РЕШЕНИЕ

   №      290

               гр.Варна, 06.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание  21.11.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 564  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Иновекс Машинъри“ ЕООД гр.София,  ЕИК 200075574 срещу решение № 40/28.06.2018 г. на Окръжен съд –Търговище по т.д.№ 100/2017 г., с което е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 92 - ЗЗД срещу М.Н.Ц., с ЕГН **********,***, за сумата 29349 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 11 ал. 3 от сключен между страните предварителен договор № 227/04.05.2015 г. за доставка на техническо оборудване за периода от 27.12.2016 г. до 08.12.2017 г. (за 347 дни), и е осъдено за разноски - 1200 лева, с молба решението да бъде отменено изцяло като неправилно и вместо него постановено друго решение, с което ответницата бъде осъдена да му заплати сумата от 29349 лева - договорна неустойка за периода 27.12.2016 г. до 08.12.2017 г., ведно с присъждане на разноските по делото. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалните си представители за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответницата по жалбата - М.Н. *** моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Основният спорен въпрос по делото е породил ли е валидни правни последици предварителният договор № 227/04.05.2015 г. между страните за доставка на техническо оборудване, респективно – дължи ли ответницата на ищеца уговорената в чл.11, ал.3 във връзка с чл.8, т.1 от него неустойка за забава относно заплащането на уговорените в чл.10 суми, в размер на 15% върху тях, представляващи стойността на договорените за доставка машини, съоръжения и оборудване.

Съгласно чл.8, т.1 от предварителния договор между страните възложителят-купувач е длъжен да заплати на продавача уговорената цена след влизане в сила на договора съгласно правилата на чл.11, в срок и схема както следва: 20% - авансово и 80% - в срок от 10 дни след доставката. В чл.11 страните са уговорили неустойките, които дължат, съответно – изпълнителя /продавача/ за забава - ал.1, възложителя /купувача/ за забава - ал.3 и възложителя /купувача/ - при прекратяване на договора от него след получено одобрение на заявената финансова помощ и подписване на договор за финансиране с Разплащателна агенция на ДФ „Земеделие“ по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от ПРСР 2014-2020 г. – ал.2. Правилата за превръщане на договора в окончателен, респективно за влизане на  същия в сила са уредени в чл.12, а не в чл.11, който очевидно е погрешно посочен в чл.8, т.1 вместо чл.12. Съгласно чл.12, ал.1 предварителният договор става окончателен след одобрение на заявлението за подпомагане на възложителя-купувач и подписване на договор за финансиране с Разплащателна агенция на ДФ „Земеделие“ по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделските стопанства“ от ПРСР 2014-2020 г. Съгласно чл.12, ал.3 договорът не произвежда действие при неотпускане на средствата по програмата, по която се кандидатства, в случая – от ответницата – купувач. Спорен между страните е въпросът: за да стане договорът окончателен, следва ли одобрението и договорът за финансиране да обхваща цялата заявена от купувача като финансова помощ сума или това е възможно и за част от нея; в този случай следва да се отговори одобрението на каква част от заявената сума би се счело за достатъчно условие договорът да влезе в сила. Въпросът е резонен, доколкото това не е изрично уредено в договора и поради това всяка от страните се позовава на изгодния за нея буквален договорен текст, съответно – ищецът – на чл.12, ал.1, а ответницата на чл.12, ал.3 от договора.

Въззивният съд не споделя становището на ищеца, тъй като не отговаря на вложената в разпоредбите на чл.12 действителна обща воля на страните, тълкувана съобразно разпоредбата на чл.20 - ЗЗД. Смисълът и целта на договора е да се достави замеделската техника, която ответницата ще заяви пред ДФ “Земеделие“, по цени най-близки до референтните такива, за да бъдат одобрени от фонда разходите в максимална степен, респективно ответницата да получи максимална финансова помощ по програмата за развитие на селскостопанските райони - до 70% от одобрените разходи, с последваща възможност за възстановяване самоучастието  й - вложените от ответницата собствени средства до размера на одобрените разходи съобразно Наредба №9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селскостопанските райони за периода 2014-2020 г.

Ето защо следва да се приеме, че договорът влиза в сила, ако бъдат одобрени разходите на ответницата, кандидатстваща по проект за отглеждане на 10 декара насаждения от биологични орехи, или изцяло, или, ако бъдат намалени, неодобрената част да е незначителна с оглед интереса на бенефициента. Не е достатъчно просто да има одобрение на заявлението за подпомагане и подписване на договор за финансиране, без оглед на това разходи на каква стойност спрямо заявените такива са одобрени от разплащателната агенция. И съгласно чл. 87, ал.4 - ЗЗД разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора, от което следва, че когато неизпълнението не е незначително, разваляне на договора поради неизпълнение е допустимо. За конкретния случай това би означавало, че неодобряване на заявените разходи по предложените от доставчика цени на земеделска техника в размер, който не е незначителен спрямо интереса на бенифициента – ответницата по иска, влече за последица невлизане в сила като окончателен на предварителния договор. Доколкото от заявлението на ответницата – л.99 се установява, че същата въз основа на цените по договора за доставка с ищеца, е заявила за одобряване разходи по проекта в размер на 202560 лв, съответно финансова помощ – 70% в размер на 141792 лв, а са й били одобрени /л.200, л.71 и л.90/ - 147775.19 лв разходи, съответно финансова помощ - 70% в размер на 103442.64 лв поради други референтни цени на земеделската техника, значително по-ниски от тези по предварителния договор за доставка, следва да се приеме, че несъответствието е значително - 27.05 % намаление спрямо заявените разходи, изключително за закупуване на земеделска техника. От една страна това доказва значително завишаване на цените по предварителния договор за доставка спрямо референтните цени, определени на база предлагани такива, и то от друго еднолично дружество на собственика на капитала на ищеца – „Иновекс груп“ ЕООД /л.66 и л.202-205/. При така констатираните причини за намаляване на гранта – несъответствие на предлаганите доставни с референтните цени на земеделска техника е необосновано да се очаква отмяна като незаконосъобразен на частичния отказ за финансиране по раздел II, ако Заповед №03-РД/886/29.02.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ /л.200/ би била обжалвана по административен или съдебен ред от ответницата. Съгласно Наредба №9/ 21.03.2015 г. разходите за закупуване на земеделска техника се одобряват и финансовата помощ се отпуска въз основа на референтни цени по списък с определени разходи, а при невключване на разхода в списъка - въз основа на три съпоставими независими оферти. Доставните цени на ищеца не отговарят значително на тези нормативни изисквания. От друга страна следва да се направи извод, че при такова значително несъответствие на одобрени спрямо заявени разходи за доставка на договорената земеделска техника предварителният договор за доставка не е влязъл в сила. От това следва, че ищецът не може да търси от ответницата неустойка за забава относно заплащането на сумите по чл.10 на основание чл.11, ал.3 от предварителния договор и искът за нея е неоснователен.

Само за изчерпателност следва да се посочи и следното: сумата на аванса – 20% от уговорената цена се дължи съгласно чл.8, т.1 от договора след влизане на договора в сила. Сумата на останалите 80% от цената се дължи в срок от 10 дни след доставката, а такава не е извършена от ищеца чрез предаване на машините, съоръженията и оборудването в производствената база на купувача - чл.6, ал.2. Ищецът в най-добрия случай би могъл да претендира само за неустойка за забава върху сумата на аванса.

С поканата си до ответницата – л.13 ищецът я кани да му заплати уговорения аванс. Няма отправена покана до нея с изразена готовност да й достави договорената стока. Въпреки твърдението за влизане в сила като окончателен на договора за доставка на 17.03.2016 г., ищецът не предлага свое изпълнение и не търси насрещно изпълнение от ответницата и до момента, а претендира само за неустойка за забава. Това е индиция, че ищецът не счита реално договора за действащ, а за прекратен - следствие на отказ на ответницата от него, предвид и сключения от същата договор за доставка на нужната й земеделска техника с друг доставчик – „Агро път 2011“ ООД / л.91-л.93/ на още по-ниски цени спрямо първоначално одобрените й референтни цени от ДФ „Земеделие“, което обуславя поначало търсене на отговорност по чл.11, ал.2 - за неустойка за прекратяване на договора от купувача, а не по чл.11, ал.3 от договора - за забава на плащанията.

По изложените съображения искът като неоснователен следва да се отхвърли изцяло. Обжалваното решение, с което ОС Търговище е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, е правилно и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

Ответницата не е искала и не е доказала направени съдебни разноски за въззивната инстанция, затова такива съобразно изхода на спора не й се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА  изцяло решение № 40/28.06.2018 г. на Окръжен съд –Търговище по т.д.№ 100/2017 г.  

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.