О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер578 /05.09.2013                             ,  град Варна

 

Варненски Апелативен съд,  Търговско отделение, в закрито заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Р* Л*

ЧЛЕНОВЕ: И* Л*

А* Б*

 

като разгледа докладваното от съдия А.Б* в.ч.т.дело номер  571/2013 год., за да се произнесе взе предвид  следното:

 

Производството е с правно основание чл.274 и следв. ГПК и е образувано по частна жалба на НСП-АТ ЕООД – гр. Шумен срещу протоколно определение от 25.06.2013 г. постановено по т.д. № 27/2013г. по описа на ШОС, с което производството по делото е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване с влязло в сила решение на спора по т.д. № 241/2013г. на ШОС.

В предявената частна жалба се излага, че не са налице предпоставките за спиране на делото, тъй като паралелното производство няма преюдициално значение. Между делата е налице връзка, обуславяща тяхното обединяване. Постановеното определение е немотивирано и съставлява отказ от правосъдие.

 Насрещната страна – „К* Г*” ЕООД - Шумен счита предявената частна жалба за неоснователна. Предмет на паралелните съдебни производства са вземания, произтичащи от едно и също правоотношение.  Налице връзка, обуславяща спиране на т.д.№ 27/2013 год. по описа на ШОС.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
             Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна. Жалбата има за предмет подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл.274, ал.1 ГПК на обжалване подлежат определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и определенията, за които изрично
е посочено в закона. Обжалваният съдебен акт се ползва с временно преграждащ развитието на делото ефект, поради което подлежи на инстанционен контрол /Определение № 67 от 25.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 669/2012 г., II т. о..; Определение № 1047 от 22.11.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 680/2012 г., II т. о., Определение № 112 от 26.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 273/2010 г., II т. о. и др./.

На посоченото основание, частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:

I. Предмет на спряното дело: ШОС е бил сезиран с предявени от „НСП-АТ” ЕООД – гр. Шумен срещу „К* Г*” ЕООД – гр. Шумен в условията на кумулативно обективно съединяване осъдителни искови претенции за заплащане на останала неплатена част от дължимото възнаграждение по Договор за изработка между страните в размер на 26 401,92 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане  за периода 06.12.2009 год. – 05.12.2012 год. в размер на 8 194, 46 лева. Предявените претенции са с правно основание чл. 258 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД.

В предявената до съда основна и допълнителна искова молба, ищецът поддържа, че между страните е налице сключен договор за изработка за обект „Производствено-административна сграда за асансьори” с подобект „Изпълнение на планировка на същия обект”, по който ответникът има качеството на възложител. Ищецът – изпълнител е предал дължимия трудов резултат съобразно образец 19 – Протокол № 1 за установяване завършването и разплащането на натуралните видове СМР от 07.12.2007 год. Изпълнената престация обхваща подробно описани и остойностени земни работи;  пътни работи и смъкване ниво терен съседен парцел,  възлизащи на обща стойност 83 401.92 лв. с ДДС.  Вземането е обективирано в издадена данъчна фактура № 247/07.12.2007 год.  Насрещната страна е осъществила частични плащания в размер на 5 000 лв., 10 000лв., 12 000лв. и 30 000лв., или на обща стойност 57 000 лв.. Съдебно претендираното вземане съставлява незаплатения остатък от дължимото възнаграждение.

 Ответникът е депозирал отговор и допълнителен отговор, съобразно които оспорва основателността на предявената претенция.  Поддържа, че процесното възлагане е осъществено в изпълнение на договор за СМР между К* Г* ЕООД – гр. Шумен и ЛИФТ КОМ ООД – гр. Шумен, а ищецът има качеството на подизпълнител. Оспорва се количеството на актувани СМР при твърдения, че общо изпълнената работа възлиза на стойност 64 725 лева с ДДС. Предприетите частични плащания изцяло погасяват дължимото възнаграждение, вкл. надхвърлят същото със сумата от 25 758, 91 лева. Надплатените суми са основание за реституционна претенция по чл. 55, ал.1 ЗЗД, която страната възнамерява да предяви в отделно исково производство. В съотношение на евентуалност се претендира погасяване на претенцията по давност, при съобразяване на действителните дати на предаване и приемане на изпълнения трудов резултат.

II. Предмет на разглеждане по т.д. № 241/2013г. на ШОС е осъдителен иск на К* Г* ЕООД срещу НСП-АТ ЕООД за връщане на сумата от 28 666.11 лв. като недължимо платена в хипотезата на неоснователно обогатяване (чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД). Ищецът поддържа, че между страните е налице договор за изработка, по който възложителят е заплатил суми, надхвърлящи с 28 666, 11 лева стойността на действително изработените и предадени СМР. 

Обжалваният съдебен акт съставлява определение на съда, с което производството по т.д.№ 27/2013 год. е спряно до приключване на т.д.№ 241/2013 год. поради тъждественост и преюдицалност на двете производства.

 

 

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По принцип съществуващата връзка на преюдициалност между делата е отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното при наличие на обуславящо дело, за което съдът следи служебно. Съгласно чл. 229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира делото, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което има преюдициално значение за правилното решаване на спряното дело.  Преюдициална връзка е налице, когато правоотношението по едното дело обуславя или е част от състава на правоотношението по другото дело. Спирането на съдебното производство съставлява способ за временно преграждане движението на делото, поради което предпоставките за приложение на чл.229, ал.1, т.4 ГПК подлежат на стриктно, а не на разширително тълкуване. При действащата процесуална уредба на исковото производство липсва законова възможност да се признае за допустимо спиране на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК при наличие на друга връзка между делата, независимо от съображенията за целесъобразност.

Съобразно фактическата установеност, висящите съдебни производства имат за предмет идентично правоотношение, произтичащо от договор за изработка. Спорният предмет и по двете дела налага по необходимост изследване на идентични факти и обстоятелства – наличието на договорна връзка; установяване на действителния обем предадени СМР и тяхната стойност; определяне на дължимото възнаграждение и съобразяване на осъществените от възложителя плащания. Съдебната претенция по т.д.№ 27/2013 год. изисква установяването на факта налице ли е незаплатен остатък от възнаграждението на изпълнителя, респ.  -  съдебната претенция по т.д.№ 241/2013 год.  цели да установи налице ли е надплатено възнаграждение от възложителя, подлежащо на връщане в хипотезата на неоснователно обогатяване. Двата спора не са в съотношение на преюдициалност, Касае се за паралелни производства, които по необходимост налагат установяване на идентични факти и обстоятелства. Сочената връзка е основание за обединяване на производствата по преценка на разглеждащия състав – чл.213 ГПК, но не и за спиране на което и да е от тях.

С оглед на изложеното, постановеното от ШОС определение следва да бъде отменено. Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение от 25.06.2013 г. постановено по т.д. № 27/2013г. по описа на ШОС, с което производството по делото е спряно на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на влязло в сила решение на спора по т.д. № 241/2013г. на ШОС.

 

 

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      ЧЛЕНОВЕ: