Р Е Ш Е Н И Е

 

324  

 

  26.11.2013г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на тридесети октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

             ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

                      КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдията Кристияна Генковска в.т.д. № 573 по описа за 2013г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по повод на въззивна жалба, подадена от адв.П.Т., процесуален представител на въззивника Д.Б.Д., с ЕГН **********, против решение № 45/ 15.03.2013г. по т.д. №352/2012г. на ШОС в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника искове срещу Нeдялка Д.Р., с ЕГН ********** и Й.И.Т., с ЕГН ********** за прогласяване нищожност на сключения между последните две договор за продажба на дружествен дял от 25.06.2010г., на осн. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и от въззивника срещу „С С 69” ЕООД иск с правно осн. чл.29, ал.1 от ЗТР за установяване несъществуването на вписано в Търговския регистър по партида на дружеството обстоятелство – продажба на дружествен дял от Н.Д.Р. на Й.И.Т. въз основа на договор от 25.06.2010г.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на атакуваното първоинстанционно решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че след като е ШОС е приел за безспорна привидността на договора за прехвърляне на дружествени дялове от 16.04.2010г., сключен между Д.Б.Д. и Н.Д.Р., следователно разпореждането с дяловете от страна на Н.Д.Р. е нищожна сделка именно поради факта, че тя ги е придобила по друга нищожна сделка. Твърди се още, че е налице и нарушение на чл.147, ал.2 от ТЗ, вр. чл.137, ал.1, т.2 от ТЗ, тъй като при сключването на договора от 25.06.2010г. Н.Д.Р. е подписала и протокол-решение за продажба на дружествение дялове в „С С 69” ЕООД без в действителност да е собственик. Моли се за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени.

Постъпил е отговор от въззиваемите страни „С С 69” ЕООД и Й.И.Т., в който се оспорва основателността на въззивната жалба.

    ВнАС взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искови претенции с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД вр. чл.17, ал.1, от ЗЗД и чл.29 от ЗТР.

В исковата си молба до съда ищцовата страна – Д.Б.Д., с ЕГН ********** излага, че на 05.05.2009г. като собственик на учреденото от него дружество „С С 69" ЕООД гр.Шумен, сключил договор за заем с първата ответница Н.Д.Р. за сумата от 17 000 лева, със срок за погасяване - 30.05.2010г. На 16.04.2010г. ищецът продал на ответницата Н.Д.Р. дружествените си дялове в горното търговско дружество, като се сочи че тази сделка е симулативна, видно от представеното насрещно писмо, съгласно което продажбата не е действителна сделка, а прикрива действителните отношения между страните - гарантиране на връщането на заема. На 25.06.2010г. ответницата Н.Д.Р. продала процесните дружествени дялове на втората ответница – Й.И.Т. като ищецът твърди, че това е сторено срещу обещание от купувача да върне на продавача заема, предоставен на ищеца. И двата договора били нищожни като привидни, а вторият бил такъв и предвид обстоятелството, че придобиването на праводателя е било по нищожна сделка. Предвид изложеното, се моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожни сключените на 16.04.2010г. и 25.06.2010г. договори за прехвърляне на 50 дяла, всеки с номинална стойност 100 лева от основния капитал на „С С 69” ЕООД гр.Шумен с ЕИК 200571453, на осн. чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради което и да бъде установено несъществуването на тези вписани обстоятелства на основание чл.29 от ЗТР.

Ответницата Н.Д.Р., е депозирала отговор в законния двуседмичен срок, в който заявява че признава предявения иск, и сочи че и до настоящия момент предоставеният заем не е върнат, като потвърждава и истинността на изложените в исковата молба факти. Ответниците „С С 69” ЕООД и Й.И.Т., са депозирали отговори , в които оспорват предявените искове по подробно изложени съображения. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител се позовават на разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗЗД.

ВнАС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 05.05.2009г. е сключен договор за заем между „С С 69” ЕООД гр.Шумен и Н.Д.Р., по силата на който Н.Д.Р. предоставя в заем на търговското дружество, сумата от 17 000 лева, която търговецът се задължил да върне в срок до 30.05.2010г. На 16.04.2010г. е сключен договор за продажба на дружествен дял, по силата на който Д.Б.Д. продава на ответницата Н.Д.Р. дружествените си дялове в горното търговско дружество - 50 дяла всеки с номинална стойност 100 лева, за сумата от 5000 лева. Договорът е с нотариална заверка на подписите и е надлежно вписан по партидата на търговското дружество в Търговския регистър.

На 25.06.2010г. е сключен договор за продажба на дружествен дял, по силата на който ответницата Н.Д.Р. продала процесните дружествени дялове на втората ответница – Й.И.Т. за сумата от 5000 лева, като е отразено че сумата е изплатена на продавача при сключване на договора изцяло, в брой. Този договор също е с нотариална заверка на подписите и е вписан в Търговския регистър.

При сключване на първия договор за продажба, на 16.04.2010г., Д.Б.Д. и Н.Д.Р. са подписали „Насрещно писмо”, в което е обективирано изявлението им, че сделката по продажбата на дружествените дялове от същата дата не действителната посочена в договора, а прикривала действителните отношения между страните - гарантиране връщането на получен от „С С 69” ЕООД заем от 17 000 лева. В писмото е записано още, че продажната цена от 5000 лева не е плащана реално, и че страните се договарят, след връщането на заема, Н.Д.Р. незабавно да прехвърли в собственост всички дружествени дялове от дружеството в полза на Д.Б.Д., без той да й дължи стойността им.

Освен това, на 08.05.2012г., според отразеното в документа, три дни преди предявяване на иска, ответницата Н.Д.Р. е подписала декларация, в която заявява, че след като на 16.04.2010г. сключила привидна сделка с Д.Б.Д., и след като той не и върнал заетата сума, тя прехвърлила всички дружествени дялове от дружеството на Й.И.Т., срещу обещание от нейна страна да върне дадената на дружеството сума от 17 000 лева в срок до 31.08.2010г.

Решението на ШОС не е обжалвано в частта , с която искът на Д. Драганов против Н.Р. по чл.26, ал.2 пр.5 вр. чл.17, ал.1 ЗЗД и искът на същия срещу «С С 69»ЕООД по чл.29 ЗТР за признаване за установено , че вписаното в ТР по партида на дружеството  обстоятелство – продажба на дружествени дялове с договор от 16.04.2010г. е несъществуващо. Поради което то е влязло в сила в тази си част.

Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

  По своята правна същност подлежащите на вписване обстоятелства са юридически факти, с осъществяването на които законът свързва настъпването на определени правни последици. Сключването на договор за прехвърляне на дружествени дялове е такъв юридически факт. Правната последица от  неговото осъществяване в настоящия случай е промяната на собственика на капитала на търговското дружество.

С решение №45/15.03.2013г. по т.д. №352/2012г. на ШОС първоинстанционният съд е приел за безспорно установена привидността на първият договор за продажба на дружествени дялове от 16.04.2010г., сключен между Д.Б.Д. и Н.Д.Р..

Следователно към момента на сключване на втория договор за продажба сключен на 25.06.2010г. между Н.Д.Р. и Й.И.Т. за продажба на дружествените дялове, Н.Д.Р. във вътрешните си отношения с Д.Д. не е станала едноличен собственик на капитала , тъй като нищожната сделка за прехвърляне на дружествени дялове не поражда правни последици.

Доколкото обаче се касае до договор, който по силата на чл.129 , ал.2 ТЗ подлежи на вписване в търговския регистър и това вписване е осъществено преди сключване на втория договор за прехвърляне на дялове от Н.Р. на Й.Т., то придобитите по атакуваната сделка права от последната като трето за дружеството лице се бранят от вписването в ТР. Заличаването на вписано обстоятелство по чл.8 ЗТР има действие занапред. Ето защо нищожността на първия договор за продажба на дружествени дялове между Д. и Р. не може да се противопостави на Т..

Признанието само на една от страните по сделката за евентуална симулативност на същата не може да обвърже другата страна , на която този порок се противопоставя.

На наведеното с исковата молба основание за нищожност на сделката по договор за продажба на дружествени дялове от 25.06.2010г. искът се явява неоснователен. Следователно не се доказва несъществуване на вписано обстоятелство – продажба на дружествени дялове по договор от 25.06.2010г. и искът по чл.29 ЗТР в тази връзка е също неоснователен.

Обжалваното решение следва да се потвърди , като на въззиваемите страни да се присъдят сторените от тях разноски пред настоящата инстанция в размер на по 500лв. за всяка, на осн. чл.78 , ал.3 ГПК.

Водим от горното , съдът

 

        Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 45/ 15.03.2013г. по т.д. №352/2012г. на ШОС в частта, с която са отхвърлени предявените от  Д.Б.Д. искове срещу Нeдялка Д.Р., с ЕГН ********** и Й.И.Т., с ЕГН ********** за прогласяване нищожност на сключения между последните две договор за продажба на дружествен дял от 25.06.2010г., на осн. чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и от въззивника срещу „С С 69” ЕООД иск с правно осн. чл.29, ал.1 от ЗТР за установяване несъществуването на вписано в Търговския регистър по партида на дружеството обстоятелство – продажба на дружествен дял от Н.Д.Р. на Й.И.Т. въз основа на договор от 25.06.2010г.

ОСЪЖДА Д.Б.Д. ЕГН ********** *** да заплати на „С С 69” ЕООД , ЕИК 200571453 и на Й.И.Т., с ЕГН ********** *** по 500 лв. на всеки от последните двама, представляващи сторените от тях разноски пред въззивна инстанция , на осн. чл.78 , ал.3 ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: