ОПРЕДЕЛЕНИЕ №658

 

гр. Варна, …08.11...2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. ч. т. д. № 566/2017 година по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В.Д.С., чрез адв. К* Т* срещу Определение № 2525 от 14.08.2017 г. по описа на Варненския окръжен съд по в. ч. т. д. № 808/2017 г., с което е оставено без разглеждане възражението на настоящия жалбоподател, депозирано по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК и е прекратено производството по делото.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност на обжалвания акт. Жалбоподателят счита за неправилна констатацията на съда, че възражението му по чл. 423, ал. 1 от ГПК е подадено след изтичането на законово регламентирания, преклузивен срок. Сочи, че уведомлението за издадената заповед за изпълнение не е представено по делото, както и че отсъства документ, който да удостоверява редовното връчване на същата. Посочва, че искането за поправка на заповедта за изпълнение по реда на чл. 247 от ГПК следва да бъде връчено на насрещната страна, каквото в настоящия случай не е осъществено. Излага, че е узнал за издадената заповед за изпълнение на 19.05.2017 г.. Намира за неправилен извода на съда за наличие на знание у физическото лице, органен представител на юридическото лице при узнаване от страна на самото дружество. Моли за отмяна на обжалваното определение.

В законоустановения срок е постъпил отговор от насрещната страна, в който са изложени подробни съображения за правилност на обжалваното определение. Излагат се твърдения за неоснователност на възраженията на длъжника за ненадлежно уведомяване, предвид изричното отбелязване в поканата за доброволно изпълнение, че със същата се изпраща и подлежащият на изпълнение акт /заповед за незабавно изпълнение/. Сочи, че възражението на длъжника по чл. 423 от ГПК е депозирано след изтичане на законоустановения преклузивен срок. В допълнение на разбирането, че жалбоподателят е узнал за издадената заповед за изпълнение на по-ранна дата от твърдяната, посочва и сключения договор за правна защита и съдействие от 13.05.2016 г. за осъществяване на процесуално представителство по заповедното производство по ч. гр. д. № 16712/2013 г. по описа на Варненския районен съд. Намира, че е налице знание и предвид съвпадането на управителя на дружеството и солидарно осъдения длъжник, настоящ жалбоподател. Моли за потвърждаване на определението.

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока за обжалване, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Въз основа на заявление за изпълнение по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение № 9722 от 18.11.2013 г. по ч. гр. д. № 16712/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, с която е разпоредено длъжникът „В.Д.“ ЕООД да заплати на „СИБАНК“ ЕАД сумата в размер на 20 297.57 евро, представляваща неизплатена главница по Договор за банков кредит № 50 от 10.04.2007 г., ведно със законна лихва за забава, считано от 15.11.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 9 542.41 евро, представляваща просрочена лихва за периода от 21.12.2011 г. до 14.11.2013 г., въз основа на представен Договор за банков кредит № 50 от 10.04.2007 г., Анекс № 1 от 01.12.2009 г., Анекс № 2 от 16.12.2010 г., Договор за встъпване в дълг по чл. 101 от ЗЗД от 16.12.2010 г. и извлечение от счетоводните книги на банката, на основание чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, както и съдебно-деловодни разноски. Горепосочената заповед е поправена по реда на чл. 247 от ГПК като е разпоредено задължението да бъде заплатено солидарно от длъжниците „В.Д.“ ЕООД и В.Д.С..

По заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано и изпълнително производство № 20138070400457 по описа на ЧСИ – Н* Д*, рег. № 807, с район на действие Окръжен съд – гр. Варна. Съответно, поканата за доброволно изпълнение е връчена чрез залепване на длъжника – „В.Д.“ ЕООД на 04.02.2014 г., като в съдържанието й е посочено, че към същата е приложено копие от изпълнителния лист и от заповедта за изпъление. Подадено е възражение по чл. 414 от ГПК от страна на „В.Д.“ ЕООД на 13.05.2016 г., чрез адвокат П.Т., което е върнато с разпореждане № 29861 от 27.07.2016 г. по ч. гр. д. № 16712/2013 г. по описа на Варненския районен съд, потвърдено с определение № 3143 от 29.09.2016 г. по в. ч. т. д. № 1351/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, поради подаването му след изтичане на преклузивния срок. Съответно с определение № 3985 от 12.12.2016 г., постановено по в. т. д. № 1598/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд е прието възражението по реда на чл. 423 от ГПК, депозирано от „В.Д.“ ЕООД.

Възражението на солидарния длъжник В.Д.С. по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК е депозирано на 31.05.2017 г.. Същото е оставено без разглеждане с определение № 2525 от 14.08.2017 г. по в. ч. т. д. № 808/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

По същество на спора:

Преди всичко следва да се посочи, че основният въпрос, пренесен и пред настоящата инстанция касае момента на узнаване на заповедта за незабавно изпълнение от жалбоподателя, досежно преценката за спазване на едномесечния срок по чл. 423, ал. 1 от ГПК.

Производството по реда на чл. 423 от ГПК „Възражение пред въззивния съд“ се определя като извънредно, извънинстанционно производство, чрез което при определени хипотези длъжникът, който не е имал възможност да възрази срещу заповедта за изпълнение може да реализира защитата си. Определеният срок в разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, тъй като с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд срещу издадената заповед за изпълнение. Горепосоченият срок тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение, който е фактически въпрос, подлежащ на доказване от страната, която го твърди в свой интерес /Определение № 320 от 24.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2178/2015 г., ГК на ВКС, Определение № 321 от 01.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2369/2015 г., III г. о., ГК на ВКС и много други/.

От друга страна, за да е налице узнаване на заповедта е необходимо длъжникът да е получил информация за нейното издаване и съществуване, като при преценката дали срокът е спазен съдът следва да изходи от твърденията на страната, представените и събрани доказателства по делото, от които може да се направи извод за момента на узнаването.

В настоящия случай поканата за доброволно изпълнение, към която е приложена заповедта за изпълнение е връчена на „В.Д.“ ЕООД на 04.02.2014 г. чрез залепване на вратата на офиса и пускане в пощенската кутия поради неоткриване на управителя или на служители на дружеството. Разписката е редовна от външна страна. В съдържанието на поканата за доброволно изпълнение са посочени размера и основанието на вземането, номера и годината на делото по описа на Варненския районен съд, по което е издадена заповедта за изпълнение. В разписката за залепеното уведомление е записано, че поканата за доброволно изпълнение се отнася за същото изпълнително производство.

След служебно извършена справка в Търговския регистър по партидата на „В.Д.“ ЕООД се установява, че управител и едноличен собственик на дружеството е В.Д.С.. Доколкото е налице знание у юридическото лице, следва да се приеме, че е налице и такова по отношение физическото лице- управител и едноличен собственик на същото.

Съобразно законовата фикция, закрепена в разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК след изтичане на срока за получаване, съобщението се счита за връчено. Поканата за доброволно изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление на 04.02.2014 г., съответно срокът за получаване е изтекъл на 18.02.2014 г.. От последната дата тече и едномесечният срок за предявяване на възражението по чл. 423 от ГПК.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установено обстоятелството, че длъжникът В.Д.С. е узнал, за процесната заповед за незабавно изпълнение на 18.02.2014 г., с изтичане на срока за получаване на съобщението, връчено чрез залепване на дружеството, чийто управител и едноличен собственик на капитала е, евентуално най-късно на 21.06.2016 г. /л. 30-32/ с упълномощаване на адв. Т. да извършва процесуално представителство по заповедното производство от името на дружеството и от името на физическото лице /настоящ жалбоподател/. Възражението е подадено повече от половин година, след изтичането на едномесечния, преклузивен срок по чл. 423 от ГПК, считано от най-късната от горепосочените дати.

Предвид горното съдът счита, че искането за приемане на възражението по реда на чл. 423, ал. 1 от ГПК, е депозирано на 30.05.2017 г., съответно извън едномесечния, преклузивен срок, изтекъл най-късно на 21.07.2016 г..

С оглед гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2525 от 14.08.2017 г., постановено по в. ч. т. д. № 808/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                     2.