Р Е Ш Е Н И Е

318/04.12.2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 04.11.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ         

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Е. Тодороваа,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 570 по описа за  2015 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

С решение № 470/10.06.2015год. постановено по т.д. № 1808/2014год, Варненският окръжен съд е приел за установено, в отношенията между страните, по предявени искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК, че ответникът „ИЗОТЕХ ВАРНА“ АД, ЕИК 175429712 с адрес гр. Варна, район Младост, бул.Сливница, № 166 А, ет.6, ап.48 дължи на „ОРГАХИМ“ АД, ЕИК 117001047 с адрес гр.Русе, бул.“Трети март“ № 21 сумата от 60 000  лева – главница по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №81, том II, рег.№9371, дело №260/07.04.2011г. на нотариус № 274, обезпечаваща вземания по анекс №1/07.04.2011г. към договор за продажба № 6/07.02.2011г. под формата на стоков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2122/2014 год. на ВРС – ХXXV състав: Осъдил е  „ИЗОТЕХ ВАРНА“ АД, ЕИК 175429712 с адрес гр. Варна, район Младост, бул.Сливница, № 166 А, ет.6, ап.48 да заплати на  „ОРГАХИМ“ АД, ЕИК 117001047 с адрес гр.Русе, бул.“Трети март“ № 21, сумата от 4 180 лева, представляваща сторените в исковото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение, експертиза и държавна такса, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Производстото е  образувано по въззивна жалба от „Изотех Варна”АД, чрез процесуален представител–ответник по т.д. № 1808/2014год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, с което искът  на „Оргахим”АД гр.Русе  с правно основание чл.422 от ГПК срещу въззивното дружество е уважен. 

Счита решението за неправилно- като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост, по изложени съображения. Основните са, че съдът при правилно установена фактическа обстановка, в нарушение на разпоредбата на чл.20а ЗЗД, е игнорирал сключения между страните договор и е формирал правните си изводи единствено на база данните  от счетоводната експертиза, които не се оспорват от страните. Така съдът при пълно игнориране на договорните условия неправилно е приел, че  с факта на издаване и осчетоводяване на фактурите в счетоводството на купувача, вземането е доказано по основание и размер и е настъпила неговата изискуемост. С жалбата се иска решението да бъде отменено и претенцита на ищеца да бъде отхвърлена като неоснователна,  поради недоказване и липса на настъпила изискуемост.

Насрещната по жалбата страна-„Оргахим”АД, чрез писмен отговор на процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователни, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители, както и чрез писмено становище на същите.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно правилността на обжалваното решение:

„Оргахим”АД, гр.Русе, е предявило иск против „Изотех Варна”АД гр.Варна с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 ГПК за приемане за установено между страните, че ответното дружество  дължи на „Оргахим”АД като универсален правоприемник  на „Деко профешънъл сървисис”ЕООД, предявено по ч.гр.д. № 2122/2014год. по описа на ВРС вземане в размер на 60 000лв. главница по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №81, том II, рег.№9371, дело №260/07.04.2011г. на нотариус № 274, обезпечаваща вземания по анекс №1/07.04.2011г. към договор за продажба № 6/07.02.2011г. под формата на стоков кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2122/2014 год. на ВРС – ХXXV състав.

Сочи се в исковата молба, че страните са обвързани от валидна  облигационна връзка възникнала вследствие на сключен Договор за продажба №6/07.02.2011г.  и Анекс № 1, въз основа на който между страните са договорени търговски условия, а именно: стоков кредитен лимит до 60 000 лв., при 180 дни отложено плащане. За обезпечение изпълнението на задълженията по договора е учредена  договорна ипотека върху недвижим имот - собственост на „Изотех Варна" АД с НА № 81, том II, per. 9371, дело № 260 от 2011год. на нотариус с рег.№ 274 НК. Към датата на иска задълженията на ответното дружество възлизат на 71 806,56 лв. с ДДС по  описани в исковата молба фактури. Твърди, че ответоното дружество е получило закупените стоки, но не е заплатило дължимата цена по тях, въпреки настъпилия падеж. По заявление на ищеца, от  14.02.2014год.  е образувано ч.гр.д. № 2122/2014год. на ВРС и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК за сумата 60 000лв., дължима главница, произтичаща от нотариалния акт за учредямане на договорна ипотека. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение от длъжника, поради което предявяват иска за установяване на вземането си.

С писмен отговор ответното дружество оспорва иска по основание и размер. Оспорва реалното предаване на стоките по издадените фактури, както и изискуемостта на вземанията, предвид договореното отложено плащане на цената в срок от 180 дни от издаване на фактурата или стоковата разписка.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, а това се установява и от представените с исковата молба доказателства,  че страните: ищеца като продавач, ответнито дружество като купувач, са сключили Договор за продажба №6/07.02.2011г.  и Анекс № 1, при следните условия- стоков кредитен лимит до 60 000 лв., при 180 дни отложено плащане. Според чл.11 от договора, продавача се задължава да издаде на купувача фактура за продажбата и експедиционна бележка.

 За обезпечение изпълнението на задълженията по договора е учредена  договорна ипотека върху недвижим имот - собственост на купувача по договора „Изотех Варна" АД с НА № 81, том II, per. 9371, дело № 260 от 2011год. на нотариус с рег.№ 274 НК.

Претенциите на ищеца към ответното дружество възлизат на 71 806,56 лв. с ДДС представляващи възникнали задължения по фактури,  описани и приложени към исковата молба /стр. 27-58/:

№: 108379/28.03.2011 год., 108380/28.03.2011 год., 108381/28.03.2011 год., 108383/28.03.2011 год., 108385/28.03.2011 год., 108425/30.03.2011 год., 108427/30.03.2011 год., 108471/04.04.2011 год., 108508/05.04.2011 год., 108817/05.05.2011 год., 108818/05.05.2011 год., 108853/10.05.2011 год., 108872/11.05.2011 год., 108873/11.05.2011 год., 108874/11.05.2011 год., 109075/27.05.2011 год., 109124/30.05.2011 год., 109405/17.06.2011 год. и 110142/03.08.2011 год.

От заключенията както по първоначалната, така и по повторната ССЕ, които са неоспорени от страните, се установява следното: Стойността на процесните фактури, е 71 806,46лв. от които 11 967,74лв. ДДС. По отношение на процесните фактури, счетоводството на ищеца е водено редовно, записванията взети във връзка с тях, са извършени съобразно счетоводните правила. От страна на ищеца са представмени счетоводни справки по фактури, в които са записани счетоводните кореспонденции, взети по всяка от процесните фактури При ищеца се водат отделни аналитични партиди в приходната сметка 707 приходи от продажба на стоки, за всяка от фактурираните стоки, описани с отделен код във фактурите, като сметката кореспондира с Дебит сметка 411- Клиенти. Надлежно са отразени приходите на предприятието и начисляването на ДДС като задължение към бюджета, както и отразяване  на общата стойност на всяка от фактурите, като вземане на ответното дружество.  Не са представени данни за получени плащания по процесните фактури. Експертизите  са установили, че процесните фактури са осчетоводени при ответника като Доставка/Покупка по сметка 301 -Доставки, отразени са в дневника за покупките за данъчния период, начисленият ДДС е включен в сумата и участва в разчета с бюджета по Справка декларация за ДДС за съответния данъчен период, отчетена в ТД на НАП, а дружеството – ответник е ползвало данъчен кредит.  Повторната експертиза установяа, че при ответника към процесния период складовите наличностти  са се водили само стойностно и за тях няма счетоводно отражение по материалните сметки в счетоводството на дружеството.

С оглед на гореизложеното, следва да се направят следните изводи, относно възражението на ответника за реално неизпълнение на договора, произтичащо от непредаване на стоките, предмет на процесните фактури :

Действително, в процеса не са представени експедиционни бележки удостоверяващи реалното предаване на стоките. Но съобразно сключения договор, за всяка доставка е издадена фактура, описваща вида, количеството и цената на конкретно описани стоки. Във фактурата е посочен номер на поръчката и  номер на експедиционната бележка. Следователно, във всяка издадена фактура са индивидуализирани конкретни доставки.

Както се изложи, според заключенията на ССЕ, всички процесни фактури, са осчетоводени при ответника като Доставка/Покупка по сметка 301 -Доставки, отразени са в дневника за покупките за данъчния период, начисленият ДДС е включен в сумата и участва в разчета с бюджета по Справка декларация за ДДС за съответния данъчен период, отчетена в ТД на НАП, а дружеството – ответник е ползвало данъчен кредит.

Следва да се отбележи, че осчетоводяването на фактура издадена от доставчик на стоки, или услуги  в счетоводството на търговец,  представлява признание че описаната в същата доставка, или услуга е получена, респективно извършена. Именно, задължението за осчетоводяване възниква с получаване на стоката, или услугата. Поради което, не може да бъде споделено възражението, че стоките по процесните фактури не са получени, още повече, че начисленият ДДС е включен в сумата и участва в разчета с бюджета по Справка декларация за ДДС за съответния данъчен период, отчетена в ТД на НАП, а дружеството е ползвало данъчен кредит.  Следва да се направи извод, че доставките по процесните фактури са реално извършени и  задълженията по тях са с настъпил падеж.

Предвид изложеното, следва да се приеме за доказано от страна на ищеца, за възникнало задължение от страна на ответното дружество купувач в размер на сумите  по процесните фактури, да заплати продажната цена на доставените му въз основа на валидно възникналото облигационно отношение стоки. Не е спорно, че по процесните фактури ответното дружество не е извършило плащане. Предвид изложеното, се налага извод за дължимост на претендираната сума, за чието обезпечаване е и сключената договора ипотека, обективирана в нотариалния акт, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение. С оглед на изложеното, съдът прави крайния правен извод, че предявените положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК са изцяло доказани по основание и размери и следва да бъдат уважени. Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно направените фактически и правни изводи, които се споделят от съдебния състав. На основание чл.78 ал.8 ГПК и съобразно изхода на спора, въззивната страна дължи на въззиваемата сумата от  2 300лв разноски за юристконсултско възнаграждение.

         По изложените съображения, Варненският апелативен  съд

 

                                                 Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 473 от 10.06.2015год., постановено по т.д.№ 1808/2014 г. по описа на Варненски  окръжен съд.

ОСЪЖДА „ИЗОТЕХ ВАРНА“ АД, ЕИК 175429712 с адрес гр. Варна, район Младост, бул.Сливница, № 166 А, ет.6, ап.48 ДА ЗАПЛАТИ НА „ОРГАХИМ“ АД, ЕИК 117001047 с адрес гр.Русе, бул.“Трети март“ № 21, сумата от 2 300лв., представляваща сторените във въззивното производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.