Р Е Ш Е Н И Е

№305/23.12.2016 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 15.11.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 572 по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258  и сл. ГПК.

С Решение № 598/18.07.2016год. постановено по т.д. № 1804/2014год., Варненският окръжен съд е:

Осъдил  „НИК - СОТ ГРУП” ЕООД, ЕИК 200102142, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Фредерик Кюри” №16, вх.Г, ет.4, ап.31, представлявано от управителя А Б Б, да заплати на „ЕЛИКА – ЕЛЕВАТОР” ООД, ЕИК 118582178, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, промишлена зона - Запад, представлявано от управителя Д Н П, сумата 135 874,66 лева (сто и тридесет и пет хиляди осемстотин седемдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща сбора на дължимите, но неплатени възнаграждения по сключени между страните договори за изработка на съоръжения и детайли, за което са издадени следните фактури: №500270/01.03.2013г.; №102798/19.04.2013г.; №102875/07.06.2013г.; №102909/21.06.2013г.; №103422/15.01.2014г.; №103485/07.03.2014г.; №103486/07.03.2014г.; №103967/29.08.2014г., на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (15.10.2014г.) до окончателното й плащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата 20 957,33 лева, представляваща общия размер на дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението по всяка една фактура за периоди, считано от падежа на задължението по съответната фактура до 13.10.2014г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД:

ОСЪДИЛ е „НИК - СОТ ГРУП” ЕООД, ЕИК 200102142, да заплати на „ЕЛИКА – ЕЛЕВАТОР” ООД, ЕИК 118582178,  сумата 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева), представляваща предоставен и невърнат в срок паричен заем по сключен между страните на 12.09.2013г. договор за временна финансова помощ, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда (15.10.2014г.) до окончателното й плащане, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата 11 593,30 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 120 000 лв. за периода 01.11.2013г. - 13.10.2014г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и сумата 816,67 лева, представляваща дължима съгласно чл.7, ал.1 от сключения между страните договор за временна финансова помощ от 12.09.2013г. договорна лихва за периода от 13.09.2013г. до 26.10.2013г., на основание чл.240, ал.2 от ЗЗД,както и  сумата 34 177,01 лева, представляваща дължими за възстановяване сторени разноски за производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК:

ОТХВЪРЛИЛ Е предявените от „НИК - СОТ ГРУП” ЕООД, ЕИК 200102142, срещу „ЕЛИКА – ЕЛЕВАТОР” ООД, ЕИК 118582178, насрещни искове: 1. за връщане на сумата 250 036,80 лева, представляваща сбор от общата заплатена стойност на машини и съоръжения от т.3 до 11 от Приложение 1 към анекс от 03.01.2013г. към сключения между страните договор за изработка и монтаж от 30.08.2011г., недоставени според договореното предназначение, в размер на 215 956,80 лева и заплатената стойност на монтажа на тези съоръжения в размер на 34 080 лева, съставляваща 50 % от сумата, посочена в т.37 от анекс от 03.01.2013г., поради отпадане на основанието за нейното плащане предвид развалянето на договора;

2. за заплащане на сумата 1 950,56 лева, представляваща общия размер на претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху подлежащата на връщане сума от 250 036,80 лв., считано от датата на получаването на изявлението за разваляне на договора - 02.12.2014г., до датата на подаване на исковата молба в съда - 29.12.2014г.;

3. за заплащане на сумата 25 003,60 лева, представляваща общия размер на дължимата съгласно чл.16 от сключения между страните договор за изработка и монтаж от 30.08.2011г. неустойка, ведно със искане за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.12.2014г. до окончателното им плащане.

Срещу решението е постъпила жалба от адв.Л.Ш. ***, като пълномощник на ответника  „Ник-Сот Груп”ЕООД гр.Варна по т.д. № 1804/2014год. по описа на ОС-Варна, в следните частти:

В частта, с която исковете с правно основание чл.266 ал.1, чл.240 ал.1 и чл.86 ЗЗД на „Елика Елеватор”ООД срещу въззивното дружество са уважени и са отхвърлени предявените и приети за съвместно разглеждане насрещни искове на въззивното дружество с правно основание чл.55 ал.1, чл.92 ЗЗД  и чл.86 ЗЗД.

Счита решението за неправилно- като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения както и поради  необоснованост на същото, по изложени подробни съображения.

С жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваните части и постановено друго, с което предявените искове на ищеца бъдат отхвърлени, съответно насрещните претенции на въззивника да бъдат уважени изцяло.

Насрещната страна чрез писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата, по изложени подробни съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа съответно оспорва чрез процесуални представители, както и чрез писмено становище на процесуалния представител на въззивника.

По жалбата съдът събрази следното:

 Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба, подадена от „ЕЛИКА – ЕЛЕВАТОР” ООД, ЕИК 118582178, срещу „НИК - СОТ ГРУП” ЕООД, ЕИК 200102142, чрез която са предявени следните искове:

за заплащане на сумата 135 874,66 лева, претендирана като сбора на дължимите, но неплатени възнаграждения по сключени между страните договори за изработка на съоръжения и детайли, за което са издадени следните фактури: №500270/01.03.2013г.; №102798/19.04.2013г.; №102875/07.06.2013г.; №102909/21.06.2013г.; №103422/15.01.2014г.; №103485/07.03.2014г.; №103486/07.03.2014г.; №103967/29.08.2014г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.10.2014г. до окончателното й плащане;

за заплащане на сумата 20 957,33 лева, представляваща общия размер на претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението по всяка една фактура за периоди, считано от падежа на задължението по съответната фактура до 13.10.2014г. - дата, предхождаща датата на подаване на исковата молба в съда;

за връщане на сумата 120 000 лева, представляваща предоставен и невърнат в срок паричен заем по сключен между страните на 12.09.2013г. договор за временна финансова помощ, ведно съз заплащане на обезщетение  за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.10.2014г. до окончателното й плащане;

за заплащане на сумата 816,67 лева, представляваща дължима съгласно чл.7, ал.1 от договора договорна лихва за периода от 13.09.2013г. до 26.10.2013г.;

за заплащане на сумата 11 593,30 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 120 000 лв. за периода 01.11.2013г. - 13.10.2014г.

В процеса е прието за разглеждане заявеното от ответника „НИК - СОТ ГРУП” ЕООД възражение за прихващане с насрещно негово вземане спрямо ищеца „ЕЛИКА – ЕЛЕВАТОР” ООД, за обезщетение на вреди от неизпълнението на задълженията му по сключения между страните договор от 30.08.2011г., приложенията към него и анекс, изразяващи се в претърпени загуби - платена неустойка по търговски договор с „Агро Резерв” ООД, гр. Варна в размер на 128 172 лева и пропуснати ползи по сключени с „Войсвейл”, Германия търговски договори в размер на 68 811,94 лева.

По искова молба, заведена с вх. №36803/29.12.2014г., подадена от „НИК - СОТ ГРУП” ЕООД, ЕИК 200102142, със седалище гр. Варна, представлявано от управителя А Б Б, срещу „ЕЛИКА – ЕЛЕВАТОР” ООД, ЕИК 118582178, седалище гр. Силистра, представлявано от управителя Д Н П, е образувано т.д. № 2156/2014год. по описа на ВОС, чрез която са предявени следните искове:

1. за връщане на сумата 250 036,80 лева, представляваща сбор от общата заплатена стойност на машини и съоръжения от т.3 до 11 от Приложение 1 към анекс от 03.01.2013г. към сключения между страните договор за изработка и монтаж от 30.08.2011г., недоставени според договореното предназначение, в размер на 215 956,80 лева и заплатената стойност на монтажа на тези съоръжения в размер на 34 080 лева, съставляваща 50 % от сумата, посочена в т.37 от анекс от 03.01.2013г., поради отпадане на основанието за нейното плащане предвид развалянето на договора;

2. за заплащане на сумата 1 950,56 лева, представляваща общия размер на претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху подлежащата на връщане сума от 250 036,80 лв., считано от датата на получаването на изявлението за разваляне на договора - 02.12.2014г., до датата на подаване на исковата молба в съда - 29.12.2014г.;

3. за заплащане на сумата 25 003,60 лева, представляваща общия размер на дължимата съгласно чл.16 от сключения между страните договор за изработка и монтаж от 30.08.2011г. неустойка;

4. за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.12.2014г. до окончателното им плащане.

С определение №116/12.01.2015г., образуваното по тази искова молба т.д. №2156/2014г. по описа на Варненски окръжен съд, е съединено в общо производство с настоящото т.д. №1804/2014г. за общо разглеждане и произнасяне на общо решение, на основание чл.213 ГПК.

За да се произнесе по същество на предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:

Претенцията на „Елика-Елеватор”ООД се основава на сключен между страните договор за изработка, съответно неизпълнение от страна на възложителя на изработеното, поради което претенциите са за плащане на възнаграждение по договор за изработка, сключен между от „ЕЛИКА – ЕЛЕВАТОР” ООД, гр. Силистра, по възлагане на ответника „НИК - СОТ ГРУП” ЕООД, гр. Варна, с правно основание чл.266, ал.1, във вр. с чл.258 от ЗЗД. В подкрепа на претенцията си, от ищеца са наведени твърдения за изпълнена от него възложена му работа по сключен с ответника договор за изработка, при което изпълнението на възложената изработка на съоръжения и детайли било отчетено и прието от ответника – възложител, като в периода 21.01.2013г. - 24.01.2013г. била извършена 72-часова проба, надлежно били издадени и фактури за дължимото възнаграждение, но въпреки това същото е останало неплатено в цялост. Претендира се плащане на сума в общ размер 135 874,66 лева по издадени фактури: №500270/01.03.2013г.; №102798/19.04.2013г.; №102875/07.06.2013г.; №102909/21.06.2013г.; №103422/15.01.2014г.; №103485/07.03.2014г.; №103486/07.03.2014г.; №103967/29.08.2014г., ведно със следващото се обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението по всяка една фактура за периоди, считано от падежа на задължението по съответната фактура до окончателното й плащане, чийто размер до предявяването на иска се заявява в размер на 20 957,33 лева. Излага, че описаните във фактурите детайли и съоръжения, са описани и в приемо-предавателни протоколи. По повод на писмо до ответника, получили отговор, че потвърждават задължението  си по фактурите в размер на 162 789,89лв. по фактурите.

В исковата молба, ищецът „ЕЛИКА – ЕЛЕВАТОР” ООД е предявил срещу ответника „НИК - СОТ ГРУП” ЕООД и осъдителен иск по чл.240 ЗЗД за сумата от 120 000лв., която се претендира по договор за паричен заем, от 12.09.2013г., по силата на който му предоставил сума в размер на 120 000 лева, срещу задължение за нейното връщане в 14-дневен срок от изтичане на уговорения в чл.2 от договора срок за заемно ползване (до 12.10.2013г.). Поради неизпълнение на поетото задължение, претендира осъждането на ответника за нейното заплащане, ведно с уговорената между страните годишна договорна лихва в размер на 5% за срока на заемното ползване и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода след падежа на задължението до окончателното плащане.

В отговора си на исковата молба ответникът „НИК - СОТ ГРУП” ЕООД, гр. Варна оспорва предявените претенции.

Оспорването се основава на твърдения, за неизпълнение от страна на ищеца на договореното по договорите за изработка. Конкретно твърди, че претенцията за неизпълнение на договореностите се отнася по договор от 30.08.2011год. и Анекс към него. По договора дружеството се е задължило да изработи и монтира съоръженията по спецификация-Приложение 1 към анекса от 03.01.2013год., съгласно която е следвало да се произведат  и доставят машини и оборудване на цялостната система, която при работа да достига капацитет от 100 куб.м. слънчоглед на час, равностойни на 42 т./ч.. При доставените елементи –от т.5 до т.11 се достига капацитет от 31 тона, вместо договорените 42 тона. На това неизпълнение се основава възражението на ответника за недължимост на претенцията. Ответникът твърди също, че не дължи плащане на сумите по фактури №103422/15.01.2014г. и №103967/29.08.2014г., тъй като същите не се отнасят до допълнително поръчани и доставени стоки, а съставляват елементи, които са доставени и променени в модификациите на договорени и вече платени елементи с цел да се отстранят недостатъците на изработката.

Поради намаления капацитет на работа на съоръженията, са останали неизпълнени договори към трети лица, по които са заплатили неустойки за неизпълнение в размер на 200 000 лв. на година, или общо 400 000лв. за двете години. За това им се дължи посочената сума, като претърпени вреди,  явяващи се пряка последица от виновното поведение на ищеца. Прави изявление за прихващане със сумата от 161 046,60лв.-заплатени, но недоставени според договореното машини и съоръжения от т.5 до т.11 от Приложение 1 към анекс от 03.01.2013год., приравнено на пълно неизпълнение, с оглед на техническите им характеристики, сумата от 217 743,07лв.-вреди от заплатените неустойки.

По отношение на претенцията по чл.240, ал.1 от ЗЗД излага становище за частична основателност (за сумата 90 000 лева), като твърди, че остатъкът до пълния размер от 120 000 лева, т.е. сумата от 30 000 лева е била платена с преводно нареждане от 30.10.2014 година.

Наред с направеното възражение за прихващане,  ответникът по иска, предявен по чл.266, ал.1 от ЗЗД- „НИК - СОТ ГРУП” ЕООД е въвел насрещни искове /по присъединеното т.д. № 2156/14год. на ВОС с правно основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД с обща цена на исковете 250 036,80лв. с ДДС включваща заплатена от страната сума 215 956,80лв. за съоръженията по приложение 1 и сумата от 34 080лв.-цена на монтажа: Мораторна лихва 1950,56лв. и неустойка по чл.92 ЗЗД на основание чл.16 от договора в размер на 25 003,68лв. В исковата молба претенциите се основават на твърдения, че възложителят е развалил процесния договор за изработка поради недостатъци на престирания резултат, описани по-горе във връзка с направеното възражение за прихващане,  довели до непригодност според договореното предназначение, а именно: Ответникът /ищец по насрещните искове/ твърди, че процесното оборудване, предназначено за притежаваната от него фабрика, е неспособно да постигне договорения  производствен капацитет от 42 т. на час , както и че в хода на експлоатацията изработеното и монтирано от ищеца оборудване системно води до технологични аварии. Конкретно значение към спора по насрещната искова молба имат машините и съоръженията от т.3 до т.11 от Приложение-1 по договор от 30.08.2011год. и Анекс към него, за които се твърди, че не отговарят на постигнатите договореностти. В исковата молба се твърди, че фабриката е пусната в експлоатация с Разрешение от 13.03.2013год., обстоятелство, което не се оспорва от насрещната страна, като с изпълнителя не са извършвани 72 часови проби, съгласно чл.11 р.6 от договора. 

В писмени отговори на процесуални представители, „Елика-Елеватор”ООД оспорва насрещните искови молби. Заявяват, че доставените съоръжения са изпълнени без недостатъци, като съоръженията достигат необходимия капацитет. Уточнява, че в техния сайт е записан капацитет за Елеватор Е 100 максимум 100 куб.м., а не 100куб.м./ч. Излага, че за участъка за белене на слънчоглед са необходими 4т/ч. представляащи приблизително 10-11куб.м./ч.. слънчоглед, съобразно представена технологична схема, а последващите участъци-за студено пресоване на олио и за производството на пелети, са в пряка зависимост от капацитета на участъка за белене на слънчоглед.  Излага също, че ищецът никога не е оспорвал капацитета на елеваторите Е 100, в противен случай са щели да монтират такива с много по-голям капацитет. Твърди, че след извършените 72 ч.проби и изтичане на срока по чл.265 ал.3 ЗЗД-са изтекли повече от две години денонощна експоатация на процесните съоръжения.

Тези насрещни претенции имат за предмет парични вземания за връщане на платеното, като платено на отпаднало основание-след разваляне на договора.

От направеното описание на предявените от първоначалния ищец искове, както и на предявените от ответника насрещни искове, следва да се направи извод за връзка между същите. Това е така, понеже претенцията на ищеца се основава на изпълнение на неговите задължения, по договора за изработка, съответно, претенцията по насрещния иск се основава на твърдението за неточно изпълнение по договора, приравнено с пълно неизпълнение от страна на изработващия по договора за изработка, дало основание за развалянето на същия.  Относно иска на „Елика-Елеватор”ООД с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД: Претендира се заплащане на сумата 135 874,66 лева, представляваща сбора на дължимите, но неплатени възнаграждения по сключени между страните договори за изработка на съоръжения и детайли, за което са издадени следните фактури: №500270/01.03.2013г.; №102798/19.04.2013г.; №102875/07.06.2013г.; №102909/21.06.2013г.; №103422/15.01.2014г.; №103485/07.03.2014г.; №103486/07.03.2014г.; №103967/29.08.2014г., на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, , както и сумата 20 957,33 лева, представляваща общия размер на дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението по всяка една фактура за периоди, считано от падежа на задължението по съответната фактура до 13.10.2014г., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По основателността на иска по чл.266 ал.1 ЗЗД: Ответникът не оспорва размера на неплатените суми по процесните фактури. Процесната сума се установява също от представените фактури, подписани от двете страни, а изпълнението по тях от страна на доставчика се установява от подписаните двустранно приемо-предавателни протоколи описващи машините и съоръженията, и извършената работа по монтажа на същите,  предмет на издадените фактури. Предвид изложеното, са представени доказателства за дължимост на процесните суми, по сключения договор за изработка в претендирания размер, които обаче би следвало да бъдат уважени, след разглеждане на насрещния иск на ответинка „Ник-Сот груп”ЕООД. Това е така, понеже, както се посочи, претенцията по насрещния иск се основава на твърдението за неточно изпълнение по договора, приравнено с пълно неизпълнение от страна на изработващия по договора за изработка, което е дало основание за развалянето на същия от страна на ответника-възложител. Или, уважаването на насрещния иск, на посочените основания-пълно неизпълнение на задълженията по договора за изработка, би довело до неоснователност на първоначалния иск,  който се основава на твърдение за изпъленние на задълженията по договора за изработка.

С оглед на изложеното, следва да се направи извод, за установена преюдициална връзка между иска по чл.266, ал.1, във вр. с чл.258 от ЗЗД и насрещните искове, основани на непригодност на изпълнението, довели до разваляне на договора за изработка.

Относно основателността на предявения насрещен иск:

Както се посочи, основното неизпълнение от страна на ищеца по  договореното по договори за изработка, според ответника се състои в недостигане на договорения капацитет на монтираните съоръжения за транспортиране на слънчогледово семе от 42 т/час, а именно-при доставените елементи –от т.3 до т.11 от Приложение-1 по договор от 30.08.2011год. и Анекс към него.

От събраните по делото доказателства - писмени и свидетелски показания, обясненията на страните, както и изслушаните и приети по делото съдебно–технически експертизи, се установява следното:

Процесната изработка е възложена след представяне на офертата на ищеца за произвежданите от него номенклатура от машини и съоръжения, снабдени със съответния сертификат за качество /320-321/. Ответникът е приел ценовата оферта и техническата номенклатура и спецификация, посочени в офертата на ищеца и е възложил изработката, доставката и монтажа на процесните машини и съоръжения доказателство за това се съдържат в гр.д. № 1571914год. на ВРС. Конкретно отношение към спора по насрещната искова молба имат машините и съоръженията от т.3 до т.11 от Приложение-1 по договор от 30.08.2011год. и Анекс към него. В исковата мола се твърди, че фабриката е пусната в експлоатация с Разрешение от 13.03.2013год., обстоятелство, което не се оспорва от насрещната страна. 

След монтажа е проведена 72 часова /от 21.01.2013год.-24.01.2013год. изпитателна проба на производствения процес в собствената на ответника фабрика, от „Глобал Консулт”ООД-лицензиран консултант и строителен надзор, съгласно чл.7, ал.3, т.17 от Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителство. С протокола за проведената проба при експлоатационни условия от 24.01.2013г. е установено, че техническите параметри и проектната мощност са постигнати /стр.50-51 по гр.д. № 15719/14год. на ВРС/.  По същото дело е представено и Запитване за оферта от „Ник-Сот Груп” ЕООД до „Елика-Елеватор” ООД,  с изисквания съдържащи се в приложена Спецификация  по технолотична схема за транспортни съоръжения към фабрика за белен слънчоглед..., на които трябва да отговаря офертата/стр.52-53 от същото дело/.

По искане на ищеца по насрещния иск „Ник-Сот груп”, по реда на чл.207 ГПК,  по гр.д. № 15719/2014год. ВРС е допуснал и приел СТЕ с идентични задачи, допуснати и пред окръжния съд.  Пред ВОС да даде отговор на поставените отново въпроси съдът е допуснал тройна СТЕ, която е отговорила отново на всички поставени задачи и въпроси. В изготвеното заключение и в съдебно заседание са вещите лиса са посочили, че проведените експерименти в системата за силозно стопанство, посочват капацитет по п. №№5,3, 4,7,8 от 103,90куб.м./ч. В съдебно заседание вещите лица са отговорили подробно на поставените от страните въпроси. Относно изразеното особено мнение: Вещите лица са се разделили основно относно обстояателството, дали производителносттта на процесните транспортни машини зависи от специфичното тегло на транспортния материал, като становището на в.л. Червенков е, че същото не оказва влияние.Според заключението на допуснатите единична и тройна съдебно-технически експертизи, изслушани и приети по делото, процесните машини и съоръжения са изработени, доставени и монтирани от изпълнителя в изпълнение на възложената от ответника изработка, не са в отклонение от спецификацията по договора за изработка. И двете експертни заключения са категорични в това, че в процесния случай не е налице непригодност на изпълнението по възложената изработка и не се налага подмяна на престирания от ищеца резултат. Самата изработка и монтаж е приета от ответника без възражения. Съобразно заключенията на СТЕ, следва да се направи извод, че монтираните машини и съоръжения са същите, описани в приложение №1. Предвид изложеното, не се установява твърдението, че изпълнителят е монтирал машини и съоръжения, различни от посочените спецификации в Приложение № 1  по договор от 30.08.2011год. и Анекс към него-възражение, което не се поддържа с жалбата.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи, относно предявения насрещен иск:

Установи се, че монтираните машини и съоръжения отговарят на договорените с възложителя по договора за изработка.

При така установените по делото факти и обстоятелства съдът намира, че не са налице предпоставките по чл.265, ал.2 от ЗЗД, с които законът свързва правото на възложителя да развали договора за изработка. Нещо повече, събраните по делото доказателства безспорно установяват, че изпълнението на изработката е в съответствие с договореностите. Съдебния състав не споделя твърдението на ищеца, за неизпълнение на договора, поради недостигнат капацитет от 42 т./ч.

От една страна, в самото изискване на което трябва да отговаря офертата на ищеца   /Посочената спецификация  /стр.52 стр. по гр.д. № 15719/2014год. ВРС/, в същата не е посочено като изискване да бъде достигнат определен капацитет за транспортиране. Видно е от съдържанието на спецификацията, че по отделните елементи като изискване е посочено на каква мощност следва да отговарят електрическите двигатели. Видно е също, от сключените договори за изработка, както и към анексите към тях, че в нито един не е въведено изискване към изпълнителя, при монтиране на съоръженията да бъде достигнат определен капацитет  на транспортиране на суровината. Предвид изложеното, за него не е възникнало задължение да осигурява такъв обем транспортиране на слънчогледово семе.  Следва да се отбележи също, че единственото му задължение по договора за изработка, е да изпълни изискванията на предложената Спецификация…към Запитването за оферта, като видно от изразените становища на възложителя, същият не е навел твърдения, за неизпълнение на посочените изисквания на възложителя. Напротив, със сключване на Договора за изработка, Анекса към него и Приложение-1 в което са описани машините и съоръженията, които изработващия трябва да монтира, възложителят е приел  и одобрил така направената  оферта от изпълнителя относно  описаните машини. Установено е в процеса, че монтираните процесни машини и съоръжения са  същите машини и съоръжения, посочени в Приложение-1. По този начин изпълнителят е изпълнил поетото задължение по договора за изработка-да монтира посочените в Приложение № 1 машини и съоръжения, като няма основание да се търси от изпълнителя отговорност за нещо извън договореното. В допълнение, относно основанието за твърдението на ответника, за неизпълнение на задълженията поради по-малък от 100куб.м. капацитет, на монтираното съоръжение: Въпреки установената неотносимост по изложените по-горе съображения на това обстоятелство, твърдението е и неоснователно. От една страна, установения от СТЕ-зи капацитет надхвърля 100 куб.м./ч., от друга, от направената оферта от изпълнителя, представена от възложителя по делото /стр.320/,  се установява, че като характеристика е посочен капацитет до 100 куб.м.-следователно по-малко от 100куб. м., поради което твърдението за неизпълнение е неоснователно и на това основание. Предвид изложеното, и на това основание не се установява неизпълнение от страна на изпълнителя.

Относно възраженията за допуснати дефекти в работата на съоръженията, от което се прави довод за некачествено неизпълнение:

По това възражение, следва да се отбележи следното: В чл.13 от Договора за изработка от 30.08.2011год., страните са се договорили, че при установяване на повреди и недостатъци, възложителят следва да уведоми изпълнителя и се съставя протокол за вида и характера на повредата, или недостатъка. В процеса, доказателства в тази насока не са представени от възложителя, поради което следва да се направи извод че за периода до предявяване на иска не са констатирани недостатъци в експлоатацията на съоръженията, респективно, твърденията за обратното следва да се приемат за недоказани. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че ищецът-възложител не е доказал, че недостатъците по поръчката са толкова съществени, че работата е негодно за нейното предназначение. Напротив, установи се, че след извършване на 72 часовите проби и до предявяване на иска-период, по-продължителен от две години, съоръженията работат денонощно, като както се посочи, не са представени доказателства в обратния смисъл. Предвид изложеното, спрямо възложителя „Ник-Сот-Груп”ООД, не се установява възникването на предпоставката по чл.265 ал.2 ЗЗД, за разваляне на договора за изработка. Насрещният иск се явява неоснователен и следва да се остави без уважение.  Изложеното по-горе, относно неоснователността на насрещния иск, се отнася и до направените възражения за прихващане, а именно-поради констатираната изправност на ищеца-изпълнител, възраженията за прихващане, които както се посочи, се свързани с неизправността на ищеца, се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Предвид посочената зависимост на първоначалния иск на изпълнителя от основателността на насрещния иск на възложителя, следва да се направи извод, че исковете за заплащане на сумите:- 135 874,66лв.  по иска по чл.266 ал.1 ЗЗД и 20 957,33лв. –обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД, се явяват основателни и следва да бъдат уважени.

 Относнопредявения от ищеца иск по чл.240 от ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че ответникът, е получил предоставения му от ищеца паричен заем в размер на 120 000 лева, преведен му чрез банков превод. Ответникът твърди, че с извършен на 30.10.2014г. банков превод на сумата 30 000 лв. е погасил част от задължението си, поради което по заема дължи сума в размер на 90 000 лева, обстоятелство, което се оспорва от ищеца. В подкрепа на твърдението си, ищецът е представил с писмения отговор писмено доказателство – преводно нареждане от 30.10.2014г. (л.77). В това доказателство е посочено, като основание за превода- плащане по фактура №500270 от 01.03.2013г., каквато е установено по делото, че е издадена от ищцовото дружество във връзка с дължимото му възнаграждение за изработката (л.7), частично непогасеното задължение по която е включено и в стойността на първия предявен от ищеца осъдителен иск. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че ответникът не е доказал частичното погасяване на сумата в размер на 30 000лв. За това, следва извода, че искът с правно основание чл.240 ЗЗД е доказан в претендирания размер от 120 000лв. Вследствие на неизпълнението, основателен се явява и акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата след настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата до окончателното плащане, като размер за периода 01.11.2013г. - 13.10.2014г., т.е. до завеждането на иска, е в общ размер 11 593,30 лева.-неоспорен от страните.Като основателна с оглед чл.7 от сключения помежду страните договор от 12.09.2013г. следва да се приеме и претенция за присъждане на уговорената за срока на заемното ползване договорна лихва, неоспорена по размер, поради което искът се уважава и относно нея.

 Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя. Разноски пред настоящата инстанция: В полза на  въззиваемата страна следва да бъдат присъдени  сторените разноски пред въззивната инстанция. Пред въззивната инстанция са представени релевантни доказателства за извършени разноски в размер на 15 600лв. и следва да бъдат присъдени в посочения размер, на основание на чл. 78, ал.1 ГПК. 

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд                       

                             

                                                 Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 598/18.07.2016 год., постановено  по т.д.№ 1804/2014 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА  „НИК - СОТ ГРУП” ЕООД, ЕИК 200102142, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Фредерик Кюри” №16, вх.Г, ет.4, ап.31, представлявано от управителя А Б Б, да заплати на „ЕЛИКА – ЕЛЕВАТОР” ООД, ЕИК 118582178, със седалище и адрес на управление гр. Силистра, промишлена зона - Запад, п.к.224, представлявано от управителя Д Н П, сумата 15 600 лева (петнадесет хиляди и шестотин лева), представляваща дължими за възстановяване сторени разноски във въззивното производството за процесуално представителство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                                2.