна, въз основа на което и НОХД № 2510/2015 год., приключило с осъдително решение срещу М Г К, влязло в сила на 15.07.2015г.

Вследствие на пътния инцидент, Я.Р.Г. постъпил на лечение в клиника по ортопедия и травматология в МБАЛ „Св.Анна“, гр.Варна, с диагноза множество счупвания в областта на подбедрицата. На 04.03.2014г. била извършена оперативна интервенция - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация  със заключващ тибиален пирон. Изписан бил с гипсова имобилизация на 09.03.2014г. На 23.04.2014г. постъпил в отделение по физикална рехабилитационна медицина при МБАЛ "Проф.д-р Параскев Стоянов", гр.Ловеч. При постъпването си се оплаквал от ограничени движения в дясна раменна става. Походката му била подпомогната с две патерици. На 30.04.2014г. е изписан, на 26.08.2014г. постъпил за лечение в Клиника по артроскопска травматология при МБАЛ "Софиямед", гр.София. Видно от анамнезата е, че към момента на постъпване е с болка в дистална част на подбедрицата. На 26.08.2014г. била извършена оперативна интервенция за екстракция на застопоряващия винт. Назначена му била противовъзпалителна терапия с медикаменти и е насочен към ТЕЛК за продължаване на временната нетрудоспособност. На 06.10.2014г. бил извършен преглед от ТЕЛК, като е разрешена временна нетрудоспособност за 240 дни. Лекарската комисия констатирала, че към момента на прегледа се оплаквал от болки в областта на счупването и походката му е затруднена. На 09.11.2015г. постъпил с болки в зоната на счупването на крака в УМБАЛ-гр.Плевен. На 10.11.2015г. била извършена оперативна интервенция - екстракция на имплант /диаметър 8мм/, разширяване на медуларния канал и имплантация на пирон с диаметър 12мм., остеотомия на сегмент на фибулата с дължина 1см. Назначено било антибиотично лечение и сваляне на конците след 14-я ден. И към нмомента на подаване на искса,  продължава да има болки в увредения крайник, придвижва се с помощни средства, движенията му са ограничени, не може да полага труд.

С писмения отговор ответното дружество оспорва исковете  по размер, като счита че същите не съответстват на чл.52 ЗЗД и са прекомерно високи. 

С жалбата не се оспорва наличието на влязло в сила решение на ВРС, установяващо вината на водача на МПС, както и наличието на валидно облигационно правоотношение на въззивното дружество със същия.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Страните не спорят относно установената от съда фактическа обстановка, а именно:

От доказателствата по делото се установява, че с влязло в сила Решение № 1346/29.06.2015 г. на ВРС по НОХД № 2510/2015 г. по описа на същия съд, М Г. К е признат за виновен за това, че на 03.03.2014 г. в гр. Варна при управление на л.а. „М” с ХХ № ХХХХ ХХ, при извършване на маневра свързана с частично навлизане в съседна пътна лента, не пропуснал ППС, което се движи понея, нарушил чл.25 ал.2 изр.12 от ЗДвП и по непредпазливодн причинил на Я.Р.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на долен десен крайник за период от 3,5-4мес., обусловена от многофрагментарно  счупване на дясна подбедрица, в областта на диафизата– престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б” вр. чл. 342 ал.1 от НК, за което на основание чл.78 ал.1 НК му е наложена глоба в размер на 1 000лв.

Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК, направените констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд. Предвид изложеното, следва да се приеме, че на посочената дата-на 03.03.2014год., деликвентът М Г К, поради нарушаване на правилата за движение, по непредпазливост причинил на ищеца Я.Р.Г. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 3,5-4 месеца, обусловена от многофрагментарно счупване на дясна подбедрица в областта на диафизата /тибия и фибула/.

От представената по делото епикриза на Я.Р.Г., се установява, че на 03.03.2014 г. същият е бил приет в МБАЛ „Св. Анна - Варна” –клиника по ортопедия и травматология, изписан е на 09.03.2014год.  Поставена е окончателна диагноза: Множествени счупвания на подбедрицата, закрито дясно. На 04.03.14год. е извършена операцията, като е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация-фиксация със заключващ тибиален пирон: Епикриза издадена от МБАЛ „Проф Д-р Параскев Стоянов”, гр.Ловеч на 30.04.2014г., според която е установен ограничаване на обема на движенията на дясна раменна става: От МБАЛ „Софиямед”, гр.София на 29.08.2014г., от УМБАЛ „Д-р Георги Странски”, гр.Плевен на 16.11.2015г., протоколи от ЛКК, медицински направления и болнични листи; експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ, гр.Ловеч от 06.10.2014г., фактури за разходи, направени във връзка с провежданото лечение. свързани с  №0000019022 / 04. 03.14; талон и фискален бон от 09.03.14г.; фактура №0000000631/21.03.2014г.; фактура № 0000052908/ 30. 04.14г.; фактура №2000004548/27.08.2014г.; фактура №2000052731/27.08.2014г фактура№2000052732/27.08.2014г.; фактура№2000052733/27.08.2014г., платежно нареждане от 16.11.2015г.

Представени са доказателства, от които се установяват сключена застраховка „Гражданска отговорност” за МПС с ДКН В2600КН към 03.03.2014г.

От назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на дясна подбедрица, състояние след оперативно лечение с усложнение – счупване на долните заключващи винтове и образуване на лъжлива става, които са коригирани чрез адекватно проведено оперативно лечение на 10.11.2015г.; усложненията в оздравителния процес определят наличие на изразен болков синдром в резултат на изживените травматични увреждания, трикратно проведено оперативно лечение, функционална немощ в периода от счупването до настоящия момент. При проведения клиничен преглед вещото лице е установило, че и към момента походката е нарушена с накуцване, налице е намален обем на мускулатурата на дясно бедро, дясна подбедрица, намален мускулен тонус, които ще се възстановят през следващите няколко месеца.

Съгласно заключението по съдебно психологичната експертиза при извършеното освидетелстване на ищеца, клиничният психолог е констатирал, че, психотравменото изживяване на ПТП нарушава психичния баланс на личността на ищеца, като повлиява преживяванията волевата дейност, понижава самооценката, създава малоценностни изживявания, повишава страховата готовност, затруднява контактите. Ищецът е с повишена невротичност, изпитва психологичен дискомфорт, свързан с пътуване. Изброените промени са довели до промяна начина му на живот, усложнили са взаимоотношенията му с близки и познати, нарушили са качеството му на живот. Описаните промени в психиката на ищеца към момента покриват клиничните симптоми на Разстройство в адаптация – Генерализирана тревожност – Ф41.1, което не е психоза.

За доказване на претърпените неимуществени вреди -твърдяните болки и страдания, по делото са  изслушани показанията на св. Калоян Велинов Щригарски. Същият заявява, че преди инцидента са спортували много заедно с ищеца, след това ищецът не бил в състояние да спортува, както и да излиза с приятели, въпреки че преди това имал много контакти. Свидетелят се виждал почти всеки ден месец след ПТП-то с ищеца, който доста време бил на легло, дошли майка му и леля му да го гледат, претърпял три операции и му предстояла още една, през този период изпитвал силни болки и пиел лекарства, походката му и към момента  е била променена.

Предвид показанията на свидетеля, както и от представените писмени доказателства, както и от СМЕ и СПЕ следва да се направи извод, че ищеца е доказал претърпените неимуществени вреди-претърпени болки и страдания, респективно, че исковете са доказани по основание. Този извод следва и от следното:

С жалбата не се обжалва решението в частта му, с която съдът е приел че предявеният иск за обезвреда на причинените имуществени вреди е доказан изцяло, както и за обезвреда на причинението неимуществени вреди  в размер  от 15 000лв., поради което следва да се направи извод, че искът за присъждане на неимуществени вреди, е доказан по основание.

Относно жалбата срещу определения размер на претърпените неимуществени вреди:

 С жалбата не се обжалва решението в частта му, относно  присъдените неимуществени вреди до размера от 15 000лв.

Тъй като поради необжалване решението е влязло в сила до размера на сумата от 15 000лв. относно претърпените неимуществени вреди за ищеца, следва да се направи извод, че направените констатации относно виновността на водача за настъпилото ПТП, относно причинените увреждания са установени и са приети от страните, респективно искът е доказан по основание и се оспорва само по размер. Както се посочи, решението се обжалва в частта относно определения размер на неимуществените вреди, като се счита същия за силно завишен.

Относно жалбата срещу присъдения размер от над 15 000лв. до  40 000лв. на претърпените неимуществени вреди от ищеца Я.Р.Г.: Съдът намира решението в тази част за правилно, поради следните съображения:

При определяне на размера на паричния еквивалент на вредите, съдът съобрази следното: Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в резултат на нанесените при едно застрахователно събитие повреди  и свързаните с тях болки и страдания, които имат проявление както във физически, така и в психически, и емоционални сътресения и неудобства за увреденото лице. При определяне на дължимото обезщетение, съдът взе в предвид следното:

Вследствие на  ПТ произшествие, ищеца е получил следните увреждания: счупване на дясна подбедрица, състояние след оперативно лечение с усложнение – счупване на долните заключващи винтове и образуване на лъжлива става, които са коригирани чрез адекватно проведено оперативно лечение на 10.11.2015г.; усложненията в оздравителния процес определят наличие на изразен болков синдром в резултат на изживените травматични увреждания, трикратно проведено оперативно лечение, функционална немощ в периода от счупването до настоящия момент. И към момента походката е нарушена с накуцване, налице е намален обем на мускулатурата на дясно бедро, дясна подбедрица, намален мускулен тонус, които ще се възстановят през следващите няколко месеца. Установено е и ограничаване на обема на движенията на дясна раменна става, което е наложило и провеждане на съответни рехабилитации. Установи се също, че освен посочените увреждания, получени вследствие на претърпяното ПТП, претърпения шок от ищеца е преминал в посттравматично разстройство, което е силно изразено и не е отшумяло и към момента.

Психотравменото изживяване на ПТП нарушава психичния баланс на личността на ищеца, като повлиява преживяванията, волевата дейност, понижава самооценката, създава малоценностни изживявания, повишава страховата готовност, затруднява контактите. Ищецът е с повишена невротичност, изпитва психологичен дискомфорт, свързан с пътуване. Изброените промени са довели до промяна начина му на живот, усложнили са взаимоотношенията му с близки и познати, нарушили са качеството му на живот.

Съдът намира, че паричният еквивалент на претърпените болки и страдания, описани по-горе е сумата от 40 000лв.   При определяне размера  на паричният еквивалент на посочените увреждания-физически и психически, настоящият съдебен състав взе в предвид вида на уврежданията и периода на оздравяване и възстановяване. Най-тежкото увреждане е счупването на дясна подбедрица,  като  са установени усложнение относно оздравителния процес,  което е наложило трикратно да се извърши оперативна намеса. От заключенията на СМЕ и СПЕ, както и от писмените и гласни доказателства, се установяче че оздравителния процес е протекъл в един значителен период-около 240 дни, ищецът е чуствала болки и е ползвала болкоуспокояващи, поради което съдът приема, че това е бил срока на възстановяване, като както се посочи, същият все още не е напълно възстановен.

Предвди изложеното жалбата на ваззивника  срещу така определения размер на претърпените неимуществени вреди е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение в обжалваната част, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 препраща и към вотивите на окръжния съд, относно обжалваната част от решението, които споделя.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                   

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 413/06.06.2016 год., постановено по т.д.№ 1908/2015 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.