О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

679………..

 

гр.Варна, 14.11.. 2017 год.

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

                    ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Ж. ДИМИТРОВА в.ч.т.д.№ 562 по описа на ВАпС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.274 ГПК, образувано по частна жалба вх.No-2913/12.07.2017 година от ОБЩИНА РАЗГРАД; частна жалба 3029/21.07.2017 година от НАП и частна жалба 3077/26.07.2017 година от МОСВ, Главна дирекция  „Оперативна програма  Околна среда“  срещу определение No-16/30.06.2017 година, постановено по т.д.118 по описа за 2016 година на Окръжен съд Разград.

Частните жалбоподатели твърдят в жалбите си, че определението е неправилно, поради което молят за отмяната му.Твърдят в жалбите, че съдът неправилно е приложил преходното правило на параграф 10, ал.1 ПЗР на ЗУСЕСИФ всички започнали и недовършени до влизането му в сила производства се довършват по досегашния ред, т.е. пред гражданските съдилища. разпоредбата има предвид, както съдебните производства, така и заварените висящи производства пред административния орган. Жалбоподателят НАП твърди, че производството пред НП е започнало с дата 11.09.2013 година, която е правно релевантната дата за спора.

Частните жалби са процесуално допустими, депозирани от надлежно лице с представителна власт срещу определение, което подлежи на обжалване, депозирани са в предвиденият от закона преклузивен срок, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения.

Производството по т.д.118/2016 година е образувано по предявени от НАП срещу Община Разград искове с правно основание чл.422 ГПК за установяване на дължимостта на частни държавни вземания, предмет на ч.гр.д.№1314/2016г.   на РРС и издадена заповед No-2098/30.06.2016 година за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, за сумата от 45 000 лева, представляваща финансова корекция, установена с Акт №28/16.VІ.2014г., ЧАСТИЧЕН ИСК от главница от 150 900,00лв., ведно със законната лихва, считано  от датата на подаване на заявлението 29.06.2016 година до окончателното изплащане на задължението, ведно със сумата от 2 211,10лв. обезщетение за забава за периода 29.08.2013 – 13.06.2014 година.

Видно от приложеното заповедно производство по ч.гр.д. .№1314/2016г.   на РРС е, че е постъпило заявление от НАП, и издадена заповед No-2098/30.06.2016 година за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, за сумата от 45 000 лева, представляваща финансова корекция, установена с Акт №28/16.VІ.2014г., ЧАСТИЧЕН ИСК от главница от 150 900,00лв., ведно със законната лихва, считано  от датата на подаване на заявлението 29.06.2016 година до окончателното изплащане на задължението, ведно със сумата от 2 211,10лв. обезщетение за забава за периода 29.08.2013 – 13.06.2014 година.

Заповедта е връчена на длъжника на 13.10.2016 година, видно от удостоверението /л.83/.

Възражението по чл.414 ГПК е подадено на 26.10.2016 година, в преклузивният срок, поради което на заявителя е указано, че следва, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на вземането.

Съобщението е връчено на 21.11.2016 година, а исковата молба е получена по пощата на 14.12.2016 година. Видно от пощенското клеймо на приложения плик исковата молба е подадена на 13.12.2016 година, т.е. в предвидения от закона преклузивен срок.

Изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, сочат предпоставките на установителния иск по чл.422 ГПК – а се приеме за установено по отношение на ответника  съществуване на вземане, за което ищецът се е снабдил срещу него със заповед за незабавно изпълнение и с изпълнителен лист.  Искът, като такъв по чл.422 ГПК, се явява   предявен от заявителя и срещу длъжника в заповедното производство в сроковете на чл.415 ГПК,   при надлежно оспорено по реда на чл.414 ГПК вземане, за което срещу оспорилият го длъжник е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.

В тежест на ищеца, при проведеното оспорване е да установи съществуването на вземането, на заявеното от него основание.

В исковата си молба ищецът НАП излага, че частното държавно вземане към Община Разград произтича от Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013г.“, приоритетна ос 2 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за третиране на отпадъци“, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и от Кохезионния фонд   на ЕО, като страни по договора са МОСВ и Община Разград, а договорът е за финансиране на изпълнението на проект с рег. №58231-30—334 „Подготовка на проект за управление на отпадъците на територията на гр.Разград“. Договорената максимална стойност на БФП е в размер на 1 547 880,00лв., представляващи 100 % от стойността на проекта.

Между страните липсва спор, а и се установява от представеният Акт Акт №28/16.VІ.2014г., че се касае за финансови корекции по смисъла на ЗУСЕСИФ, поради което приложимото право са разпоредбите на ЗУСЕСИФ.

Извършен е одит от Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, в качеството на одитен орган като са констатирани нарушения при провеждане на обществена поръчка и избор на изпълнител.

Одитиращия орган е приел, че сравнявайки ценовите оферти на класирания от бенефициента изпълнител и  най-ниската ценова оферта, установената между тях разлика от 150 900,00лв.  обективира  реално финансовия ефект от допуснатото нарушение. В тази връзка, следвайки принципа, че финансовите корекции  са равни на размера на разходите, заплатени по погрешка от фондовете, одитиращият орган е определил до посочения размер финансовата корекция, прилагайки диференцирания метод.

С писмо на МОСВ е изпратено искане за възстановяване на средства за сумата в размер на 150 900.00 лева в двуседмичен срок от получаване на писмото.   

С определение № 256 от 24.04.2017г. по т. дело № 2210/2016г. ВКС, ТК, състав на Второ отделение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по следните процесуалноправни въпроси: 1/ Подведомствен ли е на гражданския съд осъдителен иск за заплащане на суми – част от окончателно плащане по договор за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013г.“, при отказана верификация, предявен преди 25.12.2015г. от съответната община, на която се предоставя безвъзмездната финансова помощ, срещу съответното министерство – договарящ орган? 2/ Приложима ли е разпоредбата на § 10, ал. 2 от ПЗР на ЗУСЕСИФ по отношение на висящи към момента на влизане в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за налагане на финансови корекции или произтичащи/свързани с такива корекции?

По поставените процесуалноправни въпроси:

С постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 17 от 23.03.2017г. по гр. дело № 50176/2016г. на ВКС, ГК, IІІ г. о., решение № 66 от 21.03.2017г. по гр. дело № 60146/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 123 от 20.07.2017г. по т. дело № 2547/2016г. на ВКС, ТК, I т.о. и постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 501 от 17.10.2016г. по ч. т. дело № 1872/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 9 от 05.01.2017г. по ч. т. дело № 2294/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. и определение № 126 от 09.03.2017г. по ч. т. дело № 2071/2016г. на ВКС, ТК, II т. о. се застъпва становището, че отношенията между страните по сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015г. се уреждат от гражданското право и споровете във връзка с дължимостта на плащанията по тях са гражданскоправни и подлежат на разглеждане по реда на общия съдебен исков процес. Съобразно разпоредбата на § 10, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ образуваните до влизане в сила на този закон – 25.12.2015г., гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се извършват по досегашния ред – гражданскоправен ред и този ред следва да се прилага и след тази дата относно висящите искови производства.

В решение № 66 от 21.03.2017г. по гр. дело № 60146/2016г. на ВКС, ГК, IV г. о. изрично е посочено, че исковете за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие“, предявени преди 25.12.2015г., са подведомствени на общите съдилища и постановените решения по тях са допустими.
Съгласно решение № 17 от 23.03.2017г. по гр. дело № 50176/2016г. на ВКС, ГК, III г. о. исковата защита е допустима както чрез осъдителен иск за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, така и чрез установителен иск с оспорване основанието за налагане на финансови корекции по тези договори.

С решение № 123 от 20.07.2017г. по т. дело № 2547/2016г. на ВКС, ТК, I т. о. съдебният състав е приел, че със Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, в сила от 25.12.2015г., се преодоляват колебанията относно правното естество на възникналите правоотношения с източник договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и изявлението на органа за финансова корекция, както и за реда за защита. С него се регулират заварени от влизането му в сила производства в зависимост от защитата, която е предприета от бенефициента по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ срещу изявление на органа за финансова корекция. В съдебния акт на ВКС е посочено, че в разпоредбата на § 10, ал. 2 ПЗР на ЗУСЕСИФ са включени образуваните съдебни дела по жалби на бенефициентите срещу изявления за финансови корекции, за които производства е предвидено, че се довършват по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5-7 ЗУСЕСИФ. Предприетата от бенефициента защита по гражданскоправен ред чрез предявяване до 25.12.2015г. на искова молба пред общия съд за изпълнение по договор за безвъзмездна финансова помощ или за обезщетение за неизпълнение на договора следва да се довърши по досегашния ред на основание § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, т. е. исковото производство следва да продължи пред гражданския съд, тъй като новият съдопроизводствен ред е регламентиран в чл. 27, ал. 1 и чл. 5-7 ЗУСЕСИФ.

Прието е с определението, че със Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/, в сила от 25.12.2015г. е създадена националната правна рамка, съдържаща общите правила, по които се управляват и разходват предоставените от ЕС публични средства съобразно разпоредбите на чл. 174 и чл. 175 ДФЕС в изпълнение на задължението на Република България по чл. 175 ДФЕС относно предоставените от Европейския съюз публични средства: националната институционална рамка за управлението на средствата от ЕСИФ, реда за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ, специалните правила за определяне на изпълнител от бенефициент на безвъзмездна финансова помощ, правила за верифициране и сертифициране на допустимите разходи и за извършване на плащанията и на финансовите корекции. С посочения нормативен акт е уредено предоставянето на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ да се извършва с административен договор, който подлежи на оспорване по реда за оспорване на индивидуален административен акт /чл. 27, ал. 1 ЗУСЕСИФ/. Разпоредбите на чл. 69 – чл. 77 ЗУСЕСИФ регламентират процедурата за установяване на нередности и извършване на финансови корекции, като съгласно чл. 73, ал. 4 ЗУСЕСИФ решението за финансова корекция може да се оспорва пред съд по реда на АПК. В Преходните и заключителни разпоредби на ЗУСЕСИФ законодателят е приел правни норми, уреждащи реда, по който следва да бъдат довършени започналите производства. Съгласно § 10, ал. 1 ПЗР на ЗУСЕСИФ започналите и недовършени до влизането в сила на закона производства се довършват по досегашния ред, а съобразно § 10, ал. 2 ПЗР на ЗУСЕСИФ /изм. ДВ, бр. 74 от 2016г./ по реда на чл. 27, ал. 1 и ал. 5-7 ЗУСЕСИФ се довършват само образуваните до влизането в сила на закона съдебни дела по жалби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган, т. е. административните производства. Новата разпоредба на § 10, ал. 3 ПЗР на ЗУСЕСИФ, в сила от 25.12.2015г. /ДВ, бр. 74 от 2016г./ предвижда, че образуваните до влизането в сила на този закон гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се довършват по досегашния ред, а именно по реда на исковото производство.

С решение 14/21.02.2017 година, постановено по гр.д.50320/2016 година е направен анализ на трите алинеи, като е прието, че при систематическото и логическо тълкуване на § 10, ал. 1 ПЗР на ЗУСЕСИФ, който предвижда започналите и недовършени до влизането в сила на този закон производства да се довършват по досегашния ред във връзка със следващите две алинеи се  изяснява, че е посветена на заварените административни процедури по финансово подпомагане от ЕСИФ, недостигнали съдебна фаза.

§ 10, ал. 1 ПЗР на ЗУСЕСИФ повелява административните процедури да приключат по досегашния (заварения) ред. Следващите две алинеи на § 10 ПЗР на ЗУСЕСИФ, са за заварените (висящи) административни производства, достигнали съдебна фаза.

Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 29.06.2016 година, което съобразно разпоредбата на чл.422, ал.1 е датата, на която е образувано производството  т.е. след влизане в сила на параграф 10, ал.3 ЗУСЕСИФ, поради което към датата на изменението не е бил висящо съдебно производство и е изключен от компетентността на гражданските съдилища.

Прекратяването на производството пред гражданския съд обуславя и обезсилването на заповедта за незабавно изпълнение, съобразно ТР 4/2014 по т.д.4/2013 година на ОСГТК на ВКС.

Обезсилването на заповедта обуславя препращането на исковата молба на административният съд, от изключителната компетентност на който е преценката за допустимостта и редовността на иска.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции определението следва да бъде потвърдено, а делото изпратено на Административен съд Разград.

Водим от горното, Варненският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение No-16/30.06.2017 година, постановено по т.д.118 по описа за 2016 година на Окръжен съд Разград.

ИЗПРАЩА делото на Административен съд – Разград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: