РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер  89/11.04. 2014 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                               Търговско отделение

На     двадесет и пети март                                                                Година 2014 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                             ЧЛЕНОВE: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА         

                                                        ПЕТЯ ХОРОЗОВА                        

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер   57           по описа за 2014 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на ЗК „С - 2005” гр. Монтана срещу решение №48/14.11.2013 г. по т.д. №57/2013 г. на Търговищки окръжен съд, с което е отхвърлен предявения от въззивника против „А 2007” ЕООД гр. Търговище иск по чл.193 ЗЗД за връщане на закупена с фактура №799/27.08.2012 г. машина адаптер за царевица марка GERINGHOFF модел RD 6-75 и връщане на заплатената по сделката сума от 34 735,54 лв. ведно с лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба 05.04.2013 г. до окончателното изплащане и направените разноски по делото.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение предвид неговата необоснованост и незаконосъобразност, с оглед на което моли за отмяната му изцяло и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се уважи предявения иск ведно със сторените съдебноделоводни разноски.

          Въззиваемата страна „А 2007” ЕООД гр. Търговище оспорва въззивната жалба, счита я за неоснователна и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение ведно с присъждане на разноски за въззивната инстанция.

          Въззивната жалба е редовна, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

          Разгледана по същество, настоящият състав на съда я намира за неоснователна по следните съображения:

          Страните не спорят, че между тях е сключена търговска сделка за продажба на адаптер за царевица марка GERINGHOFF модел RD 6-75, както и относно факта на извършената от ответника доставка на процесния адаптер. Не се спори също, че цената на машината е заплатена от ищеца на ответника на два пъти – авансово по фактура № 0000000784/17.08.2012 г. за 12 000 лв. и окончателно за оставащата разлика по фактура № 000000799/27.08.2012 г. за 22 735,54 лв. с включен ДДС.

          Страните спорят досежно това, дали се касае за продажба на вещ с недостатъци, правещи вещта негодна за употреба. Ищецът твърди, че му е доставена вещ с недостатък /дефект/, изразяващ се в несъответствие на адаптера с българския стандарт за разстояние между редовете при жътва на царевица, а именно 70 см., тъй като доставеният адаптер е пригоден за жътва при междуредово разстояние от 75 см.. Ответната страна твърди, че липсва утвърден български стандарт за засяване, както и че не се касае за доставка на вещ с недостатъци.

          По делото е назначена СТЕ, от чието заключение, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че липсва установен стандарт за разстояние между редовете при сеитба на царевица, който да е задължителен за спазване. Практиката обаче, е доказала, че най-успешният начин на сеитба е този с 70 см. междуредово разстояние. Вещото лице е установило също, че адаптер, изчислен на 75 см. разстояние, какъвто е процесният, не може да жъне царевица, засята на 70 см. без да се понесат загуби на зърно.

          По делото са разпитани председателя на кооперацията и главния й счетоводител. От обясненията, съответно показанията им, се установява, че при сключване на сделката ищецът е потвърдил отправената му от ответника оферта за 6 – редов адаптер за царевица марка GERINGHOFF. Св. Илиев, гл. счетоводител на кооперацията, изрично пояснява, че е водил преговорите с доставчика на процесния адаптер, като за целта съответно е получил и снимки на оферирания адаптер, но за тях е разговарял единствено с председателя. Не е обсъждал с представител на ответника характеристиките на адаптера и в частност, какво е разстоянието на междуредието. Предполагал е, че е 70 см., предвид практиката в България да се сее на такова разстояние между редовете.  При заплащане на остатъка от цената св. Илиев пояснява, че е видял абревиатурата РД 6-75, но тя нищо не му е „говорила”. Едва при изпробването на машината при започване на жътвата се е установило, че има проблем – имало е много стъргане и адаптерът не е прибирал нормално царевицата. От показанията на св. А се потвърждава факта, че ответникът е изпратил на ищеца снимков материал, който е приложен по делото. Потвърждава се и факта, че преговорите са водени основно със счетоводителя на кооперацията. Същият свидетел твърди, че е съобщил на представителя на ищеца разстоянието от 75 см., на което жъне адаптера.

          От така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

          Исковата претенция намира правното си основание в чл.195 ал.1 ЗЗД  вр. с чл.193 ЗЗД вр. с чл.324 ТЗ, тъй като се касае за търговска продажба. Уважаването на този иск се предпоставя от доказана в процеса отговорност за недостатъци, които съществено намаляват цената на продадената вещ или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора употребление.

В конкретния случай ищецът се позовава на недостатъци, които правят вещта негодна за употребление. Меродавна според закона е годността на вещта за обикновеното й потребление или предвиденото в договора. Установи се по делото, че страните не са уговорили писмено конкретната техническа характеристика – на какво разстояние да жъне адаптерът, а показанията на свидетелите на страните в тази насока са противоречиви. При това положение следва да се търси отговор на въпроса, годна ли е доставената вещ  за обикновената й употреба според останалите събрани по делото доказателства. Съставът на съда намира този отговор за  положителен, поради следното:

Вещото лице е посочило, че няма изрично установено междуредово разстояние за сеитба на царевица по БДС. Потвърдило е, че действително практиката е царевицата да се засява на междуредово разстояние 70 см., но същевременно в България се използват и междуредови разстояния от 75 см. и 80 см.. В съдебно заседание при предявяване на вещото лице на снимките, изпратени от ответника на ищеца, вещото лице е пояснило, че за един агроном не е проблем още докато погледне да разбере, че машината е по-широка, след което трябва да се направи и замерване на разстоянията. Вещото лице е категорично, че от снимката веднага се вижда, че машината е 6 – редова. Вследствие на разминаването в редовете на сеялката /8 редова/ и редовете на поръчания от ищеца адаптер /6 редов/, само поради тази причина вече комбайнът не може да жъне нормално, като няма загуба на добив, но се налагат допълнителни разходи за гориво, труд и материали, тъй като остават два реда, които не се захващат при жътвата. От обясненията му в същото съдебно заседание става ясно, че когато се закупува машина за жънене, тя трябва да се съобрази със сеялката, както и че всеки преценява на какво междуредово разстояние да сее. Освен това налице е промяна в практиката в страната да се сее на 70 см., тъй като климатичните особености също се променят, поради което окопните култури изискват по-широки редове. При  това положение и при отсъствието на стандарт всеки се съобразява с даденостите в обработваните от него ниви. Самото вещо лице е посочило, че междуредовото разстояние се движи в диапазона 65 – 90 см., съответно техниката е в този диапазон, което се подкрепя и от представените по делото интернет извадки на производители и вносители на такава техника.

От всичко изложеното по-горе следва извода, че в случая ответникът не е доставил на ищеца вещ с недостатъци, поради което липсват законовите предпоставки за ангажиране на отговорността му по см. на чл.195 ЗЗД вр. с чл.193 ЗЗД.

Друг е въпросът, дали не е налице порок на волята, обоснован евентуално с грешка в предмета, за което ищецът разполага с друг иск, какъвто обаче не е предявен.

Съобразно изложеното дотук, съдът намира иска по чл.195 ал.1 ЗЗД за неоснователен и го отхвърля.

Като е обосновал аналогичен краен резултат по мотиви, сходни с изложените, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.3 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея разноски за настоящата инстанция в размер на сумата от 1 373,64 лв., адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

                                      Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №48/14.11.2013 г. по т.д. №57/2013 г. на Търговищки окръжен съд.

ОСЪЖДА ЗК „С - 2005”, ЕИК 106592983, гр. Монтана, ул.”Ропотамо” №7, да заплати на „А 2007” ЕООД, ЕИК 125575433, гр. Търговище, ул.”П” № 34 ет.3 ап.5, на осн. чл.78 ал.3 ГПК сумата от 1 373,64 лв. – разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.