Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №291

 

Гр.Варна, 13.12.2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на петнадесети ноември през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Д.Ч.   

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 564 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалби на „Дженерали Застраховане” АД със седалище гр.София срещу решение № 414 от 06.06.2016г. по търг.дело № 737/15г. по описа на Варненски ОС, в частите му, с които застрахователното дружество е осъдено да заплати на М.С.А. *** на основание  чл.226 ал.2 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД следните суми: сумата от 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на съпруга и М. Д. А., починал на 08.02.2014г. в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на същата дата, причинено от П.П.П. при управление на МПС – лек автомобил марка „Лада Нива” с ДК № В ХХ ХХ КН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 8 943.86лв., представляваща лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на увреждането – 08.02.2014г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.05.2015г. и в частите му, с които е осъдено да заплати на Д.М.С. *** на основание  чл.226 ал.2 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД следните суми: сумата от 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на баща и М. Д. А., починал на 08.02.2014г. в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на същата дата, причинено от П.П.П. при управление на МПС – лек автомобил марка „Лада Нива” с ДК № В ХХ ХХ КН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 8 943.86лв., представляваща лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на увреждането – 08.02.2014г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.05.2015г., както и е осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса и разноски и

по насрещна въззивна жалба на М.С.А. и Д.М.С.,*** срещу същото решение, но в частите му, с които предявените от тях искове за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща М. Д. А., починал в резултат на пътно-транспортно произшествие на 08.02.2014г., причинено виновно от П.П.П. при управление на лек автомобил марка „Лада Нива” с ДК № В ХХ ХХ КН, са отхвърлени за разликата над 70 000лв. до претендираните от всяка от тях 120 000лв. и искове за обезщетения за вреди от забава в плащането за периода от датата на увреждането до предявяване на исковете са отхвърлени за разликата над 8 943.86лв. до претендираните от всяка от тях 15 332.33лв.

В жалбата на „Дженерали Застраховане” АД се твърди че решението е неаргументирано, поради което е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд не е разгледал и обсъдил в тяхната цялост всички направени от тях възражения. Възразява срещу определения от съда процент на съпричиняване и срещу определения размер на неимуществените вреди.

Твърди че по делото е установено наличието на алкохол в кръвта на пострадалия и то в концентрация, водеща до нарушение на координацията на движението, нарушение в равновесието и в адекватната преценка на собствените постъпки и околната действителност. Излага, че от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че тази концентрация оказва влияние върху съобразителността и способността на пострадалия да възприема другите участници в движението. Твърди, че бидейки в това състояние пострадалият се е придвижвал по посока, несъобразена с правилата за движение. Твърди че неговият принос за настъпване на ПТП е не по-малко съществен и значим от този на виновния водач на МПС. Сочи че пешеходецът е бил в много по-добра възможност да реагира и да вземе съответните мерки, за да не се стига до ПТП, което той не е сторил именно поради наличието на концентрация на алкохол до степен да не може да реагира и преценява фактическата обстановка, въз основа на която да вземе своите правилни решения. Твърди че действителната квота на съпричиняване на ПТП от страна на пострадалия пешеходец следва да надвишава определените от съда 30 %.

На следващо място твърди, че определеният от съда размер на неимуществените вреди е значително завишен и определен по равно за двете ищци, не отразява действително претърпените болки и страдания на съпругата и дъщерята на пострадалия. Твърди че между размера на двете претенции – на съпругата и на дъщерята не може да бъде поставено равенство. Твърди се определеният от съда размер – 100 000лв. е завишен. Сочи че макар и съдът да е приел, че следва да се отчита в пълна степен конкретните икономически условия, този критерий не е приложен при определяне на размера. Твърди че здравословното състояние на съпругата на починалия не е в причинно следствена връзка с процесното ПТП, а е свързано с индивидуалното и физическо и здравословно състояние, което е такова и преди ПТП. Сочи че измененията в нейното здравословно състояние се дължат на развитието на болестни процеси и на възрастта на ищцата, които не могат да бъдат ценени като вреди. По отношение на дъщерята твърди, че по делото не са събрани доказателства за причинно следствената връзка между аборт и влошено здравословно състояние, като резултат от загубата на родител. Твърди че съдът не е отчел и обстоятелството, че дъщерята на починалия, продължително пребивава зад граница, факт, който сочи на не толкова интензивна връзка като цяло. Предвид на това и твърди, че не би следвало да има равнопоставеност между присъденото на нея обезщетение и това на нейната майка, която е споделяла домакинство, бит и съпричастност в ежедневието със своя съпруг.

Възразява срещу присъдената законна лихва от датата на ПТП, като твърди че лихва не се дължи, тъй като застрахователят не е бил поканен да разгледа и заплати застрахователно обезщетение и с поведението си не е станал причина за завеждане на делото.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

Въззиваемите страни М.С.А. и Д.М.С.,***, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба  и моля съда да потвърди решението в обжалваните от застрахователя части.

В насрещната въззивна жалба на М.С.А. и Д.М.С.,***, се твърди че решението в обжалваните от тях отхвърлителни части е незаконосъобразно и неправилно.

Оспорват извода на първоинстанционния съд за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия им наследодател, а в отношение на евентуалност определения от съда размер на съпричиняване – 30 %, за който твърдят че е прекомерно завишен. Твърдят че от събраните по делото доказателства – гласни и писмени не се доказва наличието на съпричиняване – конкретно поведение на пострадалия, което да е пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди, доколкото съпричиняването на вредоносния резултат ще е налице само ако поведението на пострадалия е станало причина или е повлияло върху действията на причинителя на вредата. Твърдят че установеното по делото движение на пострадалия върху пътното платно е единствено поради това, че в този участък не е наличен тротоар или банкет и от двете страни на пътя е било запълнено с високи преспи сняг. Сочат че независимо от установената по делото концентрация на алкохол в кръвта, довела до състояние на алкохолно опиянение, не са събрани доказателства, че това състояние е попречило на пострадалия да възприеме автомобила и това е довело до ПТП. Поради което и твърдят, че не са налице действия от страна на пострадалия, допринесли за настъпване на ПТП, а вината за него е само и единствено на водача на автомобила. В отношение на евентуалност ако се приеме, че е налице съпричиняване, твърдят, че определеният от съда размер на съпричиняване – 30 % е прекомерно завишен.

Молят съда да отмени решението на съда в обжалваните от тях части и да постанови друго, с което предявените от тях искове да бъдат уважени в пълен размер.

Въззиваемите страни по насрещната жалба „Дженерали Застраховане” АД със седалище гр.София и еветуалният ответник П.П.П. ***, в депозирани в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговори, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба  и моля съда да потвърди решението в обжалваните от ищците части.

В съдебно заседание, ищците М.С.А. и Д.М.С., поддържат своята насрещна жалба, оспорват жалбата на застрахователното дружество и молят съда да потвърди решението в осъдителните му части и да го отмени в частите му, с които са отхвърлени предявените от тях искове.

В депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител на „Дженерали Застраховане” АД поддържат своята въззивна жалба, оспорват насрещната въззивна жалба и молят съда да отмени решението в обжалваните от тях части като отхвърли предявените срещу него искове. Претендира съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание евентуалният ответник П.П.П., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на подадената насрещна въззивна жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните с него части. Претендира разноски за въззивно производство.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД от М.С.А. и Д.М.С. срещу „Дженерали Застраховане” АД за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща М. Д. А. при пътно-транспортно произшествие на 08.02.2014г., причинено виновно от П.П.П., при управление на лек автомобил с рег.№ В 4976 КН, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва от датата на увреждането. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в цялост.

Не е спорна пред въззивна инстанция следната фактическа обстановка:

С влязла в сила присъда по НОХД № 1078/14г. по описа на Окръжен съд – Варна евентуалният ответник П.П.П. е признат за виновен в това, че на 08.02.2014г. на път ІІІ-904 между гр.Провадия и с. Бозвелийско, при управление на лек автомобил „Лада Нива” с рег.№ В ХХ ХХ КМ, нарушил правилата за движение – чл.20 ал.2 от ЗДвП и причинил смърт по непредпазливост на М. Д. А..

Ищците М.С.А. и Д.М.С. са негови наследници по закон на М. Д. А. - съпруга и дъщеря.

Между ответника „Дженерали Застраховане” АД и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от П.П.П. вреди при управлението на лекия автомобил

Спорни пред въззивния съд са размера на обезщетението и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия.

По размера на неимуществени вреди, въззивният съд намира следното:

От първата инстанция са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите А. П.И. и И. М. Г. – П., преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, поради което и кредитирани от въззивната инстанция изцяло. От показанията им съдът приема за установено, че семейството на починалия А. е било много добро и сплотено. М. А. е бил много добър баща и съпруг, грижил се е за семейството си, бил е „стълб на семейството”, на който и двете са разчитали. Макар и дъщерята С. да е живяла в чужбина е поддържала постоянно връзка с родителите си. Внезапната смърт на А. се е отразила много зле здравословно, емоционално и психически на съпругата му. Задълбочили са се съществуващите и болести, имала е нужда от помощ. Допълнително напрежение съпругата е преживяла и от взетото от нея решение първоначално да скрие от дъщеря си смъртта на баща и, тъй като тя е била бременна в първи месеци. Свидетелките сочат, че след като е разбрала за смъртта на баща си ищцата С. в резултат на преживения стрес е загубила бебето.

Като доказателство са представени писмени документи за констатирана бременност към 04.02.2014г. Медицински документи за прекъсване на бременността няма представени.

Като доказателство по делото е приета комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза, обективно и компетентно дадена, и кредитирана от съда изцяло. От заключението и от обясненията на експертите, дадени в съдебно заседание, въззивният съд приема за установено, че в резултат на преживяното при ищцата А. са се усложнили наличните към него момент соматични заболявания, както и същата е диагностицирана с клинична характеристика на смесено – тревожно-депресивна реакция със смесено нарушение на емоциите на поведението.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди и съобразно Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС, въззивният съд отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства съобразно указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта. М. А. е починал на 67г. в резултат на получени при пътно при пътно-транспортно произшествие на 08.02.2014г. тежки травми, Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства сочат категорично, че между починалия и неговите съпруга и дъщеря са съществували изключително близки отношения, изпълнени с взаимна обич, топлота и привързаност. След внезапната му и неочаквана смърт и двете са претърпяли морални болки и страдания с висок интензитет, отразили се на цялостния им живот. Съгласно постоянната съдебна практика при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, като застрахователната сума по договора следва да се има предвид като един от критериите по приложението на чл.52 ЗЗД.

Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящия състав на въззивния съд приема, че в конкретния случай справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от М.А. и Д.С. неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща е  размер на 100 000лв. за всяка от тях.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба срещу еднаквия размер на обезщетението за съпругата и за дъщерята на починалия. Събраните доказателства сочат на претърпени болки и страдания от всяка от двете ищци с висок интензитет, поради което и отделянето им съобразно връзката на всяка от тях с починалия е неуместно.

По спорния пред въззивна инстанция въпрос за наличието на съпричиняване от страна пострадалия М. Д. А., въззивният съд намира следното:

Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се твърди, че пострадалият А. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като е бил в средна степен на алкохолно опиване, което е довело до нарушение на равновесието и концентрацията му, в резултат на което се е движил по платното за движение в посока на автомобила. Твърди се от застрахователя, че по този начин пострадалият сам се е изложил на риск и се е поставил в обстановка, улесняваща механизма на увреждането и предизвиквайки и самите вреди.

За установяване на механизма на пътно-транспортното произшествие пред първата инстанция не са ангажирани гласни доказателства.

От първоинстанционния съд е прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза, кредитирано изцяло от въззивния съд като обективно и компетентно дадено, изготвено на база единствено допустимите като доказателство и в настоящето производство писмени документи от досъдебното производство - протоколи за оглед на местопроизшествие.  Съобразно заключението, въззивният съд приема за установено, че при настъпване на произшествието на 08.02.2014г. пострадалият А. се е движил при дясната част на пътното платно в посоката на движение на лекия автомобил на около/до метър от десния край на пътната лента за движение на автомобила. Наличието на пешеходец на пътното платно, затруднява движението, но не го прави невъзможно и опасно в конкретната ситуация. Посочено е от експерта, че страничното разстояние за разминаване автомобила и пешеходеца, със скорост на автомобила от 50 км/ч е достатъчно за разминаване за да не се достигне до ПТП.

От заключението на приетата по делото комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, съдът приема за установено и обстоятелство, че пострадалият А. е бил с алкохол в кръвта 1.46 промила. Съобразно заключението при такава концентрация са налице нарушение на координацията на движението, нарушение в равновесието, нарушение в адекватната преценка на собствените постъпки и околната действителност.

В константната и задължителната практика на ВКС последователно е поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. При така събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, възражението за съпричиняване за доказано. Пострадалият се е движил по пътното платно в посоката на движение на лекия автомобил на около/до метър десния край на пътната лента за движение на процесния автомобил, с което е нарушил правилото на чл.108 ал.2 от ЗДвП задължаваща пешеходците, когато няма тротоар или банкет на пътното платно или е невъзможно те да бъдат ползвани, противоположно на посоката на движение на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница. Наличието на съпричиняване от страна на пострадалия е отчетено от наказателния съд при определяне на размера на наказанието на виновния водач. Нарушението на разпоредбата на чл.108 ал.2 от ЗДвП е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат защото ако пострадалият се бе движил съобразно законовото разпореждане, той би забелязал идващия срещу него автомобил.

Употребата на алкохол от страна на пострадалия не може да бъде определена от съда като съпричиняване на вредоносния резултат. Именно установената концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия несъмнено оказва влияние върху съобразителността и способността му да възприема другите участници в движението, и вероятно именно тя е причината за поведението му на пътното платно.

При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие. Паралела и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, обосновава конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, определят и приноса му за настъпването на вредите.

С оглед на така изложеното, въззивният съд приема за доказано направеното възражение за съпричиняване като определя приноса на пострадалия в размер на 1/4. При определяне на по-голяма отговорност на водача на автомобила съдът отчита от по-голямата отговорност на водачите на превозни средства, която ЗДвП им поставя за осигуряване на безопасността на движението /чл.5 ал.2, чл.20, чл.116 от ЗДвП/.

Предвид приетия за справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, дължимото от застрахователя обезщетение е в размер на сумата 75 000лв. за всяка от ищците. До този размер предявеният иск е доказан и основателен и следва да бъде уважен. За разликата до претендираните 120 000лв. искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено до размера на присъдените по 70 000лв. за всяка от ищците, да бъде отменено в частите му, с които предявените искове за отхвърлени за разликата над 70 000лв. до 75 000лв., и да бъде потвърдено в частите му, с които предявените искове за разликата над 75 000лв. до 120 000лв. са отхвърлени.

С оглед основателността на исковете за обезщетение за неимуществени вреди в по-голям от присъдения от първата инстанция размер, следва да бъде присъдено и обезщетение за вреди от забава в плащането от датата на увреждането до завеждане на исковата молба в съда върху увеличения размера, а именно още по 638.85лв. за всяка от ищците, изчислена от съда с помощта на програмен продукт Апис.

Неоснователно е възражението на застрахователното дружество за недължимост на лихви. Върху обезщетението се дължи и законната лихва от датата на увреждането – 08.02.2014г. съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото деликвентът е в забава спрямо увредения от датата на самото увреждане, а отговорността на застрахователя срещу риска "Гражданска отговорност" е във функционална зависимост от отговорността на деликвента.

Претенция от ищците А. и С. за присъждане на разноски за въззивно производство няма.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и променения от въззивния съд размер на уважената част от исковете, дължимите от ищците разноски в полза на застрахователното дружество са в размер на сумата 1 616.25лв. за всяка от тях, или общо 3 232.50лв. Поради което и решението на първата инстанция, в частта му, с която двете са осъдени да заплатят в полза на застрахователното дружество разноски за разликата над 3 232.50лв. до присъдените 3 754.14лв. следва да бъде отменено.

Разноски в полза на застрахователя с оглед неоснователността на неговата въззивна жалба не следва да бъдат присъждани.

По претенцията за присъждане на разноски за въззивно производство в полза на евентуалния ответник:

С оглед предмета на въззивно обжалване, очертан от подадената от застрахователното дружество въззивна жалба, а именно срещу осъдителната част на първоинстанционното решение изцяло и неоснователността на тази въззивна жалба, застрахователното дружество, инициирало въззивното производство следва да понесе, направените от евентуалния ответник разноски за това производство. Застрахователят следва да бъде осъден да заплати на П. сумата 3 000лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения от евентуалния ответник списък за разноските по реда на чл.80 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред въззивна инстанция застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимите за първа инстанция държавни такси върху уважената от въззивна инстанция част от исковете, а именно сумата 451.11лв.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 414 от 06.06.2016г. по търг.дело № 737/15г. по описа на Варненски ОС, в частите му, с които „Дженерали Застраховане” АД със седалище гр.София е осъдено да заплати на М.С.А. *** на основание  чл.226 ал.2 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД следните суми: сумата от 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на съпруга и М. Д. А., починал на 08.02.2014г. в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на същата дата, причинено от П.П.П. при управление на МПС – лек автомобил марка „Лада Нива” с ДК № В ХХ ХХ КН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 8 943.86лв., представляваща лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на увреждането – 08.02.2014г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.05.2015г., както и в частите му, с които са отхвърлени предявените от М.С.А. срещу „Дженерали Застраховане” АД искове за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 75 000лв. до 120 000лв. и за лихва за забава за разликата над 9 582.71лв. до 15 332.33лв. и в частите му, с които „Дженерали Застраховане” АД със седалище гр.София е осъдено да заплати на Д.М.С. *** на основание  чл.226 ал.2 от КЗ /отм./ и чл.86 ал.1 от ЗЗД следните суми: сумата от 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на баща и М. Д. А., починал на 08.02.2014г. в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на същата дата, причинено от П.П.П. при управление на МПС – лек автомобил марка „Лада Нива” с ДК № В ХХ ХХ КН, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2015г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 8 943.86лв., представляваща лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на увреждането – 08.02.2014г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.05.2015г. както и в частите му, с които са отхвърлени предявените от Д.М.С. срещу „Дженерали Застраховане” АД искове за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 75 000лв. до 120 000лв. и за лихва за забава за разликата над 9 582.71лв. до 15 332.33лв., както и в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати дължима по делото държавна такса и разноски.

ОТМЕНЯВА решение № 414 от 06.06.2016г. по търг.дело № 737/15г. по описа на Варненски ОС, в частите му, с които са отхвърлени предявените от М.С.А. срещу „Дженерали Застраховане” АД искове за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000лв. до 75 000лв. и за лихва за забава за разликата над 8 943.86лв. до 9 582.71лв., в частите му, с които са с които са отхвърлени предявените от Д.М.С. срещу „Дженерали Застраховане” АД искове за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 70 000лв. до 75 000лв. и за лихва за забава за разликата над 8 943.86лв. до 9 582.71лв., и в частта му, с която М.С.А. и Д.М.С. са осъдени да заплатят на „Дженерали Застраховане” АД направените по делото разноски за разликата над 3 232.50лв. до присъдените 3 754.14лв и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД със седалище грСофия, адрес на управление гр.София, бул.”Княз Ал.Дондуков” № 68, ЕИК 030269049, да заплати на М.С.А. ***, ЕГН **********, сумата 5 000лв. /пет хиляди лева/, разлика над 70 000лв. до 75 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на съпруга и М. Д. А., починал на 08.02.2014г. в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на същата дата, причинено от П.П.П. при управление на МПС – лек автомобил марка „Лада Нива” с ДК № В ХХ ХХ КН, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2015г. до окончателното и изплащане и сумата 638.85лв. /шестстотин тридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/, разликата над 8 943.86лв. до 9 582.71лв., представляваща лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на увреждането – 08.02.2014г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.05.2015г.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД със седалище грСофия, адрес на управление гр.София, бул.”Княз Ал.Дондуков” № 68, ЕИК 030269049, да заплати на Д.М.С. ***, ЕГН **********, сумата 5 000лв. /пет хиляди лева/, разлика над 70 000лв. до 75 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на баща и М. Д. А., починал на 08.02.2014г. в резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на същата дата, причинено от П.П.П. при управление на МПС – лек автомобил марка „Лада Нива” с ДК № В ХХ ХХ КН, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.05.2015г. до окончателното и изплащане и сумата 638.85лв. /шестстотин тридесет и осем лева и осемдесет и пет стотинки/, разликата над 8 943.86лв. до 9 582.71лв., представляваща лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата на увреждането – 08.02.2014г. до датата на завеждане на исковата молба в съда – 12.05.2015г.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД със седалище грСофия, адрес на управление гр.София, бул.”Княз Ал.Дондуков” № 68, ЕИК 030269049, да заплати на П.П.П. ***, ЕГН **********, сумата 3 000лв. /три хиляди лева/, представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.

ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане” АД със седалище грСофия, адрес на управление гр.София, бул.”Княз Ал.Дондуков” № 68, ЕИК 030269049, да заплати по сметка на Апелативен съд – Варна сумата 451.11лв. /четиристотин петдесет и един лева и единадесет стотинки/, представлява дължима за първа инстанция държавна такса.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: