Р Е Ш Е Н И Е

361/15.12.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 05.11.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА       

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 572 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпила е жалба от „Г С”ЕООД, преименуван в хода на процеса на „В” ЕООД гр.Варна, чрез процесуален пълномощник–ответник по т.д. № 1177/2013г. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото в частта му, с което искът с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД срещу въззивника е уважен. Счита обжалваното решение за недопустимо, защото съдът се е произнесъл по непредявен иск. В евентуалност, счита същото за  неправилно- поради  незаконосъобразност на същото и постановено при  съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде оставен без уважение.  В евентуалност, да бъде разгледано и уважено направеното възражение за прихващане.

Въззиваемата страна Н.Н.М., чрез писмен отговор на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна, по изложени съображения.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез  процесуални представители на страните, както и чрез писмено становище на процесуалния представител на въззивното дружество.

         Съдът съобрази следното, относно обжалваната част от решението:

Производството пред окръжния съд е образувано на основание предявени искове от Н.Н.М. срещу „В ” ЕООД /със старо наименование „Г С” ЕООД/, ЕИК 103961044, представлявано от М М за осъждане на ответника да заплати сумата от 20 700 евро, представляваща заплатена сума по развален договор за строителство №R5 №49/01.07.2008г, на основание чл.55, ал.1, предл.3 и в условие на евентуалност на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – поради начална липса на основание.

Твърди се в иска и в уточняващи молби, че страните са сключили договор за строителство № R5 № 49 от 01.07.2008год., представляващ  предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, който съдържа договор за изработка на недвижим имот – апартамент-студио, находящ се в жилищна сграда, която ще бъде изградена от ответното дружество до 3 км. от брега на морето, във Варненска област, България, с площ от 50 кв.м, като изборът на разположението на апартамента ще се извърши от ищеца като възложител по реда установен в списъка за използване квотата за строителство на жилища-т.2.7. Общата стойност  на имота е  сумата от 61 700 евро, платима на вноски в срок от 5 години след сключване на договора, ежемесечно по 1000 евро от 1 до 10 число на всеки месец. Твърди се, че ищецът е изпълнил поетите задължения за заплащане на част от уговорените суми в общ размер на 20 700 евро, но ответника не е започнал изграждането на сградата. До последния е била отправена писмена нотариална покана за разваляне на договора поради неизпълнение в срок. Предвид неизпълнението и продължителния срок на забавата, изпълнението на договора е станало безполезно за ищцата. С оглед извършеното разваляне на договора се претендира връщане на даденото по него. В условие на евентуалност се твърди, че договорът е нищожен, тъй като не съдържа съществени белези на окончателния договор, а именно -тъй като в същия не е определен предмета на договора. 

Предмет на настоящето производство е предявеният  и уважен евентуален иск, тъй като производството по основния иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е влязло в сила.

Варненският апелативен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

Не се спори и е прието за установено обстоятелството, че страните са подписали договор за строителство R5 №49/01.07.2008г. Съобразно съдържанието на договора-т.1.2, ищцата като  възложител се задължава да предаде на ответното дружество като изпълнител, парични суми, а ответното дружество, в качеството му на изпълнител, се е задължило да построи и прехвърли на ищцата в качеството й на възложител жилищно помещение – апартамент с площ от 50 кв.м. Изборът на апартамента /етаж и номер/ ще се извърши от възложителя по реда в списъка за използване квотата за строителство на жилища. Сградата ще бъде разположена на разстояние до три километра от брега на морето – Варненска област. Насрещното задължение на ищцата е за заплащане на сумата от 61 700 евро, която е следвало да бъде заплатена в пълен размер в срок от пет години след сключване на договора, на части: ежемесечно по 1 000 евро, платими от първо до десето число /включително/ на всеки месец. Пълната сума на договорената цена е следвало да бъде заплатена до 10.07.2013г., като плащането следва да се извършва чрез превод на разплащателна сметка на изпълнителя, или по друг начин, съгласно действащото законодателство.  В договора е предвидено и заплащане на неустойка от възложителя в размер на 5% от дължимата сума за всеки месец просрочка на плащането. Според т.2.5 от договора, строителството е следвало да завърши към м.октомври 2010год.

Не се спори, а това се установява и от представените по делото платежни нареждания и заключението на ССЕ, че в изпълнение на задълженията си по договора ищцата е превела на ответното дружество суми в общ размер на 20 700 евро, като последното плащане от 1 000евро е преведено на 13.09. 2010год. /стр.115/.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи, относно обжалваната част от решението:

Съдът е отхвърлил предявения главен иск, с правна квалификация  чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД и в тази част решението е влязло в сила. Предвид изложеното, твърденията, във връзка с изпълнението на процесния договор са ирелевантни  за настоящия процес и не следва да се обсъждат.

Съобразно въззивната жалба с която е сезиран, съдът дължи произнасяне по евентуално предявения иск, с определена от първоинсатнционния съд правна квалификация в чл.55 ал.1 пр.1-во  ЗЗД.

Относно оплакването за допуснати процесуални нарушения, във връзка с твърдението, че съдът се е произнесъл по непредявен иск и иск който не е докладван. След оставяне на производството без движение, с уточняваща иска молба вх.№ 28131/23.09.13год. /стр.49/, ищцата е посочила, в условията на евентуалност, че счита договора за нищожен, поради липса на определен предмет. В определението по чл.140 ГПК /стр.75/, съдът е посочил, че приема за разглеждане предявен в евентуалност иск, за връщане на даденото, поради нищожност на договора, която се основава на липса на определена цена и предмет. В проведеното на 12.03.2014год. първо о.с.з., в окончателния доклад, съдът също е посочил като  основание на евентуалния иск, че договорът е нищожен, поради липса на определена цена и предмет. Следователно, евентуалният иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, своевременно е бил предявен, приет е за разглеждане и е докладван своевременно на страните. Предвид изложеното, твърдението за допуснати процесуални нарушения във връзка с приемането и разглеждането на евентуалния иск, е необосновано и не се споделя.

При разглеждането на евентуалния иск по същество, съдът съобрази следното:

Безспорно, страните:-ищцата като възложител, въззивното дружество като изпълнител, са подписали договор, наименован «Договор за строителствоR5 №49/01.07.2008г.,  Съобразно съдържанието на договора-т.1.2, ищцата като  възложител се задължава да предаде на ответното дружество като изпълнител, парични суми, а ответното дружество, в качеството му на изпълнител, се е задължило да построи и прехвърли на ищцата в качеството й на възложител жилищно помещение – апартамент с площ от 50 кв.м. Посочено е, че изборът на апартамента /етаж и номер/ ще се извърши от възложителя по реда в списъка за използване квотата за строителство на жилища. Сградата ще бъде разположена на разстояние до три километра от брега на морето – Варненска област. Насрещното задължение на ищцата е за заплащане на сумата от 61 700 евро, която е следвало да бъде заплатена в пълен размер в срок от пет години след сключване на договора, на части: ежемесечно по 1 000 евро, платими от първо до десето число /включително/ на всеки месец. Пълната сума на договорената цена е следвало да бъде заплатена до 10.07.2013г.

Следователно, твърдението за недействителност на договора, поради  непосочване на цена, не може да бъде споделено, поради постигнатото съгласие на страните за заплащане на определената цена на имота в размер на 61 700евро.

Относно второто основание за недействителност на процесния договор-поради липса на предмет.

Съдът намира твърдението за недействителност на договора, поради липса на предмет, за основателно. Въпреки, че в т.1.1. на договора е посочен като предмет „капитални вложения”, каквото и да значи този израз, задължението на ответното дружество като изпълнител според договора, е да построи и да прехвърли собствеността на ищцата върху жилищно помещение-апартамент с обща площ 50 кв.м. В платежните нареждания, като основание за плащане също е посочено, че е по договора за строителство. Следователно, сключения договор, по съдържание е договор за строителство /договорът така е и наименован/ на недвижим имот, представляващ договор за изработка, както и предварителен договор за покупко-продажба на бъдещата вещ.

По повод на становището на въззивника, за прилагане на чл.64 ЗЗД, следва да се  отбележи, че тъй като предмет на договора е недвижим имот, чл.64 ЗЗД е неприложим-същият се отнася само за родово определени вещи.

Тъй като предмет на сключения договор е недвижим имот и съобразно договора за изработка и съобразно предварителния договор за покупко-продажба на бъдещата вещ, имотът следва да бъде индивидуализиран. Това е така, тъй като по отношение на необходимите елементи на договори, които имат за предмет вещни права върху  недвижим имот, в същия следва да залегнат елементите, изискуеми за договор за прехвърляне на вещни права  върху недвижим имот. Според теорията, а и според съдебната практика, предмета на договора /имота/ трябва да бъде точно определен, или от съдържанието на договора да може да се определи конкретният недвижим имот, за който страните договарят. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че в сключения между страните договор за строителство R5 №49/01.07.2008г. липсва годен предмет, тъй като не са посочени никакви индивидуализиращи признаци на имота, който въззивното дружество е поело задължение да построи, срещу сумата от 61 700евро. Установената липса на предмет води до липса на валидно сключен договор.  Следователно, безспорно установеното плащане на процесната сума от 20 700евро от страна на ищцата, поради недействителността на договора, е извършено без основание, поради което и евентуално предявеният иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1-во ЗЗД за връщане на полученото без основание, се явява основателен и следва да бъде уважен. Предвид направения извод, жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на настоящите изводи с първоинстанционното решение в обжалваната част, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя.

Не са представени доказателства за извършени разноски и такива не се присъждат.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 634/20.06.2014 год., постановено по т.д.1177/2013 год. по описа на Варненски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.