Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№   14/  14.01.2019г.,                гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  двадесет и осми ноември                                            Година 2018

в  открито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова

                   М.Недева

 

при секретар : Е.Тодорова

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 560    по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК. 

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик № 258, Варна Тауърс Г, представлявано заедно от Георги Кошия и Пламен Стефанов – членове на УС против решение № 630/02.08.18г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 607/2018г., с което дружеството е осъдено да  заплати на  „ЕМ -ПАК” ООД, ЕИК 116528281, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ж.к. „Освобождение”, бл.6, ет.1, ап.3, представлявано от М. Н. Н.  сумата 5 298,28 лева, с включено ДДС, представляваща общия размер на платени в периода 23.11.2012г. - 31.07.2013г. цени за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение, поради липса на основание за плащането им предвид факта, че ищецът е потребител, захранващ собствен обект чрез електрически уредби, които не са собственост на преносното или разпределителното дружество, поради което и в съответствие с относимата нормативна уредба – Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи (обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., отм.), Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и Правила за търговия с електрическа енергия, не дължи цена за пренос по електроразпределителната мрежа ниско напрежение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2015г., до окончателното й плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1-во  и чл.86, ал.1 от ЗЗД,

 

както и сумата 6 484,23 лева, с включено ДДС, представляваща разликата между платени в периода 01.08.2013г. - 31.01.2015г. цени за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение, за които, предвид факта, че ищецът е потребител, захранващ собствен обект чрез електрически уредби, които не са собственост на преносното или разпределителното дружество, и в съответствие с относимата нормативна уредба – Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи (обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., отм.), Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и Правила за търговия с електрическа енергия, липсва основание за плащането им, и дължимите цени за пренос на електрическа енергия на средно напрежение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2015г., до окончателното й плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1-во  и чл.86, ал.1 от ЗЗД,  

       както и сумата 31 076,15 лева, с включено ДДС, представляваща разликата между платени в периода 23.11.2012г. - 31.01.2015г. цени на електрическа енергия за тарифни зони - върхова, дневна и нощна на ниско напрежение, за които, предвид факта, че ищецът е потребител, захранващ собствен обект чрез електрически уредби, които не са собственост на преносното или разпределителното дружество, и в съответствие с относимата нормативна уредба – Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи (обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., отм.), Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и Правила за търговия с електрическа енергия, липсва основание за плащането им, и дължимите цени на електрическа енергия за тарифни зони - върхова, дневна и нощна на средно напрежение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2015г., до окончателното й плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1-во  и чл.86, ал.1 от ЗЗД,

 както и сумата 3 864,34 лева, представляваща дължими за възстановяване сторени разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.      По съображения, подробно изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно, поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло като неоснователни предявените искове.

 

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявените искове са  с правно основание чл.55ал.1 пр.1 ЗЗД.

          Ищецът „Ем – Пак” ООД, ЕИК 116528281, гр.Варна претендира от ответника  „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик № 258, Варна Тауърс Г, представлявано заедно от Георги Кошия и Пламен Стефанов – членове на УС заплащане на суми, получени без правно основание, както следва :

1.Сума в размер на 5 298,28лв с ДДС, платена без основание цена за пренос на електрическа енергия на ниско напрежение  за периода от 23.11.2012г. до 31.07.2013г., съгласно Приложение 1 на ИМ, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на дължимите суми,  съобразно действалите до 1.08.2013г. ПТЕЕ – ДВ бр.64/17.08.10г., отм. ДВ бр.66/26.07.13г.

В условията на евентуалност – да бъде възстановена разликата между платената цена за пренос НН и цена пренос СрН в размер на 3 842,54лв с ДДС за същия период;

2. Сума в размер на 6 484,23лв с ДДС        , представляваща разликата между  сумите за платена цена за  пренос НН вместо цена за пренос СрН за периода от 01.08.2013г. до 31.01.2015г. – съгласно Приложение 2 към ИМ, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба  до окончателно изплащане на дължимите суми, както  и

3. Сума в размер на 31 076,15лв с ДДС, представляваща разликата между платена цена за консумирана електрическа енергия за НН вместо цена за консумирана електрическа енергия за СрН по тарифни зони върхова, дневна и нощна за периода от 23.11.2012г. до 31.01.2015г., съгласно заключението на в.лице, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на дължимите суми.

От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че  ищецът е потребител - „краен клиент” по смисъла на § 1, т.27г от ДР ЗЕ, присъединен към електроразпределителната мрежа. За процесния период същият е бил клиент на ответното дружество с клиентски № 1800083902 и абонатен № 11032053 и  е заплатил всички начислени му задължения за този период за ползваната от него ел.енергия по цени за ниско напрежение.

 

 Установено е още, че ищецът е собственик на „Цех за производство на стъклопакети и обработка на стъкло” по силата на нот.акт № 13, том IV, peг. № 7398, дело №538 от 2007г. на нотариус peг. №312 на НК, както и на електрическа подстанция/трафопост „ЕМЗ”, по силата на  нот.акт № 38, т.ІV, рег.№ 7486, дело № 487/12г. на нотариус с рег.№ 312 на НК. Подстанцията/ТП „ЕМЗ”, построена в периода от 1968г. до 1976г. и въведена в експлоатация през 1976г., е  с основно предназначение да захранва с електроенергия всички цехове и работилници, изградени на територията на „ВРЗ-Цар Калоян” гр. Разград.  Тя се захранва с 20 kV от Подстанция „Разград” 110/20 kV и е включена в електроразпределителната мрежа, собственост на „Енерго-Про Мрежи” АД чрез кабелна линия средно напрежение. Служи за пренос на електрическа енергия СрН до други трафопостове, собственост на „Енерго-Про Мрежи” АД. В нея се извършва преобразуване на електрическата енергия от СрН20 kV в електрическа енергия НН 0.4 kV. Същата захранва с ел.енергия НН общо единадесет други фирми, които не са абонати на Енерго-Про АД. Консумираната от тях електроенергия се измерва с електромери, които не са собственост на електроразпределителното предприятие.

Страните не спорят и за това, че  потребяваната ел. енергия в обекта на ищеца - „Цех за производство на стъклопакети и обработка на стъкло” се измерва със СТИ на ниво ниско напрежение, монтирано в уредбата на ТП „ЕМЗ” 20/0.4 kV, килия ниско напрежение.

          За периода  от 23.11.2012г. до 31.01.2015г.в заплатената от ищеца цена на продаваната му ел.енергия е включена и компонентата цена за пренос през електроразпределителната мрежа  на ниско напрежение. За същия период ищецът е заплатил и цена за продадената ел.енергия  върхова, дневна и нощна тарифна зона за ниско напрежение.

Процесните отношения се регулират от съответната редакция на действалите към момента на възникването им и осъществяването им Закон за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи (обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., отм.), Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и Правила за търговия с електрическа енергия.

          По претенцията за недължимост на заплатената сума от 5 298,28лв с ДДС, съставляваща цена за пренос през електроразпределителната мрежа  за периода 23.11.2012г. – 31.07.2013г.  съдът намира следното :

Съгласно чл.30 ал.1 от действащите към процесния период ПТЕЕ /ДВ бр.64/17.08.2010г., отм.ДВ, бр.66/26.07.2013г./  производители или потребители, които захранват собствени обекти или други потребители по мрежи, които не са собственост на

преносното или разпределителното  предприятие, заплащат цена за достъп на електроенергийния системен оператор или на разпределителното предприятие. Такса пренос през разпределителната мрежа не е предвидена. С оглед на безспорно установеното по делото обстоятелство, че през процесния период трансформирането на електрическата енергия от средно в ниско напрежение е извършвано в трафопост ТП „ЕМЗ” 20/0.4 kV, собственост на ищцовото дружество следва да се приеме, че той, в качеството си на потребител, захранващ производствения си обект по собствена мрежа /трафопост и кабелна линия/,  в съответствие с чл.30 от ПТЕЕ не дължи цена за пренос през електроразпределителната мрежа на разпределителното предприятие, а единствено цена за достъп до тази мрежа. /Опр.12/11.01.2017г. по т.д. № 50414/16г. на ВКС, ­­ІІ г.о/. В този смисъл оплакването в жалбата, че хипотезата на чл.30 от ПТЕЕ е неприложима, се явява неоснователно. Заплащането на цена за пренос  на ответното дружество е осъществено без правно основание, поради което същата подлежи на връщане.

Претенцията за заплащане на  разликата между  сумите за платена цена за  пренос НН вместо цена за пренос СрН за периода от 01.08.2013г. до 31.01.2015г. също се явява основателна по следните съображения :

Спорният между страните въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция, касае предпоставките, при които се дължи цена на пренос на електроенергия на ниво средно или ниско напрежение. По този въпрос е налице произнасяне на касационната инстанция в решение 227/11.02.2013г. по т.д. № 1054/2011г.,  което настоящият състав споделя и съгласно което дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, които се заплащат от потребителя съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия е пряко обвързано от спазването  на изискването консумираната от потребителя ел.енергия да е измерена именно в местата, установени в Правилата за измерване на количеството  електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия. Тъй като в процесния случай не се твърди сключването на индивидуален договор относно мястото на монтиране на СТИ, релевантни в отношенията между страните са нормативната уредба, както и Общите условия на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителните мрежи, одобрени с решение ОУ-060 на ДКЕВР от 07.11.2007 г., изм. и доп. с решение ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.

Съгласно тези Общи условия СТИ следва да бъде поставено  до или на границата на имота на ползвателя. И в Общите условия, и в чл.27 от  Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителната мрежа е възприето  положението, че границата на собственост се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване.  Тъй като в случая се касае за присъединяване на кабелен електропровод, собственост на разпределителното предприятие към електрическата уредба на потребителя „Ем – Пак” ООД границата на собственост съгласно Наредба № 6/04г. и Наредба № 6/14г. е в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. 

Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, и в двете приложими редакции, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. От заключението на СТЕ се установи, че тъй като в случая е налице понижаващ трансформатор, собственост на ищеца, СТИ следва да се монтира в електрическата уредба на потребителя на ниво средно напрежение, а не на страна ниско напрежение, на която именно същото е монтирано.

Ето защо следва да бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че за втория процесен период ищецът дължи заплащане на цена за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на разпределителното предприятие единствено на ниво средно напрежение, а не на ниво ниско напрежение, на каквото именно му е била начислявана тази мрежова услуга. Разликата над дължимата цена за пренос СрН е недължимо платена, поради което подлежи на възстановяване. Без значение е обстоятелството, че монтирането на СТИ  е заварено положение. Ирелевантни за спора са и причините, довели до неправилното монтиране на СТИ, на които се настоява във въззивната жалба.

 Предвид установеното по делото неправилно разполагане на СТИ спрямо границата на собственост основателна се явява и третата претенция за възстановяване на разликата в платените цени на електрическа енергия за тарифни зони - върхова, дневна и нощна в периода 23.11.2012г. - 31.01.2015г. за НН, вместо за СрН. Според заключението на ССчЕ  при мерене на ниво СрН, в това число и при цени на доставчик от последна инстанция (какъвто за част от процесния период се явява ответника), цената, която трябва да се заплати за измерените количества ел.енергия за периода от 23.11.2012г. до 31.01.2015г. е с 31 076,15 лв. по-малко от заплатената от ищеца за същия период при мерене на ниво НН. Претенцията е основателна и следва да бъде уважена. Възможността ищецът да излезе на свободния пазар на електрическа енергия в случая не следва да бъде обсъждана, доколкото е хипотетична и се явява ирелевантна за спора. Вътрешните отношения между ищеца и онези 11 дружества, чиито обекти се захранват от процесния трафопост не оказват влияние върху отношенията между електроразпределителното дружество и потребителя – краен клиент по отношение на неоснователното обогатяване на първия, предвид на което не могат да обосноват и неоснователност на предявения иск.

 По отношение на тази претенция обаче е направено възражение за погасяването й по давност, считано от датата на увеличението на иска  11.04.2018г., което настоящият състав намира за частично основателно по следните съображения :

Претенцията е предявена с исковата молба от 08.09.2017г. за сумата от 6 758,91лв с ДДС за периода от 23.11.2012г. до 04.03.2013г., като частичен иск  от сумата от 39 497,19лв с ДДС за периода 23.11.2012г. до 31.01.2015г. В с.з. от 11.04.2018г. същата е увеличена на сумата, посочена от в.лице по приетата СТЕ от 31 076,15лв  за периода 23.11.2012г. до 31.01.2015г. Съгласно чл.116а от ЗЗД и константната съдебна практика когато вземането е предявено като частично давността  се прекъсва само за предявената част. Т.е. по отношение на сумата от 6 758,91лв за периода 23.11.2012г. до 04.03.2013г., заявена като частична, давността е прекъсната с предявяване на исковата молба. Тъй като вземанията за неоснователно обогатяване се погасяват с изтичането на общата 5-годишна давност, увеличената част на иска се явява погасена по давност за периода 05.03.2013г. – 11.04.2013г. Видно от приложение № 3 към СТЕ – л.278  за този период са издадени две фактури – от 26.03.2013г. и от 25.04.2013г. В първата е фактурирано пренесено количество ел.енергия от 6 720 КВ на стойност при върхова, дневна и нощна тарифа на стойност 913,84лв при НН и 767,93лв при СрН. Във втората фактура е фактурирано пренесено количество ел.енергия от 13 560 КВ при върхова, дневна и нощна тарифа на стойност 1 865,36лв при НН и 1 563,52лв при СрН. По първата фактура разликата при меренето на пренесената ел.енергия при НН и СрН е 145,91лв, а по втората фактура – 301,84лв., или общо 447,75лв. Ето защо настоящият състав намира, че претенцията по третия предявен иск е неоснователна като погасена по давност за сумата от 447,75лв, поради което в тази й част следва да бъде отхвърлена.

          С оглед изхода на спора на страните се присъждат разноски, както следва : Ищецът е направил разноски за първа инстанция в размер на 3 864,34лв, а за втора – в размер на 1 900лв., или общо 5 764,34лв. Съобразно уважената част на исковете му се дължат 5 704,12лв. Ответникът е направил разноски за първа инстанция в размер на 550лв, а за втора – в размер на 1 157,17лв., или общо – 1 707,17лв. Съобразно отхвърлената част на исковете му се дължат 17,84лв. Изчислени по компенсация на ищеца му се дължат

5 686,28лв разноски за двете инстанции. Тъй като с първоинстанционното решение са му присъдени 3 864,34лв, с настоящото решение ответникът / въззивник се осъжда да му заплати още 1 821,94лв.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ОТМЕНЯ решение № 630/02.08.18г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 607/2018г. в частта, с която „Енерго – Про Продажби” АД,  ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУЪРС-Г, бул. „Владислав Варненчик” №258 е осъдено да заплати на «Ем – Пак» ООД, ЕИК 116528281, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ж.к. „Освобождение”, бл.6, ет.1, ап.3 сумата от 447,75лв с ДДС, представляваща разликата между платени в периода 23.11.2012г. - 31.01.2015г. цени на електрическа енергия за тарифни зони - върхова, дневна и нощна на ниско напрежение, за които, предвид факта, че ищецът е потребител, захранващ собствен обект чрез електрически уредби, които не са собственост на преносното или разпределителното дружество, и в съответствие с относимата нормативна уредба – Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи (обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., отм.), Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и Правила за търговия с електрическа енергия, липсва основание за плащането им, и дължимите цени на електрическа енергия за тарифни зони - върхова, дневна и нощна на средно напрежение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2015г., до окончателното й плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1-во от ЗЗД, като вместо него

                                      П О С Т А Н О В Я В А :

 

          ОТХВЪРЛЯ иска на „Ем -Пак” ООД, ЕИК 116528281, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ж.к. „Освобождение”, бл.6, ет.1, ап.3, представлявано от М. Н. Н. срещу „Енерго – Про Продажби” АД,  ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУЪРС-Г, бул. „Владислав Варненчик” №258  за заплащане на сумата от 447,75лв с ДДС, представляваща разликата между платени в периода 23.11.2012г.  31.01.2015г. цени на електрическа енергия за тарифни зони - върхова, дневна и нощна на ниско напрежение, за които, предвид факта, че ищецът е потребител, захранващ собствен обект чрез електрически уредби, които не са собственост на преносното или разпределителното дружество, и в съответствие с относимата нормативна уредба – Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи (обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г., отм.), Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и Правила за търговия с електрическа енергия, липсва основание за плащането им, и дължимите цени на електрическа енергия за тарифни зони - върхова, дневна и нощна на средно напрежение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.11.2015г., до окончателното й плащане, на основание чл.55, ал.1, предл.1-во.

          ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.

          ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД,  ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУЪРС-Г, бул. „Владислав Варненчик” №258 да заплати на „Ем -Пак” ООД, ЕИК 116528281, със седалище и адрес на управление гр. Разград 7200, ж.к. „Освобождение”, бл.6, ет.1, ап.3, представлявано от М. Н. Н. още 1 821,94лв. разноски за двете инстанции.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: